№ 149
гр. Бургас, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно
гражданско дело № 20242000500203 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 142 от 09.02.2024 година, поправено с решение № 144 от 09.02.2024
година, постановено по гражд. дело № 358/2023 година по описа на Окръжен съд-Бургас
„З.“ АД, ЕИК *** със седалище и град С. представлявано от изпълнителните директори
Д.М., К.С. и М.П.И., начин на представляване - М.П.И. заедно с всеки един от
изпълнителните директори е осъдено да заплати на Ю. Ш. С., ЕГН **********, с адрес: с. В.
сумата в размер на 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на
ПТП, реализирано на 29.10.2022 година, на път III-7305, км. 20, между с. Ч. и с. В. между
МПС марка „Мерцедес“, рег. № ***, управлявано от Д.Д.Д. и управляван от ищеца
мотоциклет марка „Ямаха“, рег. № ***, предявена като частично вземане от такова в общ
размер на 200 000 лева, като е отхвърлен предявения частичен иск за неимуществени вреди
за горницата над уважения до предявения размер, както и сумата от 3 049.95 лева -
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно
със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди в размер 26 000 лева и
главницата за имуществени вреди в размер на 3 049.95 лева, считано от датата на
уведомяване на застрахователя - 05.11.2022 година до окончателното плащане и върху
увеличения размер от 9 000 лева от иска за неимуществени вреди, считано от подаване на
молбата за изменение на иска - 18.01.2024 година до окончателното плащане. Присъдени са
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Ю. Ш. С., ЕГН **********, с адрес: с. В. чрез адв. П.
1
К., с адрес за връчване: град Казанлък, ул. Славянска № 6, ет. 4, срещу така постановеното
решение в отхвърлителната му част за 75 000 лева, представляваща разликата над
присъдената сума от 35 000 лева до предявения от страната иск за сумата от 110 000 лева,
частичен от 200 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 05.11.2022 година
до окончателното изплащане, както и в частта, с която е присъдена лихва за забава върху
увеличения размер от 9 000 лева на иска за неимуществени вреди, считано от подаване на
молбата за изменение на иска 18.01.2024 година до окончателното плащане.
Поддържа се, че в обжалваните части решението е необосновано и неправилно,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се оплаквания,
че съдът е ценил само част от доказателствата по делото, като е тълкувал превратно
приетата по делото СМЕ и не е взел предвид даденото устно становище от вещото лице в
о.с.з., проведено на 19.01.2024 година за вероятна необходимост от извършването на още
една оперативна интервенция за премахването на срастването между двете кости - лакътна и
лъчева. Според неговите показания, времето за възстановяване било много над нормалните
срокове, пострадалият претърпял и няколко последователни операции, но пълно
възстановяване не се очаквало и за в бъдеще.
Във въззивната жалба се изтъква, че в разрез с приетото в обжалваното съдебно
решение, на пострадалия са причинени не една, а две средни телесни повреди, както и три
леки такива. В мотивите си съдът не обсъдил както настъпилите усложнения по повод на
получените разкъсно-контузни рани, наложили извършването на операция близо година след
инцидента, така и наличието на пожизнено затруднено движение на горен ляв крайник и
вероятни болки и страдания при влажно и студено време в бъдеще в резултат на това.
Според въззивника, не били обсъдени в пълнота и свидетелските показания, нито били
съобразени психологическите последици от преживения при ПТП шок, изразяващи се в
чувство на отчаяние и потиснатост, нарушения на съня и ограничени социални контакти. От
стреса косата му започнала да пада и на места имало оголени места. Наблюдавали се и
промени в поведението му - станал тревожен и притеснен, ядосвал се бързо, затворил се в
себе си. Не бил взет под внимание и фактът, че пострадалият за дълъг период от време бил
изцяло зависим от грижите на своите близки, тъй като не можел да стане от леглото няколко
месеца след ПТП. Твърди се, че нуждата от чужда помощ продължава и към момента,
поради затруднения от причинените травми в горния крайник при извършването на
елементарни дейности, както и че лекарите не давали прогноза кога ще се оправи ръката.
