№ 55
гр. Червен бряг, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М.Ц.Т.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20214440101313 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс.
В ЧРС с вх.№4383/02.11.2021г. е заведена искова молба от ЯН. Ф. Д., ЕГН********** от ***
чрез адв.Цв.Ц. от ПлАК със съдебен адрес в *** против Д. Б. Л., ЕГН********** с
постоянен адрес в *** и настоящ адрес в ***
В молбата от ищeца се твърди, че на *** с ответницата сключили граждански брак,
който бил втори за двамата, за което било съставено удостоверение за сключен граждански
брак №********** от 06.10.2020 г. издадено въз основа на Акт за граждански брак
№0039/06.10.2020г. на *** Твърди, че от брака с ответницата нямат родени деца.
Сочи, че от началото на месец февруари 2021г. отношенията му с ответницата се
влошили, в следствие на което двамата престанали да поддържат съпружески отношения
като мъж и жена, не поддържали и интимен живот, не се интересували един от друг и не си
помагали в никакво естество. Допълва, че като във всяко семейство с ответницата имали
материални затруднения, които преодолявали, но въпреки това по необясними за ищеца
причини, ответницата коренно променила отношението си към него. Допълва, че той не е
давал повод за тази промяна, която се изразявала в непрекъснат психически тормоз, като
ответницата се заяждала с него, обиждала го за най-малкото нещо, злепоставяла го пред
близки, роднини и приятели. Ищецът сочи, че всичко това той премълчавал и прощавал в
името на семейството. Многократно се опитвал да подобри отношенията си с ответницата в
името на семейството, но всичко останало без резултат, до момента, в който ответницата без
да го предупреди напуснала семейното жилище в ***, *** ул.“***
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между него и
ответницата граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
1
ответницата, а в случай, че съда счете, че са налице обстоятелства, които доказват, че за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат принос и двамата с ответницата да
прекрати същия по вина на двамата.
Правят се доказателствени искания семейното жилище в ***, да се предостави за ползване
на ищеца. Не възразява ответницата да запази фамилията Л. след прекратяване на брака.
Моли съда да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане относно
фактическата раздяла и неподдържане на нормални семейни отношения.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представят се писмени доказателства.
С разпореждане №1030/03.11.2021г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съдът е
разпоредил препис от исковата молба с доказателствата да се изпрати на ответника.
За разпореждането на съда ответника е бил уведомен на 05.11.2021г.
Не е постъпвал писмен отговор от ответника.
В проведеното съдебно заседание на 24.01.2022г. ищеца и неговият процесуален
представител не се явяват лично, но същите писмено са заявили, че не се противопоставят
делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото по реда на чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** ищецът и ответницата сключили граждански брак, който бил втори за двамата, за
което било съставено удостоверение за сключен граждански брак
№**********/06.10.2020г., издадено въз основа на Акт за граждански брак
№0039/06.10.2020г. на *** Ответницата след сключване на брака не е променяла фамилното
си име Л..
От брака с ответницата нямат родени деца.
Л. на 11.03.2021г. е напуснала пределите на страната и не се е завръщала.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В настоящия случай, българският съд е компетентен да се произнесе по въпроса за
прекратяване на брака, тъй като и двамата са съпрузи са български граждани.
Съдът намира, че иска за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и следва
да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен. От доказателствата по
делото се установи, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Между страните е настъпило пълно отчуждение в брачните отношения. Същото
се установява от разпитания по делото свидетел М. който е очевидец на настъпилото
отчуждение, а в последствие и раздяла между страните. След раздялата страните не са
събирали. Двамата съпрузи не поддържат каквито и да било отношения. Само от страна на
ищеца се посочи, че е правил опити да се съберат с ответницата.
Доказателствата действително изключват възможността бракът на страните да е обременен с
обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Според съда
семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка
съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за
обществото.
2
При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът на страните по делото е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и морала съдържание, като това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива
за възстановяване на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да
бъде прекратена.
Заявено е искане от ищеца на основание чл.49, ал.3 от СК и съдът следва да се произнесе
относно вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективно
отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат - дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за безспорно и категорично доказано, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака не е налице у нито един от двамата съпрузи. Действително от една
страна ищецът е отсъствал за продължителни периоди от време, но това е било свързано с
работата му като международен шофьор и през това време не се установиха брачни
провинения от негова страна. Що се отнася до съпругата само разпитания по делото
свидетел спомена за ревност от нейна страна без да посочва на какво се дължи същата и дал
ли е повод за това ищецът. Поради изложеното, съда намиара, че е налице вина за
разстройство на брака при нито един от съпрузите.
Ищецът претендира ползване на семейното жилище.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да
се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях,
ако той е поискал това и има жилищна нужда. Доколкото по делото се установи, че
семейното жилище на страните е в *** то е напуснато от ответницата и доколкото същата
няма претенции относно ползването му, съдът намира, че същото следва да бъде
предоставено за ползване на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Правото да иска възстановяване на предбрачното
фамилно име след развода принадлежи на този съпруг, който при сключването на брака е
приел да носи фамилното име на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът,
променил името си, желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай
ответницата не е изразила желание да възстанови предбрачното си фамилно име, поради
факта, че тя при сключване на брака не го е променяла и след прекратяване на брака то ще
бъде същото.
Няма направено искане по делото за издръжка от другия съпруг, поради което такава не
следва да бъде определяна.
Съгласно чл.329, ал.1, изречение второ от ГПК, при липса на установена по делото вина на
съпрузите, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, въпреки че в
случая такива се претендират от страна на ищеца.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод, която съдът определя на 60,00
лв. на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, като по делото е видно, че ищецът е заплатил 30лв. по сметка на ЧРС за държавна
такса. Следва другата част от държавната такса в размер на 30лв. да се възложи на
3
ответницата да я заплати по сметка на ЧРС.
Водим от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между ЯН. Ф. Д., ЕГН********** от *** и Д. Б. Л.,
ЕГН********** с постоянен адрес в *** и настоящ адрес в *** сключен с акт за граждански
брак №0039/06.10.2020г. на *** като дълбоко и непоправимо разстроен.
ЯН. Ф. Д., ЕГН********** и Д. Б. Л., ЕГН********** не си дължат издръжка един на друг
след прекратяване на брака.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните в *** на ищеца ЯН. Ф. Д.,
ЕГН**********.
След влизане на решението в сила Д. Б. Л., ЕГН********** не променя предбрачното си
фамилно име – Л..
ОСЪЖДА Д. Б. Л., ЕГН********** да заплати по сметка на ЧРС държавна такса в размер на
30 лв. (Тридесет лева) за развод.
Решението подлежи на обжалване чрез ЧРС пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4