РЕШЕНИЕ
Номер 52 15.01.2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪСТАВ, на седемнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
Секретар: С.А.
Прокурор: Х.К.
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 1679 по описа за 2020 година.
Образувано е по предложение
на Административен ръководител - Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура -
Бургас за възобновяване на административнонаказателното производство, започнато
с АУАН №
12/31.08.2017 г., изготвен от Атанас Койчев -
регионален инспектор в Регионални инспекторати при Главна дирекция „Инспекторат
за опазване на културното наследство към Министерство на културата. Въз основа на съставения АУАН, заместник-министър на
културата е издал наказателно постановление № НП-15/21.12.2017г. с което за извършено административно
нарушение на „Бургас 2011” АД, ЕИК: *********, е
била наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лв., на основание чл. 221а,
ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН), за нарушение на чл. 161, ал. 1,
изр. първо от същия закон и имуществена санкция в размер на 16 000 лв. на основание
чл. 200, ал. 1, предл. първо от ЗКН, за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б.
„б“, вр. с б. „г“, вр. с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН.
Вносителят на предложението
Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Бургас, редовно уведомен, не се
явява.
Ответникът „БУРГАС 2011“ АД,
редовно уведомен, се представлява от
адв. Мандалчев, който изразява становище за допустимост и основателност на
направеното от страна на окръжния прокурор предложение за възобновяване.
Ответникът Зам.министър на
културата, редовно уведомен, се представлява от главен юрисконсулт Севда
Страхилова, с пълномощно представено в съдебно заседание. Представя писмени
доказателства и писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава
становище за основателност на предложението за възобновяване.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като
прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1,
във вр. с чл. 71 от ЗАНН предложението за възобновяване се прави от окръжния прокурор, а
в случаите по чл. 70, буква "д" – от наблюдаващия прокурор, и се
разглежда от съответния административен съд, като се допуска за разглеждане в
случаите по б. "в", ако е направено в 2-годишен срок от влизане в
сила на наказателното постановление, решението или определението. В настоящия
случай сезиращото предложение изхожда от административния ръководител на
Окръжна прокуратура – Бургас и е депозирано пред Административен съд – Бургас в
рамките на 2-годишния срок от влизане в сила на решението на първоинстанционния
Районен съд гр. Бургас, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, е основателно.
От фактическа страна по делото е установено
следното:
На 13.06.2017 г. инспектори
при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в
Министерство на културата извършили проверка в границите на археологическа
недвижима културна ценност „Античен некропол на Аполония”, в местността
„Буджака”, гр. Созопол.
Проверката била извършена
на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН, съгласно Заповед № РД
09-56/19.01.2016 г„ Заповед № РД 09- 55/19.01.2016 г. и Заповед № РД
09-57/19.01.2016 г. на Министъра на културата, на място, в поземлен имот с
идентификатор по КК № 67800.4.43 (стар № 5289), в местността
„Буджака” по плана на гр. Созопол, обл. Бургас, собственост на „Бургас 2011“
АД, относно извършени изкопни дейности и строителство на ограда, по границата
на горепосочения поземлен имот в участъка, граничещ с поземлен имот № 67800.4.80 и №
67800.4.81.
При огледа на място на
13.06.2017 г., горепосочените инспектори от Главна дирекция „Инспекторат за
опазване на културното наследство”, приели, че изграждането на оградата е
започнало в нарушение на предвидените в Протокол от 10.05.2006 г. за определяне
границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на
археологически паметници на културата „Античен некропол на Аполония (втората
половина на V - края на III в.пр.Хр.) предписания. Според т. „А”, б. „в” от
упоменатия Протокол, територията на античния некропол е определена за предварително
археологическо проучване в рамките на цялата площ на отделните имоти. Всички изкопни
и строителни дейности следвало да се извършват след съгласуване с Министерство
на културата по реда на чл. 83, ал. 1, т. 1, буква „б“ и „г“ от ЗКН, и след
съгласуване на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, а строителството се предхожда от
археологическо проучване, съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗКН.
Контролните органи
установили, че нарушението е било извършено в периода от месец декември 2016 г.
до 01.05.2017 г. - денят на започване на археологическо проучване, изготвено в
периода от 01.05.2017г. до 02.05.2017г., извършено от П. Девлова - научен
ръководител, в съответствие с Разрешение № 280/25.04.2017г., издадено от Съвета
за теренни проучвания, НАИМ при БАН.
Въз основа на резултатите
от проверката, отразени в Констативен протокол от 13.06.2017 г. на ГД ИОКН с
вх. № 10-00- 288/28.08.2017 г. на Министерство на културата, срещу “Бургас
2011” АД бил съставен АУАН № 12/31.08.2017 г., в който било отразено, че в
периода от 22.12.2016 г. до 01.05.2017г. „Бургас 2011” АД, като собственик на
поземлен имот с идентификатор по КК 67800.4.43 (стар № 5289 по КВС), в
местността „Буджака” (Калфата) по плана на гр. Созопол, при изпълнение на
инвестиционен проект - строителни дейности, представляващи извършване на изкопи
и изграждане на стоманобетонна ограда (плътна част с височина до 0,60 м. и
ажурна част от метална мрежа до 2,20 м.) по границата с ПИ № 67800.4.80 и №
67800.4.81, не е съгласувал проекта с Министерство на културата, в нарушение на
чл. 83, ал 1, т. 1, буква „б“ и „г“, по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, както
и за това, че изкопът и изграждането на ограда не са предхождани от предварително
археологическо проучване, съгласно чл. 161, ал 1 от ЗКН.
Въз
основа на така съставения АУАН и събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства, административно-наказващият орган
заместник-министър на културата е издал наказателно постановление №
НП-15/21.12.2017г. С последното, на „Бургас 2011” АД, била наложена имуществена
санкция в размер на 6 000 лв., на основание чл. 221а, ал. 1 от Закона за
културното наследство (ЗКН), за нарушение на чл. 161, ал. 1, изр. първо от
същия закон и имуществена санкция в размер на 16 000 лв. на основание чл. 200,
ал. 1, предл. първо от ЗКН, за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „б“, вр. с
б. „г“, вр. с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН.
Горепосоченото наказателно
постановление е обжалвано от „Бургас 2011” АД, като е било образувано АНД №
480/2018г. по описа на Районен съд - Бургас. С Решение № 1104/25.07.2018г.
състав на Районен съд Бургас е изменил оспореното пред него наказателно
постановление, като е намалил размера на наложените наказания, съответно от 16
000 лв. на 15 000 лв. и от 6 000 лв. на 5 000 лв. В останалата част, съдът е
приел, че наказателното постановление е законосъобразно издадено. Срещу така
постановеното решение е била подадена касационна жалба и образувано КАНД № 2541/2018г.
по описа на Административен съд Бургас. С решение № 2184/23.11.2018г. по това
дело, съдът е отменил решение № 1104/25.07.2018г. по АНД № 480/2018г. на
Районен съд Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Образувано било ново АНД №
5447/2018г. по описа на Районен съд - Бургас. Съдът е приел, че навсякъде в
горецитираните АУАН и НП било посочено, че изграждането на оградата е започнало
в нарушение на Протокол от 10.05.2006 г. за определяне на границите и режимите
на ползване на територията и охранителната зона на археологически паметници на
културата „Античен некропол на Аполония (втората половина на V - края на III
в.пр.Хр.). В т. „А”, б. „а” на протокола, определяща териториалния обхват на
паметника обаче никъде не фигурирал номерът на процесния имот. Не бил записан
нито новият номер на последния, а именно - 67800.4.43, нито стария - 5289. Според
съда, по този начин, можело да се приеме, че липсва волеизявление на
компетентния държавен орган, с което да се създават ограничения в правото на
собственост по отношение на процесния имот.
Пред съда е бил представен
Протокол на междуведомствена комисия от 20.06.2001 г., към който препраща т.
„А”, б. „а” на горепосочения Протокол от 2006 г., като е било твърдяно, че
първоначално имотът, с още по-стар номер 5102, бил включен в охранителната зона
на паметника съгласно т. I. от по-стария протокол. Единствено не били точно
посочени номерата на имотите, като била пропусната цифрата „5” пред всички тях.
Също така, от процесуалния представител на АНО било направено заявление, че в
протокола от 2006 г. се посочвало, че всички изброени в него имоти са тези, които
са били включени в охранителната зона, съгласно протокола от 2001 г.
Според съда, това че едва в
съдебно заседание, АНО се позовал на протокола на комисията от 2001 г. и на
неговата връзка с протокола от 2006 г., като основание за възникване на
административноправно задължение за „Бургас 2011“ АД, накърнявало правото на
защита на дружеството, тъй като за първи път пред въззивната инстанция били
посочени факти, имащи значение за преценка съставомерността на нарушението,
което на практика означавало, че АУАН и НП са непълни откъм фактическа страна,
респективно съдът е преценил, че са били нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Съдът е преценил, че дори
да се вземе предвид протокола от 2001 г., то в същия отново не се съдържал нито
един от наличните по делото номера на процесния имот. В т. „А”, б. „а” на
протокола от 2006 г. били изброени множество имоти и накрая било посочено, че
всички те са били включени в охранителната зона с протокола от 2001 г. Освен
споменатите номера 67800.4.43 и 5289, обаче, в протокола от 2006 г. липсвал
номер 5102, за който се твърдяло, че процесният имот е имал към 2001 г., поради
което нямало как да се направи извод за връзка между двата протокола по отношение
на него.
В заключение, след съвкупен
анализ на доказателствата по делото, съдът е счел, че не може да се извлече
несъмнен извод за допуснати от „Бургас 2011“ АД нарушения, които са били
описани в процесното НП, с оглед на което с Решение № 133/05.02.2019г. по АНД № 5447/2018г. по описа на Районен съд - Бургас,
наказателното постановление е било отменено.
Това съдебно решение също е
било обжалвано от Министерство на културата, като е било образувано КАНД №
674/2019г по описа на Административен съд - Бургас.
Съдебният състав не е
възприел мотивите на първоинстанционния съд, като с Решение № 1353/15.07.2019г.
по КАНД № 674/2019г по описа на Административен съд – Бургас, е отменил Решение
№ 133/05.02.2019г. по АНД № 5447/2018г. по описа на Районен съд - Бургас.
Едновременно с това, съдът е изменил процесното наказателно постановление №
НП-15/21.12.2017г. на зам.-министъра на културата, с което на „Бургас 2011” АД,
за нарушение на чл. 161, ал. 1, изр. първо от Закона за културното наследство е
наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лв. на основание чл. 221а, ал. 1
от същия закон и за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „б“, вр. с б. „г“, вр.
с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство е наложена
имуществена санкция в размер на 16 000 лв., на основание чл. 200, ал. 1, предл.
първо от ЗКН, като е била определена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
на основание чл. 221а, ал. 1 от Закона за културното наследство за нарушение на
чл. 161, ал. 1, изр. първо от същия закон и имуществена санкция в размер на 15
000 лв. на основание чл. 200, ал. 1, предл. първо от Закона за културното
наследство за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1,6. „б“, вр. с б. „г“, вр. с чл.
84, ал. 1 и ал. 2 от същия закон.
За да постанови
горепосоченото решение, касационната инстанция е приела, че всички възражения
на дружеството относно факта на принадлежността на имота към въпросната
археологическа недвижима културна ценност, били необосновани и представлявали
защитна теза, която обаче била в противоречие със събраните доказателства.
Според състава на съда, обстоятелството, че
имотът попада в границите на недвижимата културна ценност, следвало да се счита
за категорично установено от представените по делото протоколи от 2001г. и
2006г., и приложенията към тях, които очертавали същите тези граници; от писмо
на директора на Национален институт за недвижимо културно наследство изх. №
0401-4606/11.01.2019г., в което подробно била описана хронологията по даване на
статут на недвижимата културна ценност, нейните граници и историческата
номерация на процесния имот, като в изявлението си директора на НИНКН се
позовал и на национален публичен регистър на недвижимите културни ценности,
където било описано, че имот с № 5102 е идентичен с имот с идентификатор
67800.4.43 по КККР на гр. Созопол и имот № 5289 по КВС, попадащ в границите на
археологическата културна ценност „Античен некропол на Аполония“ в м.
„Калфата“, която е от категория „местно значение“.
Относно нарушението на чл.
161, ал. 1 от ЗКН съдът е счел, че всички факти, изпълващи обективните предели
на последното са доказани. В конкретния случай принадлежността на имота към
недвижима културна ценност „Античен некропол на Аполония“ е задължавало
собственика, преди започване строителството на описаната ограда да заяви
извършване на археологически проучвания и да изчака тяхното приключване.