Само формално били маркирани част от критериите по прилагане на чл. 52 от ЗЗД при
определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което довело до
изключителна заниженост на присъдената сума. Не била взета предвид и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този тип, както и лимита на отговорност на застрахователя,
който към датата на ПТП бил 10 420 000 лева. Изтъква се, че понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не било абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
2
обективно съществуващи обстоятелства, които обаче съдът не взел предвид при определяне
размера на обезщетението. Въззивникът набляга на променената икономическа конюнктура
в световен мащаб, настъпилата глобална финансова криза, високото ниво на инфлация в
България, както и на нарастващия размер на минималната работна заплата и покритие по
застраховка „Гражданска отговорност“. Навеждат се доводи, че волята на законодателя е да
се постига все по-пълно компенсиране на вредите, причинени на пострадали при ПТП, като
постоянно се увеличават лимитите на отговорност.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилно определен начален
момент на присъждане на законната лихва за забава върху присъдената главница за
неимуществени вреди. Навеждат се доводи, че според съдебната практика, същият следвало
да бъде 05.11.2022 година по отношение на пълния размер на определеното от съда
обезщетение.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част, като се уважи предявения от
страната иск за сумата от 110 000 лева, частичен от 200 000 лева, за причинените му
неимуществени вреди, вследствие на причинените му телесни увреждания от процесното
ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
05.11.2022 година до окончателното изплащане, както и присъждането на лихва за забава
върху увеличения размер от 9 000 лева, присъден на първа инстанция за неимуществени
вреди, считано от 05.11.2022 година до окончателното плащане.
Препис от така депозираната въззивна жалба е бил изпратен на ответната страна с
указание за възможността в посочения срок да депозира писмен отговор, както и насрещна
въззивна жалба.
„З.“ АД, чрез процесуален представител, е депозирало насрещна въззивна жалба
срещу постановеното решение в осъдителната му част. Изразява се становище, че в същата
то е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено при нарушение на
материалния закон и трайната съдебна практика. Според въззивника, съдът не съобразил и
обсъдил всички събрани доказателства, въз основа на които се определя размерът на
обезщетението. В това число под внимание следвало да бъдат взети всички
индивидуализиращи белези на претърпените вреди, между които, но не само, обществената
конюнктура, икономическото състояние на страната и на региона на местоживеене на
увреденото лице, семейното му положение и възрастта. Поддържа се, че присъждане на
обезщетение в претендирания размер би довело до неоснователно обогатяване и
злоупотреба с право, тъй като претендираните суми многократно надвишавали доходите,
които би могло да получи едно лице за съизмерим период от време.
Излагат се аргументи, че не би могло да се приеме за справедлив размер на
обезщетение сума от порядъка на двадесет и четири средни работни заплати към датата на
настъпване на събитието за болки и страдания, търпени за период от около 4-6 месеца.
Присъденият размер бил несъразмерен с получените сравнително леки и повърхностни
наранявания, които не довели до трайна неработоспособност, влошаване на
психоемоционалното състояние на пострадалия или до нарушения на обичайния му начин
3
на живот. Поддържа се, че макар и някои елементи на остра стресова реакция да се
наблюдавали в първоначалната реакция на пострадалия, според вещото лице това било
нормално, същият не ползвал квалифицирана психологична и/или психиатрична помощ,
травмите отшумели, а остатъчните белези били почти незабележими.
Оспорва се извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се, че от
приетите по делото заключения такъв безспорно се установявал, тъй като пострадалият
допуснал при навлизане в ляв за него завой да се наклони до степен, че крайният ляв габарит
на кормилото на мотоциклета да установи контакт с движещия се насреща автомобил.
Изтъква се, че в о.с.з. вещото лице заявило, че в случай, че мотоциклетистът се бил движил с
разрешената за пътния участък скорост, траекториите на двете МПС не биха се пресекли и
ПТП не би настъпило, а наклонът на тялото му в посока на автомобила би бил значително
по-малък и двамата биха се разминали.
Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете. В
условията на евентуалност се моли за значително намаление на присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
Ю. Ш. С., чрез адв. П. К. - САК, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност и
недоказаност.
Поддържат се аргументите, наведени във въззивната жалба на страната срещу
постановеното по делото съдебно решение в отхвърлителната му част. Въззивемият счита,
че в насрещната въззивна жалба не се сочи нито един относим критерий, въз основа на който
присъденото обезщетение да бъде намалено. Оспорват се твърденията на застрахователя във
връзка с получените увреждания и се сочи, че са налице две средни телесни повреди с
невъзможност за пълно възстановяване, както и по-леки увреждания, пострадалият е
претърпял няколко оперативни интервенции и му предстои поне още една. Според
въззиваемия, в насрещната въззивна жалба неправилно е изведен критерият „обществено-
икономическа конюнктура“ като еквивалент на средностатистическия доход на лице от
домакинство, тъй като същият е помощен и представлява илюстрация на конкретните
икономически условия, израз на които са нивата на застрахователно покритие, нормативно
определени в чл. 492 от КЗ. Заявява се позицията, че извън всякакви логични, етични и
морални граници е претенцията за по-нисък размер на обезщетение с оглед по-ниския
размер на средна работна заплата в района, където живее пострадалото лице. Сочи се също,
че изключително високата инфлация в България през последните 3 години намалява
икономическия еквивалент на присъденото обезщетение в стоки и не може да бъде
компенсирана дори от съответните лихви.
