№ 140
гр. Стара Загора, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Мариана М. Мавродиева
Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Т. Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20235500500178 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Ц. Ц. С.
от с.Д.И., *** и К. Д. К. от с.Е., ***, чрез адв.С. Т. против решение № 9 от
06.01.2023г., постановено по гр.д. № 2020/2022г. по описа на Районен съд –
Казанлък, с което се признава за установено по предявения от И. Х. И. срещу
Ц. И. Ц. и К. Д. К., иск с правно основание чл. 56 от ЗС във вр. с чл. 111 от ЗС
и чл. 108 от ЗС, че И. Х. И. притежава ограничено вещно право на ползване
върху следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ Х-125,
кв.18, цялото от 1150 кв.м. по плана на с. Д.И., *** от 1987 год., заедно с
построените двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка, при граници
и съседи на УПИ: от запад УПИ IX-124, юг - улица, от изток - УПИ XI-126 и
от север - УПИ XII-127. Със същото решение се осъждат Ц. И. Ц. и К. Д. К.,
да предадат на И. Х. И. владението върху гореописания, процесен недвижим
имот.
Въззивниците обжалват първоинстанционното решение. Считат, че от
същото е видно, че претенцията на ищцата е с основание чл.108 от ЗС, а
съгласно този закон от ЗС – ревандикационен иск, законодателят определя
като иск на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик.
Посочват, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице
1
трите кумулативни предпоставки, обуславящи уважаване на иска по чл.56 от
ЗС, вр. с чл.111 ЗС и чл.108 ЗС, като посочва, че не е ли налице която и да е
от трите предпоставки, непротиворечивата практика на ВКС предвижда иска
да не бъде уважаван. В случая посочват, че ищцата не се явява „невладеещ
собственик“, тъй като същата с прехвърлителна сделка е прехвърлила правото
на собственост върху ответниците и единствено си е запазила правото на
ползване върху процесния имот, което обаче не я прави „собственик“. От
друга страна твърдят, че тя владее и държи имота на правно основание с
прехвърлителна сделка, което я прави собственик. Сочат, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на
страните, които са от значение за установяване на действителните отношения
между страните и съществуването или не на спорното правоотношение, което
считат, че е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е
основание за отмяна на решението. Посочват практика на ВКС. Според
въззивниците, направеното от ищцата искане, след като съда установи, че тя е
вещен ползвател по смисъла на чл.56 от ЗС да осъди ответниците да предадат
владението върху процесния имот считат, че същият не е отнет по никакъв
начин, тъй като за едната част правото на ползване не е нарушено, а за
другата част, със смъртта на единият от дарителите – това право вече не
съществува. Молят да бъде уважена жалбата и да бъде отменено
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно, както
и да им бъдат присъдени разноските по делото за адвокатски хонорар и за
двете съдебни инстанции и държавна такса.
Въззиваемата И. Х. И. от с.Д.И., ***, чрез адв. Т. Д. от АК Стара Загора,
взема становище, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна. Счита, че правилно първоинстанционният съд е посочил, че
при запазено право на ползване титулярите на това право имат правомощие
да владеят и ползват процесния имот, като собственика на имота и ответник
Ц. И. притежава само „голата собственост“ и разполага единствено с
правомощието да се разпорежда с имота без да и предоставено правомощие
да го ползва. Счита, че правилно първоинстанционният съд е посочил, че
правото на ползване е ограничено вещно право, което по силата на чл.59, ал.1
от ЗС се погасява със смъртта на ползвателя, ако не е учредено за по-кратък
срок. Намира, че правилно съдът е приел, че ответниците са лишили ищцата
от правото на ползване на втория етаж от къщата, от цялото дворно място,
както и цялата стопанска постройка, намираща се в двора, а тези права са
включени като съдържание в обхвата на ограниченото и вещно право. Моли
да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено изцяло
2
първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно, както и да й
бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящата инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 56 от ЗС във вр. с чл. 111 от
ЗС във вр. с чл. 108 от ЗС.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Х. И.,
против Ц. И. Ц. и К. Д. К.. Ищцата твърди, че с Договор за дарение
обективиран нот. акт № 54, том III, н. дело № 454/ 2009 г. на нотариус № 097 -
Р.Б., с р.д. РС-Казанлък заедно с покойния й съпруг И.Ц.И., поч. на *** г.,
дарили на дъщеря си Ц. И. Ц., собствения си недвижим имот, представляващ
СИО: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ Х-125, кв.18, цялото от 1150
кв.м. по плана на с. Д.И., *** от 1987 год., заедно с построените двуетажна
жилищна сграда и стопанска постройка, при граници и съседи на УПИ: от
запад УПИ IX-124, юг - улица, от изток - УПИ XI-126 и от север - УПИ
XII-127, като двамата дарители си запазили правото на ползване върху
подаряемия недвижим имот. Сочи, че след прехвърлянето на собствеността на
имота, двамата дарители упражнявали владението си върху него спокойно и
безпрепятствено. На *** г. съпругът й починал и ищцата останала единствен
ползвател. През 2012 г. ответниците се нанесли в имота, без да искат
мнението на ищцата. Още тогава изразила своето несъгласие да останат да
живеят в имота. Те не само, че не се съобразили с желанието й да я оставят да
ползва имота сама, но дори засели в двора резници лавандула и започнали да
отглеждат крави и телета. К. Д. К. повече от десет години живеел на семейни
начала с другата ответница и заедно са се настанили в имота. Ищцата била
възрастна жена във влошено здравословно състояние. С ЕР №
0250/31.01.2017 г. на УМБАЛ „Проф.Ст.Киркович“ АД-Ст. Загора била с
установени 87% степен на увреждане, с водещо заболяване „Злокачествено
новообразование на щитовидната жлеза“. Въпреки това, успявала да се грижи
сама за дома си и за себе си. Като ползвател на имота заплащала всички
разходи за ток и вода, включително и тези направени от ответниците.
