№ 331
гр. Варна, 12.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000254 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна
частна жалба на П. П. ЕГ. и М. П. СТ., двамата от гр. *****, представлявани
от адв. П. Т. от АК – Варна, срещу определение № 31/14.02.2022г.,
постановено по т. д. № 62/2021г. по описа на *****ски окръжен съд, с което
производството е прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.
В жалбата се заявяват оплаквания за незаконосъобразност на
определението по съображение за постановяването му в противоречие с ТР №
1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г.на ОСГК на ВКС и ТР № 3/22.04.2019г.
по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и с други актове на ВКС –
решение № 50/12.02.2010г. на ВКС, Второ гражданско отделение, решение №
91/22.10.2020г. по гр. д. № 4284/2019г. по описа на ВКС, Първо гражданско
отделение, решение № 209/15.01.2020г. по гр. д. № 1099/2017г. по описа на
ВКС, Четвърто гражданско отделение, и др., постановени по реда на чл. 290
ГПК. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на
първоинстанционния съд с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е
процесуално допустима.
Ответното дружество „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД, представлявано
1
по пълномощие от юрк. Ю. K., изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съставът на АпС - Варна, като обсъди доводите на жалбоподателите
във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната
страна и данните по делото, намира частната жалба за основателна по
следните съображения:
Първоинстанционният *****ски окръжен съд е бил сезиран с искова
молба на П. П. ЕГ. и М. П. СТ., с която са предявени осъдителни искове
срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД – гр. София, с правно основание чл.
432, ал. 1 от ТЗ, за присъждане на сумите от по 50 000 лв. на всеки от тях,
представляваща непредявена в предходен процес между същите страни част
от обезщетения за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на
майка им Янка Маринова Илиева, настъпила в резултат на ПТП от
31.10.2018г., виновно причинено от С.Д.С. при управление на л.а. „Рено
Меган Сценик“, с рег. № *******, застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника със застр. полица №
BG/06/118002873932, ведно със законната лихва върху главниците.
По делото е безспорно, че въз основа на предявени от двамата ищци
срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД – гр. София частични искове от по
100 000лв., от общо 150 000лв., претендирани за обезщетяване на същите
неимуществени вреди, е било образувано т. д. № 8/2020г. по описа на ОС-
*****, приключило с влязло в сила решение № 260020/ 20.11.2020г., с което
исковете са изцяло уважени, като ответното дружество е осъдено за заплати
на всеки от ищците по 100 000 лв., ведно със законни лихви.
За да прекрати производството по делото в обжалваното определение
решаващият съдия е направил изводи, че по т. д. № 8/2020г. по описа на
ШОС, съдът е определил справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди от по 100 000 лева за всеки от ищците, по отношение на
този размер е формирана сила на пресъдено нещо, а това се явява абсолютна
процесуална пречка за разглеждане на настоящите искови претенции и налага
прекратяване на производството по делото.
Изводите са неправилни.
В т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г.на ОСГК на ВКС е
прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по
2
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. Мотивите на решението не са
източник на сила на пресъдено нещо. Съгласно задължителните разяснения
по т. 2 на ТР № 3/22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС
обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно
решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата
част може да се формира нова, различна сила на пресъдено нещо.
Установените с решението по частичен иск общи правопораждащи факти на
спорното право ще се ползват със сила на пресъдено нещо при предявен в
друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането,
като произтичащо от същото право на обезщетение, но разпростирането на
силата на пресъдено нещо относно правопораждащите факти в случая не
засяга последващата преценката на съда по критерия на чл. 52 ЗЗД за
определяне обезщетението по размер и справедливостта като източник на тази
преценка. Недопустимо е в последващия исков процес - за остатъка от
обезщетение на неимуществени вреди, да се пререшават въпросите дали
същото правоотношение е възникнало и каква е правната му квалификация,
но въпросът дали с присъденото по частичния иск обезщетение пострадалото
лице е частично или напълно обезщетено, предполагащ формиране на изводи
за определяне размер на обезщетението по справедливост по правилото на чл.
52 ЗЗД, е такъв, на който следва да се даде отговор с решението по същество
по иска за останалата, непредявена с частичния иск част от вземането.
С предявяването на частичен иск ищците са въвели като предмет на
делото само част от спорното субективно материално право. При парични
притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на
която в случая съответства и предметът на влязлото в сила осъдително
решение № 260020/20.11.2020г. Увредените лица не са имали правен интерес
да го обжалват, след като исковете им са били уважени изцяло в предявения
размер за вземанията и след като съдът е признал основанието им. При
посочване в дипозитива на влязло в сила решение между същите страни, че
присъдените обезщетения за неимуществени вреди от деликт са по предявени
частични искове, мотивите на съда за справедлив размер на обезщетенията,
независимо дали те са в размер на предявените съобразно петитума по
частичните искове или ги надвишават, не формират сила на пресъдено нещо.
При последващо предявяване на иск за обезщетение на неимуществени вреди
3
на същото основание сезираният съд е длъжен да съобразява единствено
размера на вече присъденото, т. е. доколко ищецът е вече обезщетен за
претърпените вреди.
Цитираните в обжалвания съдебен акт мотиви от определение на ВКС
формират изолирана каузална практика, която не е със задължителен характер
и не се възприема от настоящия съдебен състав.
Поради противоречивите правните изводи на двете съдебни инстанции
относно допустимостта на производството, обжалваното определение следва
да се отмени и делото да се върне на окръжния съд с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І- ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 31/14.02.2022г., постановено по т. д. №
62/2021г. по описа на *****ски окръжен съд, и
ВРЪЩА делото на *****ски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4