РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И E
№ 7/3.1.2020г.
гр. Пловдив, 03 . 01 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на деветнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен съдия:
Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2245/2019г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията.
С.П. *** с пълномощник адв.М.Д. обжалва Заповед № ДЗ-127 от 20.06.2019г. на Кмета
на Община Раковски за премахване на незаконен строеж - „новоизлети
стоманобетонни, взаимосвързани колони и греди, на първия етаж в двуетажна
жилищна сграда, укрепващи плочата на втория етаж”, която двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м. се намира в УПИ XV – 651, кв.68 по
плана на с.Белозем, ул.Родопи № 32.
Становища на страните :
- В жалбата е заявено, че Сл.Т.
закупил двуетажната масивна сграда с нот.акт, вписан
под № 32, т.90 от 13.10.2017г. от наследниците на Г.Г.,
ведно със стопански сгради, построени в дворно място - УПИ XV – 651, кв.68 по
плана на с.Белозем, както и 1200.60/1675 ид.ч. от
дворното място. Къщата била в много лошо състояние и опасна – строена 60-те
години. От години никой не живеел в нея и активно се рушала, като дограмата
била изгнила, а покривът течал. Твърди се, че къщата е купена с колоните –
предмет на премахване с оспорената заповед и жалбоподателят предполага, че са
били направени от собствениците преди него. Оспорващото лице отрича да е
извършвал такъв строеж. Поддържа се, че колоните са укрепващи, както е отразено
в заповедта, поради което са жизненоважни за сградата. Заявено е, че в случая
проблемът е друг – съсобственикът на имота Д.П. имал претенции, че е закупил
самостоятелен имот от 200кв.м., а не част от по-голям имот и се води дело за
делба, в който спор участвали и другите съсобственици – С.. Цитирани са номера и на други заповеди за премахване на незаконно
строителство и поради констатираните незаконни строежи на Т. не можело да бъдат
одобрени документи за ремонт на сградата. Извън това, жалбоподателят счита, че
при изпълнение на заповедта, целостта на сградата ще бъде застрашена и ще
претърпи невъзвратими поражения. Поискано е заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна, като в ход по същество бе заявена претенция за присъждане на
съдебни разноски
Писмено се поддържа, че според
свидетелските показания къщата е била изоставена в периода 2000-2018г. и на
първия етаж е правен ремонт от бащата на свидетеля Г.. Период на изпълнение на
конструкцията не е установен от в.л. поради местоположението й – вътрешна за
сградата. Жалбоподателят не е извършил незаконно строителство и е приел, че „новоизлетите греди“ са търпим строеж. Търпимостта в случая
изключва възможност за премахване на строежа – предмет на оспорената заповед.
- Ответникът – Кмет на Община Раковски
оспорва жалбата чрез пълномощник адв.М.Л.. В съдебно
заседание с ход по същество е поискано жалбата да бъде отхвърлена с присъждане
на направените съдебни разноски. С позоваване на приетите по делото
доказателства, вкл. свидетелските показания, се поддържа безспорно установяване
на фактическите основания за издаване на заповедта и нейната законосъобразност.
Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва по делото.
Оспорената заповед е връчена с
уведомление, получено на 04.07.2019г. /л.151-153/. – жалбата е с вх.номер от
17.07.2019г. Като подадена в срок от адресат на неблагоприятен акт, е
допустима.
1. Заповед № ДЗ - 127 от 20.06.2019г. е
издадена от Кмета на Община Раковски, на основание чл.225а във вр. с чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. На основание чл. 225а ал.1 ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях.
1.1. Заповедта е основана от фактическа
страна на установявания с Констативен акт /КА/ № 3 от 10.05.2019г. /л.26-29/ -
констатация за незаконен строеж без одобрен проект, без издадено разрешение за
строеж, без протокол за открита строителна площадка и определяне ниво на
строежа, без заповедна книга, с възложител и строител – С.П.Т., изразяващ се в
излети нови стоманобетонни колони и греди, укрепващи плочата на втория етаж,
които са на партерния етаж на двуетажна масивна жилищна сграда в ПИ 651, за
който е отреден УПИ XV – 651 в кв.68 по плана на с.Белозем, одобрен със Заповед
№ АБ-45/20.08.1992г. на Кмета на Община Раковски. Новата конструкция е
ортогонална стоманобетонова развита в две взаимно
перпендикулярни оси. Колоните и гредите са взаимосвързани – част от акта е
окомерна скица. КА е връчен на жалбоподателя на 31.05.2019г. и не е постъпило
възражение против констатациите.
В
обстоятелствената част на заповедта е възприето изцяло описанието на строежа от
КА и са посочени нарушените норми от ЗУТ – чл.148 ал.1 вр.
с чл.137 ал.3 ЗУТ – строежът е извършен без разрешение за строеж и без каквито
и да било други строителни книжа и не е съобразен с действащите разпоредби на
ЗУТ. Жалбоподателят е собственик на двуетажната масивна сграда със застроена
площ от 90 кв.м., две стопански сгради – навеси, в УПИ XV – 651 в кв.68 по РП
на с.Белозем, ведно с 1200,60/1675 ид.ч. от дворното
място – нот.акт от 13.10.2017г. /л.114/.