Едновременно с това същите непрекъснато я тормозели психически,
заключвали врати, обиждали я и я заплашвали. При последните им разговори
ответницата многократно й заявявала: „Чакам само да умреш и да почна да
щракам с пръсти“. Сочи, че през всички тези години, след смъртта на съпруга
си до настоящия момент недвусмислено подчертавала желанието си да ползва
3
самостоятелно процесния имот и ответниците да й върнат владението му,
което осъществявали въпреки нейното несъгласие. Съгласно чл. 108 от ЗС
собственикът можел да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. В конкретния случай при запазеното
вещно право на ползване правото да се претендира предаване на владението
може да упражни и ищцата като вещен ползвател по смисъла на чл.56 от ЗС.
Моли съда да постанови решение, с което: след като установи, че
ищцата е вещен ползвател по смисъла на чл. 56 от ЗС на основание Договор за
дарение със запазване на правото на ползване от 28.08.2009 г., обективиран в
нот. акт № 54, том III, рег.№ 4891, н. дело № 454/ 2009 г. на нотариус № 097 -
Р. Б., с р.д. РС-Казанлък на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
съставляващо УПИ Х-125, кв.18, цялото от 1150 кв.м. по плана на с.Д.И., ***
от 1987 г. заедно с построените двуетажна жилищна сграда и стопанска
постройка, при граници и съседи на УПИ: от запад УПИ К-124, юг - улица, от
изток - УПИ ХК126 и от север УПИ ХП- 127, да осъди на основание чл.108 от
ЗС ответниците да предадат на ищцата владението върху гореописания имот
и й присъди направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответниците. Считат иска за изцяло недопустим и неоснователен. От
описаните в исковата молба обстоятелства било видно, че претенцията на
ищцата била с осн. чл. 108 ЗС. Съгласно този член от Закона за собствеността
- ревандикационен иск, законодателят определял като иск на невладеещият
собственик срещу владеещият несобственик. От представените по делото
писмени доказателства, а именно Нот. акт №54, том III, рег. № 4891, нот. дело
№454/2009г. на Нотариус № 097 - Р. Б., с р.д. РС Казанлък било видно, че през
2009 г. волята на дарителите И.Ц.И. и И. Х. И., била да дарят дъщеря си, като
запазват правото си на ползване на имота без да е уточнено изрично правото
на ползване, а напротив то било общо. Със смъртта на единия от
ползвателите същите се преклудирали - прекратявали по отношение на него и
за другия жив ползвател остава другата половина от пр. на ползване върху
имота /чл.59 ЗС/. Бащата на ответницата починал през 2019 г., като от този
момент до сега същата била пълноправен собственик на идеалната част от
правото на ползване на баща си. Ответницата владеела и държала имота на
правно основание като наследник на частта на починалия си наследодател. От
това приложено писмено доказателство следвало, че не бил изпълнен текста,
посочен от законодателя, а именно „владеещ несобственик“, тъй като
ответницата била собственик на частта от баща си, а майка й ползвала другата
част. Относно желанието на ищцата да ползва сама имота, заявява, че същата
4
ползвала първи етаж от къщата заедно с цялата изба - която И. заключвала,
горното ниво от двора - където засяла детелина, райграс и цветя и част от
навес, сайвана - в която си складирала нейни вещи, поради тази причина
искът бил неоснователен. Сочи, че твърдението в ИМ, че ответниците се
нанесли в имота, без да искат мнението на ищцата било невярно, тъй като
ответниците се нанесли в имота през 2012 г. със съгласието на дарителите.
