Р Е
Ш Е Н И Е № 110
Гр.Несебър,
08.07.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърски районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни, през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
При секретаря С.Б., като
разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 311 по описа за 2016г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХVІ от ГПК. Образувано е по искова молба от М.И.А. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, против С.К.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***. В молбата си
ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 26.08.2003г. в
град Сливен, за което е съставен Акт за сключен граждански брак №
287/26.08.2003г. на Община Сливен, както и че бракът е първи и за двамата. По
време на съвместното съжителство преди сключването на брака им се е родило на
01.01.2003г. детето им Н.С. А. с ЕГН **********, а след сключването на брака им
се е родило на 27.06.2004г. другото им дете С.С. А. с ЕГН **********. Твърди, че
след сключването на брака съпрузите са се установили да живеят в къща на
родителите на ищцата в град Сливен, като след раждането на второто им дете, се
преместили в град Бургас. В началото брачното им съжителство протичало
нормално, като ищцата свързва това състояние с продажба на имот в град Сливен,
дарен й преди това от родителите й, и закупуването с получените от продажбата
средства на три имота, впоследствие обособени като един, в град Несебър, както
и с осъществявана от нея търговска дейност. Впоследствие отношенията между
съпрузите са се влошили по причина нарасналите нужди на децата и увеличените
разходи в семейството и намалените приходи от осъществяваната търговска
дейност. Те били повод и за възникване на скандали между двама и въпреки
опитите на ищцата тези недоразумения да бъдат преодолени чрез разговори,
промяна в положителна посока не настъпила и семейната обстановка продължавала
да бъде неспокойна. Постепенно в резултат на охладняване отношенията между
съпрузите, е настъпило отчуждение между тях, съжителството им е станало
нежелано. Брачната връзка понастоящем е изпразнена от съдържание, а бракът им
съществува само формално. Между съпрузите липсвала всякаква духовна и физическа
близост, като ответникът станал груб и невъздържан, отправял обиди към
съпругата си, провокирал конфликти и й създавал неприятности, била е
принуждавана от него да заплаща и разходва много пари за различни негови нужди.
През месец февруари, когато са предприели действия по прекратяването на брака с
развод по взаимно съгласие, ответникът е принуждавал ищцата да му прехвърля
имоти и по всякакъв начин да се облагодетелства за нейна сметка. Раздялата
между двамата е настъпила в началото на месец март 2016г., когато ответникът се
е изнесъл от дома им и се е установил да живее при своята майка в село
Мечкарево, община Сливен. Твърди, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и не би могъл да се заздрави, поради
което прави искане същия да се прекрати с развод. По въпросите, свързани с последиците
от прекратяването на брака с развод, иска от съда с решението за прекратяването
на брака с развод да бъде признато, че причина за разстройството на брака е
единствено виновното поведение на ответника, упражняването на родителските
права по отношение на двете им малолетни деца да бъдат предоставени на нея,
като на бащата бъде определен подходящ режим на лични отношения с тях, както и
същият да бъде осъден да им заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 250 лева
за всяко от тях, считано от предявяването на иска за развод; моли да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище, находяща се в град Несебър,
квартал ******************, както и след развода да запази брачното си фамилно
име А..
В отговора на исковата молба
ответникът също заявява, че бракът му с ищцата следва да се прекрати с развод,
но прави искане съдът да признае, че причините за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е виновното противобрачно поведение на ищцата. В тази
връзка оспорва твърденията, изложени от ищцата като причини за разстройството
на брачните им отношения, като твърди, че винаги е бил грижовен родител и
съпруг, винаги е участвал в семейния бизнес, посрещал е финансовите нужди на
семейството, докато ищцата основно се е грижила за себе си и за децата,
предпочитала е да прекарва времето си като се среща със свои приятели, често да
отсъства от дома и да закъснява. Този избран от нея начин на живот и влиянието
на своите приятели и познати, е причина ищцата да пожелае двамата да се
разведат. Ответникът твърди, че всячески се е стремял да запази брака си за да
не накърняват интересите на децата и да запазят изграденото по време на
брачното им съжителство. С тази цел той е продавал автомобили за да осигури
средства на съпругата си, с които тя да разполага. Също счита за необходимо да
описва за извършените от съпрузите и техни родители сделки с недвижими имоти,
макар и да не твърди, че същите имат пряка връзка с причините за разстройството
на брака или, че имат значение за личните или имуществените отношения като
последици от прекратяването на брака им. Освен за прекратяването на брака с
развод и признаването, че вина за разстройството на брака има ищцата,
ответникът е направил искане на ищцата да й бъде възстановено предбрачното
фамилно име С.. Не се противопоставя родителските права по отношение на децата
да бъдат предоставени за упражняване от майката и да бъде определено тяхното
местоживеене при нея, като предлага да му бъде определен конкретен режим на
лични отношения с децата, а именно всяка събота и неделя от месеца от 09:00
часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и един месец през
лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, както и за коледните и
новогодишните празници. Счита, че издръжката, която следва да заплаща за
малолетните деца е по 110 лева за всяко едно от тях. Ползването на семейното
жилище също следва да бъде предоставено на съпругата.