Преписката
съдържа жалба против КА № 3 от 10.05.2019г. от Д.П. /л.22/, което лице е
възразило, че длъжностните лица, извършили проверката в имота по сигнал за
незаконно строителство – не са отразили установеното състояние на сградата в
предходен констативен акт от 03.12.2018г. В посочения акт от 2018г. било
констатирано, че сградата е изцяло санирана и
измазана, с поставена дограма на всички отвори и врати, вкл. е заявено, че не е
описан брой на колоните и гредите. В тази насока са приложени жалби, кореспонденция
между кмета на община Раковски, ДНСК, РДНСК ЮЦР, ОД МВР – Пловдив по отношение
незаконно строителство в имота и в двуетажната сграда , вкл. издадени през
2018г. заповеди за премахването му /л.30 – 146/.
1.2.
Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с
предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа - одобрени
проекти и /или без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на
незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт за приложение на чл. 225 ал.2 т.2
от ЗУТ /посочено в заповедта правно основание/, е установяването на обекта като
строеж, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж
към момента на изграждане.
В
КА и в заповедта не е посочен период на изграждане на незаконното строителство,
не е отразена категория на строежа и отсъства съпоставка с нормите за търпимост
- § 16 ПР ЗУТ и § 127 ал.1 ПЗР ЗИД
ЗУТ.
1.3. Оспорващото лице е възприето за
адресат на заповедта, като в тази вр. се съобрази, че
според регламентираното в ЗУТ служебно производство по чл.225 и чл.225а, право
на органа е да прецени срещу кой или кои от посочения обхват лица да бъде
издадена заповедта по чл.225, ал.1 или по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с което тези
лица стават нейни адресати - § 3 ДР на Наредба № 13/2001г. :
"Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж.” /Определение № 2791/2018г., ВАС, Второ О./. В
случая жалбоподателят е собственик на двуетажната сграда, в която е изпълнен
незаконният строеж и извършител – строител, което качество е отразено в
констативния акт. В разпоредителната част от заповедта Т. е задължен за
премахване на незаконното строителство в качеството на собственик на
двуетажната масивна жилищна сграда. Адресатът на заповедта е правилно
определен, предвид обхвата на § 3 от Наредба № 13/2001г. за принудително
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите
на ДНСК - лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на
заповедта. Със заповедта задължението е вменено на собственика на сградата, в
която е осъществен незаконен строеж, като е възможно задължението да бъде
вменено и на извършителя на строежа /Решения №№ 14527/2019г., 16857/2019г. и
др., ВАС, Второ О./. Отричане факта на изпълнение на строежа от страна на
оспорващото лице в жалбата води до извод за прецизно определен адресат –
собственикът на сградата, тъй като относно правото на собственост в обекта, в
който е извършен незаконен строеж, спор няма.
2. При насрочване на делото са
отправени указания към страните по доказателствата и доказателствената
тежест, л.157. Уважени са доказателствени искания за
разпит на свидетели и допускане на СТЕ. Преписката е допълнена с извадки от
действащ ЗРП на с.Белозем от 1967г. и от ЗРП на с.Белозем от 1923г. /л.168 и
сл./. Жалбоподателят представи и са приети : строително разрешение от 27.05.1968г.
за строеж на къща, протокол за строителна линия от 18.05.1968г. – 150 кв.м.
жилище /л.180, 181/.
2.1. СТЕ даде следното заключение
/л.184 и сл./ след проучване на доказателствата по делото, оглед на строежа с
представен снимков материал, посещение в Община Раковски и кметството на
с.Белозем със запознаване с действащия ПУП и предходните планове : Действащ ПУП
– ПРЗ е одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992г. – кадастрален, регулационен и застроителен план, като процесният
строеж се намира във вътрешността на заснетата като съществуваща в
кадастралната основа двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ XV – 651, кв.68 по плана на с.Белозем.
Предходен план е одобреният със Заповед № 614/02.11.1967г. КРП, в който
сградата, в която се намира процесния строеж, не е
отразена в кадастралната основа на плана – не е била построена към този момент.
По плана от 1967г. отреденият за имота УПИ е XIII-651, кв.61. Предходен план
спрямо плана от 1967г. е планът, одобрен през 1923г. /КРП/, като по същия УПИ е
с номер IV – 149, кв.22. Представени са извлечения от предходните планове.
Установено е, че за територията на с.Белозем няма одобрена кадастрална карта.
Строежът – предмет на премахване с оспорената
заповед е описан като конструкция от 7 стоманобетонови
колони, свързани помежду си със стоманобетонови
греди, изпълнени вътре в обема на съществуващата двуетажна жилищна сграда.
Посочено е, че конструкцията не засяга ограждащите стени на сградата и колоните
са изпълнени вътре до зидовете, без те да са просичани и без да е оставена дилатационна фуга между колоните и тухлените стени. Новите стоманобетонови греди между колоните също са изпълнени до
зидовете, без да ги засягат. Съществуващата сграда първоначално е построена без
стоманобетонови елементи – в първия етаж зидовете са
били без стоманобетонови пояси върху тях и е имало
преградни зидове. „По-късно е развита нова самостоятелна вътрешна стоманобетонова конструкция /процесната/,
вероятно с цел да се укрепи плочата над първия етаж поради появили се
провисвания или други дефекти или поради желанието на собственика да освободи
пространство за по-големи помещения в етажа след премахване на преградни
зидове.”. Върху плочата – на втория етаж съществуват преградни зидове вътре в
сградата, които не са променяни, вкл. в таванския етаж също не са променяни
преградните зидове. Конструкцията представлява преустройство на първия етаж на
сградата със засягане на носещата
конструкция – съществуващата сграда
е била изцяло с носещи стени от тухлена зидария без стоманобетонови
колони и греди. В етажа са премахнати част от вътрешните зидове, с което е
изменена изцяло статическата схема на плочата над първия етаж. „Такова
преустройство изисква задължително изготвяне на конструктивен проект, в който
да се извърши проверка при новата статическа схема за армировката в плочата
/нейната достатъчност и разположение/, армировка на новите колони и греди и
техните фундаменти /невидими при оглед/, както и проверка за сеизмичната
устойчивост на сградата след реализация на преустройството. След изготвянето на
такъв проект може да се окаже, че преустройството може да се реализира само
след цялостно укрепване на сградата”. В СТЕ е посочено ясно, че изпълнената
конструкция има характер на строеж по определението на т.38 от §5 ДР ЗУТ – като
преустройство на сграда без промяна на предназначението, за което се изискват
одобрени проекти и разрешение за строеж. Според в.л. първи и партерен етаж в
случая са идентични / ЗУТ и Наредба № 7 / 22.12.2003г.; ЗТСУ отм., ППЗТСУ отм.
и Наредба № 5 в няколко редакции отм./.
В Приложение № 1 към СТЕ е представено
разпределение на първия етаж по размери от заснемане на място, извършено от
експерта и са показани местата на новите колони и греди с техните размери. Изпълнението
не засяга втори и тавански етаж, вкл. не се засягат ограждащите стени на
сградата във всички етажи. „Видими са следи от премахване на преградни зидове с
дебелина 25 см. вътре в първия етаж и в момента е освободено голямо
пространство на първия етаж без преграждане за други помещения, освен отделена
с две стаи стълба за втори етаж. Сградата е изцяло санирана,
като вътре не са изпълнени довършителните работи по стените и пода в първия
етаж.“.
Новите стоманобетонови
колони и греди са изпълнени или за отстраняване на дефекти по съществуващата
плоча над първия етаж с цел нейното подпиране срещу провисване или с цел –
преустройство на етажа за оформяне на нови широки пространства след премахване
на преградните зидове. В.Л. е посочило, че по принцип всяка изградена
конструкция може да бъде премахната по ред, обратен на изпълнението й при
осигуряване на нужното подпиране по време на демонтажа. „И тук това може да се
извърши, като предварително се възстановят старите преградни зидове на местата
им преди премахването им, осигури се временно подпиране на подовата конструкция
над първия етаж и след това се разбият и отстранят колоните и гредите. Такива
действия крият рискове за горните етажи на сградата и изискват прецизна работа
по нарочно изготвен конструктивен проект за изпълнение на премахването.“. Според в.л. се създава риск и за
цялата сграда от повреди по старата тухлена зидария и старата плоча над първия
етаж и такива действия се предприемат само при крайна необходимост. Изпълнената нова носеща конструкция за
част от плочата над първия етаж е вътрешна за сградата и по нейните елементи не
се констатират дефекти и не създава впечатление да представлява опасност за
ползване на сградата. Дали конструкцията „застрашава” сградата, от
конструктивна гл.т. това може да бъде преценено след пълни статистически
изчисления и проверка на конструкцията на цялата сграда за съответствие с
нормите за проектиране и след проверка на сеизмичните въздействия.
Според експерта, точен период на
изпълнение на конструкцията не може да бъде определен от оглед, „още повече, че
тя е вътрешна за сградата”, при което винаги е била защитавана от атмосферни
влияния и „изхабяването не е очевидно”. „По външния вид на бетона може да се
прецени приблизително, че е изпълнявана в последните 10 години.”. В тази насока
е и констатираната видимо значителна разлика между вида на бетона на плочата
над първия етаж от горната страна /пода на втория етаж/ и вида на бетона на процесните колони и греди – „конструкцията е изпълнена
много години след построяването на сградата”. „Естественото изхабяване на
бетона предполага изпълнение в последните 10 години”.
За строежа не са налични строителни
книжа, като новоизлетите колони и греди не са част от
първоначалното изпълнение на двуетажната жилищна сграда, която е отразена в
плана от 1992г. Представените от жалбоподателя РС от 1968г. и протокол за
строителна линия от 18.05.1968г. предполагат строеж на сградата през 1968г. или
в близки години след това. Одобрен проект за сградата не се съхранява в Община
Раковски, като и жалбоподателят не притежава такъв. „Конструкцията от колони и греди не е част от
конструкцията на сградата, строена през 1968г.”. Очевидно тя е изпълнена след
това и по вида на бетона това е станало доста години по-късно”.
С позоваване на чл.137 ал.1 т.5 б.”г” ЗУТ, строежът е определен от в.л. на Пета категория – преустройство на строеж
от пета категория /жилищна сграда с ниско застрояване/.
- СТЕ се цени като компетентно изготвена с приложени специални знания.
Фактическите изводи на експерта са обективни поради съответствие с писмените
доказателства по делото и според приложения снимков материал от оглед на място.
2.2. Свидетели :
-
Г.Х.Г. /съдебно
заседание от 21.11.2019г., л.198 и сл./ : Познава жалбоподателя – били са съученици
и му е продал бащиния си имот. „Когато продадохме къщата и двора, имотът беше
обрасъл, ремонт беше тръгнал да се прави на първия етаж.”. След което св. заяви
: „ Ремонтът го правеше баща ми преди да почине, може би 1998г. или 1999г.,
нямам спомен, защото съм бил все пак юноша тогава. Тъй като на първия етаж
таванът се пропука и имаше теч, трябваше да се подсили и направи ремонт.
Долният етаж стана една обща стая, даже искаше по същото време да го дава под
наем с идея да се отваря магазин”. Според показанията на свидетеля, когато са
продали къщата, тя изглеждала като в процес на ремонт и доста време не се е
обитавала от никой. След продажбата не е влизал в имота. Не може да обясни в
какво се е изразил ремонтът – „Там съм живял 1999г., сега не живея там.”.
След като свидетелят е продал имота,
което е осъществено пред м.10.2017г. – очаквано е да е осведомен за състоянието
на къщата и в частност – за първия етаж. Същевременно бе заявено, че при
проданта на къщата тя е изглеждала като в процес на ремонт, който бе потвърдено
да е бил на първия етаж. Независимо, че свидетелят не можа да обясни в какво се
е изразил ремонтът, Г. ясно посочи, че „Долният етаж стана една обща стая…”.
Следователно, свидетелските показания са достоверни в частта им относно
състоянието на първия етаж след ремонта – при съпоставка със съдържанието на
СТЕ, която обективно изясни в какво се е изразило преустройството, наречено от
св. ремонт. В хипотеза на извършен ремонт през 1998г. или 1999г. – строежът
попада в обхвата на §16 ал.2, ал.3 ПР ЗУТ.
-
К.С.С../съдебно заседание от 21.11.2019г., л.198 и сл./ пожела
да свидетелства – живее с жалбоподателя на семейни начала. Заяви, че знае за имотът,
закупен преди две години в запустяло състояние. От първия етаж изхвърлили
строителни отпадъци и сменили дограмата, като започнали единствено да измазват
първия етаж след като го разчистили, без С. да е бутал стени и без да е правил
строително-ремонтни дейности.
Показанията на св.С. съдът прецени по
правилото на чл.172 ГПК, предвид възможната заинтересованост и не възприема
същите за съответстващи на частта от преписката, по отношение издадените други
заповеди за премахване на незаконно строителство в имота и в двуетажната
сграда. По-конкретно, със Заповед № 178 от 11.09.2018г., поправена поради
допусната ОФГ със заповед№ АБ-142/23.10.2018г. /л.73, 78/, е наредено на С.Т. –
извършител и собственик, да премахне незаконен строеж, изразяващ се в разширени
на места отвори на прозорци и врати и реконструкция на покрива на двуетажната
сграда, вкл. и покривната конструкция.
-
М.К.В - Т./съдебно
заседание от 21.11.2019г., л.198 и сл./ поддържа, че към 10.05.2019г. е
заемала, както и сега – длъжност „технически сътрудник” в ТСУ при Община
Раковски. Същата е отразена в длъжностно качество в КА № 3810.05.2019г. и заяви,
че на проверката са били по жалба на Д.П. срещу Сл.Т.. Проверката е била на
място с влизане в сградата и по документи. На първия етаж установили около 6-7 новоизлети стоманобетонови
колони, взаимно свързани с новоизлети греди. Освен
тези колони и греди, на първия етаж не е имало други такива, поради което им е
придадена квалификацията „нови”. В тази вр. било и
впечатлението, което проверяващите имали от вида на бетона – различен бил този
при новоизлетите греди и колони спрямо бетона на
плочата на тавана на първия етаж. На места колоните били покрити с друг вид
мазилка, но на по-голямата част от тях „се виждаше точно бетон”. Освен това е
имало и белези на премахнати стени или колони. Св. посочи, че многократно е разговаряно
с г-н Т. и той имал намерение да внесе документи в общината – проекти и
конструктивни становища, но към момента е останало само намерение.
Свидетелските показания не
противоречат на констатациите на СТЕ и потвърждават фактическата установеност в
КА – с допълнително пояснение относно определените за „новоизлети“
греди и колони.