След завръщането си от Италия имотът се явявал единствен имот на
ответницата и за това тя отседнала в него и нито един от дарителите не
изразил явно несъгласие за това. Напротив, последните се зарадвали, че щяло
да има кой да им помага на старини и даже заявили, че къщата била на Ц. и
каквото и да реши да прави, те щели да я подкрепят с труд доколкото могат,
но не и с пари. Точно и поради тази причина от 2012 г. до 2019 г. ответниците
живели и реновирали имота, необезпокоявани от никого. Като следствие на
тези разговори и това съгласие Ц. решила да стане земеделски производител,
да стегне порутената бащина къща и да започне да изкарва прехраната си в
България. Следствие на направените разговори между родители и дъщеря, Ц.
предприела действия по ремонт на къщата, оборите, оградите на имота -
подпорна стена, покрива на къщата, нова ВИК и ел. инсталация, вътрешна
баня и тоалетна с канализация, парно и плоча разделяща двата етажа,
канализация в селскостопанските постройки, съобразно изискванията на
закона. Регистрирала се като земеделски стопанин и се снабдила с
необходимите удостоверения за регистрация на животновъден обект. Преди
завръщането й в България /2012 г./ ответницата живяла и работела 10 години
в Италия, от където всеки месец изпращала пари на родителите си /без да има
задължение за издръжка/, за да им помага. След връщането си в България
ответницата се грижела за родителите си, водела ги на лекар, тъй като и
двамата били със здравословни проблеми и плащала всички разноски. До
смъртта на баща си Ц. се хранела в едно домакинство с родителите си, след
като баща й починал през 2019 г. майка й И. се отделила в свое домакинство,
но Ц. продължавала да й помага, като заплащала всички разходи за ток и вода
на имота. Твърдението на ищцата, че заплащала всички разходи за ток и вода
било невярно, тъй като всичко заплащала ответницата. Сочи, че на осн. чл. 59
ЗС трети абзац, правото на ползване се погасява, ако не се упражнява в
продължение на 5 г. Ако родителите на Ц. не са упражнявали правото си на
ползване, тяхното право на ползване се е погасило още през 2017 г., а в
случай, че е имало несъгласие от тяхна страна - такова не е изразено от нито
един от дарителите до момента на подаване на настоящата искова молба.
След смъртта на бащата на Ц., в съответствие с твърдението на ищцата в
5
исковата молба, започнали пререкания между дарителката и надарената
дъщеря, относно местоживеенето на К. в имота. И. никога не изявявала
желание да ползва самостоятелно процесния имот, още повече, че това й
право по никакъв начин не било ограничено или нарушено - тя живеела на
първия етаж от сградата и имала достъп до целия имот и владението по
никакъв начин не й било отнето. Пререканията не били относно владението
на имота, а по отношение на приятеля на ответницата. Сочи, че ако имало
пререкания в годините относно несъгласие на дарителите да бъде „върнато
владението“ никога не би се направил, от страна на ответниците, такъв
огромен ремонт и подобрения на имота. В подкрепа на това било и
изписаното в исковата молба твърдение на ищцата, че „след прехвърляне на
собствеността на имота, двамата дарители упражнявахме владението си върху
него спокойно и безпрепятствено“ в периода 2009-2019 г. По направеното от
ищцата искане, след като съда установи, че тя е вещен ползвател по см. на чл.
56 ЗС да осъди ответниците да предадат владението върху процесния имот,
счита, че същият не бил отнет по никакъв начин - за едната част на правото на
ползване не е нарушено, а за другата част това право не съществува. Моли
съда да отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен веднъж по
отношение на 1/2 ид. част от имота, тъй като тя се ползва от ищцата и веднъж
по отношение на останалата част, тъй като правото било погасено на осн. чл.
59, абзац 3 от ЗС. Претендира разноски в производството.
В с.з. пред първоинстанционния съд ищцата, чрез процесуалния си
представител поддържа изложеното в исковата молба. Пред съдебния състав
заявявя, че заедно с покойния си съпруг са упражнявали спокойно,
необезпокоявано и безпрепятствено владението и ползването на имота до
2012 г., а не както неправилно е интерпретирано в отговора от 2009 г. до 2019
година. През 2012 г. ответниците се нанасят в имота и от тогава започват да
препятстват ползването му от страна на дарителите. Процесния имот
представлявал дворно място, около 1150 кв. метра, със стопанска постройка и
жилищна сграда на два етажа. Целият имот бил засят с лавандула и
ответниците отглеждали дванадесет крави и телета. Причината ищцата и
починалия й съпруг да не били съгласни още в началото с нанасянето на
ответниците в имота, е че К. К. бил мъж на сестрата на Ц. Ц.. Били са против
дъщеря им да живее с бившия съпруг на другата им дъщеря и нейна сестра в
къщата. Сумите за ток и вода били разделяни между страните, като на гърба
на разписката за заплащане на ток и вода отбелязвали разпределението на
средствата. Ищцата се противопоставила в двора й да се гледат животни и то
6
в такава бройка. Имала желание да сее зеленчуци, но била възпрепятствана,
тъй като ответниците засадили лавандула, на което тя се противопоставяла.
Предоставили й малка градинка, в която тя засяла цветя. Всички овощни
дръвчета по двора, ответниците изкоренили. Отрича между страните да има
сключен договор за заем за послужване или договор за наем. Признава, че в
имота са извършени подобрения, но това е станало без нейно съгласие. Тя е
била поставена пред свършен факт. Твърди, че няма достъп до втория етаж на
къщата, тъй като й е отказан ключ.
Ответниците, пред първоинстанционния съд поддържат изложеното в
отговора. Пред съдебния състав ответницата Ц. Ц. заявява, че дворът е на две
нива, като селскостопанската постройка е в едната страна на двора, а къщата с
обработваемата площ в предната част. Ищцата обитавала първия етаж, а
ответниците втория. Обзавеждането на втория етаж било изцяло на ищцата -
секции, фотьойли, дивани. Първият етаж ищцата заключила лятото на 2022 г.
и ответниците нямали ключ. Имали изба, в която съхранявали зимнина, която
не можели да ползват, защото не могат да влязат. Нямали досег до баня и
тоалетна, което ги принудило да направят такава на втория етаж. Ищцата не е
била против сеенето на лавандула в двора, но не е дала и разрешение.
Покрива направили 2021 г., защото падал. В стопанската постройка в момента
съхранявали слама, като другата част е предоставена на ищцата като тя вътре
съхранявала стари керемиди, които останали след ремонта на покрива,
бойлер, стари радиатори, банцига на бащата на ответницата. Ответницата
заяви, че от двадесет и две години са заедно с К. К.. Признава, че той е бил
женен за сестра й, но само за една година, като след раздялата им тя е
заживяла с друг мъж. Твърди, че родителите й са знаели, че двамата с другия
ответник са живели като семейство. Твърди, че през всичките години, докато
баща й бил жив им е помагала с парични средства, водила ги е на лекар,
когато имали нужда. Когато с К. решили да се прибират от чужбина, където
живеели, провели разговор, при който ищцата и починалия й съпруг били
много щастливи, че ще има някой, който да се грижи за тях. Споделили им, че
искали да гледат лавандула, череши, ябълки, животни. Родителите й заявили,
че няма да могат да й помагат с пари, а само с труд. Баща й до последния си
ден им помагал с животните. След смъртта на И.И., първото, което ищцата
казала на дъщеря й било, че не искала К. да влиза на първия етаж.
По делото от фактическа страна е установено следното:
С Нотариален акт № 54, том III, рег. № 4891, н. дело № 454/2009 г. на
нотариус Р. Б., на 28.08.2009 г. И.Ц.И. и И. Х. И. даряват на дъщеря си Ц. И.
С., следния свой собствен недвижим имот, представляващ СИО: ДВОРНО
7
МЯСТО, съставляващо УПИ Х-125, кв.18, цялото от 1150 кв.м. по плана на с.
Д.И., *** от 1987 год., заедно с построените двуетажна жилищна сграда и
стопанска постройка, при граници и съседи на УПИ: от запад УПИ IX-124, юг
- улица, от изток - УПИ XI-126 и от север - УПИ XII-127. Дарителите си
запазили правото на ползване върху подарения недвижим имот.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, И.Ц.И. е починал на ***
година. От удостоверение за наследници с изх., № 1320/07.07.2022 г., се
установява, че починалия И.И. е оставил за наследници И. Х. И. - съпруга, Ц.
И. Ц. - дъщеря и Д. И. Ц. - дъщеря.
От служебно направена справка в НБД „Население“ се установява, че по
отношение на ответницата са налице данни за промяна на фамилното име.
След сключване на граждански брак на 19.04.1992 г. фамилното й име от Ц.
Ц. е променено на Ц. С.. След прекратяване на гражданския брак с развод, по
силата на влязло в сила съдебно решение, постановено на 22.01.2015 г.,
фамилното й име е променено от С. на Ц., която е и фамилията й до
настоящия момент.
Видно от експертно решение № 0250/31.01.2017 г. на ТЕЛК към
УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, ищцата е с признати 87%
неработоспособност.
По делото не се спори, че ответниците са живели в Италия и три години
след прехвърлянето на процесния имот, през 2012 г., се завръщат в България,
като заживяват в дарената на Ц. И. къща, заедно с ползвателите, нейни
родители.
Видно от два броя удостоверения за регистрация на животновъден
обект № 101/15998/16.06.2017 г. и № СЗ-ЗЖ-628/10.05.2022 г., справка за
животни в обект по категории от интегрирана информационна система на
БАБХ е, че Ц. И. Ц. е вписана като собственик и отговорно лице на
животновъден обект в с. Д.И., ***.