Оспорват се възраженията на въззивното дружество за наличието на принос от страна
на пострадалия. Сочи се, че от заключенията на приетите по делото АТЕ и заявленията на
вещото лице в о.с.з. от 01.12.2023 година се установява липса на взаимовръзка между
положението на тялото на мотоциклетиста и мястото на удара като пресечена точка на
траекторията на движение на двете превозни средства. Според експерта, мотоциклетистът е
нямал техническа възможност да спре мотоциклета преди мястото на удара и при движение
4
с максимално допустимата скорост за съответния пътен участък, а произшествието било
неизбежно, независимо от скоростта. Твърди се, че причината за възникване на процесното
ПТП, според приетата САТЕ, е навлизането на лекия автомобил в насрещната лента за
движение, по която в този момент се е движел мотоциклетистът. Сочи се също, че приносът
трябва да е конкретен, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Аргументира
се, че за да е налице принос на увредения, е необходимо не само извършените от
пострадалия действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма
за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При
извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен
съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбите съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 29.10.2022 година, около
13.00 часа, на третокласен път III-7385 км. 20+000 /с. В. - с. Ч./ е възникнало
пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 320“ с
рег. № ***, управляван от Д.Д.Д. и мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р6“ с рег. № ***, управляван от
Ю. Ш. С.. Лекият автомобил се е движил в посока с. В. към с. Ч., а мотоциклета по пътната
лента в обратната посока, от с. Ч. към с. В.. Пътното платно в участъка на произшествието е
с остър десен завой, двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, разделени с
единична непрекъсната линия. Лекият автомобил е навлязъл в кривата на десния завой със
скорост около 38.2 км/ч, като се е движил по вътрешната пътна лента на завоя, която скорост
е по-ниска от критичната скорост от 70 км/ч за устойчиво преминаване през завоя без
странично плъзгане встрани. В същото време, в обратна посока, по дясната пътна лента,
външна за завоя, се е движил мотоциклетистът, който е навлязъл в кривата на завоя. Преди
завоя видимостта към насрещно движещите се моторни превозни средства е ограничена - в
участъка на произшествието има гъста дървесна растителност откъм вътрешната крива на
завоя, която възпрепятства видимостта на водачите един спрямо друг. Скоростта на
мотоциклета е била около 57.5 км/ч. Траекториите на двете мотори превозни средства са се
пресекли в пътната лента в посока с. В., по която се е движел мотоциклетиста. След пътен
знак А2 „Опасен завой“ е настъпил сблъсък в посока с. В.. В резултат на произшествието са
нанесени материални щети по двете превозни средства, а мотоциклетистът е получил
телесни травми от лявата на страна на тялото, която се е намирала между автомобила и
мотоциклета в момента на удара. Причината за настъпилото произшествие е навлизане на
лекия автомобил в насрещната лента за движение, по която в този момент в обратно
5
направление се е движел мотоциклета. Произшествието е било предотвратимо при условие,
че водачът на лекия автомобил го е управлявал в своята лента за движение - в този случай
превозните средства биха се разминали без да се осъществи съприкосновение между тях.
Мотоциклетистът се е намирал на разстояние 17.5 метра от мястото на удара, когато лекият
автомобил е навлязъл в насрещната лента. Опасната зона за спиране на мотоциклета е 35.2
метра. Мотоциклетистът е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара,
защото опасната му зона за спиране е по-голяма от 17.5 метра. Произшествието е било
непредотвратимо дори мотоциклетистът да е спрял преди мястото на удара, защото лекият
автомобил би продължил да се движи с начална скорост на движение и ударът би бил
неизбежен. Навлизането на лекия автомобил в насрещната лента за движение е направило
произшествието непредотвратимо.
Описаният по-горе механизъм на произшествието се установява от приобщения по
делото доказателствен материал и по-специално констативен протокол с пострадали лица,
издаден от ОД на МВР-Бургас от 29.10.2022 година и заключението на вещото лице по
допуснатите и извършени основна и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза.
Преценката на горното сочи, че водачът на лекият автомобил Димо Димитров е допуснал
пътно-транспортно произшествие, като е извършил виновно нарушение на правилата за
движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, навлизайки в платното за насрещно движение, от което
за ищеца са произтекли вреди и в частност са му причинени средни и леки телесни повреди.
