Присъда по дело №282/2019 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ : С присъда № 17/15.05.2019 г., постановена по НОХД № 462/2017 г., Тетевенският районен съд е признал Д.М.Р. с ЕГН **********,*** за невиновен в това, че на 22.10.2015 г., около 01,20 часа, в гр.****”, умишлено причинил на А.К.Ц. ЕГН ********** *** средна телесна повреда изразяваща се в : разкъсване на сухожилието на втори пръст /екстензорно/ на дясна ръка /показалец/, с последващо оперативно възстановяване /тедорафия/ и имобилизация с помощта на игла – трайно затруднение  движението на дясната ръка  за период от около 2 месеца, като го е оправдал по повдигнатото му обвинението по чл.129, ал.1 от НК.

          Отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения от А.К.Ц., ЕГН ********** ***, граждански иск срещу подсъдимия Д.М.Р. за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 22.10.2015 година. Постановил е на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски  да останат за сметка на държавата. 

Срещу така постановения съдебен акт, в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от Вена Стефова, прокурор при РП-Тетевен. Счита постановената присъда за неправилна, като в подкрепа на протеста е депозирано допълнително писмено изложение, в което са развити подробни съображения.

Против присъдата, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от А.К.Ц., чрез повереника си адв. С.Г. от ЛАК. Излага, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че при наличие на безспорни и убедителни доказателства за това кой, как и по какъв начин е причинил телесните увреждания на пострадалия, съдът е постановил своята оправдателна присъда, като е признал за невиновен подсъдимия, отхвърлил е претенцията за причинени неимуществени вреди, както и искането за присъждане на направените разноски по делото. В подкрепа на жалбата е депозирано допълнение, в което са развити подробни съображения.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, прокурор Р. Петров поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че от проведения допълнителен разпит и изслушаната медицинска експертиза пред настоящата инстанция, се получава извод точно обратно на това, което е приел ТРС, а именно се доказава безспорно авторството на деянието от Р., сочи съображения в тази връзка. Моли съда да отмени тази присъда и да постанови нова, като признае подсъдимия Р. за виновен и му наложи наказанието, което е поискал прокурорът в първата инстанция.

Въззивникът А.К.Ц., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си повереник - адв. С.Г.. Заявява, че поддържа изложеното от процесуалния му представител.

Повереникът адв. Г. заявява, че споделя  изложеното в протеста,  както и в пледоарията на прокурора пред въззивната инстанция. Моли настоящия състав да съобрази и заявеното от него в пледоарията пред първата инстанция. В допълнение счита, че ТРС не е анализирал задълбочено събраните по делото писмени и най-вече гласни доказателства, не е извършил необходимото, свързано със задължението му да изследва изцяло фактическата обстановка и да даде отговор на всички въпроси, които са поставени и следва да бъдат решени при постановяване на присъдата. Сочи, че това, което е отразено в мотивите на съда, че е бил получен удар в ръката на доверителя му, това е много общо, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да установи, как и по какъв начин е получен този удар, в коя  част на  ръката. Счита, че тогава ТРС е щял да стигне до точно обратния извод, че удар в ръката не е много общо, а е конкретно в областта на дясната китка и по-скоро на пръстите, при което е причинено  увреждането. Изтъква, че от показанията на повторно разпитания свидетел С.Щ. се установява именно механизма на причиняване на процесното увреждане, оръдието, с което е причинено същото, наречено от него „метровка”, което означава около 1 метър дърво, с диаметър повече от 5 см. Сочи, че един такъв удар, нанесен с двете ръце в тази област, както го е обяснил св. Щ., се е получило и това увреждане. Изтъква, че в тази им част показанията на св. Щ. се потвърждават и от заключението на вещото лице, което е заявило в съдебно заседание пред ЛОС, че би могъл пострадалият да извършва някакви активни действия с тази ръка и след момента на причиняване на удара, но такива действия биха били болезнени. Твърди, че за такива болки е съобщил и св. Щ. при повторния му разпит, което не означава, че не е било възможно Ц. да извършва такива действия, за които има данни в делото.

В заключение моли настоящия състав да уважи протеста и жалбата, да отмени оправдателната присъда като признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението. Предлага с постановената присъда въззивният състав да уважи  предявения граждански иск в размера, в който е бил предявен  и да осъди въззиваемия да заплати разноските, направени от доверителя му за двете инстанции.