От представените и приети писмени доказателства: стокова разписка
25.09.2020 г., на стойност 1068.48 лв.; стокова разписка 22.01.2021 г., на
стойност 294.20 лв.; стокова разписка 22.10.2020 г., на стойност 272.89 лв.;
стокова разписка 17.09.2020 г., на стойност 301.90 лв.; стокова разписка, на
стойност 109.00 лв.; стокова разписка 17.09.2020 г., на стойност 41 лв.;
стокова разписка, на стойност 271.50 лв.; стокова разписка 08.09.2021 г., на
стойност 3916 лв.; поръчка 04.02.2022 г., на стойност 548 лв.; стокова
разписка 30.09.2022 г., на стойност 273 лв.; фактура 04.01.2022 г., на стойност
318.14 лв.; фактура 03.02.2022 г., на стойност 518.99 лв.; оферта 02.03.2021 г.,
на стойност 194.83 лв.; приемо-предавателен протокол 05.10.2021 г., на
8
стойност 3 597.28 лв.; стокова разписка 05.08.2021 г., на стойност 1609 лв.;
стокова разписка 22.07.2021 г., на стойност 2 250 лв.; стокова разписка
28.07.2021 г., на стойност 1207,20 лв.; стокова разписка 28.07.2021 г., на
стойност 485 лв.; стокова разписка 28.07.2021 г., на стойност 179.06 лв.;
бележка 27.07.2021 г., на стойност 487 лв.; стокова разписка 29.07.2021 г., на
стойност 124.53 лв.; стокова разписка 28.07.2021 г., на стойност 129.60 лв.;
стокова разписка 23.07.2021 г., на стойност 102.97 лв.; стокова разписка
07.04.2022 г., на стойност 70 лв.; бордера „Нова Ф“ и „Декен“ общо в
размер на 2 313.62 лв.; бордера „Нова Ф“ и „Мастерхаус“ общо в размер на 1
388.60 лв.; борса „Декен“ общо в размер на 735.30 лв.; „Мастерхаус“ и
„Еконт“ общо в размер на 1909.51 лв.; „Декен“ и „Бошнаков“ - общо в размер
на 141.54 лв., се установи, че за периода 2020 г. - 2022 г. ответниците са
правили гореописаните разходи във връзка с извършени ремонтни работи по
процесния имот.
Ответниците са представили системни бонове и разписки за заплатени
задължения към ВиК и ЕВН за периода м. 05.2021 г. до м. 09.2022 г.
Ищцата представи разписки-извлечение за платени задължения към
ВиК - Стара Загора и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за периода
15.04.2021 г. до 16.11.2022 г., като на гърба на разписката от 25.11.2022 г. е
записано, че задължението за ток и вода е в размер на 175,35 лева, което е
разделено на три и ответницата Ц. И. е предала на майка си сумата от 116,90
лева. От признанието на ответницата в съдебно заседание се установява, че
независимо кой е плащал фактически сумите за ток и вода, докато И.И. бил
жив разходите се делили на две, а след смъртта му, на три. Данъците за имота
ги плащала ответницата, а за миналата година били платени от ищцата.
За изясняване на обстоятелствата по делото пред районния съд са
допуснати и разпитани свидетели.
Свидетелката Н.К.П., заявява, че познава страните по делото. С Ц.
израснали заедно. К. го познавала, откакто дошъл да живее в селото. С
ищцата И. се познавали отдавна, пътували заедно до работа. Откакто ги
познавала, И. и съпругът й винаги живеели в имота, не са го напускали. Ц. и
К. живели в чужбина - Италия, до преди 10 години. Преди известно време
свидетелката била кмет на с. Г.И., тогава ответниците започнали да изпращат
пари на И., за да им закупува земеделска земя, на която посели лавандула и
плодни дръвчета. И. търсела съдействие от свидетелката, за да я насочи към
хора от селото, които имали имоти, близки до техните и които можели да
закупят. Ц. и К. се нанесли в къщата, когато се върнали от чужбина преди 10
години. Преди това само И. и съпругът й живели там. До колкото знаела от
9
И., тя не била съгласна, мъжът й също, защото К. бил бивш техен зет, мъж на
другата им дъщеря. Те се противопоставяли на това нанасяне. И. й споделяла,
че имали проблеми, чувствала се обидена, потисната, притеснена и наранена.
Споделяла, че Ц. я обиждала много пъти и след смъртта на съпруга й
зачестили тези неща. Свидетелката не можела да каже дали живели в едно
домакинство или всеки бил отделно. И. се оплаквала много пъти от
отношението на Ц. и К.. На други познати също се оплаквала. Едно от
нещата, които споделила било, че Ц. й казала: „Нямам търпение да не можеш
да се справяш с всичко и ще гледам как умираш. Няма да ти давам вода и
хляб“. И. живеела на първия етаж от къщата и скоро правила ремонт, купила
мебели. Сменяла тапети, правела освежаване, купила си печка на пелети. И.
много пъти й казвала, че искала ответниците да се махнат и да си живее
спокойно старините. И преди смъртта на съпруга й искала да ги няма. И.
