Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 14.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на девети
декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №13787 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20234782/26.10.2020г. по гр.д. № 31817 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 169-ти състав са отхвърлени исковете на „З.к.У.“АД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление:*** срещу М.С.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм/ за заплащане на сумата от 1172,84лв. ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение за причинени
вреди при ПТП от 01.07.2015г.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 25162939/09.11.2020г. по регистъра на СРС от ищеца „З.к.У.“АД, ЕИК ******** в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че протоколът
за ПТ е официален документ, издаден от
органи на МВР, той не бил оспорен от ответника. Приетото заключение по
авто-техническата експертиза установявала виновно поведение на ответника за
възникване на ПТП и стойността на вредите и причинно-следствената връзка между
тях и ПТП. Непредставянето на оригинал на протокол за ПТП не можело да обоснове
обратен извод. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски за
горница над минимален размер по Наредба № 1/2004г.
Въззиваемият-
ответник по исковете М.С.С., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител е оспорил жалбата. Изложил
е съображения, че решението е правилно. Посочил е , че ищецът не бил направил
възражения срещу доклада по делото на СРС своевременно , със същия се указвали
неблагоприятни последици за ищеца от непредставянето на оригинала на ПТП –
изключване на същия от доказателствения материал по делото. Оригинал на
протокол за ПТП не бил представен и правилно СРС изключил копието му от
доказателствения материал по делото.
Така недоказани по делото останали механизъм на ПТП, както и че
ответникът отказал проверка за алкохол. Особеният му представител е претендирал
възнаграждение.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2014873/05.06.2019г.
на „З.к.У.“АД, ЕИК ******** срещу М.С.С.,
ЕГН ********** с която е поискало от
съда на основание на чл. 274, ал.1,т.1,
пр. 4 от КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата
от 1172,84лв. ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 05.06.2019г., до изплащането й,
представляващи изплатено от ЗК“У.“АД като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” по полица № 05114002665023 / 2014г. за лек автомобил „Фиат“
рег. № *******застрахователно обезщетение за вреди, причинени вреди от виновно
противоправно поведение на ответника, управлявал на 01.07.2015г. автомобила в нарушение на правила
на Закона за движение по пътищата и
отказал да се подложи на проверка за концентрация на алкохол в кръвта . Навело
е твърдения, че към 01.07.2015г. бил обвързан от валидно
правоотношение по застраховка „ Гражданска отговорност“ за автомобила „Фиат“,
при управлението на който в гр. Варна ответникът нарушил правила за движение и
увредил автомобил „Мерцедес“ рег. № В ****** и автомобил „Опел“, рег. № *******, отказал да се подложи на проверка за
алкохол, по искане на ДЗИ-Общо застраховане“ АД ищецът му платил 293,04лв., отделно ищецът платил и 889,80лв.
на М.С.също пострадал при това ПТП. Претендирал е разноски.
Ответникът М.С.С.,
ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител е оспорил исковете. Посочил е, че по делото не били установени
предпоставките за ангажиране на отговорността му- валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“, деликтно негово поведение и настъпването на
вредите посочени в протокола за ПТП, че виновно се е отклонил или е отказал
проверка за алкохол, че е поканен да плати сумите, че застрахователят е
изплатил същите. Поискал е ищецът да представи в оригинал всички представени с
исковата молба документи, включително и Протокол за ПТП, като при непредставянето
им в оригинал същите да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
Претендирал е разноски.
С Определение от 14.05.2020г. районинят съд е
извготвил доклад по делото, като е указал доказателствената тежест на
ищеца валдиното правоотношение между
страните към дата на ПТП по застраховка „ГО“, че е плратил сумата от 1172,84лв.
за обезщетение на имуществени вреди по лек автомобил „Опел“ и лек автомобил
„Мерцедес“ в следствие от виновно противопарвно поведение на ответника при ПТП
от 01.07.2015г., ккато и че ответникът е отказал да се подложи на проверка за
алкохол., задължил е ищецът да представи в о.с.з. за констатация оригинал на
представените с исковата молба документи включително и протокола за ПТП.
В първото по делото публично съдебно заседание по
делото пред СРС ищецът е посочил, че в свое държане има само оригинал на
регресната покана , решение №2/22.03.2016г. и ги е представил за констатация,
като е поискал допълнителна възможност да представи оригинали на останалите
документи, искане за което направил до частна фирма, съхраняваща архива.
С определение от 20.07.2020г. районният съд е дал
допълнителна възможност на ищеца в о.с.з. от 12.10.2020г. да представи
оригинали на останалите документи, посочени в исковата молба.
