Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………/……………, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Радостина Иванова, като разгледа докладваното
от съдията НДАХ № 1418 по описа за 2019год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Садко Инвест“
ЕООД ЕИК ********* подадена от представляващия Н. М., против НП № 03-008718 от
21.12.2017год. на директор на Дирекция " Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл. 413, ал.2 от КТ за нарушаване нормата на чл.61, ал.2 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условид9я на труд при извършване на СМР.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно
и моли съда да го отмени като навежда възражения за допуснато нарушение на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно изискването за пълно описание на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде отменено като излага становище за допуснато от АНО съществено
нарушение на процесуалните правила.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като излага становище за безспорна доказаност на адм.наказателното
обвинение.
ВРП, редовно призована за датата
на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 14.11.2017год. служители на Д
„ИТ“ Варна извършили проверка на строителен обект - обект-жилищна сграда, намиращ се в гр.Варна,
УПИ LIII-281. По време на
проверката проверяващите установили, че сградата е изградена в груб, на шест етажа, че в
момента се полага външна изолация, както и че обекта е изцяло необезопасен в
това число контурите на терасите на всички етажни плочи не били обезопасени
срещу падане от височина с помощта на горно
и междинно перило за ръка и бордова лента за крака или с помощта на
еквивалентно решение, предпазващо работещите срещу падане. Установено било по
информационната табела, че възложител и строител на обекта е въззивното
дружество. Съставен бил акт за спиране на
строежа, които бил връчен на техническия ръководител, който към момента
на проверката не бил на място в обекта, дошъл по-късно след като бил
повикан.
На
13.12.2017г. св.М. съставила АУАН, в който описала допуснатото според нея
нарушение на чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като
в АУАН било посочено, че въззивното дружество в качеството си на „строител“ не
обезопасило контурите на терасите на всички етажни плочи срещу риск от падане
от височина чрез ….“. На същата дата, АУАН бил връчен на упълномощено от
управителя на въззивното дружество лице, което го подписало без възражения. На
18.12.2017год. представляващия въззивното дружество подал писмени възражения
срещу акта, в които по същество отправял искане за приложението на чл. 415в от КТ.
На
21.12.2017год. въз основа на акта, АНО, издал атакуваното НП като наложил на
въззивното дружество наказание, затова, че в качеството на работодател в
строителен обект-жилищна сграда, намиращ се в гр.Варна, УПИ LIII-281, където се извършва СМР не е обезопасил
контурите на терасите на всички етажни плочи срещу падане от височина с помощта
на горно и междинно перило за ръка и
бордова лента за крака или с помощта на еквивалентно решение, предпазващо
работещите срещу падане от височина. Прието е в НП, че нарушението е извършено
на 14.11.2017г. в строителен обект-жилищна сграда, намиращ се в гр.Варна, УПИ LIII-281, където се извършвали СМР.
В хода на съдебното следствие
като свидетели показания са дали - П.М. – актосъставител
и Н.И. (вписан като свидетел в АУАН), и двамата инспектори в Д“ИТ“. Същите
сочат, че през месец ноември 2017год. извършили проверка на строителен обект -
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна. На място установили, че строежа е
необезопасен – контурите на терасите на етажните плочи не били обезопасени
срещу риск от падане на височина, както и че към момента на обекта имало
работници, които поставяли изолация. Сградата била на груб строеж, като
работниците полагали изолации. Сградата била завършена до шести етаж.
Изпълнител и възложител на обекта било въззивното дружество. Към този момент
техническия ръководител на обекта не бил там, но в последствие бил повикан и се
явил. В показанията си св. М. сочи, че работниците на обекта не били работници
на въззивника. Такъв бил само техническия ръководител, който бил попълнил
декларация във връзка трудовите си правоотношения. На него именно (на
техническия ръководител) св. М. връчила и акт за спиране на строежа. В
показанията си св. И. сочи, че на обекта работниците които поставяли изолация
били на „Садко инвест“
ЕООД, но имало и работници на други фирми. Сочи, че техническия ръководител бил
на граждански договор със „Садко инвест“
ЕООД, както и че работниците които били заварени на строежа били описани в
констативен протокол.
Като
свидетели в хода на съдебното следствие по силата на служебното начало са били
изслушани също З.К. и Ц.С.. В показанията си първата свидетелка сочи, че към
месец ноември изпълнявала длъжността технически ръководител на строителен обект
с възложител въззивното дружество. Заявява, че вършела тази дейност по силата
на граждански договор, както и че била повикана на обекта тъй като се
извършвала проверка и отишла. Сочи че към този момент на строежа са се
извършвали дейности от подизпълнители и работници на „Садко
инвест“ не е имало. Заявява, че когато отишла на
място проверката вече била приключила, тя влязла направо във фургона и подписала протоколите които й били дадени.
В самия строеж не влязла.
На свой ред в показанията си св.
С. сочи, че към месец ноември 2017год. е работил в гр.Варна за фирма „Садко“ като работното му място било в квартал Бриз - 3.
Работел като общ работник като събирал отпадъците от другите работни групи и слагал
в чували. Сочи, че веднъж докато работел - изнасял чували с отпадъци от
територията на обекта на входа били две или три жени с визитки. Жените го
спрели поискали му личната карта за да видят дали работи там и той я дал. Не
помни дали жените му били дали да подписва нещо, но може и да е писал. Не знае
и дали към него момент е имал сключен трудов договор със „Садко“.
В хода на съдебното следствие
като писмени доказателства са приети освен материалите приложени към АНП още и
договор за изпълнение на СМР, справка от инф.система на ИА „ГДИТ“, констативни
протоколи от 14.11.2017год., както и лист хартия с изписани на него имена на
хора и фирми.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства съдът не кредитира показанията на св. И. в частта в която
заявява, че външната изолация на строежа се извършвала от работници на
въззивника, тъй като в тази им част показанията му са в пълно противоречие с
останалите събрани по делото гласни доказателства – в това число и с
показанията на неговата колежка М. (актосъставител). В показанията си
последната сочи, че единствения работник на обекта, който бил в трудови
правоотношения с въззивника бил техническия ръководител З., а останалите
работници били на други фирми. В показанията си пред съда св. З.К. също сочи,
че на обекта не е имало работници на въззивника, а всички са били работници
на други фирми подизпълнители.
Съдът не кредитира и показанията
на св. М. в частта в която заявява, че към момента на проверката техническия
ръководител е бил в трудови правоотношения с въззивника тъй като в тази им част
показанията си в противоречие както с показанията на самата К. (технически
ръководител) така и с показанията на св. И. ***) които заявяват, че К. е имала
сключен граждански договор. От друга страна безспорно от представената в хода
на съдебното следствие от страна на въззиваемата страна справка от инф.система
на ИА „ГДИТ“се установява, че К. е сключила ТД с въззивника, но това е станало
на 29.11.2017год. (две седмици след датата на проверката).
Съдът не кредитира и
представения в хода на съдебното следствие от страна на въззиваемата страна
лист хартия с изписани на него имена хора и фирми тъй като липсва яснота кой е
автора на документа.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни, с
изключение на коментираните по-горе като некредитирани.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока за обжалване, с оглед липсата на доказателства за връчване на
НП на наказаното лице, поради което се явява допустима и приета от съда за
разглеждане.
Що се касае до направеното в НП
отбелязване същото да се счита за връчено на 12.02.2018год. по реда на чл.58,
ал.2 от ЗАНН то определено не се приема от съда по следните съображения:
Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая видно от
приложеното към преписката НП в същото
не се съдържа отбелязване нито, че лицето не е намерено на посочения адрес,
нито че новият му адрес е неизвестен. Действително видно от материалите съм АНП
в тях се съдържа обратна разписка в която е отбелязано че адресата е преместен.
Според настоящия съд обаче изпращането на едно писмо с обратна разписка
не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса
доколкото отбелязването в обратната разписка не се ползва с обвързваща
доказателствена сила. И това е така защото приложимия ред за връчване на книжа
в адм. наказателното производство е този по НПК
„съобразно нормата на чл.84 от ЗАНН„, а там връчване по пощата не е предвидено.
А че отбелязването в обратната разписка е повече от недостоверно за съда няма
никакво съмнение, доколкото на същия адрес „който впрочем е и адреса публикуван
в ТР, въззивното дружество получава книжа за съдебното производство. На
следващо място няма как да не бъде посочено и това че в материалите по
преписката се съдържат данни за телефон на управителя на въззивното дружество
както и за такъв на изрично упълномощен пълномощник като данни за това същите
да са били търсени във връзка с връчване на НП по делото няма.
АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира,
че в хода на адм. наказателното производство е било
допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно както в АУАН така и
в НП липсват факти които в достатъчна степен описват нарушението за което е
ангажирана адм. наказателна отговорност, както и
нарушената законова норма.
Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа
пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните
обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат
датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в
обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.
В случая въззивното дружество е санкционирано
за нарушение на чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за безопасни
условия на труд при извършване на СМР. Общите изисквания за безопасни условия
на труд при работа на височина са регламентирани в нормите на чл. 60, чл. 61 и
чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. Съгласно чл. 60, ал.1 от Наредбата,
работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или
предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства
(напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи). По аргумент от чл. 61 от Наредбата паданията от височина се
предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения),
които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение, като съгласно чл. 62 от същата за предотвратяване на риск
от падане при работа на височина се осигуряват средства за колективна защита от
падане на хора, инструменти, продукти и др.
В случая видно от лаконичното
съдържание на АУАН и НП, в същите липсват каквито и да е факти от които да се
направи извод, че в строителен обект-жилищна сграда, намиращ се в гр.Варна, УПИ
LIII-281 се извършват строително монтажни работи, от кого и по чие възлагане,
кой е строител и кой собственик на сградата, респ. възложител на строежа. Нещо
повече в АУАН извършване на СМР изобщо не е посочено, а в НП това е посочено
само декларативно „като извод„. Съгласно легалната дефиниция - §5
т.40 от ДР на ЗУТ СМР са работите чрез които строежите се изграждат,
ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Отделно
от това няма данни и констатации какви дейности точно са извършвани на
височина, като в АУАН и НП липсва конкретизация кои от многобройните изисквания
в цитираните правни норми от Наредба №2/2004г. за неспазването на които е
ангажирана отговорността дружеството по чл.61 от Наредбата. Такива факти, че сградата била в груб строеж,
че била изградена до шест етажа, че работници полагали външна изолация, бяха
изнесени едва в с.з. от свидетелите М. и И.. Недопустимо е обаче съставомерни
факти от предмета на доказване да се излагат за пръв път в с.з., тъй като това
нарушава правото на защита на наказания субект. На следващо място както в АУАН,
така и в НП е следвало да се посочат фактите въз основа, на които АНО е приел,
че наказаното лице е работодател /в НП/ и строител /за АУАН/, предвид
ангажиране отговорността на наказаното лице относно нарушение по чл.61, от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. на основание чл.413, ал.2 от КТ. Това не е
сторено, поради което НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Нещо повече в НП изобщо не е посочено какво е отношението на въззивното
дружество към посочения строеж. Горното е от съществено значение доколкото
отговорността за осигуряване на специфичните условия за безопасност при СМР е
ясно регламентирана и вменена в задължение на конкретни лица (възложител на
строежа, строител, координатор по безопасност и здраве, технически ръководител,
бригадир).
На следващо място сама по себе
си нормата на чл. 61 от Наредбата не вменява задължение на конкретно лице, а е
указателна – указва по какъв начин се предотвратяват паданията от височина. В
тази връзка тя винаги следва да е посочена във връзка с друга норма
регламентираща поведение на конкретен адресат- строител възложител, бригадир и
т.н. И ако в акта все пак е посочено, че
въззивника е възприет от актосъставителя за строител, макар и конкретна правна
норма регламентираща поведение „вменяваща задължение„ на строител да не е
посочено. То в НП е налице пълна неяснота по отношение на това каква е връзката
му с посочения строеж. Няма факти в тази насока не е посочена и конкретна
правна норма вменяваща задължение на конкретен адресат. Там е посочено че
въззивника бил работодател, но Наредбата задължения на работодател не вменява.
