Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Габрово, 07.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
гр. д. № 909 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.49 ал.1 от СК.
В исковата молба се
твърди, че страните са съпрузи от 10.08.2008г., когато са сключили граждански
брак в гр. Габрово, Р България. От брака си имат родено едно дете И.-С.И.М., ЕГН **********, родена на ***г. в
гр. Кейптаун, Република Южна Африка.
В исковата молба ищцата М.П. И.-М. излага твърдения
за настъпило разстройство в отношенията й с ответника Ш.Х. Т.М., което счита,
че е дълбоко и непоправимо и моли съда да прекрати брака им без да се произнася
относно брачната вина.
Ищцата твърди, че от раждането на детето на
страните И.-С. и до настоящия момент основните грижи за него се полагат от нея
и с оглед на това прави искане след развода съдът да предостави на нея
упражняването на родителските права и да определи местоживеенето на детето да
бъде при нея в Р България, гр. Габрово. Прави се искане на бащата да бъде
определен режим на лични контакти с И.-С., какъвто съдът сметне за подходящ,
като ищцата настоява личните контакти да се осъществяват изцяло в България до
навършването на 14 годишна възраст от детето.
Прави се искане за определяне на издръжка в размер
на 800 лева месечно, които бащата да заплаща за детето, като ищцата заявява, че
след развода желае да носи предбрачното си фамилно име И., както и че няма
претенции спрямо ответника да й заплаща лична издръжка.
В постъпилия в законния срок отговор на исковата
молба, ответникът взема становище по отношение на основателността на иска за
развод, като в съдебното заседание проведено на 25.06.2020г. заявява пред съда,
че също счита брака си с ищцата за дълбоко и непоправимо разстроен и не
възразява той да бъде прекратен. Завява също така, че няма възражения
местоживеенето на роденото от брака дете И.-С. да бъде определено при майката в
Република България, гр. Габрово, но настоява за режим на лични контакти, който
да му позволява да взема детето при себе си на територията на Република
България в жилище, което ще наема за случая, за период от 10 последователни дни
на всеки 2 месеца. Също така заявява, че желае да има право два пъти годишно по
време на училищните ваканции – лятото за 30 дни, които могат да не са
последователно и една седмица през Коледната ваканция, да взема И.-С. при себе си в Република Франция,
където понастоящем работи и живее или на територията на Швейцария, ако се
установи да живее там, но при всички случаи на територията на държава от
Европейския съюз.
По отношение на издръжката, която се претендира,
ответникът счита сумата от 800 лева за прекомерна и завява готовност да заплаща
400 лева.
От своя страна ищцата, чрез процесуалния си
представител, в съдебното заседание проведено
на 29.04.2021г. и в пледоарията по същество заявява, че поддържа иска за
издръжка до размер на 400.00 лева, но претендира присъждането й от предявяването на иска на 13.05.2019г. до месец май 2020г. /вкл. / и
от влизане на решението в сила до настъпване на основания за изменяването или
прекратяването й, тъй като за периода
месец юни 2020г. до влизане на решението
в сила издръжката се заплаща по силата на постановените от съда привременни
мерки.
В същото
съдебно заседание и предвид заключението на приетата по делото съдебно-
психологическа експертиза страните постигнаха и съгласие относно режима на лични
контакти на бащата Ш. М. с детето И.-С..
С оглед на горното
съдът приема за безспорен между страните факта на дълбокото и
непоправимо разстройство на брака им, поради което същият следва да бъде
прекратен чрез развод. Няма спор и относно местоживеенето на роденото от брака
им дете И.-С., както и относно упражняването на родителските права от майката и
режима на лични контакти на бащата с детето.
Страните не спорят и относно размера на дължимата
от бащата издръжка за малолетното дете. Единственият спор, по който не постигат
съгласие е относно дължимостта на издръжка за детето
за времето от предявяването на иска на
13.05.2019г. до месец май 2020г., доколкото от месец юни 2020г. издръжката се
заплаща на основание постановени по делото привременни мерки.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак
№ 080117/10.08.2008г. издадено от Община Габрово, страните са сключили
граждански брак на същата дата, за което е съставен акт № 0117/10.08.2008г. на
Община Габрово.
По делото е
представено заверено копие на удостоверение за раждане серия Р-05 №
**********/16.08.2011г., от което се установява, че от брака на страните е
родено малолетното дете И.-С.И.М., род. на ***г.
След изслушването на
малолетното дете И.-С. в проведеното на 25.06.2020г. съдебно заседание, както и
с оглед на събраните писмени доказателства – социален доклад, периодичен доклад
от ЦОП – Габрово, становище от психологично консултиране от Център за психично
здраве- гр. В. Търново, се установиха данни за наличие на синдром на родителско
отчуждение, поради което по делото е допусната съдебно психологична експертиза
от вещо лице клиничен психолог, чието заключение е прието от съда като
обосновано и законосъобразно и не е оспорено от страните.
От констативно –
съобразителната част на заключението се установява, че интелектуалното развитие на И.-С. е по-
високо от нормите за възрастта. При проведеното изследване е установено, че при
И.-С. образът на бащата е зареден със силни емоции на отричане в психичното
пространството. Детето повтаря чужди послания. Сравнително лесно се свързва с
непознат, но трудно споделя лични неща. Наблюдават се черти на ранно юношество-
юношески бунт към авторитета на бащата. Силно привързана към майка си
емоционално.
И.-С. се бои да не
загуби майка си, както е загубила баща си и се стреми с всички сили да бъде лоялна към нея. В
контакта между двете често тя поставя правилата и майката се съобразява с това.
Все още детето не умее да взема самостоятелни решения и се подвежда по емоциите
на грижещите се за него хора, но декларира самостоятелност и себеутвърждаване. Изпитва силна привързаност към своята
майка и отразява нейните чувства, които вероятно са страх от загуба на любовта
ако детето се свърже със своя баща. Това се случва на несъзнавано ниво.
Нежеланието на И.-С.
да нарушава хомеостазата се изразява в пристъпи на гняв и плач след всеки разговор с
бащата. Срещите с него й напомнят за
живота в чужбина, където се е чувствала отхвърлена и неразбрана и където е
виждала майка си да страда. Не желае да се връща към конфликтите на двамата си
родители. На психично ниво живее в бъдещето, където баща й не съществува и там
на негово място стои друг „баща”, какъвто тя ще избере.
При психологическото
изследване на бащата Ш.Х. М. се установява, че той е тревожен, гневен на живота
и събитията, които му се случват, но не изразява видимо гнева си. Вежлив в
отношенията. Екстраверт по природа. За него е цел да
се вижда с детето си насаме, макар че често не знае как да се отнася с него и не
намира нужните теми за разговор. Има нужда от подкрепа в родителството
и в поемането на отговорност. Чувства вътрешна вина за създалата се ситуация,
която преживява като тревожност.
От изследването на
майката М. И.-М. се установява, че
личността й се характеризира със самостоятелност, ригидност
на нагласите. Тревожна. Склонна на сътрудничество и взаимопомощ, особено когато
са засегнати близки хора. В отношенията си с И.-С. до известна степен не
поставя нужните граници или детето само си изземва функциите на равностоен
партньор. Тревожна по отношение на грижата и живота на детето и съмненията,
които има, свързани със сънищата и преживяванията на И.-С., свързани с баща й.
Според заключението
на вещото лице от проведеното изследване е установено, че кризата в семейните
отношения, довела до раздяла на съпрузите не е разрешена, продължава и до
момента. Нейните размери и дълбочина са изразени в степен, предизвикваща
страдание и заплашваща психичното здраве, както на детето, така и на
родителите. Бившите съпрузи са негативно настроени един към друг и всеки
обвинява другия за раздялата на семейството и настоящата тежка ситуация,
въпреки че това изглежда някак прикрито. Всеки от двамата преживява по различен
начин болката и вината си и смята себе си за
прав и неразбран от другия.
Преживяваща се като
„добрата” страна М. И.-М. е в значителна
степен ангажирана със собствените си неудоволствени
преживявания и непреработени емоции. Формално засвидетелства желание за промяна
в отношенията с партньора си, но най – вече в зачитане чувствата на детето си.
Тя живее със страха, че нейният партньор е наранил детето й на един по- ранен
етап от тяхното съжителство, това я кара
да живее в страх и нащрек, желаейки да
защити детето си от посегателство. Това посегателство трудно може да бъде
доказано и изведено. Тук стои и мълчанието и недоверието към партньора, усещането
за нещо недоизказано, тайна.
Огорчена с нараненото
си „аз” , М. И.-М. има негативно отношение към бащата на детето си, както и
потребност да внуши на околните подобни
представи и отношение към него, макар и не директно. С тези свои нагласи тя
повлиява значително емоциите, нагласите и реакциите на И.-С. към бащата.
Преднамерено или не, майката я натоварва с очаквания за разбиране и лоялност
към собствената й позиция, макар и не директно, а на несъзнавано ниво /
практика на отчуждаване/.
На несъзнавано ниво И.-С. преживява чувствата и емоциите на майката, с
която е твърде свързана и в съюз.
В разказите и
рисунките на детето образът на бащата присъства, но умален. В психичното
пространство образът на бащата съществува с негативен знак – „боя се, че ще го
убия, не искам да ходя при него”- явно отхвърляне и неприемане, заявено
директно.
Извършеното
психологично изследване на И.-С.
илюстрира отхвърлянето на бащата като неин родител. Детето го неглижира
в своите проекции. То е плътно застанало до своята майка/ прилепнало/,
страхувайки се да не загуби и нея.
При детето не
се наблюдава нормалната амбивалентност във връзката родител - дете. Смесените
чувства нямат място при него. Бащата е само лошият /изключен/,
а майката е само добрата.
Това дълго откъсване
от бащата има своята роля в детското развитие, свързвайки И.-С. по- силно с
майката като единствен и основен грижещ се. Детето изпитва страх да се свърже с
баща си и към този момент това би могло да се случи единствено с
опосредстването на контакта чрез майката. Тоест, когато детето види, че баща му
и майка му вършат нещо заедно към него като родители и са на едно мнение.
Поведението и
отношението на детето по време на психологичното изследване дава основание да
се приеме, че се касае за формираща се практика родителско отчуждение начален
стадий /СРО/, като
основанията са следните: СРО се развива в контекста на конфликта на родителите
при раздяла. Детето се идентифицира с родителя, с който живее и неговите
потребности. Увеличава се страхът от загубата на този родител. Детето е в
слабата и беззащитна позиция при враждуващия конфликт между родителите. За да
се почувства по-силно, то приема погрешно позицията на родителя,
при когото живее, приема него за
по-силния родител. Това се случва и в защита на силните страхове ако
бъде „предадено". Същеверменно дълбоко
в себе си, макар и неосъзнато детето изпитва проблем с лоялността към баща си.
Когато взема страната на майката, макар и временно, то
се освобождава от проблема с лоялността, но по-нататък, в по-късен етап на
развитието и с увеличаване на способността му да извършва своята
проверка на реалността, този конфликт ще става по-дълбок и травматизиращ.
Тогава се развиват силни чувства за вина, до които може да се стигне
терапевтично много трудно.
Заключението на
вещото лице е, че няма данни за отклонения в психичното развитие на двамата
родители Ш.Х. М. и М.П. И.-М.. И двамата родители имат реална преценка за живота и ситуациите в
него и преживяват своите истински чувства. Към дадения момент е налице
привързаност на детето И.-С. единствено към майката и отричане на бащата. Детето
се чувства добре в семейството на майката и нейното разширено семейство в гр.
Габрово. Налице е начален стадий на синдром
на родителско отчуждение като детето декларира своята омраза към родителя /
бащата / – мишена. Отказва посещения и се опитва да избяга.
В съдебно
заседание вещото лице изразява становище, че на този начален етап на развитие
на синдром на родителско отчуждение, той би могъл все още да бъде преодолян, но
това може да стане единствено чрез провеждане на фамилна терапия от психотерапевт.
При така установените
фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, напълно лишен от съдържание и
съществува само формално, поради което следва да бъде прекратен без произнасяне
относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, тъй като съдът
не е сезиран с такова искане.
След прекратяването
на брака жената ще носи предбрачната си фамилия И..
По отношение на
местоживеенето на детето и упражняването на родителските права :
Между страните няма
спор относно определянето на местоживеене *** в Р България, гр. Габрово при
майката М.П. И.-М., която да упражнява и родителските права. Видно от
заключението на съдебно – психологическата експертиза това е единственото
решение, което на този етап не поставя в риск психичното здраве на детето , а и
на родителите.
По отношение на режима на лични контакти на
бащата с детето, страните, съобразявайки се и със заключението на вещото лице, в последното съдебно заседание по делото
постигнаха съгласие те да се осъществяват по следния начин :
- В продължение на една година, считано от влизане на решението в сила
бащата Ш.Х.
Т.М., ще има право на лични контакти с детето И.-С. два пъти месечно, без значение на техническия способ ако контактите са
дистанционни или непосредствено ако се намира в България, като това ще става в
присъствието на психотерапевт и на срещите ще присъства и майката.
Продължителността на срещите ще се определя по преценка на специалиста.
Разноските за тези срещи ще бъдат поемани изцяло от Ш.Х. Т.М..
- Бащата ще има право в този период от една година извън описаните
срещи с психотерапевта, да осъществява срещи с дъщеря си, в присъствието на
майката или дядото по майчина линия, на всеки два месеца в рамките на една
седмица два пъти седмично за два часа след училище в учебно време и веднъж през
уикенда за четири часа следобед.
- След изтичане на тази една
година, в следващите шест месеца, бащата ще има право да взема детето при себе
си, без присъствието на майката или трето лице, за шест часа през светлата част
на денонощието в продължение на една седмица на всеки два месеца, като бащата
ще известява майката две седмици по-рано, че ще пребивава в страната.
- След изтичане на тези шест месеца, веднъж на два месеца бащата ще има
право да взема детето при себе си на мястото на престоя си в България с
преспиване от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя, като го връща в дома
на майката.
- В случай, че роднини на бащата пребивават в България, същите ще имат
право да осъществят срещи с детето при режима определен за бащата.
- До навършване на четиринадесет годишна възраст от детето, всички
срещи с бащата ще бъдат провеждани на територията на страната.
Съдът счита, че така
постигнатата договорка на страните относно режима на лични контакти на бащата с
детето е в интерес както на И.-С. така и на родителите й и ще даде шанс за
постигане на психотерапевтичен резултат и преодоляване на развитието на
синдрома на родителско отчуждение.
По отношение на издръжката :
С протоколно
определение от 19.05.2020г. съдът е постановил привременни мерки относно режима
на лични контакти между бащата и детето и издръжката, като е осъдил Ш.Х. Т.М.
да заплаща за малолетното си дете И.-С.
ежемесечна издръжка в размер на 400.00 лева, считано от м. юни 2020г. до
влизане на решението в сила.
След изявлението на
процесуалният представител на ищцата, че не поддържа иска за издръжка над
размера от 400.00 лева и изразеното от ответника съгласие да заплаща издръжка в
този размер, съдът счита, че издръжката за малолетната И.-С. следва да бъде
определена именно в този размер, който е напълно достатъчен за покриване на
всички нужди на детето с оглед възрастта му, здравословното му състояние и
стандартът на живот в страната.
По отношение на заплащането на издръжка за периода от
предявяване на иска на
13.05.2019г. до
постановяване на привременните мерки на 19.05.2020г.
/ общо 12 месеца /, съдът намира, че предявеният иск е основателен.
От обясненията на
ответника Ш. М. /л. 138 и сл. от делото/ се установи, че след раздялата му с
ищцата, той е осигурявал средства за издръжката на детето като е предоставил на
М. И.-М. кредитна карта на негово име. На 26.11.2019г. обаче картите му били канселирани и му били преиздадени през месец декември
2019г., когато се върнал в ЮАР. За да
получи новата кредитна карта ищцата следвало да се обади в банката в ЮАР и да
поиска да й бъде изпратена кредитна карта, но тя отказала да го направи. Това
била причината да не може да ползва
средствата за издръжка на детето.
По делото обаче не
бяха представени доказателства, че до м. ноември 2019г. ищцата е теглила
ежемесечно средства за издръжка на малолетното дете, поради което и тези
твърдения на ответника останаха недоказани. Освен това задължението за издръжка
е парично и поради това носимо – т.е. плащането му следва да става по
местожителството на кредитора към момента на изпълнението съгласно чл. 68 ал.1
б. „а” от ЗЗД. С оглед на това не може да се счита, че М. И.-М. е изпаднала в
забава, като не е поискала от банката в
ЮАР да й бъде изпратена кредитна карта.
По изложените
съображения, съдът намира иска за заплащане на издръжка в размер на 400.00 лева месечно за малолетното
дете за периода от 13.05.2019г. до 19.05.2020г. или общо сумата от 4 800.00 лева за
основателен и доказан.
Съдът определя
окончателната държавна такса по брачния иск на 50 лв., с оглед на което
ответникът следва да внесе допълнителна държавна такса от 25 лева.
Поради това, че съдът не се произнася по въпроса за вината всяка от страните следва да
понесе разноските си по делото, така както са направени.
Ответникът Ш. М.
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Габровски
РС направените разноски за преводач в размер на 650.00 лева, сумата 576.00 лева
държавна такса върху определеният размер на издръжката и 5.00 лева държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между М.П.
И.-М., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес ***, офис 9 – чрез
адвокат В.П. и Ш.Х. Т.М., роден на ***
година, гражданин на Република Южна Африка с идентификационен номер
7405305146080 със съдебен адрес *** – чрез адвокат Й.Б., сключен на 10.08.2008 година в гр. Габрово, за
което е съставен с Акт за граждански брак 0117/10.08.2008г. на Община Габрово,
чрез РАЗВОД поради настъпило ДЪЛБОКО и
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО , на основание чл.49 ал.1 от СК, без да се произнася
относно ВИНАТА за разстройството на брака.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака дете И.-С.И.М., ЕГН ********** при майката М.П. И.-М., ЕГН ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на
детето И.-С.И.М., ЕГН ********** на
майката М.П. И.-М., ЕГН **********,
като определя следния режим на лични контакти с детето на бащата Ш.Х. Т.М. гражданин на Република Южна
Африка с идентификационен номер 7405305146080 :
- В продължение на една година, считано от влизане на решението в сила
бащата Ш.Х.
Т.М., ще има право на лични контакти с детето И.-С. два пъти месечно, без значение на техническия способ в случай че
контактите са дистанционни или непосредствено ако се намира в Р България, като
това ще става в присъствието на психотерапевт и на срещите ще присъства майката М.П. И.-М.. Продължителността на срещите ще се определя по преценка на
специалиста. Разноските за тези срещи ще бъдат поемани изцяло от Ш.Х. Т.М..
- Бащата
Ш.Х. Т.М. ще има право в този период
от една година извън описаните срещи с психотерапевта, да осъществява срещи с
дъщеря си И.-С., в присъствието
на майката М.П. И.-М. или
дядото по майчина линия, на всеки два месеца в рамките на една седмица два пъти
седмично за два часа след училище в учебно време и веднъж през уикенда за
четири часа следобед.
- След изтичане на тази една
година, в следващите шест месеца, бащата Ш.Х. Т.М. ще има право да взема детето И.-С. при себе си, без присъствието на майката или трето лице, за шест часа
през светлата част на денонощието, в продължение на една седмица на всеки два
месеца, като бащата ще известява майката М.П. И.-М. две седмици по-рано, че ще пребивава в
страната.
- След изтичане на тези шест месеца, веднъж на два месеца бащата Ш.Х. Т.М. ще има право да взема детето И.-С. при себе си на мястото на престоя си в Р България
с преспиване от 17:00 /седемнадесет/ часа в петък до 17:00 / седемнадесет/ часа
в неделя, като го връща в дома на майката М.П. И.-М..
- В случай, че роднини на бащата Ш.Х. Т.М. пребивават в Р България, те ще имат право да осъществят срещи с детето
И.-С. при режима определен за бащата.
- До навършване на четиринадесет годишна възраст от детето И.-С., всички срещи с бащата ще бъдат провеждани
на територията на Р България.
ОСЪЖДА Ш.Х. Т.М., роден на *** година, гражданин на Република
Южна Африка, с идентификационен номер 7405305146080 със съдебен адрес *** –
чрез адвокат Й.Б. ДА ЗАПЛАТИ за малолетното си дете И.-С.И.М., ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител М.П. И.-М., ЕГН ********** с адрес: ***
със съдебен адрес ***, офис 9 – чрез адвокат В.П. издръжка за периода от 13.05.2019г. до 19.05.2020г. в размер на
4 800.00 лева / четири хиляди и осемстотин лева/, ведно със законната
лихва, считано от влизане на решението в сила, на осн.
чл. 143 ал.2 във вр. с ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Ш.Х. Т.М., роден на *** година, гражданин на Република
Южна Африка, с идентификационен номер 7405305146080 със съдебен адрес *** –
чрез адвокат Й.Б. ДА ЗАПЛАЩА за малолетното си дете И.-С.И.М., ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител М.П. И.-М., ЕГН ********** с адрес: ***
със съдебен адрес ***, офис 9 – чрез адвокат В.П., ежемесечна издръжка в размер
на 400.00 лева /четиристотин лева/, ведно със законните последици при просрочие, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката, на осн. чл. 143 ал.2 във
вр. с ал.1 от СК.
След развода М.П.
И.-М. ще носи предбрачното си фамилно
име И..
ОСЪЖДА Ш.Х. Т.М., роден на *** година, гражданин на Република
Южна Африка, с идентификационен номер 7405305146080 със съдебен адрес *** –
чрез адвокат Й.Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Габровски РС направените разноски
за преводач в размер на 650.00 лева / шестстотин и петдесет лева/, сумата
576.00 лева / петстотин седемдесет и
шест лева/ държавна такса върху определеният размер на издръжката, сумата 25.00
/ двадесет и пет / лева допълнителна държавна такса по иска за развод и сумата
5.00 лева/ пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в срок от две
седмици от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