С оглед на горното, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД
за ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство лек
автомобил марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ - Д.Д.Д., чието поведение именно е довело до
настъпване на произшествието. Налице са елементите на приложимата правна норма, а
именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага
до доказване на противното, каквото доказване в настоящия процес не е проведено.
При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да
претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380
от КЗ. Наличието на такъв в случая е обстоятелство, което е установено по делото /справка
на лист № 27/, а и не се оспорва от ответната страна. От представените по делото
доказателства се установява, че ищецът е депозирал пред последната претенция за
определяне и изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По
подаденото заявление е образувана щета, като ответникът не е определил и не е изплатил на
същия обезщетение.
При съобразяване горното, както и на останалите наведени във въззивните жалби и
отговорите на същите доводи и съображения следва да се заключи, че основния спор между
страните е свързан с определяне на размера на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди, съответно с дължимостта изобщо на обезщетение за имуществени вреди.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
6
При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на
уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на посттравматични
заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия,
икономическата конюнктура, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния
резултат. Понятието неимуществени вреди, включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи
отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време.
Събраните по делото доказателства сочат, че в резултат на настъпилото произшествие
Ю. Ш. С. е получил многофрагментна фрактура на костите на лява предмишница на
границата между средна и долна трета със свободни фрагменти и голяма дислокация на
същите, фрактура непосредствено след главичката на IV-та метакарпална кост, а също и три
разкъсно-контузни рани в областта на лява подбедрица, засягащи кожа и подкожие. Първите
две посочени травматични увреждания трайно затрудняват движенията на горния крайник за
срок по-голям от един месец. Те са съпроводени след травмата със силна болка, а също така
и следоперативния период първите десетина дни. Движенията на пръстите са силно
затруднени поради големия оток на предмишницата в резултат на многофрагментното
счупване с дислокация на фрагментите и смутената артериална и венозна циркулация.
Последните травми в посочената област, при липса на инфекция и хирургична обработка,
обикновено зарастват за 15-20 дни. Експертът по допуснатата и извършена съдебно-
медицинска експертиза е посочил също така, че след инцидента ищецът е бил
хоспитализиран, като след осъществена предоперативна подготовка на 31.10.2022 година
под обща ендотрахеална анестезия му е била извършена кръвна репозиция и метална
остеосинтеза на радиус и улна с реконструктивни плаки. Фрактурата на метакарпалната кост
е била репонирана и фиксирана с Киршнерова игла. Поставена е била и гипсова
имобилизация - ръкавна лонгета. Последвали са още две хоспитализации, при първата от
които е извършен дебридмен артролизис и пластика кутис и локална кожна пластика, а при
втората ексцизия на цикатрикса на лява подбедрица и локална кожна пластика. Поради
ограничената пронация и супинация на ищеца е бил отстранен винт от плаката на улната
проксимално разположен. При извършения му преглед при ищеца са били констатирани
белези в лявата предмишница, лявата длан, лява подбедрица, деформация в проксимална
интерфалангеална става около 75 градуса на 4-ти пръст, деформация в дистална
интерфалангеална става около 70 градуса, като същият този пръст при флексия не достига
дланта, а пети пръст ротира под него. Направена е констатация от двете рентгенографии, че
няма добро костно срастване на костите на предмишницата, срастване на фрактурата на IV
метакарпална кост, но има деформация на главичката на същата, както и липса на срастване
на фрагмента в областта на улната и наличие на костно примостяване в горна трета между
радиус и улна. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че при ищеца всичко е
продължило много над нормалните срокове. Освен затрудненото движение на четвърти и
пети пръст, при него се наблюдава и проблем с въртеливите движения на предмишницата
7
поради получилото се костно срастване между лъчева и лакътна кост, което не позволява
въртеливото движение. Обичайният възстановителен процес при него е удължен, като към
момента няма пълно възстановяване и най-вероятно положението ще се запази такова,
каквото е понастоящем.
Извършена е по делото и съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която в
депозираното и прието заключение е посочило, че претърпения инцидент е предизвикал у
ищеца първоначално негативни изживявания на повишена тревожност, породени от
реалната опасност за здравето и живота му. Вследствие възникналите симптоми, настъпили
като реакция на преживяванията му, а именно проблеми със съня, общо безпокойство,
раздразнителност, нежелание за социални контакти, както и на част от ежедневните
дейности са нормалпсихологично изводими и са част от процеса за преработване на
стресовото събитие. В съдебно заседание същото пояснява, че при ищеца не се наблюдава
посттравматично стресово разстройство, което е много добре, като наред с това сочи, че
същият има ресурса да преодолее случилото се и да се върне към нормален живот.