-
П.И.Т. /съдебно
заседание от 21.11.2019г., л.198 и сл./ поддържа, че към 10.05.2019г. е заемал,
както и сега – длъжност „главен специалист” - СКУТТО в Община Раковски. Същата
е отразена в длъжностно качество в КА № 3810.05.2019г. и заяви, че проверката е
била по жалба на съседа на г-н Т., който ги допуснал в имота и в сградата и
присъствал лично. Констатирали, че действително имало новоизлети
греди и колони, както и имало белези на премахнати стени. Квалификацията „новоизлети” произтекла при съпоставка с конструкцията на
къщата – предимно от тухли, както и от вида на бетона. Св. поддържа, че не може
да прецени преди колко време са излети, но със сигурност не са били част от къщата
при строежа й. Св. потвърди, че знае за състоянието на къщата преди
жалбоподателят да я закупи – на тухла външно, в лошо състояние. „Там не живееше
никой може би от 20 години”. Св. заяви, че по време на проверката Т. казал, че
не е имал избор и е трябвало да направи гредите и колоните, защото
конструкцията или самата къща ще падне, на което изявление бе възразено от страна на пълномощника на жалбоподателя, който
отричал да е казал това /жалбоподателят присъстваше лично в съдебно заседание/.
Свидетелските показания не противоречат
на предходните и на СТЕ по отношение техническото описание на строежа, вкл. на
показанията на св. Г. – по отношение период, в който не е живяно
в къщата. Затова същите се приемат за обективни и достоверни, извън частта, в
която бе възразено.
-
Д.С.П. /съдебно заседание от 19.12.2019г.,
л.211 и сл./ е съсед на имота и подател на множество жалби за незаконно
строителство в имота и в двуетажната къща, по отношение на който също има
издадени заповеди за премахване на незаконни строежи. За имота никой от
съсобствениците не полагал грижи – Събчев закупил част от имота през 2000г., а
св. през 2015г. При закупуване на част от имота и къщата от страна на Т., в
къщата от 2000г. никой не живеел. Нямало ток и вода. Т. започнал да прави
ремонт 2017г., август или септември „някъде” – към този период св. заяви данни
за направа на двускатен покрив, против което пуснал
жалба на 20.10.2017г. Св. потвърди : „Той махна прозорците, махна средните
стени – вътрешните. Когато махна вътрешните стени плочата поддаде
между първия и втория етаж. Той започна да налива бетон, греди. Аз сезирах
общината …Жалбоподателят извърши ремонт 2017г., който се изразява в подмяна на
вътрешни стени, наливане на плоча с подпорни греди.”. Св. заяви, че преди Т. да
закупи къщата – никой не е правил ремонт.
Свидетелят е съсобственик в имота и
поради закупуване на част от същия на 28.12.2015г. / л.122/ - в нот.акт е отразен постоянен адрес ***, може да бъде прието,
че действително е с непосредствени наблюдения по отношение имота и къщата преди
и след закупуването й от Т., независимо от възможна заинтересованост по см. на
чл.172 ГПК. Данните за период 2000г., откогато в къщата се твърди да не е живял
никой, не противоречат на останалите свидетелски показания. Освен това,
показанията не противоречат на констатациите в Протокол от 03.12.2018г. /л.55/,
по чл.196 ал.1 и ал.2 ЗУТ. Протоколът е подписан от длъжностни лица при община
Раковски и в документа е отразено, на 03.12.2018г. е извършена проверка и оглед
в имота, в присъствие на собственика Сл.Т.. Констатирано е, че описаното
незаконно строителство в заповеди с №№ 177 и 178 от 11.09.2018г. – продължава,
като в УПИ XV-651, жилищната сграда е изцяло санирана
и измазана с монтирана дограма на всички отвори. „На първия етаж /партерен/, се извършват бетонови работи, като са
налети стоманобетонови основи, колони и греди. Все
още се вижда кофраж.”.
3. Административната процедура съответства на
установените в ЗУТ правила. Кметът на община Раковски се е позовал на
констативния акт, поради което фактическите установявания в същия следва да се
приемат като част от мотивите на заповедта. Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането за
премахване. От данните по делото не произтича извод в тази насока.
А / Съобразява се, че непрецизни размери в план - схема или
окомерна скица към КА не представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като факта не е относим към незаконност на строежа. Разпоредбата
на чл.225 ал.3 ЗУТ не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя,
като условието в закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица – в случая КА
е връчен лично на Т. и според показанията на св.Т. – е присъствал на проверката.
Констативният акт има
доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа, което
подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост. Възприето
е, че дори при нередовно съставен констативен
акт и неизясняване в пълнота на относимите факти и
обстоятелства, свързани с извършителя на строежа - адресат на заповедта и
индивидуализацията на строежа като ситуиране, те не
са толкова съществени, че да опорочават административния акт до степен
нищожност, вкл. не водят и до незаконосъобразност на заповедта /Решение № 1410/18г.,
ВАС, Второ О./. В допълнение се отбелязва, че фактическите установявания в КА,
съставен при оглед на място, представляват огледен
протокол в административното производство, затова същия се преценява не по реда
на чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото. Отсъствието
на брой колони и греди в КА не означава, че липсват технически характеристики
на строежа. СТЕ потвърждава местоположение, вид на строежа и материали, от
които е изграден – отразени в КА.
Б / Категорията на строежа е от
значение за материалноправната компетентност на административния
орган. Категория не е посочена в заповедта, но пропускът не е основание за
незаконосъобразност на административния акт. Определяне категорията на
незаконен строеж е от правен характер и в случая няма основания да не бъде
възприето становището на СТЕ за строеж от пета категория. Строежът е в сградата,
по отношение на която няма спор, че е двуетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м.,
при което и с оглед естеството му – категорията е Пета /арг.