На следващо място, по
отношение на другото нарушение - на чл. 83, в частта на ал. 1, т. 1,6. “б“,
вр. с б, “г“, вр, с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, съдебният състав изрично е
изтъкнал, че законът изисква инвестиционните проекти и искания за намеси в
защитени територии за опазване на културното наследство да се одобряват и
строежите да се изпълняват по реда на ЗУТ, след като бъдат съгласувани с
писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4
месеца от датата на постъпване на съответните документи в НИКН. Съдебният
състав е приел, че в процесния случай се изгражда ограда, която от всички
описания може да бъде определена като ограда по чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ,
за която не се изисква разрешение за строеж, тъй като нейната плътна част е
точно до 0,6 метра и е била изградена в рамките на поземления имот, а не по
неговата граница. В заключение, съдебният състав е приел, че в случая, от
значение за квалифициране на деянието е фактът, че към началото на строителството
на ажурната ограда, изискващото се по чл. 83 и 84 от ЗКН, съгласуване не е било
налице.
В Окръжна прокуратура-Бургас
е постъпила молба от „БУРГАС 2011“ АД, ЕИК *********, в която е посочено, че
към настоящия момент е открито ново обстоятелство, което не е било известно на страните
и съда, постановил решението /конкретно е посочено Решение № 133/05.02.2019г.
по АНД № 5447/2018г. по описа на Районен съд - Бургас/, което е от съществено
значение за разкриване на обективната истина, с оглед на което са релевирани
твърдения за наличие на предпоставки за възобновяване на
административнонаказателното производство на основание чл. 72, ал. 1, вр. чл.
70, б. ”в” от ЗАНН.
В подкрепа на гореизложеното,
молителят е посочил, че в проведените производства пред Районен съд - Бургас,
както и пред Административен съд - Бургас не е била представена и приобщена по
делото Заповед № ДК-02-ЮИР/2011г. на РДНСК-югоизточен район. От последната
ставало ясно, че в недвижим имот с идентификатор 67800.4.43 в местността „Буджака”,
по плана на гр. Созопол, в периода след 2008г., „неизвестен извършител“ е изградил
незаконен строеж - ограда, със същите параметри и разположение, като тези
отразени в горепосочения АУАН и НП. Допълнено е, че през 2016г. към момента на
закупуване на имота от „Бургас 2011“ АД, оградата, отразена в горецитираната
заповед на РДНСК, не е била премахната, т.е. вече е била изградена и е била
заварена от дружеството- купувач.
Релевирани са твърдения, че
дружеството-молител се е снабдило с горепосочената заповед на РДНСК в края на
месец юли 2019г., т.е. едва след последно постановеното по време съдебно
решение по КАНД № 674/2019г. по описа на Административен съд - Бургас.
По повод така депозираното искане,
Административния ръководител, Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр.
Бургас е депозирал сезиращото съда предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство. В мотивите на предложението е
описана фактическа обстановка, идентична с описаната по-горе, като също е
прието, че представената заповед се явява ново доказателство от съществено
значение за разкриване на обективната истина, по смисъла на чл. 70,
б. "в" от ЗАНН, което не е било известно при постановяване
на съдебните решения. Заявено е също и твърдение, че предложението е съобразено
с разпоредбата на чл. 71 от ЗАНН, като е спазен регламентирания в нормата двугодишен срок от
влизане в сила на съдебното решение. С оглед на това е формулирано искане за
възобновяване на административнонаказателното производство по КАНД № 674/2019
г. по описа на Административен съд гр. Бургас.
В о.с.з. тезата на заинтересованата страна Бургас
2011 АД с ЕИК *********, възприета от страна на окръжния прокурор, бива
оспорена от ответната страна. Процесуалните й представители депозират заверено
копие на тази заповед с четивен № 220/07.12.2011 г., ведно с цитиран в заповедта
констативен акт № 187, както и протокол за установяване състоянието на строежа
и строителната площадка от 09.10.2014 г., включително и констативен протокол от
05.11.2014 г., касаещ принудителното изпълнение на същата заповед след
влизането й в сила, придружен със снимков материал, чрез който се домогва да
докаже, че оградата предмет на Заповед № ДК-02-ЮИР/2011г. на РДНСК-югоизточен
район е била премахната в края на 2014г. и последната е била различна от
процесната. Представен за сведение е бил снимков материал от Google Earth за
годините 2013 г., 2014г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019 г. на процесния имот,
около който се сочи да е изградена оградата, за които страната твърди да е
видно, както премахването на предходната ограда, така и реализирането на тази,
предмет на настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 70,
б. "в" от ЗАНН, административнонаказателните производства,
по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и
прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни
постановления, подлежат на възобновяване, когато, се открият обстоятелства или
доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които
не са били известни при издаване на постановлението, решението или
определението на съда. Анализът на нормата обосновава извод, че на
възобновяване подлежат както административнонаказателните производства (чието
начало се поставя със съставянето на АУАН – чл. 36, ал. 1
от ЗАНН и приключват с влизането в сила на НП), така и съдебните
производства, образувани по повод оспорване на НП. От друга страна, текста на
б. "в" регламентира материалноправна предпоставка, изискуема за
възобновяване, а именно откриването на обстоятелства или доказателства от
съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били
известни при издаването на крайния съдебен акт. Следователно, за да бъде
уважено такаотправено предложение за възобновяване следва да са налице две
предпоставки при условията на кумулативност - доказателството да не е било
известно на съдебния състав, АНО и представящата го страна към момента на приключване
на правния спор с краен съдебен акт, т.е. то да не е било част от
административнонаказателната преписка, респ. от доказателствената съвкупност по
делото, както и това доказателство да е от съществено значение за разкриване на
обективната истина.
Като такова в конкретното производство се сочи
Заповед № ДК-02-ЮИР/2011г. на началника на За. Началник РДНСК-югоизточен район
за премахване на незаконен строеж - ограда. Законодателят не прави разлика дали
става въпрос за новооткрито или новосъздадено доказателство. В конкретният случай
се твърди, че това е новооткрито доказателство, което не е било известно на
нарушителя, АНО и съдебния състав към момента на разрешаване на съдебния спор с
краен съдебен акт. Това твърдение не се опорва от ответната страна и съдът
приема същото за доказано, доколкото се касае за индивидуален административен
акт, чийто адресат нарушителят не е, тъй като цитираната по-горе заповед от
една страна е насочена против неизвестен извършител, а от друга към момента на
постановяването й нарушителят не е бил собственик на имот 67800.4.43, видно от
нотариален акт №665, т.4, дело №550 от 10.09.2016г. на нотариус при БРС, нито е
бил адресат на принудителното й изпълнение или трето лице, предявяващо
претенции към предмета на изпълнението. Същият е придобит от търговското
дружество на 10.09.2016г. Предвид изложеното, съдебният състав намира за
доказана и налична първата от двете изискуеми за възобновяване на
производството предпоставки, а именно, че така соченото писмено доказателство не
е било известно на страните при провеждане на административнонаказателното и съдебното
производство, до постановяване на окончателния съдебен акт.
Що се отнася до въпроса за наличието на втората
изискуема предпоставка - новооткритото доказателство да е от съществено
значение за разкриване на обективната истина, съдебният състав намира, че за да
бъде то налично следва това доказателство да е толкова пряко свързано с предмета
на спора, че да засяга един от съществените елементи на спорното
административно нарушение. Кои са съществените елементи сочи съдържанието на
самата материална норма, която се установява да е нарушена. В конкретния случай
административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за
допуснати две нарушения на ЗКН - чл. 161, ал. 1, изр. първо от Закона за културното
наследство и нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „б“, вр. с б. „г“, вр. с чл.
84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство.
Съгласно първата
норма „Осъществяването на инвестиционни проекти
на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на
археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните
работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява
дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти.“
Според разпоредбите
на втората „Инвестиционните проекти и искания
за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се
одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на
територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН в единични
културни ценности и в техните граници, както следва:
- визи за проектиране и
инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо
застрояване, а при наличие на археологически недвижими културни ценности - и
проектите по част конструкции, както и проектите на транспортната и
техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за
присъединяване към мрежите и съоръженията;
- схеми
и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми,
улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни,
информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и
газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни
оператори;“
И двете материални
норми установяват необходимостта от допълнителни преюдициални действия по
съгласуване, респ по извършване на спасителни теренни археологически проучвания,
преди реализиране на инвестиционни проекти или преди осъществяване на „намеси“,
вкл. при реализиране на строежи, попадащи в обхвата на този термин, сред които изричнопосочени
са и огради, чешми настилки и някои съоръжения на техническата инфраструктура.
Т.е. предмет на нарушение и в двете хипотези може да се яви, а в конкретното
дело се явява, форма на „намеса“, чрез реализиране на строеж от вида на
описания - ограда, поради което същият представлява съществен елемент от
изпълнителното деяние - негов предмет.
За да бъде процесното
доказателство от съществено значение и за установяване на обективната истина би
следвало така представеният документ да касае предмета именно на разглежданото
нарушение и то по-начин, който променя установената по делото фактическа
обстановка, като влияе пряко на верността на направените въз основа на нея
правни изводи от страна на съдебния състав.
В конкретния случай
според настоящия съдебен състав тази предпоставка е налице. От една страна, от представените
по делото доказателства се установява това, че Заповед № ДК-02-ЮИР/2011г. на За.
Началник РДНСК-югоизточен район касае друг строеж - различна от процесната ограда.
Това обстоятелство се установява както от местоположението на строежа, който в
цитираната заповед е посочен като „изграден в имоти с идентификатори
67800.4.80, 67800.4.4 и 67800.4.43“, а в процесното НП като „изграден в имот с
кадастрален номер 67800.4.43, по границата му с имоти 67800..4.80 и 67800.4.81.“
От друга страна, от
описателната част на самата ограда в новопредставената заповед се установява,
че оградата се състои от четири зони.
-Зона I представляваща „плътна зидана част по границата с
имот 68700.4.295 с височина около 0,40м; по границата с имот 67800.4.44 - с каменна
облицовка с плътна част с височина около 0,60м., ажурна с височина до 1,80м. и
с обща дължина приблизително 50м.“;
-Зона 2 „плътна ограда с височина приблизително от 1,60 до
1,80м., дължина приблизително 28м.“;
-Зона 3 „плътна
стъпаловидна бетонова част от около 0,20 до 0,50м., ажурна от оградна стоманена
мрежа до 2,20м.с дължина приблизително 50м.“, а
-Зона 4 - железни
колове и телена мрежа с приблизителна дължина 45м.
В НП
№15/21.12.2017г. оградата е описана като „извършване на изкопи и изграждане на
стоманобетонна ограда (плътна част с височина до0,60м. и ажурна част от метална
мрежа до 2,20м.)“.
От друга страна, видно
от графичния материал на предхождащия Заповед № ДК-02-ЮИР/2011г. на За. Началник
РДНСК-югоизточен район, Констативен акт №187/07.11.2011г. се установява, че оградата
по тази заповед в частта поЗона 3 в значителната си част съвпада по местоположение
с това на оградата, предмет на нарушенията по НП №15/21.12.2017г. на зам. Министъра
на Културата. Предвид ажурния й характер, тя съвпада и по описание в частта,
разположена на границата между имоти с кадастрални номера 67800.4.43 и 67800.4.80.
Видно от протокол №ОС-421-I от 05.11.2014г. за констатиране на принудителното
премахване на незаконен строеж - ограда, предмет на Заповед № ДК-02-ЮИР/2011г.
на За. Началник РДНСК-югоизточен район в частта, касаеща Зона 3 е констатирано
премахването от фирма Перфект 2013 ООД - (изпълнител на принудителното премахване)
на метални колове и стоманена мрежа по цялата дължина на зона 3, измерена като
70,00м., според измерване намясто. Относно бетоновата част, не се констатира
премахване, според същия протокол. Напротив, отбелязано е изрично, че
„оставащата бетонова част не препятства достъпа до имотите“. Това обстоятелство
дава основание да се смята, че бетоновата част на ажурната ограда в Зона 3 не е
била премахната в края на 2014г. и действително е възможно констатираната с АУАН
като извършена бетонова отливка да съвпада с непремахнатата такава при
принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮИР/2011г., извършено на
05.11.2014г. Този факт обосновава извод, че такапредставеното доказателство е
от съществено значение за разкриване на обективната истина тъй като е възможно
да повлияе на установените по делото факти относно предмета на нарушението и в
частност на момента на извършването му и неговия автор.