От ангажираните гласни доказателства се установява, че състоянието на ищеца в
болницата било тежко, което останало такова и след изписването му и настаняването в дома
на единия му брат. Продължил да бъде на легло още две седмици. Първоначално, около
седмица, изобщо не можел да си движи крака и да става от леглото, но после, постепенно, с
чужда помощ и патерици започнал да ползва сервизно помещение. Около три месеца имал
нужда от чужда помощ при обслужването си във всеки един аспект от ежедневието. В
началото не можел да движи и ръката, и единия си пръст, като след преглед му казали, че
пръста не може да се оправи и ще остане за цял живот така. След болницата в Бургас, бил в
болница във Варна, а след това и в София. Междувременно, преди втората операция ходил
на раздвижване на пръста в болница в Шумен, през който период от време изпитвал силна
болка. В момента с контузената ръка не можел да извършва физическа дейност. По ръката и
крака имал шевове и белези, което обстоятелство го разстройвало. След инцидента Ю. се
променил, станал друг човек - ядосвал се бързо, затворил се в себе си, а преди не бил такъв.
Все още не можел да работи заради ръката, получавал малко като размер обезщетение и се
притеснявал дали изобщо ще може да полага труд. От стреса косата му започнала да капе и
на места имал оголени петна.
При съобразяване на така изложеното, като се вземат предвид всички посочени по-
горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди е в размер на 50 000 лева. При определяне на размера на същото съдът съобрази
критериите от значение в тази насока - възрастта на пострадалото лице, преживените болки
и страдания от физическо естество по повод на травмите, степента и интензитета на
увреждането, периода на възстановяване и бъдеща прогноза, отражението им върху
8
психиката на конкретното лице - ищеца по делото, както и върху възможностите му в аспект
на трудова ангажираност, периода на зависимост от грижите на други хора, макар и близки и
невъзможност за самостоятелно обгрижване, броя и характера на осъществените по
отношение на него оперативни интервенции, прогнозата за оздравителния процес във връзка
с получените травми, включваща вероятност състоянието му да остане такова, каквото е в
момента, периода на временната неработоспособност на същия, съобразно установеното в
процеса от доказателствения материал, което го мотивира да приеме, че паричният
еквивалент на понесените от него болки и страдания следва да се определи в горния размер.
Посоченото като размер обезщетение е определено в резултат на извършената преценка на
конкретните приети за установени и описани по-горе факти. Следва да се отбележи във
връзка с наведените в тази насока от ищеца във въззивната и жалба доводи, че
застрахователните лимити са само индиция за развитието на обществено-икономическите
условия в страната, с оглед на което имат единствено опосредено значение за определяне на
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, като при
това те са само един от индикаторите за тези условия, изброяването на които нито е
необходимо, нито е възможно. Така казаното сочи на основателност на заявените във
въззивната жалба на ищеца оплаквания за определяне на дължимото му обезщетение в
занижен размер и съответно на неоснователност на тези на въззивника-ответник по нея за
определяне на същите в силно завишен размер.
При това положение и за определяне размера на дължимото на въззивника-ищец
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди следва преди всичко да се
отговори допринесъл ли е той за настъпването на вредоносния резултат, което обстоятелство
да бъде взето съответно предвид от съда в тази насока. С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за
увреждането. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е налице причинна връзка между
негови действия или бездействия и вредоносния резултат. При обективното съпричиняване
от страна на пострадалия по смисъла на цитираната по-горе правна норма, намаляването на
дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице
виновно поведение на пострадалото лице. Принос за настъпване на увреждането ще е
налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането.
Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. В т. 7
от ППВС №17/1963 година е акцентирано върху предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на увредения за
тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. Във всички случаи, обаче приносът на пострадалия следва да бъде
доказан по категоричен начин от страната, направила възражение за съпричиняване.
9
Недопустимо би било приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото
лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем.
