Решение по дело №1241/2024 на Административен съд - Бургас

Жалбоподателят И. Е. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.50, вх.1, ет.4, ап.28, е оспорил разпореждане № 4505-40-459/04.07.2024г. на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ към Национален осигурителен институт, с който на основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.4 и чл.22, ал.1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) са определени като начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 01.08.2022г.-23.10.2022г., в размер на 3322,77 лв.

Жалбоподателят в сезиращата жалба и направено уточнение (л.46-л.49) твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Счита, че начислените, но неизплатени трудови възнаграждения, които му се дължат, следва да са за периода от 01.05.2022г.-23.10.2022г., тъй като последният паричен превод, който е получил жалбоподателят по банковата си сметка, е за м.април 2022г. Твърди още, че разпореждането няма фактически основания, което означава, че не е мотивирано. От него не става ясно по каква причина органът е избрал именно посочения в разпореждането период. Твърди, че за периода от 01.05.2022г.-23.10.2022г. размерът на дължимите неизплатени брутни трудови възнаграждения е 7500 лв., ведно с дължимите и неизплатени суми за същия период за положен извънреден труд, които са изчислени в размер на 4800 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът директор на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ към Национален осигурителен институт, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт В., оспорва жалбата, ангажира гласни доказателства и пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ФАКТИ:

На 29.05.2024г. процесният жалбоподател е подал заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане, като е декларирал, че неговият работодател е „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД, в който е работил през периода 01.01.2022г.-24.10.2022г. на длъжност „шлосер-монтьор“.

По делото с преписката е представена работна справка за определяне размера на гарантираното вземане на И. Е. И. (л.9), от която се установява, че само за месеците август, септември и октомври 2022г. има начислени, но неизплатени възнаграждения, които общо са в размер на 3322,77 лв. Представена е и справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя, съставена от „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД, според която такива начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения на И. Е. И. са за месеците август 2022г., в размер на 1770 лв.; септември 2022г., в размер на 1250 лв. и октомври 2022г., в размер на 892,86 лв.

Според справка от Персоналния регистър на НОИ по партидата на жалбоподателя И. същият е осигуряван в „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД в периода 01.01.2022г.-23.10.2022г. В тази справка е отразен осигурителният доход за всеки от месеците през този период и доходът, от който е определено парично обезщетение.

Представени са и копия от ведомостите за периода от м.март 2022г. до м.октомври 2022г., включително, като за целия период в графата „Подпис получил сумата“ е записано, че тя е преведена по сметка.

По делото са представени 4 бр. разходни касови ордери, които отразяват предоставянето на парични суми на И. Е. И. от работодателя. Първият разходен касов ордер е от м.април 2022г., сумата е 500 лв. Вторият касов ордер също е от м.април 2022г., сумата отново е 500 лв. Третият касов ордер е за м.юни 2022г., като сумата е 698,38 лв. Четвъртият касов ордер е за м.юни 2022г., сумата е в размер на 1140 лв. Представено е още преводно банково нареждане, с което е наредено да се плати на И. Е. И. сумата от 2036,94 лв. работна заплата за м.март 2022г., като наредителят е работодателят „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД. По делото е представено и банково извлечение за м.юли 2022г., от което се установява, че на 08.07.2022г. на И. И. е преведена сумата от 1269,97 лв.

Със справката на л.15 от делото, която в табличен вид отразява неизплатените задължения за заплати според работодателя, саморъчно е написана и подписана декларация от Н. П. П., който е едноличен собственик и управител на работодателя „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД. Според тази декларация работодателят е изплатил всички възнаграждения до м.юли 2022 г., а неизплатеното е описано в колона с наименование „Остатък към 25.08.2022г.“. След тази дата П. е заявил, че не е изплатил работните заплати, а за м.февруари е изплатил работните заплати на всички работници. Декларацията е от 12.06.2024 г. (л.15).

С молба-уточнение от 24.09.2024 г. жалбоподателят е представил извлечение от банковата си сметка (л.65-л.72), според което на 23.02.2022 г. е получил 1983,60 лв. от „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД; на 03.05.2022 г. е получил 2036,94 лв. Други плащания до 29.12.2022 г. от същия наредител няма.

По делото е представено решение № 143/20.05.2024 г., постановено по търговско дело № 465/2023 г. на Окръжен съд Бургас, с което „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД е обявен в неплатежоспособност, считано от 31.12.2022 г., открито е производството по несъстоятелност по отношение на този субект и дружеството е обявено в несъстоятелност.