Субектите върху които лежат задълженията са други. Безспорно доколкото КТ
предвижда санкция за работодател то субекта на адм.наказателна
отговорност трябва да притежава и това качество, но наред с друго такова –
строител, възложител и т.н. на които субекти Наредбата вменява конкретни
задължения.
Съдът намира, че посочените
по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП само на процес. основание, тъй като водят
до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви
приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. В случая липсата на факти в АУАН и НП свързани с
обективната съставомерност на нарушението за което е наложена санкция води до
пълна неяснота във волята на АНО, а от там и до пълна невъзможност за проверка
за законосъобразност на атакуваното НП досежно съответствието или не на същото
с материалния закон. А че очевидно неяснота във волята на АНО е налице явства и от
пледоарията на процес. представител на въззиваемата страна който обвързва
поведението на въззивника с нормата на чл.6 от Наредбата, която пък касае
възложителя и сочи, че въззивника имал и това качество. В края на краищата на
какво основание и в какво качество от въззивника се дири адм.наказателна
отговорност – като строител, като
възложител или само като работодател и въз основа на коя законова норма
може само да се гадае.
В случая съдът прие за безспорно
установено, че към датата на проверката въззивното дружество е имало качеството
на работодател спрямо св. Ц.С. който е бил установен на обекта макар и самият
да не е участвал при извършването на СМР, като в тази връзка следва да се
отбележи, че установяването на този факт е резултат от вмененото на съда
служебно начало, а не е от действията на контролните органи и АНО върху който
лежи доказателствената тежест в адм. наказателното
производство. В горната насока са показанията на св. С., който пред съда
потвърждава, че е работил за въззивното дружеството.
Безспорно
е и това, че редица нормативни актове (КТ, ЗЗБУТ, множество подзаконови актове)
вменяват задължения на работодателите свързани с осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. В случая обаче
бланкетния състав на нормата на чл. 413, ал.2 от КТ е запълнен с
разпоредба на Наредба № 2, в която не е вменено конкретно задължение за работодател
(както и изобщо задължение за конкретно лице) от една страна, а от друга както
беше посочено по-горе посочената наредба прави ясна деферинцияция
на специфичните задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия
на труд при извършването на СМР и на лицата върху, които същите лежат като тази
деферинцияция също не е обвързана от качеството
работодател. Задълженията са вменени на строител, възложител, бригадир,
технически ръководител, координатор по безопасност и здраве. Т.е. за да бъде
ангажирана отговорността на определено лице по чл. 413, ал.2 от КТ за
нарушаване разпоредбите на цитираната наредба не е достатъчно единствено и само
привлечения към отговорност да има качеството на работодател. Субекта трябва да
притежава и някое от качествата посочени по-горе. В конкретния случай факти в
горната насока не са изложени в НП, а липсата и на конкретна норма вменяваща
задължение за конкретно лице води до пълна неяснота във волята на АНО. Следва
да бъде отбелязано още и това, че в хода адм.
Наказателното производство не са били събрани каквито и да било доказателства,
които да установят че въззивника
притежава качеството строител както е приела
св.М. в АУАН. Съобразно §.11 т.2 от ДР на Наредбата "Строител" е лицето,
определено в ЗУТ, което самостоятелно
наема работещи по трудово правоотношение. На свои ред лицето определено в ЗУТ е
лицето с което възложителят е сключил договор за изпълнение на строежа и което
лице е вписано в Централния професионален регистър на строителя. В случая
доказателства за това, че въззивното дружество има сключен договор за
изпълнение на строежа няма. Наличен е договор за изпълнение на СМР, което сочи
на това, че въззивника по-скоро е възложител на обекта. Действително няма
пречка и строителя да сключва договори за изпълнение с подизпълнител, но дали в
конкретния случая това е така може само да се гадае. Очевидно точно липсата на
доказателства досежно качеството на въззивника - строител или възложител е и
причината АНО да не посочи факти в тази насока, а процес. му представител, а и
свидетелите осъществяващи контролната дейност да твърдят, че въззивника бил и
строител и възложител.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния
закон, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следа да бъде отменено.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-008718 от 21.12.2017год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „” ЕООД ЕИК *********, на основание чл.413,
ал.2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: