№ 113
гр. Асеновград, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310101671 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.535 ТЗ.
В депозирана искова молба Г.Х. Г. – чрез пълномощника адвокат Л.К., моли да бъде
осъден ответника: Й. Д. Р. да му заплати сумата 12 000 евро – с левова равностойност 23
469.96 лева, въз основа издаден от нея запис на заповед от 30.03.2021 г., с падеж на
31.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда до
окончателното изпащане на задължението. Ищецът твърди, че ответницата е издала в
неговата полза посочения запис на заповед, с падеж на 31.05.2021 г. Тъй като ответницата
не е заплатила сумата по същия, той многократно е разговарял с нея за връщане и, но без
резултат. Ангажира писмени доказателства, претендира за направените разноски, както и
тези по обезпечителното и изпълнително производство – за което представя доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Й. Д. Р., която оспорва иска.
Заявява, че познава ищеца. Оспорва изцяло представения запис на заповед, автентичността
му и неговата достоверност, като твърди че подписа в същия не е нейн и изписаното
ръкописно нейно име не е с нейния почерк. Завява, че между нея и ищеца не е налице
валидно каузално правоотношение, ищеца не и е предала сумата от 12 000 евро, поради
което и не му дължи същата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Видно от представения в оригинал запис на заповед е, че ответника Й. Д. Р. е издала
същия на 30.03.2021 г., с която безусловно и неотменимо се е задължила (без протест и
разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да е характер), да
заплати на датата на падежа 31.05.2021 г. сумата от 12 хиляди евро на ищеца ГЮРК. Х.
1
ГЮР..
От приетата по делото съдебно почеркова експертиза, изготвена от вещото лице М.С.
се установява, че в представения за изследване запис на заповед ръкописният текст и
подписа, вписани за „три имена и подпис на издателя“ са изпълнени от Й. Д. Р.. Същата бе
оспорена от ответника, поради което от съда беше допусната нова експертиза.
От приетата по делото съдебно почеркова експертиза, изготвена от вещото лице И.Ч.
се установява, че ръкописно изписаното име „Й. Д. Р.“ и подписа след него, положени под
реквизит „трите имена и подпис на издателя“ в оригинал на запис на заповед, с посочената
дата на издаване 30.03.2021 г. за сумата от 12 000 евро, в полза на ГЮРК. Х. ГЮР. са
изпълнени от лицето Й. Д. Р., ЕГН **********.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно чл.535 ТЗ, които разгледан по същество е основателен.
Основателността на претендираното от ищеца вземане се обуславя от наличието на
следните материално-правни предпоставки: редовен от външна страна запис на заповед,
материализиращ претендираното в исковата молба вземане и настъпване изискуемостта на
вземането.
В исковата молба не са изложени твърдения, че процесният запис на заповед
обезпечава сключена между страните каузална сделка. Ищецът не дължи при условията на
пълно и главно доказване да установи твърдяното каузално правоотношение между страните
и основателността на иска в процесния случай не е обусловена от доказването й.
Съдебната практика е константна, че ищецът - кредитор доказва само вземането си,
основано на записа на заповед, като при липса на релативно възражение от ответника,
свързано с каузално правоотношение, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване
и съществуване на вземане по каузално правоотношение, включително в случаите
на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект /в този
смисъл Решение № 38 от 7.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК, Решение №
248 от 23.01.2015 г. по търг. д. № 3437/2013 г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК/. В същия смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни
разяснения, дадени в т.17 от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК,
съгласно които при редовен от външна страна менителничен ефект, и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател, по повод на
което е издаден записът на заповед.
В процесния случай възраженията на ответника не се основават на каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, а са свързани с оспорване
почерка и подписа, положени на същия от ответницата. Ищецът носи тежестта да установи
само редовен от външна страна запис на заповед, който като едностранна абстрактна сделка
2
е едновременно доказателство и основание за поетото менителнично задължение.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че страните в производстдвото
са обвързани от действително менителнично правоотношение, въз основа на издадения от
ответника запис на заповед, по силата на който Й. Д. Р. се е задължил безусловно да заплати
на ищеца ГЮРК. Х. ГЮР. сумата от 12 000 евро. Представеният по делото запис на заповед
е редовен от външна страна, съдържа всички изискуеми съгласно чл.535 ТЗ реквизити. От
съдържанието му се установява, че същият материализира вземането, предмет на иска.
Съдът признава с настоящото решение за недоказана оспорената от ответника
автентичност на почерка и подписа му, под представения запис на заповед (чл.194 ГПК).
Тежестта да докаже по делото тяхната неавтентичност, се носи от ответника по делото
(чл.193 ал.3 от ГПК). А заключенията на назначените в рамките на откритото производство
експертизи (първоначална и повторна почеркови), дават категорични заключения, че
почерка и подписа за „издател“ под процесната запис на заповед са положени именно от
ответника Й.Р..
Предвид на изложеното, съдът намира за безспорно установено по делото, че
ответникът дължи процесната сума, основана на действително менителнично
правоотношение между страните, възникнало от представения запис на заповед,
изискуемостта на която е настъпила. Исковата претенция следва да бъде уважена, като
основателна и доказана, като бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000
евро (левова равностойност на 23 469.96 лева), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на ИМ в съда 19.07.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед изхода на спора и н а основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него по делото разноски общо в размер на
3058.80 лева, за което по делото са представени доказателства и списък.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Д. Р., ЕГН ********** от ***, да заплати на ГЮРК. Х. ГЮР., ЕГН
********** от ***, сумата от 12 000 евро (дванадесет хиляди евро), дължима по запис на
заповед издаден на 30.03.2021 г., с падеж 31.05.2021 г. и място на издаване и плащане град
Асеновград, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
19.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3058.80 лева
(три хиляди петдесет и осем лева и осемдесет стотинки), направени по производството
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3