По делото в качеството на свидетел е разпитан управителят на работодателя - Н. П. П.. В показанията си той потвърди, че жалбоподателят И. е работил в „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД от януари 2022 г. до октомври 2022 г. Според свидетеля жалбоподателят не е възразил срещу изготвената справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения, дължими от работодателя. По отношение връчването на тази справка на жалбоподателя, свидетелят заяви, че такова връчване е направено по Вайбър, като посочи, че именно по този начин е съобщил не само на жалбоподателя, но и на други работници за задълженията, които дружеството има към тях. Свидетелят не помни дали конкретно на жалбоподателя И. Е. е съобщил справката по Вайбър. След това заяви, че съобщаването на същата справка освен по Вайбър е станало и чрез други колеги, на някои от които лично е предоставил справката срещу подпис, но нямал възможност да направи това по отношение на всички, на които дължи трудови възнаграждения. Свидетелят уточни, че под съобщаване чрез други колеги има предвид молба, която той е отправил към други колеги да уведомят останалите работещи във фирмата, че има такава справка и че следва да се свържат с него, за да може да им я предостави. След тези уточнения свидетелят заяви, че конкретно на жалбоподателя е съобщавал чрез съдействие на негови близки и чрез съдействие на НОИ, а по отношение съобщаването по Вайбър, свидетелят не си спомня дали е съобщил съдържанието на справката, но твърди, че е уведомил тези, до които е изпратил съобщение по Вайбър, че фирмата е в несъстоятелност и трябва в определен период да получат справка за дължимите средства. Свидетелят твърди, че по отношение на всички наети от неговото дружество лица, на които дължал неизплатени работни заплати, е изплатил заплатите до м.юли 2022 г., включително.

По делото е назначена съдебна експертиза, според заключението по която за периода м.януари 2022 г. – м.октомври 2022 г., включително, на жалбоподателя са начислени трудови възнаграждения в размер общо на 12 973,66 лв., които са описани по месеци в констативно-съобразителната част на заключението на л.111 по делото. От направената от вещото лице справка се вижда, че за някои месеци има изплатено възнаграждение за платен отпуск, но няма начислени обезщетения. Според вещото лице трудовите възнаграждения на жалбоподателя са изплатени по банков път и с разходни касови ордери, които са приложени по делото. Вещото лице е допуснало вероятността да има изплатено възнаграждение и на ръка, тъй като в представената от Н. П. справка за дължимите и изплатени работни заплати на персонала на дружеството има собственоръчна декларация, че за м.февруари 2022 г. работната заплата на всички работници е изплатена, но в счетоводството не се намират други разходни касови ордери, освен приложените по делото. Вещото лице се е позовало и на два протокола, съставени от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас от 19.12.2022 г. и от 25.02.2023 г., в които е записано, че при проверката са установени неплатени суми за И. Е. И. само за месеците юли, август, септември и октомври 2022 г., като изрично е посочил, че въз основа на тези данни може да се предположи за наличие на т. нар. „плащане на ръка“, но документални следи за това липсват.

В съответствие с поставената задача вещото лице е проучило всички месеци, през които жалбоподателят е работил в „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД и е установило, че за м. януари 2022 г. по банков път по сметката на И. е изплатена сумата от 1983,60 лв., която е равна на начислената работна заплата. За м. февруари 2022 г. няма данни за плащане. Начислената нетна сума на работната заплата е в размер на 2036,94 лв. Според цитираната декларация от работодателя (л.15) възнагражденията на всички работници за м. февруари 2022 г. са изплатени, но вещото лице не е установено някакви писмени доказателства за това. Освен това, въпреки многократните си опити, вещото лице не е могло да осъществи контакт с управителя на „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД. В счетоводството на дружеството също не са налице платежни документи за този месец. За м. март 2022 г. е начислена и изплатена сумата от 2036,94 лв., като плащането е станало по банков път. За м. април 2022 г. начислената заплата е в размер на 969,97 лв., която частично е платена – с разходен касов ордер №1014/09.06.2022 г. са изплатени 500 лв., а остатъкът от 469,97 лв. са дължими. Този остатък е доплатен, като е преведен по банков път на 08.07.2022 г., с което следва да се приеме, че възнаграждението за м.април 2022 г. е изплатено изцяло. Тъй като извършеното плащане по банков път на 08.07.2022 г. е общо в размер на 1269,97 лв., вещото лице е приело, че от тази сума след прихващане на сумата от 469,97 лв., дължима за м. април 2022 г., остава сумата от 800 лв., с която вещото лице приема, че се погасява част от задължението на работодателя за заплата на И. за м. май 2022 г. Така за м. май 2022 г. е начислена работна заплата, в размер на 969,97 лв., от които след плащането на 800 лв. остават 169,97 лв. През м. май 2022 г. е съставен разходен касов ордер № 217 от 29.07.2022 г., според който на И. е изплатена сумата от 1140 лв., с основание „Доплащане м. май и РЗ м.юни 2022 г.“. От тази сума, като се приспадне неизплатеният остатък за м. май в размер на 169,97 лв., дължими за м. май 2022 г., остават 970,03 лв., които следва да се отнесат към работната заплата за м. юни. За този месец начислената заплата е в размер на 969,97 лв. и тя се погасява изцяло с посочения по-горе остатък. За м. юли 2022 г. начислената заплата също е в размер на 969,97 лв. Според вещото лице няма данни заплащане на заплащане за този месец. За м. август 2022 г. начислената и неизплатена заплаща е в размер на 1373,48 лв.; за м. септември 2022 г. начислената и неизплатена заплата е в размер на 969,97 лв. и за м. октомври 2022 г. начислената и неизплатена заплата е в размер на 692,85 лв.

Общият сбор на дължимите и неизплатени възнаграждения вещото лице е изготвило в два варианта. В първия вариант, освен сумите за м. юли, август, септември и октомври 2022 г. е включена и сумата за м. февруари същата година, поради обстоятелството, че за нея има твърдения от работодателя, че е изплатена, но в счетоводството няма никакви писмени доказателства. За този период дължимата сума е в размер общо на 6043,15 лв. Другият вариант на изчислението включва само месеците от юли до октомври 2022 г., включително, като общата сума е в размер на 4006,21 лв.

В съдебно заседание вещото лице потвърди, че за периода за който е изследвала възнагражденията на жалбоподателя няма писмени данни за м.февруари 2022 г., за който обаче има декларация от работодателя, че парите са платени на ръка. Вещото лице посочи още, че е разговаряла със счетоводителя на търговското дружество в несъстоятелност и от нея е получила информация, че са плащани пари на ръка, но не знае колко и кога. По отношение плащането на заплата чрез физическото предаване на паричните знаци на наетия работник, вещото лице посочи, че това е възможно, но задължително в счетоводството трябва да останат следи, затова се правят разходни касови ордери. Такива в конкретния случай при проверката вещото лице не е установило за м.февруари 2022 г. и за м.юли 2022 г., по отношение на който в декларацията, подписана от управителя на дружеството, за жалбоподателя И. е посочено, че е изплатена сумата от 590,09 лв. За тази сума вещото лице също заяви, че в счетоводството няма никакви писмени следи. Отделно от това за изплащането на заплати е нужно изготвянето на ведомост. Такива ведомости са представени по делото и вещото лице е приело, че са били изготвени, но в тези ведомости по отношение на начина на плащане навсякъде е написано „По сметка“.

Процесното разпореждане е съобщено на жалбоподателя по пощата чрез известие за доставяне (л.8 от делото) на 12.07.2024 г., като е било прието от съпругата му. Жалбата, сезирала съда, е подадена на 23.07.2024 г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт срещу разпореждане, което подлежи на обжалване пред съда, поради което е допустима за разглеждане.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган – директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, съобразно правомощията му по чл.26, ал.3 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Разпореждането е издадено в предвидената форма и съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

Според разпоредбата на чл.3 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите са начислените и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.

Правото на гарантирано вземане възниква при кумулативното проявление на предпоставките, визирани в чл.4 и чл.6 ЗГВРСНР, а именно: наличие на вписано в Търговския регистър решение на компетентния съд, с което е открито производство по несъстоятелност; наличие на трудово правоотношение или прекратено такова, независимо от срока му и от продължителността на работното време; работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръх задлъжнялостта, посочена в решението по чл.6 от ЗГВРСНР.

В конкретния случай по делото не е спорно, че тези предпоставки са налице. Дружеството работодател е обявено в несъстоятелност с решение № 143/20.05.2024 г., постановено по търговско дело № 465/2023 година на Окръжен съд Бургас, считано от 31.12.2022 г. Решението е вписано в Търговски регистър на 21.05.2024 г.

Жалбоподателят е работил в „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД от 1 януари 2022 г. до 23 октомври 2022 г., включително.

Според чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР гарантираните вземания на работниците и служителите по чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР са в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от ЗГВРСНР.