Ответникът е въвел в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
което е обосновано с твърдения, че ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата,
като е шофирал с несъобразена и неподходяща скорост, като в насока неговото прецизиране
с отговора на исковата молба настоящият състав на съда изцяло споделя изложеното от
окръжния съд в обжалваното решение. Същото е основателно. Както е посочило вещото
лице по извършената съдебно-автотехническа експертиза, мотоциклетистът се е движел с
превишена скорост спрямо ограниченията на скоростта въведени с пътни знаци. В съдебно
заседание, при изслушването му във връзка с основното заключение, същият е заявил
изрично, че има допуснато нарушение и от двете страни. Пояснило е, че вредите обичайно
зависят от силата на стълкновение между двете тела и скоростта - колкото е по-малка
скоростта, толкова по-малки ще бъдат вредите и съответно е вярно и обратното - колкото е
по-голяма скоростта, толкова уврежданията ще са по-големи, като е обърнал и внимание на
това, че въпросът за скоростта има огромно значение за произшествието. При приемане на
допълнителното му заключение той е заявил, че мотоциклетистът е допуснал нарушение,
както и че превишената скорост има значение в случая за последиците - ударите по тялото
зависят от силата на удара, която е пропорционална на скоростта. По-нататък същият е
посочил, че не може да определи степента на последствията за ищеца, тъй като тези
количества на движения и скорост, ускорения закъснения и изобщо всичко се променя,
поради което и последствията ще бъдат различни, но всичко това, което се е случило с
ищеца ще бъде в много по-лека степен. Всичко така казано и най-вече установения факт на
шофиране от ищеца с превишена скорост, която има пряко отражение върху последиците от
произшествието, налага извода, че от страна на пострадалия са извършени действия, които
са в причинна връзка с вредоносния резултат, поради което е налице съпричиняване на
същия от негова страна. Останалите факти, с които е обосновано същото са недоказани,
който извод се налага при съобразяване на всички дадени от експерта в допълнителното
заключение, а също и в рамките на проведените съдебни заседания, в които е изслушан
пояснения. Съдът, съобразявайки всички факти от значение в тази насока определя същото
на 10%. Поради именно са налице предпоставките за намаляване на определеното
обезщетение с приетия процент съпричиняване, поради което и на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 45 000 лева. Това налага обжалваното решение да бъде
отменено в неговата отхвърлителна част и постановено друго, с което на ищеца бъдат
присъдени още 10 000 лева.
Ищецът е предявил и поддържа и иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди. Представените за установяване на твърденията във връзка с него писмени
доказателства налагат извода за неговата основателност в пълния му заявен размер.
Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от окръжния съд в тази насока изводи,
като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Следва да се отбележи само това, че
вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-медицинска експертиза след изследване и
10
преценка на представените му документи е посочило в заключението си, че всички
направени от ищеца разходи, установени от него в размер на 4 885.35 лева са във връзка с
лечението на получените травматични увреждания, резултат от произшествието от
29.10.2022 година. Ищецът търси единствено сумата от 3 049.95 лева, поради което и при
съобразяване на приетия от съда размер съпричиняване на вредоносния резултат на същия
следва да бъде присъдена сумата от 2 744.95 лева. До претендирания и присъден размер
решението следва да бъде отменено и постановено друго, с което искът за тази разлика бъде
отхвърлен.
Върху размера на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
съобразно заявеното искане се следва законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя, която в конкретния случай е датата 05.11.2022 до окончателното плащане.
Неправилно първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху сумата от 9 000
лева, считано от датата на предприетото изменение на иска за неимуществени вреди чрез
неговото увеличение, поради което и в тази част жалбата на ищеца е основателна.
Решението в същата следва да бъде отменено, като законната лихва се присъди върху тази
главница по посочения по-горе начин.
По отношение на разноските пред първата и пред настоящата въззивна инстанция,
съдът съобрази следното:
Преди всичко следва да се отбележи, че посочените по-горе въпроси ще бъдат
разгледани при отчитане на обстоятелството, че обжалваното решение е изменено досежно
присъдения размер обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което налага
изменението му в частта за разноските.
При разглеждане на делото от Бургаския окръжен съд ищецът-въззивник не е
представил доказателства за направени други разноски, освен за адвокатско възнаграждение,
уговорено между тях като платимо при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Дължимото за
първата инстанция такова, определено при съблюдаване използваната от нея методика,
залегнала в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и определения от настоящата инстанция размер на обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди, а именно 45 000 лева, съответно 2 744.95 лева
възлиза общо на сумата от 3 759.92 лева - чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Тук е необходимо да
се отбележи, че ответникът не е въвел възражение за прекомерност, поради което и следва да
се приеме, че не оспорва начина, по който е определено възнаграждението на пълномощника
и неговия размер. Поради това именно, на същия за защита на ищеца пред първата
инстанция следва да бъде присъдена посочената по-горе сума от 3 759.92 лева, върху която
следва да се начисли и ДДС предвид обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ЗДДС
или на същия за осъщественото безплатно представителство се дължи сумата от 4 511.90
лева с ДДС.
Въззивникът-ответник също е направил искане за присъждане пред първата
инстанция на сторените от него разноски. При съобразяване на сумите по представения от
него списък по чл. 80 от ГПК, за които са представени надлежни доказателства за реалната
11
им направа и отхвърлената част от исковете за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, съобразно определянето им от настоящата инстанция, на същият се
следва сумата от 945.34 лева.
Пред настоящата въззивна инстанция ищецът-въззивник също претендира единствено
разноски за адвокатско възнаграждение, уговорено като платимо при условията на чл. 38, ал.
1 от ЗА. Размера на същото, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената по-
горе Наредба №1 и при същевременното отчитане на заявения обжалваем материален
интерес, а именно 75 000 лева и уважената част от жалбата с присъждането на още 10 000
лева за неимуществени вреди и намаление със сумата от 305 лева за имуществени възлиза на
сумата от 4 233.39 лева по неговата жалба, съответно на 3 664.39 лева по жалбата на
ответното застрахователно дружество, изчислено при съобразяване на посочените по-горе
критерии. Последното е направило възражение за прекомерност, което съдът при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия, които се свеждат до изготвяне на отговор на насрещната въззивна жалба и
писмено становище, преповтарящо почти изцяло доводите по въззивната жалба на ищеца,
без явяване в съдебно заседание намира основателно. Поради това на адвоката на ищеца,
осъществил безплатно процесуално представителство следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 2 500 лева за действията по неговата въззивна жалба и 1 500
лева за защита против насрещната въззивна жалба или общо сумата от 4 000 лева, върху
която се следва и ДДС или общо на същия следва да бъде присъдена сумата от 4 800 лева с
включен ДДС.
На въззивника - ответник също се следват разноски, които се свеждат до
юрисконсултско възнаграждение и внесената по неговата жалба държавна такса. При
съобразяване на горните обстоятелства, а именно защитавания материален интерес и
отхвърлената част от жалбата, което се отнася за защитата му и по двете жалби, на същия се
следва общо сумата от 356.92 лева като сбор от сумата от 349.22 лева по жалбата на ищеца и
7.703 лева по неговата жалба. В тежест на същия следва да бъде възложената дължимата
държавна такса върху увеличения размер на обезщетението за неимуществени вреди,
присъдено на ищеца в размер на сумата от 400 лева за първата инстанция и 200 лева за
втората инстанция. Като се вземе предвид, че искът за имуществени вреди е уважен от
настоящата инстанция в по-нисък размер, то разликата от 12.20 лева /4% върху разликата от
3 049.95 лева и 2 744.95 лева/ следва да се спадне от сумата от 400 лева, при което
положения същият е задължен за сумата от 387.80 лева, която заедно със горепосочената
сума от 200 лева той следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския апелативен
съд. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати
сумата от 400 лева за възнаграждение на вещото лице по извършената съдебно-
психологична експертиза, изплатена от бюджета на съда и вместо него постановено друго, с
което тази страна по делото следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съда
сумата от 160.15 лева, съобразно уважената част от предявените искове.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 142 от 09.02.2024 година, поправено с решение № 144 от
09.02.2024 година, постановено по гражд. дело № 358/2023 година по описа на Окръжен
съд-Бургас в частта, в която иска на Ю. Ш. С., ЕГН **********, с адрес: с. В. против „З.“
АД, ЕИК *** със седалище и град С. представлявано от изпълнителните директори Д.М.,
К.С. и М.П.И., начин на представляване - М.П.И. заедно с всеки един от изпълнителните
директори за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП,
реализирано на 29.10.2022 година, на път III-7305, км. 20, между с. Ч. и с. В. между МПС
марка „Мерцедес“, рег. № ***, управлявано от Д.Д.Д. и управляван от ищеца мотоциклет
марка „Ямаха“, рег. ***, предявен като частичен от такъв в общ размер на 200 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 05.11.2022 година до окончателното плащане е
отхвърлен за разликата над присъдените 35 000 лева до размера на сумата от 45 000 лева,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК *** със седалище и град С. представлявано от
изпълнителните директори Д.М., К.С. и М.П.И., начин на представляване - М.П.И. заедно с
всеки един от изпълнителните директори да заплати на Ю. Ш. С., ЕГН **********, с адрес:
с. В. сумата от още 10 000 /десет хиляди лева/ лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от настъпили телесни
увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 29.10.2022 година, на път III-7305, км. 20,
между с. Ч. и с. В. между МПС марка „Мерцедес“, рег. № ***, управлявано от Д.Д.Д. и
управляван от ищеца мотоциклет марка „Ямаха“, рег. ***, предявена като частично вземане
от такова в общ размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2022
година до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142 от 09.02.2024 година, поправено с решение № 144
от 09.02.2024 година, постановено по гражд. дело № 358/2023 година по описа на Окръжен
съд-Бургас, постановено по иска на Ю. Ш. С., ЕГН **********, с адрес: с. В. против „З.“
АД, ЕИК *** със седалище и град С. представлявано от изпълнителните директори Д.М.,
К.С. и М.П.И., начин на представляване - М.П.И. заедно с всеки един от изпълнителните
директори за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП,
реализирано на 29.10.2022 година, на път III-7305, км. 20, между с. Ч. и с. В. между МПС
марка „Мерцедес“, рег. № ***, управлявано от Д.Д.Д. и управляван от ищеца мотоциклет
марка „Ямаха“, рег. ***, предявен като частичен от такъв в общ размер на 200 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 05.11.2022 година до окончателното плащане в
останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯВА решение № 142 от 09.02.2024 година, поправено с решение № 144 от
09.02.2024 година, постановено по гражд. дело № 358/2023 година по описа на Окръжен
13
съд-Бургас в частта, в която „З.“ АД, ЕИК *** със седалище и град С. представлявано от
изпълнителните директори Д.М., К.С. и М.П.И., начин на представляване - М.П.И. заедно с