В съдебно заседание страните се
явяват лично като са представили споразумение, с което заявяват, че са уредили
всички лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им.
По тяхно искане и след като съдът прецени, че постигнатото споразумение по
чл.50 от СК отговаря на изискванията на чл.51 от СК, с протоколно определение
от 30.06.2016г. премина на основание чл.321, ал.5 от ГПК от производство за
развод по исков ред, към производство за развод по взаимно съгласие. Страните
поддържат искането си съдът да постанови решение, с което да прекрати брака им
по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение по
въпросите, визирани в чл.50-51 от СК, относно последиците от прекратяването на
брака.
След преценка поотделно и в
съвкупност на
събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и
постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съпрузите са сключили
граждански брак на 26.08.2003г. в град Сливен, за което има съставен акт за
граждански брак № 0287 от 26.08.2003г. на град Сливен. От съвместното си
съжителство от преди брака им се е родило на 01.01.2003г. малолетното и
понастоящем дете Н.С. А. с ЕГН **********, а след сключването на брака им се е
родило и детето С.С. А. с ЕГН **********.
Съпрузите са постигнали
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие бракът им да се прекрати с развод,
постигнали са споразумение по всички въпроси визирани в чл.51 от СК.
От извършената служебна
проверка на постигнатото споразумение съдът констатира, че то е изчерпателно и
законосъобразно и отговаря на изискванията на чл.51, ал.1 от СК, интересите както
на роденото от брака дете, така и на роденото преди брака дете (чл.47, ал.3 от Конституцията на Република България) са защитени, с него се уреждат всички
въпроси, свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на закона, и в
частност разпоредбите на Семейния кодекс, и морала, поради което това
споразумение следва да бъде утвърдено.
На основание чл.330 от ГПК и
след като се убеди, че съгласието на съпрузите бракът им да бъде прекратен с
развод е сериозно и непоколебимо, съдът следва с решението си да допусне
развода им и да утвърди тяхното споразумение относно последиците от него, без
да издирва мотивите им за прекратяването на брака.
На основание чл.329, ал.1, изр.2
от ГПК, във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК и постигнатото между молителите споразумение, същите следва
да заплатят окончателна държавна такса в размер на по 20 лева в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Висшия съдебен съвет.
Съгласно чл.7 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК по дело за развод, включително
по взаимно съгласие, когато страните постигнат споразумение относно издръжката,
се събира такса в размер на 2% върху тригодишните платежи при споразумение за
издръжка. Стойността на тригодишните платежи на
издръжките е 12 960 лева, а дължимата такса е 259,20 лева.
На основание чл.330, ал.5 от ГПК,
решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на
обжалване.
Водим от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД
сключеният с Акт № 0287 от 26.08.2003г. в град Сливен, граждански брак между М.И.А.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и С.К.А. с ЕГН **********,***, ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, без да издирва причините
и мотивите за това.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между
съпрузите споразумение относно последиците от развода както следва:
Упражняването на родителските
права по отношение на малолетните деца Н.С. А. с ЕГН ********** и С.С. А. с ЕГН
**********, се предоставя на тяхната майка М.И.А. с ЕГН **********, като
определя тяхното местоживеене ***.
Бащата С.К.А. с ЕГН ********** се
задължава да заплаща на М.И.А. с ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете Н.С. А. с ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева), считано от 01.04.2016г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законоустановени
причини, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане.
Бащата С.К.А. с ЕГН ********** се
задължава да заплаща на М.И.А. с ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете С.С. А. с ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева), считано от 01.04.2016г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законоустановени
причини, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане.
Определя на бащата С.К.А. с ЕГН **********, следния режим на лични отношения с децата Н.С.
А. с ЕГН ********** и С.С. А. с ЕГН **********, а именно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване, за времето от 09:00 часа на съботния
ден до 18:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на майката.
Семейното жилище, находящо се в
град Несебър, квартал ******************, се предоставя за ползване на съпругата
М.И.А. с ЕГН **********.
Съпрузите не си дължат издръжка
един към друг.
След прекратяване на брака
съпругата М.И.А. с ЕГН **********, запазва придобитото със сключването на брака
фамилно име по А..
Разноските по делото и всички
държавни такси се поемат от страните, така, както са направени.
ОСЪЖДА М.И.А. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплати допълнителна държавна такса по бракоразводното
производство в размер на 20 лева (двадесет лева) по сметката на Несебърския
районен съд.
ОСЪЖДА С.К.А. с ЕГН **********,***, да заплати
допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лева
(двадесет лева), както и сумата в размер на 259,20 лв. (двеста петдесет и девет
лева и 20 ст.), представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка, по сметката на Несебърския районен
съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: