РЕШЕНИЕ
№ 2578
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120105222 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от ЗД „Бул Инс” АД против З. А.
Ш. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 615,08 лв., от които 2
590,08 лв. - платено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени щети на л.а.
„*****“ с рег. № **** и 25 лв. - ликвидационни разноски, сумата от 721,33 лв. - мораторна
лихва върху главницата, дължима за периода 06.05.2018 г. - 22.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че на
03.09.2016 г. в гр. Б****, на ул. *******“, до светофара с ул. „********“, е било реализирано
ПТП с участието на л.а. „******“ с рег. №*********, със собственик и водач З. А. Ш. и л.а.
„*****“ с рег. № *********, собственост на МВР, управляван от С. В С, като инцидентът е
настъпил по вина на ответника, който при управление на собствения си автомобил и поради
неспазване на необходимото разстояние е блъснал намиращия се пред него л.а. „******“ с
рег. № ******, който отскочил напред и на свой ред блъснал л.а. „*****“ с рег. № ******,
като са били причинени материални щети на автомобилите. Заявено е, че л.а. „*** **“ е бил
застрахован по застраховка Автокаско в „Бул Инс“ АД. Въз основа на уведомление от
водача на л.а. „*****“ с рег. № ********* в ищцовото дружество е била заведена щета, като
„Бул Инс“ АД е възложило на автосервиз да извърши ремонт на увреденото МПС, а след
извършване на ремонта застрахователят е заплатил по банков път на автосервиза сумата от 2
590,08 лева. Заявено е, че след инцидента ответникът е бил изпробван с дрегер за употреба
на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, като е било установено, че същият е
употребил амфетамини и бензодиазепан. Ищецът счита, че с изплащане на обезщетението и
на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице, които то има
срещу причинителя на вредите, до размера на платеното, поради което е предявен
настоящият иск. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с
писмено становище е заявено поддържане на исковете, направено е възражение за
прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, ако същото е по-
голямо от минималното по Наредба № 1 на ВАдвС. Ангажирани са доказателства.
1
Така предявените искове са с правни основания чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, като същите са допустими.
Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва исковете и
моли същите да бъдат отхвърлени. Заявява, че не е управлявал МПС под въздействието на
наркотично вещество. Твърди, че от съставения протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества е видно, че ответникът е слязъл нормално
от МПС, със сигурна походка, ясен говор, без мирис на алкохол и без особености в очите.
Според него законът не приравнява употребата на наркотично вещество на неговото
въздействие, като не винаги употребата на наркотично вещество води до въздействие върху
организма. Заявява също така, че употребата на наркотици е единствено основание за
налагане на наказание по ЗДвП. На следващо място ответникът твърди, че ищецът следва да
докаже не само употребата, но и въздействието на упойващото вещество върху водача на
автомобила. Освен това резултатът от извършената на място проба е бил оспорен, а в
последвалото медицинско изследване наличие на наркотично вещество не е установено. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа
отговора и моли исковете да бъде отхвърлени, както и да му бъдат присъдени направените
разноски по делото. Ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
законовите разпоредби, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С протоколно определение от 17.10.2022 г. съдът е приел за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че на 03.09.2016 г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП, че вина за настъпването му носи ответникът З. Ш., както и че е налице причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и щетите, нанесени на МПС „******“ с рег. №
*******.
Страните не спорят също така, че към момента на настъпване на процесното ПТП по
отношение на собствения на ответника лек автомобил е бил налице действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, относно размера на щетите, както и относно
заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца.
Спорен е въпросът налице ли е основание за ангажиране регресната отговорност на
ответника на посоченото от ищеца основание, във връзка с което съдът намира следното:
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
03.09.2016 г., непосредствено след процесното произшествие ответникът е бил тестван за
алкохол и за наркотици. Посочено е, че пробата за алкохол е била отрицателна, а пробата за
наркотици е била положителна, като дрегерът е отчел наличие на амфетамин и
бензодиазепан.
По настоящото дело е изискано и приложено НОХД № 5811/2019 г. на РС-Бургас,
като от приложеното към него ДП № 431-ЗМ-898/2016 г. по описа на 1 РУ при ОДМВР-
Бургас е видно, че в хода на досъдебното производство е била извършена токсикологична
експертиза, в заключението по която е посочено, че при изследване на представеното
техническо средство „Дрегер Драг Тест 5000“ (тест-касета), с което е бил тестван З. Ш.
непосредствено след процесното ПТП, не е било установено наличие на
наркотични/упойващи вещества и психоактивни вещества в остатъчното съдържимо от
орална течност, намиращо се в изследваното техническо средство.
От приложеното НОХД също така е видно, че във връзка с процесното ПТП от
03.09.2016 г. на ответника е било повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 3, б. “а“, вр. ал. 1, б.
“б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 25 от НК, като делото е приключило със
споразумение, с което З. Ш. е бил признат за виновен в извършването на това престъпление,
но същият не е бил обвинен в извършването на деяние, което да е съставомерно по чл. 343б,
ал. 3 от НК, а именно за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
2
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че искът е неоснователен
и недоказан, тъй като по делото не се доказа чрез пълно и главно доказване твърдението на
ищеца, че при настъпване на процесното ПТП ответникът е управлявал моторното превозно
средство под въздействието на наркотици или други упойващи вещества.
В съставения Констативен протокол за ПТП е посочено, че ответникът е дал
положителна проба за наличие на наркотични вещества при изследването му на мястото на
произшествието, но резултатът от така извършеното му тестване е опроверган от
извършената впоследствие по досъдебното производство токсикологична експертиза, при
която не е било установено наличие на наркотични/упойващи вещества и психоактивни
вещества в остатъчното съдържимо от орална течност, намиращо се в предаденото за
изследване техническо средство „Дрегер Драг Тест 5000“ (тест-касета), с което е бил тестван
З. Ш. непосредствено след процесното ПТП.
С оглед на гореизложеното и при липсата на доказателства, от които да се установи
по безспорен начин, че при настъпване на процесното ПТП ответникът е управлявал МПС
под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, съдът намира, че за ищеца
не е възникнало право на регрес на осн. чл. 500, ал. 1 т. 1, предл. второ от КЗ, поради което
и не са налице основания за ангажиране регресната отговорност на ответника спрямо
ищцовото дружество. Ето защо предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователни се явяват и акцесорните
искове за мораторна и законна лихва, поради което и те следва да бъдат отхвърлени.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото, които
са в размер на 900 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност
на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като в случая са предявени два
иска, за всеки от които се дължи отделно възнаграждение и изчислено по този ред
възнаграждението не надвишава значително минималния размер, определен с Наредба № 1
(в редакцията й към сключване на договора за правна защита и съдействие), поради което не
следва да бъде намалявано.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С***, ул. *********, против З. А. Ш., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к.
**********, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 615,08 лв., от
които 2 590,08 лв. - платено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени щети на
л.а. „******“ с рег. №***** и 25 лв. - ликвидационни разноски, сумата от 721,33 лв. -
мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 06.05.2018 г. - 22.01.2021 г.,
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. С****, ул. *********, да заплати на З. А. Ш., ЕГН **********, от гр. Б****, ж.к.
*************, сумата от 900,00 лв. (деветстотин лв.), представляваща направените от него
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4