нямала добро отношение към К., мъжът на И. също бил резервиран. И.
споделяла, че нейния етаж го държала отключен, но откакто забелязала, че се
влиза и изчезвали предмети, започнала да заключва етажа. И. не ползвала
двора, защото бил засят с разсади и лавандули и имало само малка градинка
отпред към къщата. Казала го с притеснение, че те разполагали с двора без
нейно съгласие. Когато съборили покрива, И. била много разстроена, било
пред дъждовно време, тя била много притеснена дали ще се справят, те не й
споделили за ремонта и тя като се прибрала, видяла къщата разпокрита. Ц.
твърдяла, че къщата била нейна и за това се настанили там като си дошли от
Италия. Свидетелката почти всеки ден се виждала с И. пътували заедно за
работа от 30 години и се познавали добре. Имало период, когато била
спокойна, но от 5-6 години била много натъжена и притеснена. Сега
започнала по-сериозно да казва какво се случвало, че я притеснявали, че не
можела да се прибере спокойно вкъщи. Имала много емоционални
притеснения. Ответниците й казвали неща, които я обиждали, напоследък все
плачела и била много разстроена. И. не казвала защо къщата била
прехвърлена на Ц.. Съпругът й поискал докато е жив да си оправи децата и да
раздели имотите. Една зима И. била притеснена, защото й отрязали парното и
печката на дърва. Тогава си купила пелетна камина и се топлела на пелети. По
информация, на И., пелетите били сложени в малка ниша, за да не са навън.
Свидетелката М.С.К. заявява, че познава И. от повече от 30 години,
били колежки и приятелки. Ц. и К. ги знаела като дъщеря и зет. Познавала и
покойния И.. От преди 20-21 години И. живеела постоянно в този имот. Не е
имало периоди тя да отсъства от дома. Ц. и К. били в чужбина и след като се
върнали заживели в имота. И. и съпругът й не били много съгласни дъщеря
10
им да се настани в имота. Това бил наследствен имот от родителите на
починалия И. и желаели едни спокойни старини да изкарат там. Свидетелката
не знаела за отношенията на И. и И. към К.. Смята, че бракът му първо с
едната дъщеря, после с другата се отразил на тяхното мнение. Не го приемали
присърце. Не им било много добре, но възрастни хора, нямало какво да
направят. Свидетелката знаела, че Ц. изпращала пари, за да се закупува земя.
Не знаела дали И. била съгласна в имота да се отглеждат крави и лавандула.
Говорила за лошо отношение от зетя към нея, още като се нанесъл, а дъщеря
й се водела по съжителя си. Имали негативно отношение и към мъжа й И.. И.
и съпругът й не можели да кажат нищо, защото били на възраст, въпреки
недоволството си. Започнали съжителството на инат. Свидетелката
посещавала къщата и двора на И.. Преди години чувала И. да казва, че
отглежда зеленчуци и то солидно количество. Сега като посетила двора
останала без думи - едната площадка посадена с резници лавандула, на
другата тук-там израснали някаква праскова, треви и други. И. казвала, че
нямала възможност да сее и не й позволявали. Имало големи стопански
постройки, имало храна за животните и където да нощуват животните. Те
били с канализация, често се запушвала канализацията, като дойдела фирма
да я отпушва, И. плащала. Може би защото се случвало да е там в този
момент. Канализацията се запушвала от непочистването на помещенията за
животните, а само измиване и това водело до запушване. И. от миналата
година се отоплявала на пелети. Преди това с камина на дърва, с която
отоплявали двата етажа. Свидетелката знаела, че тръбите били отрязани от
младото семейство. Не била чувала И. да се хвали с К.. Чувала да казва да не
правят нищо, защото не искала да останат там. Не знаела поради каква
причина те били там. Предполага, че И. не сеела зеленчуци поради липса на
място. И. и съпругът й не били съгласни с ремонтите на имота. Съпругът й
починал преди 3 години. Сочи, че на моменти може и да са имали добри
отношения, защото ответниците карали И. и съпругът и на лекари. Ц. й
казала: „Когато дойде време за гледане, ще те отведа на място, където ще
гледам как се мъчиш“.
Свидетелката Р.И.Ч., установява, че познава страните, защото били от
едно село, но нямали роднинска връзка. Знаела, че И. имала претенции
спрямо Ц. за къщата, за мястото. През 2010-2011 г. Ц. и К. си дошли от
Италия. Установили се на село в къщата при родителите на Ц.. Свидетелката
не знаела някой да е бил против. Когато си дошли от Италия били в добри
отношения. Бате И. казал на свидетелката, че с каквото може ще им помага.
11
Отношенията се развалили след като починал бащата на Ц., докато бил жив,
нямало никакъв проблем. Сочи, че не били близки с ищцата и съпруга й. С Ц.