от чл.137 ал.1 т.5 б.”г” ЗУТ - реконструкции, преустройства, основни ремонти и
смяна предназначението на строежите от тази категория/. Следва извод, че кметът
на общината е компетентен административен орган.
3.1. „Новоизлети
стоманобетонни, взаимосвързани колони и греди на първи етаж в двуетажна жилищна
сграда, укрепващи плочата на втория етаж” – в УПИ XV-651, кв.68 по плана на
с.Белозем, община Раковски, представлява строеж от обхвата на §5 т.38 ДР ЗУТ,
който факт не е спорен. При конкретно установените данни, строежът представлява
преустройство на част от сграда /първи етаж/ без промяна на предназначението, за
който са изискуеми одобрени проекти и разрешение за строеж. Местоположението на
новата конструкция е еднозначно посочено, ведно с материалите, от които е
изградена – ортогонална /синонимно в см. перпендикулярна/ стоманобетонова
развита в две взаимно перпендикулярни оси, като колоните и гредите са
взаимосвързани. Строежът е индивидуализиран в достатъчна степен по
местоположение, строителни материали, от които е изграден, вкл. с
предназначение – укрепителна функция спрямо плочата на втория етаж. СТЕ потвърди
местоположението, вида и строителния материал. Конструкцията не засяга ограждащите
стени на сградата - колоните са изпълнени вътре до зидовете, без те да са
просичани и новите стоманобетонови греди между
колоните също са изпълнени до зидовете, без да ги засягат. Според СТЕ
изпълненото строителство засяга носещата конструкция – съществуващата сграда е
била изцяло с носещи стени от тухлена зидария без стоманобетонови
колони и греди. В етажа са премахнати част от вътрешните зидове, с което е
изменена изцяло статическата схема на плочата над първия етаж.
Правно значимите обстоятелства за
законосъобразност на оспорената заповед са действителното местоположение на
строежа, техническите му характеристики и липсата на разрешение за изграждането
му, които факти правилно са установени от административния орган. За строежът –
предмет на премахване не е издавано разрешение за строеж /РС/ и няма данни за
одобрен проект. СТЕ констатира, че новоизлетите
колони и греди не са част от първоначалното изпълнение на двуетажната жилищна
сграда, която е отразена в плана от 1992г. - съществуващата сграда първоначално
е построена без стоманобетонови елементи. В първия
етаж зидовете са били без стоманобетонови пояси върху
тях и е имало преградни зидове. Конструкцията от колони и греди не е част от
конструкцията на сградата, строена през 1968г.
По отношение наименованието – „новоизлети” стоманобетонни греди и колони, следва да бъде
прието, че същото е прецизно. Свидетелските показания относно признаците,
обосновали квалификацията „новоизлети” са потвърдени
от СТЕ /Конструкцията от колони и греди не е част от конструкцията на сградата,
строена през 1968г. Очевидно тя е изпълнена след това и по вида на бетона това
е станало доста години по-късно./. В тази насока и : „По външния вид на бетона
може да се прецени приблизително, че е изпълнявана в последните 10 години.”,
ведно с констатираната видимо значителна разлика между вида на бетона на
плочата над първия етаж от горната страна /пода на втория етаж/ и вида на
бетона на процесните колони и греди – „конструкцията
е изпълнена много години след построяването на сградата. „Естественото
изхабяване на бетона предполага изпълнение в последните 10 години”.
Следователно, дори посредством СТЕ да не е възможно определяне на точен период
на изпълнение – без съмнение, новоизлетите колони и
греди от стоманобетон са нови спрямо конструкцията на сградата. Извън това,
както бе посочено - в Констативен протокол от 03.12.2018г. е отразено, че на
първия етаж /партерен/, се извършват / а не са извършени / бетонови работи,
като са налети стоманобетонови основи, колони и
греди. „Все още се вижда кофраж”. Тъй като кофражът е временна или постоянна конструкция, използвана в строителството за формуване на изделия или
конструктивни елементи от бетон или стоманобетон, отразеното в констативния
протокол ориентира към строеж, започнал към период на издаване на заповедите от
м.09.2018г. – КА от 11.04.2018г. /л.102/, въз основа на който е издадена
заповед № 178/11.09.2018г. /л.78/ или по-рано.
Значимо обстоятелство в случая е
задължителното изготвяне на конструктивен проект за осъщественото
преустройство, „в който да се извърши проверка при новата статическа схема за
армировката в плочата /нейната достатъчност и разположение/, армировка на
новите колони и греди и техните фундаменти /невидими при оглед/, както и
проверка за сеизмичната устойчивост на сградата след реализация на
преустройството. След изготвянето на такъв проект може да се окаже, че
преустройството може да се реализира само след цялостно укрепване на сградата”
– СТЕ. Проект не е изготвен и одобрен, а строежът засяга носещата конструкция,
при което следва извод за категорична необходимост от пълни статистически
изчисления и проверка на конструкцията на цялата сграда за съответствие с
нормите за проектиране и след проверка на сеизмичните въздействия.
3.2. Отсъствието на посочен в
заповедта период на изграждане на строежа не е съществен пропуск, тъй като съдът
дължи установяване на това обстоятелството, което е от значение за преценка по
прилагане норма за търпимост, предвид наличие на четири отделни периода според
действащия ЗУТ и при съобразяване липсата на обратно действие, придадено на §
127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Търпимостта е с правоизключващо
премахването действие, при което тежест за установяването й е върху адресата на
заповедта, тъй като е страна, заинтересована от отмяна на заповедта и
настъпване на благоприятни правни последици. Липсата на одобрени проекти и издадено РС не е основание
да се отрече търпимостта на строеж - по дефиниция търпимите строежи са такива,
за които няма строителни книжа.
В жалбата се твърди, че къщата е
купена с колоните – предмет на премахване с оспорената заповед и жалбоподателят
предполага, че са били направени от собствениците преди него. Оспорващото лице
отрича да е извършвал такъв строеж. Посредством гласните доказателства - допустими за
установяване момента на изграждане /годината, респ.периода/ на незаконния
строеж, следва, че в едната хипотеза – данни от св.Г., преустройството е
осъществено към 1998г, 1999г. За периодите по §16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ - няма
доказателство за деклариране на строежа пред одобряващия орган. Според §16 ал.3
ПР ЗУТ : „Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до
обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон.“. За да е търпим строеж по §16 ал.3 ПР ЗУТ, се изисква
кумулативно: да е започнат след 30.06.1998г.; да е допустим по действащите
подробни устройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ; както и да
е деклариран от собственика му пред одобряващите органи в посочения срок. Дори
да бъде прието да е налице първата предпоставка – по поддържан период от свидетеля
на оспорващото лице и с оглед заявеното в жалбата, вкл. с възприемане тезата за
наличие и на втората предпоставка - третата не е осъществена. Липсата на
декларация от собственика на незаконния строеж пред одобряващите органи „в
6-месечен срок от обнародването на този закон” изключва възможност за
квалифицирането му като търпим строеж. Съгл. §16 ал.2 ПР ЗУТ : „Незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени
до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.”
– съображенията за §16 ал.3 ПР ЗУТ са относими и за
този период от нормата, като третата предпоставка изисква строежът да е бил
деклариран от собственика му пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.
Със ЗИД ЗУТ /обн.
ДВ, бр. 82 от 2012г./ е въведен нов четвърти период с нормата на ал. 1, § 127
ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като липсва изрична отмяна на §16, вкл. се съобрази, че липсва
и преходна разпоредба, която да регламентира действието върху заварени случаи и
да придава обратно действие на §127 ал.1 по см. на чл. 14 ЗНА. Тоест, налице са
норми – едновременно и самостоятелни по изисквания, регламентиращи режима на
търпимост, с визирани в тях конкретни предпоставки, според периода на
изграждането на незаконния строеж. За прилагане хипотезите за търпимост
приоритет е придаден на периода на изграждане на незаконния строеж и поради
липса на обратно действие на §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ – в разглежданата хипотеза е
приложима нормата на ал. 3 или ал.2, § 16 ПР ЗУТ. Без значение коя точно от
двете алинеи е приложима, тъй като и двете изискват отсъстващо в случая
деклариране на строежа от собственика му към момента на изграждането – пред
одобряващите органи в указаните срокове.
В допълнение се отбелязва, че в
хипотезите на ал.2 и ал.3 е съобразена възможността за узаконяване по реда на
ЗТСУ, ППЗТСУ /отм./ за строежите, изградени в двата периода, както и нормата на
§ 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. За строежи, изградени в двата периода от ал.2 и ал.3 на §16
ПР ЗУТ е установена възможност както да бъдат узаконени, така и да бъдат
квалифицирани на търпими /арг. от § 27 ПЗР ЗИД ЗТСУ –
ДВ, бр. 89 от 1998г. – срок до 31.12.1998г. във вр. с
период на изграждане на строежа при §16 ал.2 ПР ЗУТ, при което по отношение на
тези строежи е била установена възможност за узаконяване, каквото се има
предвид в §16 ал.2 ПР ЗУТ, и с която норма от ЗУТ тези строежи отново са в
благоприятен режим, изискващ обаче декларирането им пред одобряващите органи –
дори неузаконени при възможността по §27 ПЗР ЗИД ЗТСУ отм., строежите могат да
бъдат квалифицирани като търпими, но при декларирането им в установен законов
срок; Преходна Разпоредба към Постановление №
256 на Министерския съвет от 23 ноември 1998г. за изменение и допълнение на
ППЗТСУ - ДВ, бр. 140 от 1998г. : „§ 20. (1) Общинските технически служби в
едномесечен срок от постъпване на декларациите за наличие на незаконни строежи,
започнати до 30 юни 1998г., са задължени да съобщят на деклараторите, че те са
длъжни да представят необходимите проекти за изследване на узаконяемостта
им, и да определят срок за тяхното представяне. Срокът не може да бъде по-дълъг
от 3 месеца.; (2) В 6-месечен срок от деклариране на строежите главният
архитект на общината е длъжен да се произнесе с издаване на акт за узаконяване
с предписание за градоустройствена процедура или с отказ за узаконяване.”;
чл.224, чл.225 ал.1 т.7, чл.162 ЗТСУ вр. с чл.312,
респект. чл.320 ППЗТСУ отм. – Търпими строежи : „Разпоредбата на чл. 160 от закона не се прилага за
строежи, незаконно изградени до влизането в сила на тази разпоредба и неузаконяеми по смисъла на закона
и правилника, ако се установи, че към тях може да се приложи разпоредба на
закона, на основание на която те не подлежат на премахване.” /. При
разграничаване институтите на търпимост и узаконяване, следва, че ал.2 и ал.3
от §16 ПР ЗУТ са благоприятни, но изискват деклариране на строежа в съответни
срокове. Пропускът на третата предпоставка принципно изключва необходимост от
преценка за съществуване на втората предпоставка. Отсъства информация за
подадена молба - декларация за узаконяване на строежа на основание § 27 ал. 1
ПЗР на ЗИДЗТСУ /Д.В. бр. 79/1998г./, по която да е налице
произнасяне от компетентния орган, в 1-месечния срок по чл. 220, ал.