В о.с.з. от 12.10.2020г. ищецът е представил за
констатация оригинали на решение №1 по щетата ; на застрахователна полица и на
пълномощното, като е заявил, че няма други искания.
По делото е приета застрахователна полица 05114002665023, констатация по оригинал на която
СРС е направил в о.с.з. от 12.10.2020г., съгласно която на 29.10.2014г. ЗК“У.“АД
е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с Г.Х.Ф.за автомобил
Фиат Сейченто“, рег. № ******за срок от 1 година
Приети са Решение №1/13.07.2015г. на ЗК“У.“АД и
решение № 2/22.03.2016г. на ЗК“У.“АД, констатации по оригинал на които СРС е
направил съответно в о.с.з. от 20.07.2020г. и в о.с.з. от 12.10.2020г.,
съгласно които М.С. е бил водач на Фиат
рег. № ******към 01.07.2015г. когато е настъпило ПТП и той нанесъл вреди на М.С.на
стойност от 889,80лв. по автомобила му „Опел Астра“ рег. № ******, както и вреди по Мерцедес Бенц“, рег. № ******на
стойност от 283,04лв. и тези суми са наредени от ищеца съответно на
13.07.2015г. и на 22.03.2016г.
Приета е регресна покана констатация по оригинал на която СРС е
направил в о.с.з. от 20.07.2020г., съгласно която ищецът е съставил изявление
до ответника на 13.06.2016г., с което го е поканил да плати процесните суми
поради отказ да се подложи на проверка за алкохол при ПТП от 01.07.2015г.
С приетото заключение по съдебно-авто-техническата
експертиза вещото лице е посочило, че по данните на протоколите за ПТП №
1455629 и № 1455630 на 01.07.2015г. в
гр. Врана на Аспарухов мост ответникът като водач на Фиат“ рег. № *******се
движел с несъобразена скорост и дистанция с движещи се пред него МПС и блъснал
лек автомобил Опел Астра“, рег. № ******, който блъснал автомобил „Мерцедес
Бенц“, рег. № ******. Вредите по автомобилите „Опел“ и „Мерцедес съответствали на този
механизъм-деформация на задна броня на „Мерцедес“; деформация на предна и задна
част на „Опел“. Посочило е, че пазарна стойност на работи и части за
отстраняването на тези вреди към дата на ПТП била съответно 292,27лв. за вреди по автомобил
„Мерцедес“ и 2850,31лв. за автомобил
„Опел“.
С исковата молба са представени
Протоколи за ПТП № 1455629 и № 1455630
от 01.07.2015г., платежни нареждания,
но оригинали на същите не са представени по делото, независимо, че СРС е
задължил за същото ищеца по искане на ответника на основание на чл. 183 от ГПК.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие
е настъпило през 2015г. и договор за
застраховка „ГО” от 2014г., съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането
в сила от 01.01.2006г., отм.
Предявените искове са с правно
основание чл. 274, ал.1,т.1, пр. 4 от КЗ
/2006г. отм/. и чл. 86 от ЗЗД.
При този иск в тежест на ищеца е да установи че с
ответника са били обвързани от валидно правоотношение по „ГО”, че през време на
същото е настъпило застрахователно събитие, като ответник е увредил ІІІ-то лице
като е провел виновно противоправно поведение –нарушение на правила за движение
по пътищата, отказал е да се подложи на проверка за алкохол, следва да се
установи че пострадал е претърпял конкретни вреди, както и че ищец е заплатил
обезщетение за същите.
Задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
покрива отговорността на собственици, ползватели, държатели или водачи на МПС.
КЗ разбира под водач на МПС лицето, което непосредствено управлява МПС без да е
нужно да е собственик, ползвател, държател, като за да бъде обхванат от
застрахователна закрила той следва да е упълномощен от горепосочените лице.
Упълномощаването в случая е предоставяне на власт да извършва фактически действия
по управляване на МПС, като не е нужно да е писмено и изрично, като може да се
извърши и с конклудентни действия .
Правото на застрахователя да иска от застрахованото
при него лице, причинило вредата в хипотезата на чл. 274 от КЗ, след плащането
на застрахователното обезщетение, е регресно право. Това право е предвидено само за един вид имуществена
застраховка – „Гражданска отговорност на собственици, ползватели, водачи на МПС“. Това право е специално предвидено в
закона. При тези хипотези застрахователят е освободен от задължение да покрие
вреди, претърпени от застрахован, но той е длъжен да изплати на пострадал
обезщетение за вредите, претърпени в следствие на поведението на застрахования.
От момента, в който е удовлетворил третото увредено лице, в полза на застрахователя е възникнало регресното му право срещу
деликвента да му възстанови платеното застрахователно обезщетение. (В този смисъл решение №
279/29.05.2007г. на ВКС, ТК).
За да възникне регресното право на застрахователя е
необходимо кумулативно наличие на предпоставките: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към момент на възникване
на деликтна отговорност на застрахования към ІІІ-то лице, поради причиняване на
застрахователно събитие, при което застрахован е провел поведение, попадащо в
хипотеза на чл. 274 от КЗ, плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на стойност на вреди ,
за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
В конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните,
се установява, че към 01.07.2015г. ищецът е покривал гражданската отговорност
на водачите на Фиат“ рег. № В 2452ВА, че
ищецът е приел, че ответникът на
01.07.2015г. е управлявал застрахования автомобил „Фиат“, че е нарушил правила
за движение по пътищата и е нанесъл вреди на стойност от 889,80лв. по автомобил
„Опел Астра“ рег. № ******, както и
вреди по Мерцедес Бенц“, рег. № ******на стойност от 283,04лв., приел е че
съществува основание да ангажира отговорността на ответника за тези суми поради
отказ на ответника да се подложи на проверка за алкохол и е съставил покана до
ответника за плащането на тез суми. Тези обстоятелства се установяват от приети
по делото застрахователна полица,
решение № 1 / 13.07.2015г. и Решение №
2/22.03.2016г. на ищеца, регресна покана, констатации по оригинал на които са
направени от СРС.
Установява се по делото от прието по
делото заключение по автотехническата експертиза, че деформация на задна броня
на „Мерцедес“ и деформация на предна и задна част на „Опел“ могат да се получат
при верижна катастрофа, предизвикана от водач на Фиат“, несъобразил скоростта
си с обстановката и неспазил необходима
дистанция с движещите се пред него „Опел“ и „Мерцедес“ , че пазарна стойност на
работи и части за отстраняването на тези вреди към дата на ПТП е съответно
292,27лв. за вреди по автомобил „Мерцедес“ и
2850,31лв. за вреди по автомобил „Опел“. Съдът кредитира заключението в
тази му част като неоспорено от страните и неопровергано от останалите събрани
по делото доказателства.
Съдът приема, че по делото не е установено по несъмнен
начин възникване на деликтна отговорност на ответника за ПТП, което е настъпило
на 01.07.2015г. и при което ответникът като водач на Фиат“ рег. № ******да се
е движел с несъобразена скорост и не спазил дистанция, поради което да е
предизвикал катастрофа на Аспарухов мост в гр. Варна, като реализирал удар с
движещия се пред него „Опел Астра“, рег. № ****** който от своя страна поради
понесения удар да е ударил движещия се пред него „Мерцедес Бенц“, рег. № ******, както и не е установено, че ответникът
се е отклонил от проверка за употреба на алкохол, че ищецът е платил процесните
суми. В тежест на ищеца е било да установи тези обстоятелства при условията на
пълно и главно доказване, а това не е направено по делото. Правилно районният
съд не е ценил като доказателства по делото представените по делото Протоколи
за ПТП. Ответникът с отговора на исковата молба е поискал по реда на чл. 183 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи в оригинал тези доказателства, същевременно
е посочил че по делото не са установени предпоставките за ангажиране на
отговорността му по реда на чл. 274 от КЗ. Районният съд е задължил ищеца да
представи в оригинал тези документи, предоставил му е възможност да ги
представи в две поредни съдебни заседания, но оригинали на тези документи не са
представени от ищеца, нито е посочено, че те се намират в трето лице, поради
което и да е потърсено съдействие от съда по способите на ГПК да се снабди с
тези оригинали. Това процесуално поведение на ищеца обосновава приложението на
чл. 183 , ал.1 от ГПК и правилно представените с исковата молба протоколи за
ПТП и платежни нареждания не са ценени като доказателства по делото от районния
съд. Неоснователни са доводите на въззивника, че прието заключение по
авто-техническата експертиза установявало горепосочените обстоятелства. Вещото
лице е обосновало извода си за механизма на ПТП въз основа на представените по
делото протоколи за ПТП, но те не са приети като доказателства по делото,
поради което и няма основание да се кредитират
изводите на вещото лице в тази част.
При така възприето съдът приема че решението на СРС
следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника, въззиваемият
не е претендирал разноски, които да е направил по делото и такива не му се
следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20234782/26.10.2020г. по гр.д. № 31817 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 169-ти състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.