били близки. Споделяли си. Ц. и К. ремонтирали дувара и плевнята. Миналата
година сменили покрива на къщата, К. поставил плочки на първия етаж,
направил баня на втория етаж. Долу имало баня и тоалетна, но Ц. се оплакала,
че И. не ги пускала и заключвала. К. си ходел в Е. в майчината си къща да се
къпе, това било от доста време. Свидетелката не знаела дали И. била доволна
от ремонта на покрива или не. И. отдавна спряла да говори със свидетелката и
не си споделяли нищо. Свидетелката ходила да помага на Ц., когато трябвало
да кара майка си на лекар. Ц. плащала сметките за ток и вода, засичали се на
Изи пей в с. Е.. Свидетелката не можела да каже дали И. искала да ползва
имота сама. Не знаела и за И. дали е бил недоволен, че Ц. и К. били в имота
му. Той бил доволен, че те си дошли от Италия и са там. Той се радвал, когато
си дошли през 2012 г. След това не знаела какви били отношенията.
Първоначално съпругът на И. много добре ги приемал. Казвал на
свидетелката: „Като искат да си вземат крави, с каквото мога ще помагам“.
Според свидетелката И. сеела мушката в двора, но не и солиден брой
зеленчуци. Като си дошли ответниците от Италия заедно се хранели със
семейството на И.. И. казвала, че не искала К.. Никога не била съгласна, не
можела да го приеме. Първият етаж И. го ползвала. Докато И. бил жив,
тръбите били изкарани нагоре, да се топлят и двата етажа. После разбрала от
Ц., че тръбите били отрязани от И.. Зимнината си Ц. държала в килер, защото
били едно семейство и на втория етаж нямали килер, но сега не можела да си
ползва зимнината. Дворът бил засят с лавандула, Ц. и К. я сели. Свидетелката
не била в добри отношения и не разговаряла с И. от години.
Свидетелката З.К.К. сочи, че живеела в съседство със страните. Преди
12 години ответниците се върнали от чужбина. Заживели на село в къщата на
И. и И., които най-напред ги приели, но след това не знаела какво е ставало.
Докато бил жив бащата на Ц. отношенията били нормални. Готвили заедно.
Бащата на Ц., колкото можел, помагал. Ответниците се грижили за И. и
съпруга й, водели го на лекар. От както И. започнала да не ги пуска на първия
етаж отношенията се влошили. Ответниците започнали ремонти - покрив на
къщата, на сайваните, дувари построили, поставили теракот в коридора. На
първия етаж била банята и тоалетната. Ц. се къпела извън къщата, К. в Е. си
ходел, докато не си направили баня. По настояване на И. не се отоплявали с
парно, махнали камината.Свидетелката от години била скарана с ищцата.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че предявеният иск е основателен и доказан.
12
С предявеният иск ищцата цели да установи правото си на ползване
върху процесния недвижим имот и да осъди ответниците да предадат
фактическата власт върху имота. Правото на ползване е ограничено вещно
право, което намира правната си уредба в чл. 56 до чл. 62 от Закон за
собствеността. С разпоредбата на чл. 108 ЗС законодателят е предвидил
правото на собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. За основателността на предявения иск е
необходимо да бъдат налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да
е собственик на процесния имот, имотът да се владее или държи от ответника
/да се намира във фактическата му власт/ и ответникът да владее или държи
имота без правно основание. Разпоредбата на чл. 108 от ЗС се прилага и за
вещните права върху чужда вещ, доколкото чл. 111, ал. 1 от ЗС постановява,
че разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните
права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
учредено и съществуващо право на ползване по отношение на процесния
имот, както и че ответниците владеят и/ или държат имота, върху който е
учредено въпросното вещно право. В тежест на ответниците е да установят,
че упражняват фактическа власт върху имота на годно правно основание.
От доказателствата по делото се установява, че ищцата и покойният й
съпруг са дарили на първата ответница и тяхна дъщеря процесния недвижим
имот като дарителите си запазили правото на ползване върху подарения
недвижим имот.
При запазено право на ползване титулярите на това право имат
правомощие да владеят и ползват процесния имот. Собственикът на този
имот, ответницата Ц. И., притежава само „голата собственост“ или тя
разполага единствено с правомощието да се разпорежда с имота, без да й е
предоставено правомощието да го ползва.
Правото на ползване е ограничено вещно право, което по силата на чл.
59, ал. 1 ЗС се погасява със смъртта на ползвателя, ако не е учредено за по-
кратък срок. То не може да бъде предмет на наследствено правоприемство
поради това, че принадлежи на наследодателя пожизнено и се учредява с
оглед неговата личност. По аргумент на чл. 22, ал. 1, изр. 1 от СК от 1985 г.
(отм.), и действащия чл. 24, ал.1 от СК от 2009г., когато правото на ползване е
учредено по време на брака, съпрузите имат равни права при упражняването
му, в предвидените от закона рамки. С оглед на тази правна уредба следва, че
съпрузите-дарители са имали правото съвместно да ползват целия имот.
Затова смъртта на дарителя И.И. не е правопроменящ факт по отношение
13
обема на ограниченото вещно право. И след настъпването на посоченото
юридическо събитие имотът е останал обременен в своята цялост със
запазеното в полза на преживялата съпруга право на ползване. В същия обем
тя има право на защита, защото претендираната от собственика на имота
правна последица не е настъпила - той не е придобил правото да ползва вещта
или част от нея./ в този смисъл Определение № 588 от 28.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 69/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията М.С. /.
Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително
от правомощията да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да
се събират плодовете и без да се изменя нейната субстанция, т. е. да се
извличат ползите при изпълнение на вменените от законодателя задължения
за ползвателя. Упражняване правото на ползване включва обитаването и
други правни и фактически действия по извличане лично или чрез другиго на
полезните свойства и предназначение на вещта, както и изпълняване на
задълженията, вменени на ползвателя на чуждия имот с оглед на неговото
съхранение и запазване. Задължение на ползвателя е да плаща разноските,
свързани с поддържането на вещта, с ползването, както и да заплаща данъци и
такси.
По настоящото дело се установи, че ищцата постоянно обитава
недвижимия имот, фактически обитава първия етаж от къщата, на втория
етаж от къщата обзавеждането било изцяло с нейни мебели - секции,
фотьойли, дивани, ползвала избата, в стопанската постройка съхранявала
стари керемиди, които останали след ремонта на покрива, бойлер, стари
радиатори, банцига на бащата на ответницата / признание на ответницата/. С
оглед на гореизложеното съдът прави извод, че ищцата през целия период от
прехвърлянето на имота до предявяването на иска е обитавала имота,
съхранявала е нейни лични вещи и такива свързани с ежедневния й бит,
всичко това препятства погасяването на правото на ползване на същата,
поради неупражняването му в продължение на 5 години. /чл. 59, ал.3 ЗС/
Законодателят е уредил и останалите хипотези на прекратяване на
правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС - правото на
ползване се погасява със смъртта на ползвателя - физическо лице, респ. с
изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при
погиване на вещта. Нито една от тези хипотези не се твърди по делото, а и не
се установи.
Както се спомена по-горе правото на ползване може да се притежава
отделно от правото на собственост и задължава всички трети лица,
включително и носителя на правото на собственост да го зачете. Ползвателят
14
може да брани сам своето владение и с петиторен иск, ако му е нарушено
правото на ползване и то от собственика на имота.
Съдът кредитира показанията на свидетелките Н.П., М.К., с които
ищцата е контактувала, а и свидетелите, посочени от ответниците признават,
че ищцата не ползва в пълен обем процесния имот, въпреки, че по силата на
договора за дарение правото й на ползване се простира върху целия имот и то
до нейната смърт.
Ответниците са лишили ищцата от право да ползва втория етаж от
къщата, цялото дворното място и цялата стопанска постройка, находяща се в
двора, а тези права са включени като съдържание в обхвата на ограниченото й
вещно право на ползване. Дори и ищцата по свое желание да се е оттеглила да
ползва първия етаж от къщата с прехвърлителната сделка, обективирана в
нотариалния акт от 2009 г. тя има учредено право на ползване върху целия
недвижим имот пожизнено. След като ищцата многократно е изразявала
несъгласието си да съжителства с ответниците, правото на ползване на
ищцата не може да бъде ограничавано до първия етаж или до помещения,
които ответниците не ползват. Тъй като е установено по делото, че на ищцата
принадлежи правото на ползване по отношение на целия процесен имот, както
и установеното владение от ответниците върху този имот и установената
липса на правно основание да упражняват фактическа власт върху този имот
са налице трите кумулативни предпоставки, обуславящи уважаване на иска с
правно основание чл. 56, от ЗС във вр. с чл. 111 от ЗС и чл. 108 от ЗС.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
решението е правилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон.
Съдът счита, че следва да присъди на въззиваемата направените
разноски за настоящата инстанция с оглед изхода на спора.
Видно от представения списък на разноските те са в размер на 1500
лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Пълномощника на другата
страна е направила своевременно възражение за прекомерност на разноските,
поради което същото следва да бъде разгледано.
Въззивният съд намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно, тъй като същото е съобразено с Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а също така въззивният съд намира, че делото е с фактическа и правна
сложност, поради което на въззваемата следва да бъде присъдено заплатеното
адвокатско възнаграждение в пълен размер.
15
Водим от горните съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9 от 06.01.2023г., постановено по гр.д. №
2020/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА Ц. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: с. Д.И., ***, *** и К. Д. К.,
ЕГН **********, с адрес: с. Е., *** да заплатят на И. Х. И., ЕГН **********, с
адрес: с. Д.И., ***, ***, сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция-
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16