Този извод се
подкрепя и от обстоятелството, че както в иницииралия
административнонаказателното производство АУАН, така и в извършените преди него
посещения намясто - в периода 01.05.2017г. - 02.05.2017г. - при археологическо
проучване на Павлина Девлова - научен ръководител на Съвета за теренни проучвания
и на 13.06.2017г. от експертна комисия при ГД „ИОКН“ към Министерството на
културата, оградата се описва като „частично
изградена бетонна ажурна ограда и положени кофражи за изливането на друга“,
което описание също навежда на възможността частичноизградената бетонна ограда
да е именно тази, непремахната по-рано от РДНСК - Бургас и съвпадаща по
местонахождение с констатираната при тези проверки. Разпитаният
в о.с.з. при първоначалното разглеждане на делото свидетел-очевидец на
извършван строеж на ограда на 22.12.2016г. - Иван К. не свидетелства за
извършено от него проучване или за възможност да идентифицира имота по номер,
собственик и.т.н., т.е. не може да определи имота, в който е било извършвано
строителството. Обяснява, че е посочил за собственик Светлозар Лолов, от
предишни негови данни. Последният, видно от събраните при първоначалното
разглеждане на делото от БРС доказателства се сочи в края на 2016г. да е бил
законен представител на Бургас 2013 АД, притежател по същото време на правото
на собственост на УПИ X-5101, а не на процесния,
чийто собственик е Бургас 2011 АД, със законен представител, както към датата
на констатиране на административното нарушение, така и към настоящия момент -
Антон Атанасов Пирев. Що се отнася до останалата част от санкционираната
незаконосъобразна дейност - „положени кофражи“,
преценено следва да бъде дали по естеството си представлява реализиране
на инвестиционен проект или е намеса, доколкото сахкционния режим в двете
хипотези е различен.
В сезиращото съда предложение на Окръжния
прокурор на Окръжна прокуратура гр. Бургас, е формулирано искане за
възобновяване на производството по КАНД № 647/2019 г. по описа на
Административен съд гр. Бургас. Настоящият касационен състав не споделя това
искане. В случая, производството подлежи на възобновяване вследствие
новооткритото писмено доказателство, поради което, в случай, че производството
се възобнови от стадия на касационното оспорване, страните биха били лишени от
една инстанция (първоинстанционния районен съд), на която биха могли да
реализират правата си на защита по отношение на това ново доказателство.
Съществено обстоятелство се явява и забраната за касационната инстанция да
извършва нови фактически установявания, които безспорно биха били налице в
следствие на това ново писмено доказателство.
В разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН е указано, че в производството по възобновяване се прилагат
разпоредбите на НПК. От своя страна, нормата на чл. 425, ал.
1, т. 1 от НПК предвижда, че когато намери искането за възобновяване
за основателно, съдът може да отмени присъдата, решението, определението или
разпореждането и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от
който трябва да започне новото разглеждане на делото. В съответствие с така
цитираната правна регламентация, настоящия съдебен състав намира искането за
възобновяване за основателно, поради което следва да бъде отменено както
касационното решение на Административен съд гр. Бургас, така и решението на първоинстанционния
районен съд и делото да се върне на Районен съд гр. Бургас за ново разглеждане
от стадия на съдебното следствие.
Предвид горното и на основание чл. 73
и чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 425, ал.
1, т. 1 от НПК, Административен съд гр. Бургас, ХIX-ти състав
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното
производство, образувано с Акт за установяване на административно нарушение №
12/31.08.2017 г., изготвен от Атанас Койчев -
регионален инспектор в Регионални инспекторати при Главна дирекция „Инспекторат
за опазване на културното наследство към Министерство на културата против „Бургас 2011” АД, ЕИК: ********* за извършено
административно нарушение на чл. 161, ал. 1, изр. първо от Закона за културното
наследство и нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „б“, вр. с б. „г“, вр. с чл.
84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН.
ОТМЕНЯ Решение № 133/05.02.2019 г.,
постановено по АНД № 5447/2018 г. на Районен съд гр. Бургас и Решение № 1353/15.07.2019
г., постановено по КАНД № 674/2019 г. на Административен съд гр. Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд гр. Бургас от стадия на съдебното следствие.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ 1.
2.