Въззиваемият Д.М.Р., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. К.Ц. от ЛАК. Заявява, че поддържа изложеното от защитника му и моли настоящата инстанция да потвърди протестираната присъда.

Защитникът адв. Ц. предлага да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива, развива доводи в тази връзка. По отношение заявеното от св. Щ. пред настоящия състав твърди, че с един нелек нюанс, изведнъж последният се е сетил, че след удара, нанесен му от въззиваемия, пострадалият извикал от болка,  нещо, което е премълчал пред първоинстанционният съд.

На следващо място, твърди, че св. Щ. описва едно към едно това, което е заявил пострадалият, което е меко казано подозрително и противоречи на заявеното от самия пострадал пред друг негов приятел – св. Д. К., който се е спасил от острия конфликт между двете враждуващи групи, като веднага се е скрил в дома си, тъй като живее в първата къща до болницата. Твърди, че когато на следващия ден пострадалият отишъл в болницата, за да бъде освидетелстван, видял св. К., който го попитал какво е станало, на който въпрос въззивникът отговорил, че С. му е счупил пръста. Счита, че изложеното разколебава достоверността на заявеното от св. С.Щ., излага съображения в тази връзка.

С оглед завявеното от вещото лице, че след нанесения му удар пострадалият „би могъл да извършва действия, независимо от това счупване”, изтъква, че въззивникът Ц. е бил най - активният до финала на инцидента, което се потвърждавало и от записа от охранителната камера.

Счита, че само с показанията на този свидетел няма как да бъде признат и осъден подзащитният му, като това много ясно е казано в мотивите на първоинстанционният съд, който не е проявил никакъв оправдателен уклон. Твърди, че ТРС е имал дълбоки съмнения, основателни при това, защото има поне четири други начини за да се нарани пострадалият, да се самонарани, да бъде наранен от брата на подзащитния му - С., да бъде наранен при побоя нанесен на подзащитния му, защото там са четири човека, които безразборно махат с криваци и налагат Д.Р.. Счита, че е абсолютно нелогично пострадалият да получи това увреждане още в самото начало и до края на инцидента той да бъде най-активния, а не да потърси медицинска помощ в ЦСМП - Тетевен, която е била съвсем наблизо.  

В заключение моли настоящия състав да уважи съображенията на първоинстанционният съд, да ги сподели и да потвърди присъдата със законните последици от това.

Настоящият състав, като съобрази постъпилите протест, жалба, становищата на страните заявени пред съда, събраните по делото доказателства от Тетевенския РС и от настоящия състав, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :    

Въззивникът А.К.Ц. и въззиваемият Д.М.Р. ***. Съпругата на А.Ц. – св. К. И. М. е племенница на Д.Р.. Ц. и Р. имали конфликти помежду си във връзка с имоти и коне.

Според А.Ц. на 21.10.2015 г., в късния следобед, по телефона му се обадила съпругата му К., която му казала, че чичо й „Къдри” /Д./ ще го насече с брадвата, защото част от конете им са пашували в общия им имот.

Вечерта около 23 часа на същата дата, А.Ц. решил да отиде в кръчмата в с.Бабинци. В заведението отишли с жена си К. и с шурека си Р. И. М.. По същото време в кръчмата се намирал и Д.Р.. Между въззивника Ц. и въззиваемия Р. възникнал конфликт, при който А. твърди, че Д. го ударил по главата с нещо като чук, а Д. твърди, че първо Р. М. му нанесъл удар с камък по главата, а след това А. се присъединил, като му нанесъл множество удари с юмруци по главата. Инцидентът траял не повече от 4-5 минути, след което двамата били разтървани от присъстващите в кръчмата хора - Т. Г., Р. Й. и И. А.. Някой от присъстващите на инцидента се обадил на телефон 112, след което дошъл патрулен автомобил от гр.Тетевен с полицейски служители. Д.Р. бил транспортиран с патрулния автомобил до МБАЛ - Тетевен, а А. бил транспортиран с линейка до ЦСМП в гр.Тетевен, където му била оказана необходимата медицинска помощ. Тъй като било установено, че и двамата нямат сериозни наранявания, Ц. и Р. били изписани за домашно лечение. И двамата били откарани в сградата на РУ на МВР-Тетевен, където им били съставени протоколи за предупреждение, да не влизат в саморазправа помежду си. С такъв протокол бил предупреден и св. Р. И. М..