всеки един от изпълнителните директори е осъдено да заплати на Ю. Ш. С., ЕГН
**********, с адрес: с. В. сумата над 2 744.95 лева до присъдената такава от 3 049.95 лева, т.
е. за сумата от 305 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя - 05.11.2022 година до окончателното плащане, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ю. Ш. С., ЕГН **********, с адрес: с. В. против „З.“ АД, ЕИК
*** със седалище и град С. представлявано от изпълнителните директори Д.М., К.С. и
М.П.И., начин на представляване - М.П.И. заедно с всеки един от изпълнителните директори
за заплащане на сумата от 305 лева като разлика между уважената част в размер на 2 744.95
лева и предявената част в размер на 3 049.95 лева за обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано
от датата на уведомяване на застрахователя - 05.11.2022 година до окончателното плащане.
ОТМЕНЯВА решение № 142 от 09.02.2024 година, поправено с решение № 144 от
09.02.2024 година, постановено по гражд. дело № 358/2023 година по описа на Окръжен
съд-Бургас в частта, в която върху увеличения размер от 9 000 лева от иска за
неимуществени вреди е присъдена законна лихва, считано от подаване на молбата за
изменение на иска - 18.01.2024 година до окончателното плащане, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК *** със седалище и град С. представлявано от
изпълнителните директори Д.М., К.С. и М.П.И., начин на представляване - М.П.И. заедно с
всеки един от изпълнителните директори да заплати на Ю. Ш. С., ЕГН **********, с адрес:
с. В. законната лихва върху увеличения размер от 9 000 лева от иска за неимуществени
вреди, считано от 05.11.2022 година до окончателното плащане.
ОТМЕНЯВА решение № 142 от 09.02.2024 година, поправено с решение № 144 от
09.02.2024 година, постановено по гражд. дело № 358/2023 година по описа на Окръжен
съд-Бургас в частта за разноските, както и възложените в тежест на ответника суми за
възнаграждения на вещото лице, изплатени от бюджета на съда в размер на 400 лева, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК *** със седалище и град С. представлявано от
изпълнителните директори Д.М., К.С. и М.П.И., начин на представляване - М.П.И. заедно с
всеки един от изпълнителните директори да заплати на адвокат П. К., САК, с адрес: град
София, ул. „Лом“ №1, ап. 9 сумата общо от 9 311.90 лева с включен ДДС /девет хиляди
триста и единадесет лева и деветдесет стотинки/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Бургаския окръжен
съд и пред Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА Ю. Ш. С., ЕГН **********, с адрес: с. В. да заплати на „З.“ АД, ЕИК ***
със седалище и град С. представлявано от изпълнителните директори Д.М., К.С. и М.П.И.,
14
начин на представляване - М.П.И. заедно с всеки един от изпълнителните директори сумата
от 1 302.26 лева /хиляда триста и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски пред Бургаския окръжен съд и пред
Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК *** със седалище и град С. представлявано от
изпълнителните директори Д.М., К.С. и М.П.И., начин на представляване - М.П.И. заедно с
всеки един от изпълнителните директори да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
сумата от 160.15 /сто и шестдесет лева и петнадесет стотинки/ лв., представляваща
изплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК *** със седалище и град С. представлявано от
изпълнителните директори Д.М., К.С. и М.П.И., начин на представляване - М.П.И. заедно с
всеки един от изпълнителните директори да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд
сумата общо от 587.80 лева /петстотин осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лв.,
представляваща дължима държавна такса върху допълнително присъдения размер
обезщетение за неимуществени вреди и намаления размер на обезщетението за имуществени
вреди.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15