РЕШЕНИЕ
№ 5082
Пазарджик, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СТЕФАН ЖЕЛЕВ |
При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20257150701105 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на Г. Д. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, срещу Заповед №Л-03-527 от 29.08.2025 г. на началник-отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите (СДВПР) в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място]. В жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи от личен характер, по които се претендира отмяната на обжалвания акт. В отделна молба, представена в съдебно заседание, излага доводи за влошено здравословно състояние и желание да бъде преместен в затвора в [населено място].
Ответникът – началник-отдел СДВПР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Р., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
С декларация от 09.07. 2025 г. жалбоподателят е изявил желание да бъде включен в учебната дейност за учебната 2025/2026 г. В тази връзка е изготвен текущ доклад от 18.07.2025 г., от който става ясно, че желанието му е да продължи образованието си в СУ „Петър Берон“ [населено място]. В доклада е направен анализ на поведението на жалбоподателя, с оглед на предишни негови провинения. Преценено е че рискът от рецидив остава в средните стойности: 65 т. по скалата OASys, при предходни 58 т., тоест бележи завишение. От началник на Затвора – Пазарджик е изготвена справка за Г. Д. А., с описание на престъпленията и сроковете за лишаване от свобода, за които е осъден, посочени са дисциплинарните нарушения за които е наказан и е извършена преценка на риска по отношение на служебния състав, лишените от свобода и него самия.
Вследствие на това е издадена и оспорената заповед, предмет на настоящия съдебен контрол, с която е отказано наредено Г. Д. А. да бъде преместен в Затвора – Бобов дол.
При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда преместването на лишени от свобода от един затвор в друг да се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН). По делото е налична Заповед №Л-02-321#1 от 26.08.2025 г. на главния директор на ГДИН, с която на началник-отдел СДВПР са делегирани права да издава заповеди от вида на оспорената. Законодателят не е предвидил специални изисквания за формата или съдържанието на тези заповеди, поради което приложими са общите правила за форма и съдържание на индивидуалния административен акт. По своята правна същност и по аргумент от нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, оспорената заповед представлява индивидуален административен акт и като такъв следва да съответства на законово регламентираните формални изисквания относно неговото съдържание.
В настоящия случай обжалваната заповед е издадена в писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са посочени ясно фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Фактическите основания са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материално-правните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност.
Оспорената заповед и издадена на основание чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и т. 54 от Заповед № Л-3020/3 от 01.07.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която са утвърдени „Правила за условията и реда за образование, обучение квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите в местата за лишаване от свобода“. Цитираната разпоредба предвижда преместването на лишени от свобода от един затвор в друг изисква при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода.
От събраните по делото доказателства е видно, че е налице материалноправната предпоставка за издаването на заповедта. От представената Заповед № Л-3020/3 от 01.07.2019 г. на главния директор на ГДИН е видно, че едно от изискванията за преместване на лице лишено от свобода с цел обучение е то да не е системен нарушител на дисциплината – т. 33.
От приложените доказателства е видно, че за 2024 г. и 2025 г. жалбоподателят има четири наложени наказания в затвора, като и четирите наказания предхождат учебната 2025/2026 г. След като не спазва установените правила и норми правилно е прието, че той е системен нарушител на дисциплината. Също така, за него е неприложима хипотезата на чл. 109, и. 2 от ЗИНЗС, съгласно която когато лишеният от свобода е наказван за нарушение, извършено в срока по ал. 1, той се смята за ненаказван, ако не извърши друго нарушени в двугодишен срок след изтърпяване на последното наказание.
заповеди на главния директор на „ГДИН“ е видно, че служителите, спрямо които жалбоподателят се е държал грубо и агресивно, и поради което е постановено Определение от 09.04.2024 г. по НОХД 185/2024 г., по описа на Районен съд – Чирпан, са преназначени в Затвора – Стара Загора. Това несъмнено е предпоставка за конфликт със служители и има отношение към сигурността в затвора, както е посочено и в самата заповед.
Съображенията на жалбоподателя, че преместването му ще даде възможност да вижда внуците си са неотносими към основанията за законосъобразност.
По отношение на представената молба за преместване в затвора в [населено място], поради влошено здравословно състояние, съдът намира, че тя е извън предмета на делото. Ако жалбоподателят действително желае такова преместване следва да се обърне към компетентния за това орган, а не към съда.
Предвид гореизложеното съдът приема, че оспорената заповед, като постановена от компетентен административен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, както и с неговата цел, е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Д. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, срещу Заповед №Л-03-527 от 29.08.2025 г. на началник-отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място].
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.
| Съдия: | (П) |