От сградата на РУ на МВР Д.Р. тръгнал с брат си С. и съпругата си А.. Тъй като имали уговорка с едно момиче на име Р., да ги вземе с такси от паркинга на болницата, тримата се отправили пеша натам.

Същевременно, А.Ц. се върнал в ЦСМП, за да потърси портмоне с пари, което бил изгубил. Той и съпругата му К. първо проверили в помещението на Бърза помощ, а след това и в линейката, с която преди това бил докаран А., но не открили нищо. Решили да си тръгват към с.Бабинци с лек автомобил марка „Опел”, червен на цвят с рег. № ******, управляван от св. А. С. Г. от гр.***, който бил извикан от съпругата на А. за да ги откара. В лекия автомобил се возели А., К., С.Щ., Ю. А., която е съпруга на А. Г., и двете й малки деца.

„Опелът” тръгнал от входа на поликлиниката, направил завой и се отправил към бариерата, за да излезе от паркинга. Точно в този момент срещу колата тичали двама човека, от които единият носел брадва в ръцете си, а другият – дървен кривак. Този с брадвата застанал пред колата и я спрял. А.Ц. разпознал, че лицето с брадвата е С.Р., а този с дървото бил брат му - Д.Р.. Последният заобиколил колата откъм шофьора и посегнал да удари стъклото, но св. А. Г. отворил и му казал : „Чакай, аз съм само шофьор”, защото му било ясно, че Д.Р. си помислил, че това е колата на А., която също е червена. В това време св. С.Р. отворил вратата, която е откъм А., който се возел на предната седалка до шофьора. С брадвата ударил А. в слепоочието и го измъкнал за дрехите. А. успял да избута С. от себе си, но в това време видял, че срещу него тича Д., заобикаляйки колата. Въззиваемият веднага замахнал с дървото да го удари в главата, но А. успял да вдигне дясната си ръка, за да се предпази от удара. Същият попаднал в областта на дясната китка на пострадалия, при което Ц.  почувствал силна болка в палеца и показалеца.

Въззиваемият Ц. успял да вземе кривака от Д. и го подгонил. Последният  побягнал към бариерата, но А. го пресрещнал и го ударил. От този удар Д. паднал на земята. В този момент се появили и Р. И. М., Б.Й. М. и Н. А. Й., които заедно с А., започнали да удрят и ритат Д.. Братът на последния  - С., се уплашил и избягал по посока ,,Магурата”, а съпругата му - А., също много се уплашила и започнала да тропа и вика по вратата на Бърза помощ. Тъй като медицинските лица по нейни данни, не смеели да се намесят, А. се обадила и в полицията. Бързо дошла патрулка и инцидентът бил прекратен. Полицейските служители откарали в РУ на МВР А.К.Ц., Н. А. Й. и Б.Й. М., като тримата били задържани със заповеди за задържане на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа.

Въззиваемият Р. лежал на земята в много тежко състояние. Била му оказана първа медицинска помощ в ЦСМП-Тетевен, след което бил откаран за лечение в ХО на МБАЛ-Ловеч. Там бил лекуван от 22 до 29.10.2015 година. Поставена му е диагноза - множествени счупвания на ребра /фрактура на VII и VIII вдясно и VIII вляво по аксиларна линия/. Фрактура на дисталната метафиза на улната и основата на метакарпалната кост на 5 пръст на дясната ръка. Травматичен пневммоторакс, пневмомедиастинум, периферен фациалис.

Назначената съдебно-медицинска експертиза по отношение на Д.Р. /л.100 - 104 от ДП/ е дала заключение, че причинените множество кръвонасядания, рани, двустранен брил хематом, кръвоизливи в конюктивите на двете очи, частичен и бързо преходен пневмоторакс, счупване на фаланга на метакарпална кост са причинили временно и неопасно разстройство на здравето, и същите следва да се квалифицират като леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Травматичното счупване на три ребра е довело до затруднение движението на снагата за около два месеца - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Счупването на лакетната кост на дясната ръка е довело до трайно затруднение на дясната ръка за срок от около 4-5 месеца - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. По отношение на тези телесни повреди, причинена на Д.Р. е било водено ДП № 369/2015 г.на РУ МВР-Тетевен, по което е внесен обв.акт в РС - Тетевен и е било образувано НОХД № 364/2017 г., с подсъдими А.К.Ц., Н. А. Й., Б.Й. М. и Р. И. М., като същото е приложено към ВНОХД № 282/2019 г. по описа на ЛОС.

От приложените по ДП медицински документи от МБАЛ „Скин Системс” ЕООД - с.Доганово, общ.Елин Пелин /л.44 - 50, л.53 - 93 от ДП/, е видно, че А.К.Ц. е лекуван оперативно в отделение по ортопедия и травматология от 05.11. до 08.11.2015 г. с диагноза руптура апоневрозис експремитатис дигити II манус декстра. Още с постъпването си в болницата Ц. е съобщил, че това увреждане му е причинено от нанесен му побой на 22.10.2015 година.

Въз основа на цялостната документация е изготвена съдебно -медицинска експертиза /л.94 - 98 от ДП/, от която е видно, че на А.К.Ц. също е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сухожилието на втори пръст /екстензорно/ на дясна ръка /показалеца/ с последващо оперативно възстановяване /тедорафия/ и имобилизация с помощта на игла-трайно затруднение движението на дясна ръка за около 2 месеца.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема, че въззиваемият Д.М.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд.

От обективна страна въззиваемият е извършил деянието чрез действие като е нанесъл удар с процесния дървен кривак /„метровка” – според показанията на св. С.Щ./ в областта на китката на дясната ръка на пострадалия Ц., вследствие на което последният е получил разкъсване на сухожилието на втори пръст /екстензорно/ на дясна ръка /показалеца/ с последващо оперативно възстановяване /тедорафия/ и имобилизация с помощта на игла - трайно затруднение движението на дясна ръка за около 2 месеца.

От субективна страна въззиваемият Р. е действал виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, съзнавал е обществноопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществноопасни последици и е искал настъпването им.

За да достигне до този извод, съдът взе предвид показанията на въззивника А.Ц. /л.66 – 69 от НОХД/, на св. С.Щ. /л.66 – 69 от НОХД/, както и заявеното от него пред настоящия състав в съдебно заседание, и показанията на св. К. М. /л.75 – 76 от НОХД/. Същите са логични и непротиворечиви досежно механизма на причиняване на телесното увреждане в т.ч. по отношение оръдието на престъплението, брой удари, начин на нанасянето им. Посочените свидетели са били непосредствени очевидци на извършеното деяние.

На следващо място, цитираните показания изцяло кореспондират със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - медицинска експертиза /л.94 - 98 от ДП/. Макар и да не съобщават за конкретния механизъм на извършване на престъплението другите двама очевидци – свидетелите Ю. А. /л.198 – 202 от НОХД/ и А. Г. /л.202 – 205 от НОХД/, са категорични, че подсъдимият Д.Р. е държал в ръцете си дървен кривак.

Настоящият състав не приема възражението на защитата за „ненадежност” на св. С.Щ., като в тази връзка се релевират оплаквания, че св. Щ. описва „едно към едно това, което е заявил пострадалият”, както и, че едва пред настоящата инстанция св. Щ. се е сетил, че след удара, нанесен му от въззиваемия, пострадалият е „извикал от болка”, нещо, което е премълчал пред първоинстанционният съд. За настоящата инстанция е достатъчно, че заявеното от св. Щ. досежно съставомерните признаци на деянието и пред първостепенния съд, и пред въззивния състав изцяло съвпада, както и, че се подкрепя от показанията на другите очевидци на инцидента и от заключението по съдебно - медицинската експертиза.

Този състав на съда не приема становището на защитата, че заявеното от св. Щ. противоречи на показанията на св. Д. К., който твърдял, че „се е спасил от острия конфликт между двете враждуващи групи”, а когато на следващият ден видял пострадалия, на въпроса му какво е станало, въззивникът му отговорил, че С. му счупил пръста.

Видно от показанията на св. Д. К. пред РС – Тетевен /л.124 – 126 от НОХД/ е, че и той е бил ударен от подсъдимия с „дърво в главата”, след което е избягал, но малко след това като се е върнал на местопроизшествието е бил задържан за 24 часа от органите на полицията и е бил отведен в РУ на МВР – Тетевен. Свидетелят излага, че същата вечер в ареста на полицията, а не на следващия ден в болницата /както твърди защитата/, въззивникът А.Ц. му се оплакал, че е бил ударен в главата и в ръката, както и, че го боли показалеца, като същите оплаквания е споделил с медицинското лице което ги е освидетелствало в ареста. Действително, св. К. твърди, че пострадалият Ц. му е заявил, че е бил ударен „от Д. с брадва в главата”, но следва да се има предвид, че св. К. не е присъствал на целия инцидент, а само на началото му, тъй като след като е бил ударен от подсъдимия с „дърво в главата” се е оттеглил от местопроизшествието. Следва обаче да се има предвид, че св. К. е категоричен, че той лично е бил ударен от подсъдимия Д.Р. с „дърво в главата”. За това, че въззиваемият Р. е държал процесното дърво в ръце заявяват и всички горепосочени свидетели – очевидци на деянието.

Настоящият състав не приема становището на защитата, че е нелогично, след като е получил инкриминираното увреждане въззивникът да не потърси медицинска помощ, а напротив да бъде най-дейният при нанасяне побоя върху въззиваемия Р.. На зададения й от повереника въпрос, дали след получаването на това увреждане, пострадалият e могъл да извършва движения с увредения си крайник, вещото лице д-р Г. даде отговор, че въззивникът е могъл да извършва движения, което ще е болезнено, затруднено, но не и невъзможно.

Този състав на ЛОС не приема тезата на защитата, че процесното увреждане би могло да е нанесено на Ц., не в началото на инцидента  при нападението от страна на братята Д. и С. Р., а впоследствие, когато А.Ц. подкрепен от Р. И. М., Б.Й. М. и Н. А. Й. са нанесли побой на въззиваемия Д.Р. и то от някои от лицата подкрепящи А.Ц.. Това твърдение е възможно, но само хипотетично, тъй като същото не намира опора в доказателствения материал по делото анализиран по-горе. Данни за това липсват и в приложеното като доказателство към настоящотото дело – НОХД № 364/2017 г., също по описа на РС – Тетевен.

Съобразявайки изложеното дотук, въззивният състав намира протеста и жалбата за основателни, поради което, призна въззиваемия Д.М.Р. за виновен и го осъди по повдигнатото му обвинение по чл.129 ал.1, във вр. с чл.54 от НК на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието на Д.Р., съдът прецени наличието на смекчаващи вината обстоятелства - чистото му съдебно минало, семейното му положение – женен с 4 деца, както и факта, че от извършване на деянието са изминали повече от четири години, като отегчаващи вината обстоятелства в конкретния случай съдът не намира.

С оглед  данните по делото и личността на въззиваемия Р., съдът счита, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на така определеното наказание 10 /десет/ месеца лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Настоящият състав намира, че така наложеното наказание е справедливо,  съответства  на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него  ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

В съответствие с разпоредбата на чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД, съдът уважи отчасти предявения граждански иск касаещ претендираното от въззивника А.К.Ц. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 22.10.2015 година, до окончателното й изплащане, като осъди въззиваемия Р. да заплати на въззивника Ц. присъденото обезщетение. Искът за разликата над сумата от 2 500 лева, съдът намира за неоснователен и недоказан, поради което го отхвърли като такъв.

Безспорно се доказа, че въззиваемият Р. с виновното си и противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като е нанесъл на въззивника Ц. средна телесна повреда – изразяваща се в разкъсване на сухожилието на втори пръст /екстензорно/ на дясна ръка /показалеца/ с последващо оперативно възстановяване /тедорафия/ и имобилизация с помощта на игла - трайно затруднение движението на дясна ръка за около 2 месеца. Описаното телесно увреждание е причинило на пострадалия болки, страдания и душевен дискомфорт. Събраните в хода на досъдебното и съдебно производство писмени и гласни доказателства, категорично потвърждават наличието на причинна връзка между виновното и противоправно поведение на въззиваемия и ответник по иска от една страна и от друга, претърпените болки и страдания от въззивника Ц..

Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изложените по-горе съображения и съгласно утвърдената в подобни случаи практика, дават основание на съда да приеме, че сумата 2 500 лева е справедливо обезщетение за претърпените от А.К.Ц. неимуществени вреди.

При този изход на процеса настоящата инстанция осъди въззиваемия Д.Р. да заплати на въззивника А.Ц. сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща разноски за повереник за две инстанции.

 При този изход на процеса настоящата инстанция осъди на основание чл.189, ал.3 НПК въззиваемия Д.М.Р. да заплати сумата от 339,28 лева, по сметка на Районен съд – Тетевен, представляваща разноски по делото, сторени по време на съдебното производство пред първата инстанция и по сметка на Окръжен съд – Ловеч, сумата от 130 лева – разноски за вещо лице и държавната такса върху уважения размер на предявения граждански иск, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

          Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                 

                    ЧЛЕНОВЕ :    1.

 

 

                                                                                                       2.