Решение по дело №90/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 538/07.11.2023г., постановено по а.н.д. № 663/2023г., Районен съд Плевен, първи наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 20/04.02.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” гр. София, с което на д-р Ц.Б.В. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.229, ал.1 от Закон за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл.9б от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата), приета с ПМС №119/22.05.2006г., във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – д-р Ц.Б.В., чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 663/2023г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че изводите на въззивния съд са в противоречие с разпоредбата на чл.9б от Наредбата, която е ясна и ненуждаеща се от тълкуване. Излага се, че д-р В. е санкционирана за това, че не е предоставила изготвения от нея амбулаторен лист на родител или настойник на детето, а не защото не била получила разрешение за започнатото от нея лечение на малолетния пациент, както неправилно е приел съдът. Сочи се, че за това нарушение – липса на информирано съгласие, д-р В. е била наказана с влязло в сила НП. Поддържа се, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително свидетелските показания на майката на пациента и представения по делото получен от последната екземпляр на амбулаторния лист, по безспорен начин е установен факта на предоставяне на екземпляр от амбулаторния лист на родителя. Твърди се, че никъде в Наредбата, включително и в текста на чл.9б, няма нормативно въведена задължителна поредност, кога следва да се попълни и кога да се предостави на пациента амбулаторния лист – преди или след медицинската интервенция. Нормата задължава лекаря да попълни листа „за извършения преглед”, в него лекарят е длъжен да опише както диагнозата, така и всички предприети дейности по лечението на пациента (манипулации) с посочване на наименование и код на същите. Излага се, че от текста на чл.9б от Наредбата, както и от самата бланка на амбулаторен лист се установява, че листът се попълва от лекаря след прегледа на пациента и след извършване на съответните манипулации, които следва да се впишат в листа със съответното наименование и код. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и на обжалваното НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, лично и чрез надлежно упълномощен адвокат, поддържат касационната жалба на заявените в нея основания и излагат съображения по същество на спора. Претендират направените разноски за всички инстанции.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че с обжалваното НП е била ангажирана административнонаказателната отговорност на д-р Ц.Б.В. за това, че на 14.07.2021г. в гр. Плевен, в качеството на лекуващ лекар по дентална медицина, участвала в диагностично-лебния процес и извършила екстракция на 83-ти зъб и започнала лечение на 46-ти зъб с поставяне на вложка от арсен на детето Г.Е.И.(на 8 г.), като попълнила амбулаторен лист АЛ-181/14.07.2021г., но не е представила екземпляр от последния на пациента или неговия родител или настойник – нарушение на чл.9б от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление №119/22.05.2006г. на МС вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето. За констатираното нарушение на д-р В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № А-158/14.12.2021г., връчен на последната на 20.12.2021г. В акта било вписано възражение „Майката дойде и аз й връчих екземпляр от информирано съгласие, амбулаторен лист и талон за хоспитализация в ЛЧХ, в които съм написала какво съм извършила, без да подпише нищо и да ми остави по един екземпляр от тях. Взе ги и нищо не подписа”. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било представено и писмено възражение против констатациите в акта. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по ЗАНН. Приел още, че фактическите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните свидетели. По съществото на спора изложил, че нарушението е безспорно доказано, санкцията е правилно определена и обжалваното НП е законосъобразно, с които доводи потвърдил последното.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно на изискването за мотивиране на съдебния акт. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда извършено ли е нарушение на чл.9б от Наредбата (каквото е вменено на жалбоподателката в оспореното НП), както и да се разкрие обективната истина по делото.

След описание на фактическата обстановка и показанията на разпитаните свидетели, районният съд на л.5 от решението си е извел „основния извод, че към момента на извършване на медицинската интервенция от страна на лекуващия лекар – д-р В., не са били налице подписи върху нужните документи от родител или настойник”. Прието е от съда, че „категорично е извършено нарушение от страна на жалбоподателката, започвайки лечението на зъбите на детето, без да има за това нужното разрешение, така както изисква Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ”.

По-нататък в решението само формално е споменато, че „Нарушението е подробно описано в обстоятелствената част на НП и подробно са изложени доводи относно съставомерността на нарушението, поради което правото на защита на наказаното лице не е нарушено”, без да става ясно кое точно нарушение се коментира.

Съгласно чл.9б от Наредбата в приложимата редакция, лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения за първична извънболнична помощ попълват амбулаторен лист за извършения преглед на пациента при спазване на изискванията и образците, въведени с националните рамкови договори. Един екземпляр от амбулаторния лист се предоставя на пациента.

От друга страна, чл.89, ал.1 от Закона за здравето въвежда изискване при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, лекуващият лекар по дентална медицина да предоставя на пациента в писмена форма информацията по чл.88 и информираното съгласие.

Налице са две различни изисквания към лекуващите лекари, неспазването на които осъществява съставите на различни нарушения. В случая в оспореното решение е прието за извършено второто – започвайки лечението на зъбите на детето, без да има за това нужното разрешение. Такова нарушение обаче не е вменено на жалбоподателката в НП № 20/04.02.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” гр. София.

Поради изложеното настоящата касационна инстанция намира, че не са изложени мотиви по същество относно законосъобразността или не на атакуваното пред първата инстанция наказателно постановление, респективно АУАН, въз основа на който е издадено. Липсва анализ на установените факти в светлината на нарушението на чл.9б от Наредбата (непредоставяне на пациента на един екземпляр от амбулаторния лист), не са изложени никакви мотиви по възраженията на жалбоподателя и не може да се извърши проверка от касационната инстанция за правилно прилагане на закона. Нещо повече – първоинстанционният съд никъде в решението си не е изложил мотиви приема ли за извършено това нарушение и защо. Следва да се отбележи, че във възражението си по констатациите в АУАН и пред районния съд при двете разглеждания на делото д-р В. и нейният процесуален представител са изложили съображения, че амбулаторният лист е връчен на родителя на детето и самият родител го е представил в съдебното производство. Този факт и представеният от родителя амбулаторен лист изобщо не са коментирани от решаващия състав, а са в пряка връзка със съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение. Следва да се отбележи и обстоятелството, че при постановяване на съдебния си акт, въззивният съд не е изложил собствени правни изводи по отношение на твърдяното с НП нарушение, а е пренесъл тези от обезсиленото решение.

Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са твърде съществени и водят до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. В случая е недопустимо при принципно изяснена фактическа обстановка изводите за материалната законосъобразност на акта за пръв път да бъдат изложени в касационното решение, като по този начин страната се лишава от право на съдебна защита на две инстанции.

По изложените съображения решението на Районен съд Плевен следва да бъде отменено и при условията на чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да анализира всички събрани доказателства в светлината на нарушението на чл.9б от Наредбата, да даде отговор на изложените възражения на жалбоподателя относно съставомерността на нарушението, и въз основа на приетото от него да извърши анализ на приложимите правни норми и да изведе аргументиран извод за законосъобразност или незаконосъобразност на наказателното постановление, като се произнесе и по разноските.

Връщането на делото за ново разглеждане от друг състав за втори път след отмяната на решението е допустимо, доколкото с Решение № 93 от 02.03.2023г., постановено по к.а.н.д. № 969/2022г. по описа на Административен съд Плевен, първоначално постановеното от РС Плевен решение е било обезсилено поради участие на ненадлежна страна, а не отменено, и делото е върнато на РС Плевен за ново първо разглеждане по същество от друг съдебен състав на този съд. При това касационната инстанция не се е произнасяла по доводите на жалбоподателя за неправилност на решението.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Решение № 538/07.11.2023г., постановено по а.н.д. № 663/2023г. по описа на Плевенски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.