4 от ППЗТСУ /отм./ към който препраща чл. 312 ал. 6
от ППЗТСУ /ред. ДВ бр. 140 от 1998г./, респ. в 6-месечния срок по § 20 ал. 2 от
ПР на ПМС № 256/23.11.1998г. за изменение и допълнение на ППЗТСУ. Няма
данни за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, ал.1, ал.10, като се има
предвид, че производствата във вр. с узаконяване не
са служебни - нито по реда на ЗТСУ /отм./, нито по реда на ЗУТ. Касае се за
субективно право на собственикът, с изключение периода до отмяната на чл.180
ЗТСУ – ДВ, бр.79 от 1998г. и по отношение на “Строежи, извършени незаконно до
влизане в сила на този закон /01.06.1973г. Не е поддържан довод за висяща
процедура по заявление за узаконяване по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ -
предвидената възможност за узаконяване на незаконни строежи по ал. 2 до 14 на §
127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ не обхваща всички изградени до момента на влизане в сила
на тази разпоредба строежи, т.е. до 26.11.2012г., а само тези, изградени до
26.07.2003г. В тази хипотеза адресатът е определен правилно – собственикът на
сградата, в която е осъществен незаконен строеж.
По отношение прилагане
разпоредбата на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г./ се съобрази, че
същата не изключва приложението на §16 ал.1, 2 и 3 ПР на ЗУТ, като новият
период касае строежи извършени за времето от 01.07.1998г. до 31.03.2001г.
/влизане в сила на ЗУТ/, поради което в периода след това търпимост не е търсима. В тази насока може да бъдат отнесени и предположенията
в СТЕ за период преди 10г., считано от огледа – тоест 2009г. От друга страна,
според показания на част от свидетелите - след 2000г. ремонт в сградата не е
извършван до закупуването й от Т.. Във
втората разглеждана хипотеза строежът е осъществен от Т., както е възприел
административния орган. Действително, в заповедта отсъства позоваване на
Констативен протокол от 03.12.2018г., поради което документът – писмено
доказателството е косвено. Извън това, стоманобетонните колони и греди са новоизлети спрямо конструкцията на сградата, изпълнена към
или след 1968г., и обективно – изпълнението им логично е привързано към новия
собственик, респект. след м.10.2017г. Налице са данни и за други осъществени
СМР в и на двуетажната сграда, поради което и предвид установеното различие на
бетона на новоизлетите колони и греди от останалата
част на конструкцията на първи етаж, е прието, че извършител /строител/ е
жалбоподателят. Предвид събраните по делото доказателства, който и да е
осъществил строежа след 2001г. – периодът на изграждане отрича търпимост, а
жалбоподателят е адресат на заповедта в качеството на собственик на сградата, в
която е констатирано изпълнено незаконно строителство.
3.3. Разпореденото задължение не е обективно неизпълняемо -
всяка изградена
конструкция може да бъде премахната по ред, обратен на изпълнението й, като в
случая - при осигуряване на нужното подпиране по време на демонтажа, според
СТЕ. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното
строителство, следва, че намесата на общинската администрация в случая е пропорционална
на предвидената в закона цел. Принципът на
съразмерност е приложим при осъществяване на евентуално принудително изпълнение
и не е относим към
законосъобразността на заповедта, доколкото разпореденото с нея задължение не е обективно неизпълняемо или несъразмерно с
целта, за която е издадена. Както бе посочено, проект и РС в случая биха
гарантирали и конструктивната стабилност на сградата в цялост с предотвратяване
на инциденти. Незаконният строеж е с жилищно предназначение, но липсва
твърдение да е единствено жилище на жалбоподателя, поради което не е дължима
преценка за съответствие на заповедта с чл. 8 § 1 КЗПЧОС.
Жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна с присъждане на съдебни разноски в размер на 10лв. /депозит за
свидетел/. Пълномощното за адв.Л. на л.167 не съдържа
данни за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на С.П. ***, против
Заповед № ДЗ – 127 / 20.06.2019г. на Кмета на Община Раковски.
Осъжда С.П. ***, ЕГН **********,*** съдебни разноски в размер на
10 лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :