РЕШЕНИЕ №
гр.
Пазарджик, 04.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание
на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1507 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Теленор България“ ЕАД чрез
пълномощника си адвокат Г. твърди, че между него и ответника Д.С.Д. е
съществувал валиден договор за мобилни услуги от 18.06.2016 г., по силата на
който ищецът е предоставял на ответника мобилни услуги по абонаментна програма
Нонстоп 29,99 със срок на действие до 18.06.2018 г., както и два броя договори
за лизинг от 18.06.2016 г., въз основа на които е предоставил на ответника
мобилни устройства на изплащане – Philips
S309 White
с мобилен номер … и Philips S309 Red с мобилен номер
….. Твърди, че за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г. ответникът е
потребил мобилни услуги на стойност 132,88 лв., които не е заплатил. Не е
заплатил и лизингови вноски в размер на по 61,03 лв. по всеки от лизинговите
договори за периода след месец февруари 2017 г. до месец май 2018 г. Поради
неплащане на задълженията по договора за мобилни услуги ищецът е прекратил
едностранно договора и е деактивирал абонамента на 21.12.2016 г., а вземанията
по договорите за лизинг е обявил за предсрочно изискуеми в съответствие с
общите условия, приложими към лизинговите договори. За стойността на
незаплатените мобилни услуги ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 272/2019 г. на Районен съд – Пазарджик,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което моли да бъде
установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане за незаплатени
мобилни услуги по договора за мобилни услуги, сключен с ответника, в размер на
132,88 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното заплащане на сумата,
както и да бъде осъдена ответникът да му заплати лизингови вноски по двата
договора за лизинг в размер на по 61,03 лв. за всеки от договорите.
Претендира присъждане на разноските в
исковото производство.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът Д.С.Д. чрез назначения си особен представител адвокат Т. оспорва
исковете изцяло.
Твърди, че процесният договор за
мобилни услуги и договорите за лизинг не са подписани от ответника, че не са му
били доставяни мобилни услуги за нито един от двата телефонни номера, че не са
му предоставени мобилните устройства, предмет на договорите за лизинг, нито се
е съгласявал на разсроченото им плащане, както и че не е надлежно уведомен за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги.
Оспорва размера на претендираните суми
с твърдението, че не са приспаднати авансово внесените от ответника при
подписване на договорите лизингови вноски и абонаментна такса за телефонните
услуги.
Моли за отхвърляне на исковете.
Прави възражение на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение поради липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Установява
се от представения по делото договор за мобилни услуги, че на 18.06.2016 г. страните
са сключили договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който
ищецът „Теленор България“ ЕАД се е задължил да предоставя на ответника Д.С.Д. мобилни
услуги с абонаментен план НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути с
допълнителни услуги: отказване от хартиена фактура, мобилен интернет (неограничени
МВ към Facebook
и WhatsApp + 5 000 МВ на максимална скорост на месец),
роуминг, лимит на мобилен интернет в България и промо неограничен брой Теленор SMS, за предпочетен номер …..и предпочетен номер……
(съгласно приложението към договора за мобилни услуги) за срок от 24 месеца, а ответникът се е задължил
да заплаща стойността на доставените услуги. На същата дата страните са сключили
и два договора за лизинг, по силата на които ищецът “Теленор България“ ЕАД в
качеството на лизингодател се е задължил да предостави на ответника Д.С.Д. в
качеството на лизингополучател за временно и възмездно ползване следните мобилни
устройства: Philips S309 White с мобилен номер ….. и Philips S309 Red с мобилен номер …., а ответникът се е задължил да заплати по всеки
от договорите за лизинг лизингова цена в размер на 82,57 лв. с включен ДДС,
платима както следва: първоначална вноска в размер на 0 лв. и 23 броя месечни
вноски, всяка от които в размер на 3,59 лв. с включен ДДС. Срокът на договорите
е 23 месеца считано от датата на подписването му от страните – 18.06.2016 г. В
чл. 3 от договорите за лизинг страните са уговорили, че месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги. Съгласно чл. 4 от договорите за
лизинг с подписване на настоящия договор лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна
карта.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребители на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., последно
изменение на 30.04.2016 г.) при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Съгласно
чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва
в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. Според чл. 75, вр. чл. 19б, б. „в“ от Общите условия при неплащане
от потребителя на дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане
операторът може да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. С
декларация-съгласие от 18.06.2016 г. ответникът Д.С.Д. е декларирал, че е
получил подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на
„Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни
услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства:
фактура № **********/01.11.2016 г. за отчетен период от 01.10.2016 г. до 31.10.2016
г., фактура № **********/01.12.2016 г. за отчетен период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016
г., кредитно известие № **********/01.01.2017 г. за отчетен период от 01.12.2016
г. до 31.12.2016 г. и фактура № **********/01.02.2017 г. за отчетен период от 01.01.2017
г. до 31.01.2017 г., издадени от „Теленор България“ ЕАД и приложената към тях информация
за общо потребление за мобилен/фиксиран номер …. и …., че ищецът „Теленор
България“ ЕАД е предоставил на ответника Д.С.Д., а последният е потребил
мобилни услуги, които ищецът е остойностил, както следва: 83,42 лв. с ДДС за
периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г. със срок за плащане 16.11.2016 г., 138,44
лв. за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. със срок за плащане 16.12.2016
г., 132,88 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. със срок за плащане
16.01.2017 лв. и 1 161,13 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г.
със срок за плащане 16.02.2017 г.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от
страните заключение по съдебно-икономическата експертиза за периода от
01.10.2016 г. до 31.01.2017 г. „Теленор България“ ЕАД е издал следните фактури
за ползвани услуги на името на Д.С.Д., клиентски номер ….. за телефонен № ….. и
телефонен № …..:
Фактура № **********/01.11.2016 г. за отчетен период от 01.10.2016
г. до 31.10.2016 г. на стойност 83,42 лв. с ДДС. Фактурата включва предоставените
услуги и лизингови вноски. Стойността на предоставените услуги е както следва:
абонаментен план НонСтоп 29,99 за телефонен № …… – 14,99 лв., гласова поща –
0,20 лв., мобилен интернет – 19,98 лв., други услуги с добавена стойност –
13,33 лв., разговори към „Грижа за клиента“ – 0,04 лв., абонаментен план
НонСтоп 29,99 за телефонен № …. – 14,99 лв. Обща стойност – 63,53 лв. ДДС – 20
%. Стойност на услугите с ДДС – 76,24 лв.
Фактура № **********/01.12.2016 г. за отчетен период от 01.11.2016
г. до 30.11.2016 г. на стойност 47,84 лв. Фактурата включва предоставените
услуги и лизингови вноски. Стойността на предоставените услуги е както следва:
абонаментен план НонСтоп 29,99 за телефонен № …..– 14,99 лв., други
услуги/номера 0700/0800/00800 – 0,81 лв., други услуги с добавена стойност –
8,33 лв., абонаментен план НонСтоп 29,99 за телефонен № …… – 14,99 лв. Обща
стойност – 39,12 лв. ДДС – 20 %. Стойност на услугите с ДДС – 46,94 лв.
Кредитно известие № **********/01.01.2017 г. за отчетен период от 01.12.2016
г. до 31.12.2016 г. на стойност -12,74 лв. с ДДС. Кредитното известие включва
предоставените услуги и лизингови вноски. Стойността на предоставените услуги е
както следва: абонаментен план НонСтоп 29,99 за телефонен № …. -5,32 лв.,
разговори към „Грижа за клиента“ – 0,02 лв., абонаментен план НонСтоп 29,99 за
телефонен № …. -5,32 лв. Обща стойност -10,62 лв. ДДС – 20 %. Стойност на
услугите с ДДС -12,74 лв.
Фактура № **********/01.02.2017 г. за отчетен период от 01.01.2017
г. до 31.01.2017 г., по която не са начислени суми за мобилни услуги.
Общ размер на предоставените услуги без лизинговите вноски –
110,44 лв.
Освен стойността на предоставените услуги във фактурите е включена
стойността на лизинговите вноски за двете устройства, както следва: за
телефонен № …. – фактура № **********/01.11.2016 г. – 3,59 лв., фактура № **********/01.12.2016
г. – 3,59 лв. и кредитно известие № **********/01.01.2017 г. – 3,59 лв., а за
телефонен № …… – фактура № **********/01.11.2016 г. – 3,59 лв., фактура № **********/01.12.2016
г. – 3,59 лв. и кредитно известие № **********/01.01.2017 г. – 3,59 лв.
Общо фактурирани лизингови вноски за двата телефона – 21,54
лв.
Общо дължими суми за услуги и лизингови вноски – 131,98 лв.
За издадените фактури за периода от 01.10.2016 г. до
31.01.2017 г. няма данни за извършени плащания от абоната.
С фактура № **********/01.01.2017 г. е начислена 7-мата
вноска за лизинг на устройството Philips S309
White
с мобилен номер …... Остават 16 лизингови вноски и 1 допълнителна вноска при
придобиване на собствеността на устройството или ако устройството не бъде
върнато или не бъде върнато в състоянието, посочено в договора. Размерът на
задължението по лизинговия договор е 61,03 лв.
С фактура № **********/01.01.2017 г. е начислена 7-мата вноска за
лизинг на устройството Philips S309 Red с мобилен номер …... Остават 16 лизингови вноски и
1 допълнителна вноска при придобиване на собствеността на устройството или ако
устройството не бъде върнато или не бъде върнато в състоянието, посочено в
договора. Размерът на задължението по лизинговия договор е 61,03 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй
като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ла. 5 ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземане, дължимо на основание
договор за мобилни услуги, а съединени с него при условията на обективно
кумулативно съединяване са осъдителни искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ за заплащане на лизингови вноски по два броя договори за лизинг.
За
уважаване на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по
който той е изпълнил задължението си да предостави през процесния период
мобилни услуги на ответника и размера на търсената сума, а по исковете за
лизингови вноски – съществуването между страните на валидно облигационно
правоотношение по договори за лизинг, по които ищецът е изпълнил задължението
си да предостави на ответника лизинговите вещи.
Съществуването на валидни облигационни правоотношения между
страните по договор за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг се
установява по несъмнен начин от ангажираните от ищеца писмени доказателства по
делото – договор за мобилни услуги и два договора за лизинг, които са съставени
в писмена форма, подписани са от двете страни в правоотношението и съдържат
валидно направени от страните изявления, насочени към сключване на договорите и
настъпване на правните им последици. Не се установи по делото да липсва
съгласие на ответника за сключване на договорите, въпреки направеното в тази
насока възражение, поради което съдът приема, че между страните са били налице
валидно обвързващи ги облигационни отношения.
Установява от представените по делото фактури и приложените към
тях подробни справки за общото потребление на мобилните номера, използвани от
ответника, че през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да
предостави на ответника мобилни услуги, което е породило насрещното задължение на
ответника да заплати уговорената цена. Стойността на потребените от ответника мобилни
услуги се установява от заключението по съдебно-икономическата експертиза,
което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено.
Ищецът е изпълнил и задължението си по лизинговите договори да
предостави на ответника за ползване два броя мобилни апарати, което се
установява от клаузата на чл. 4 от договорите, съгласно която с подписване на
договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят е предал
лизинговото устройство във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно и
съответстващ напълно на договорените технически характеристики и комплектован с
цялата документация, включително гаранционна карта. Предоставянето на
лизинговите вещи за ползване на лизингополучателя е породило насрещното му задължение
да заплати лизинговите вноски в уговорените размери и срокове.