В конкретния случай решението, с което е обявена несъстоятелност на дружеството-работодател, е вписано в търговския регистър през м. май 2024 г. и посочените 36 календарни месеца обхващат периода от м. април 2021 г. до м. април 2024 г. Този период обхваща целия период, през който жалбоподателят е работил в „Петрови – Заваръчен свят 2021“ ЕООД. Гарантираните му вземания обаче могат да бъдат само в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения. От експертизата се установи, че няма начислени обезщетения за целия период, а последните шест месечни възнаграждения са тези за периода от м. май 2022 г. до м. октомври 2022 г., включително. За този период по делото от назначената съдебна експертиза се установи, че има начислени, но неизплатени възнаграждения за м. юли, август, септември и октомври 2022 г., в размер общо на 4006,21 лв. С оглед регламентирания в чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР размер на гарантираните вземания, в конкретния случай плащането за м. февруари 2022 г. не може да бъде включено, затова и съдът няма да обсъжда дали то е изплатено или не е изплатено. За м. юли 2022 г. обаче съдът приема, че не е изплатено цялото начислено възнаграждение, с изключение на 0,07 лв., които са прихванати от плащането в размер общо на 1140 лв., осъществено с разходен касов ордер №217/29.07.2022 г.

От разпита на вещото лице в съдебно заседание, а и от размера на възнаграждението, посочено в процесното разпореждане, се вижда, че м. юли 2022 г. не е включен в периода на гарантираните вземания, които жалбоподателят има. Този пропуск е необоснован от събраните доказателства. Пълномощникът на ответника посочи, че за м. юли 2022 г. в декларацията на управителя на дружеството-работодател е било записано, че на жалбоподателя И. е изплатена сумата от 590,09 лв. Вещото лице не е установило наличието на такова плащане, т.е. за това плащане няма нито доказателства, свързани с превеждането му по банков път, нито доказателства, че е изплатено чрез физическото предаване на парични знаци поради липсата на разходен касов ордер за това. Вещото лице категорично заяви, че за въпросното плащане няма никакви доказателства, т.е. остава единствено твърдението на управителя на работодателя, което не е доказано. Това е така, защото изплащането на заплати „на ръка“, т.е. чрез физическото предаване на парични знаци от работодателя на наетия работник или служител, е допустимо и възможност в зависимост от конкретния размер на това плащане, но дори и тогава плащането се отразява в счетоводството на работодателя. В конкретния случай такова отразяване липсва.

Затова съдът счита, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и преписката върната на компетентния орган за ново произнасяне, тъй като начислените и неизплатени брутни трудови възнаграждения на жалбоподателя И. следва да са за периода от 01.07.2022 г. до 23.10.2022 г., включително, а не от 01.08.2022 г., както е приел административният орган. Освен това, към възнагражденията, които са начислени и неизплатени за м. август, септември и октомври 2022 г. органът следва да прибави и начисленото и неизплатено възнаграждение за м. юли 2022 г., тъй като декларирането на такова плащане от управителя на работодателя в несъстоятелност не е доказателство за осъществяването му.

Неоснователни са възраженията на ответника, че справката за начислените и неизплатени възнаграждения, която е по образец, съгласно Приложение № 1 на Наредба за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, не е възразена от жалбоподателя по отношение на размера и периода на неговите гарантирани вземания. По делото от разпита на свидетеля П. не се установи тази справка да е била връчена на жалбоподателя И. по реда, предвиден в чл.4, ал.2 от посочената наредба, който е лично връчване или изпращане чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. От разпита на свидетеля въобще не се установи по отношение на жалбоподателя да има ефективно връчване на справката. Отделно от това, начините, по които се твърдеше, че е извършвано връчването – по Вайбър или чрез препращане на съобщение по колеги, не са сред начините за съобщаване на тази справка, визирани в чл.4, ал.2 от наредбата. Независимо от това, законодателят не е обвързал невъзразяването против справката с невъзможност да бъде оспорен размерът и периодът на гарантираното вземане, възприет от административния орган в обжалваното разпореждане.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, които касаят вземания за неизплатени заплати извън периода, визиран в чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР, а именно последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения, които да попадат в последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението на Окръжен съд Бургас.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер на 410 лева, от които 10 лв. платена д.т. и 400 лв. платено възнаграждение за един адвокат (л.75,76).

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4505-40-459/04.07.2024г. на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ към Национален осигурителен институт.

ВРЪЩА преписката на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ към Национален осигурителен институт, който в едномесечен срок от получаването й следва да се произнесе по заявление-декларация вх. № 4502-02-19 от 29.05.2024 г. на И. Е. И., [ЕГН], при съобразяване на тълкуването и прилагането на закона дадено в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на И. Е. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.50, вх.1, ет.4, ап.28 направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.