Ответникът не твърди, нито ангажира
доказателства да е заплатил ползваните мобилни услуги, поради което в полза на ищеца
е възникнало правото по чл. 75, вр. чл. 19б, б. „в“ от Общите условия да
прекрати едностранно договора за мобилни услуги. На практика възможността за едностранно
прекратяване на договора за мобилни услуги представлява право на изправната страна по един
двустранен договор да го развали с отправяне на изявление до неизправния
съконтрахент, съдържащо по ясен и недвусмислен начин волята му за разваляне на
договора. Макар по делото да
не са ангажирани доказателства за достигане до ответника на изявление за
разваляне на договора, съдът приема, че договорът е развален най-късно с връчване на препис от исковата молба, в която волята на
ищеца за разваляне на възникналото между страните правоотношение по договора за мобилни услуги е точно и ясно изразена.
Развалянето на двустранен договор с исковата молба е допустимо съгласно Решение
№ 178 от 12.11.2010 г., постановено по т.д. № 60/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., като не е необходимо даване на длъжника
на подходящ срок за изпълнение, тъй като съгласно Решение № 81 от 03.06.2015 г.,
постановено по т.д. № 1591/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., във всички случаи договорът
ще се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на
съдебното производство до изтичането на обективно подходящ с оглед конкретните
обстоятелства срок. Без значение е обстоятелството,
че в производството по делото ответникът се представлява от назначен от съда
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като както се приема в
Решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I
т.о., връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения му представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици – в случая уведомяването за разваляне на договора за мобилни услуги.
Договорът за мобилни услуги е с
продължително и периодично изпълнение, защото поражда задължение за доставчика
на мобилни услуги непрекъснато и повтарящо се в рамките на срока на договора да
предоставя на абоната мобилни услуги, а за абоната – задължение периодично да
заплаща стойността на потребените мобилни услуги. Ето защо развалянето
на договора поражда действие за в бъдеще – по аргумент от противното от разпоредбата
на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а разменените между страните до момента на развалянето
престации, респективно възникналите задължения не отпадат с обратна сила, а се запазват.
Поради това и доколкото по делото се установи, че ищецът е предоставил на
ответника, а последният е потребил предоставените му мобилни услуги за периода
от 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г., то в полза на ищеца следва да се признае
съществуването на вземане за стойността на предоставените мобилни услуги в
размера, установен от вещото лице, а именно: 110,44 лв. За горницата над тази
сума до пълния предявен размер от 132,88 лв. искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на лизинговите вноски,
претендирани от ищеца за периода след месец февруари 2017 г. до месец май 2018
г., т.е. за период от 15 месеца, доколкото е настъпил крайният срок за
плащането им – 18.05.2018 г. (23 месеца след датата на сключване на договора –
18.06.2016 г.), а липсват данни ответникът да ги е заплатил, следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 53,85 лв. (15 месеца х 3,59
лв.) по всеки от лизинговите договори, а за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 61,03 лв. по всеки от договорите за лизинг, исковете като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сторените разноски в исковото и заповедното производство
съобразно уважената част от исковете.
Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му от 180 лв. е под
минималния размер за всеки от предявените искове, определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му бъдат
заплатени разноските по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете, но липсват
доказателства ответникът да е сторил разноски.
По изложените съображения Районен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.С.Д., ЕГН ********** *** дължи
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „М. …“, Бизнес Парк С., сграда …, представляван от пълномощника адвокат В.П.Г.,
сумата от 110,44 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 21.01.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 272/2019
г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 110,44 лв. до пълния предявен размер от 132,88 лв.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** ***
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М. ..“, Бизнес Парк С., сграда .., представляван от
пълномощника адвокат В.П.Г., сумата от 53,85 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 18.06.2016 г. за устройство Philips S309
White,
и сумата от 53,85 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 18.06.2016 г. за устройство Philips S309 Red, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над 53,85 лв. за всеки от двата
договора за лизинг до пълните предявени размери от по 61,03 лв. за всеки от
двата договора за лизинг.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. ..“, Бизнес Парк С., сграда ..,
представляван от пълномощника адвокат В.П.Г., разноски в исковото производство
в размер на 106,96 лв. държавна такса, 385,04 лв. депозит за възнаграждение на
особен представител, 128,35 лв. депозит за вещо лице и 154,02 лв. адвокатско
възнаграждение, както и разноски по ч.гр.д. № 272/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик в размер на 21,39 лв.
държавна такса и 154,02 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: