Определение по дело №1881/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19831
Дата: 5 юни 2023 г. (в сила от 5 юни 2023 г.)
Съдия: Аделина Николаева Андреева
Дело: 20231110101881
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19831
гр. София, 05.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110101881 по описа за 2023 година

Производството е по чл.124 и сл. ГПК.
Въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ и чл.128 ,т.2 КТ са сред
изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на
чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В конкретния случай с оглед изричната
разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за
разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 8905/12.01.2023г., тъй като то
е неприложимо за тези искове , защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна
мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на
исковата молба до окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и
следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да
бъде приложен за всички предявени искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1
ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е
автоматична последица от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е
самостоятелно искане (иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според
процесуалната доктрина и според съдебната практика законната лихва се присъжда , само
ако е изрично поискана от ищеца- б.с.). Процесуалният извод за самостоятелността на
претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва не се променя поради факта , че с оглед
спецификите на тази лихвена претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и
по размер при предявяването й. По настоящото дело ищцата е предявила
самостоятелната претенция за законна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението
по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на исковата молба до окончателното плащане ,
но тъй като тази лихвена претенция не е сред изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя
подлежи на разглеждане по общия исков ред , което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава,
че по общия исков ред следва да бъдат разгледани всички предявени искове , а не по реда на
т.нар. бързо производство по чл.310 – чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния
случай в исковата молба няма предявено искане за разглеждане на делото по реда на
1
т.нар. бързо поризводство по чл.310 и сл. ГПК.
Преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени редовно на
ответника видно от приложената призовка. В установения едномесечен срок ответникът е
представил отговор на исковата молба.
СРС,68 състав следва да се произнесе по доказателствените искания на ищеца ,
предявени с исковата молба , и на ответника, предявени с отговора на исковата молба, както
и по останалите въпроси , изброени в чл. 140,ал.1 и ал.3 ГПК с определение по чл.140 ГПК ,
а не с разпореждане по чл.312 ,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно чл. 146,ал.1 ГПК във връзка с чл.312, ал.1, т.2
ГПК :
1) обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146,ал.1,т.1 ГПК):
В исковата молба ищецът С. А. Г. твърди, че връчената му на 14.11.2022г. заповед
№ 111г. на управителя на „Д.Х.К. с която е прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл.328,ал.1,т.3 КТ за длъжносттта ”специалист, управление на човешките
ресурси”, е незаконосъобразна поради следните причини : немотивираност , тъй като не е
поочено основанието за уволнение , а са цитирани само текстове от КТ; неосъществяване на
посоченото от работодателя основание за уволнение по чл.328 ,ял.1,т.3 КТ поради липсата
на намаляване на обема на работа на ответното дружество към датата на уволнение на
ищеца , който според ищеца всъщност се е увеличил и след уволнението му ответникът е
назначил нови служители на същата длъжност , и неизвършване на подбор по чл.329 КТ ,
който според ищеца е бил задължителен , тъй като на същата длъжност са работили повече
от десет души. Ищецът твърди и , че ответникът не му платил заплатата на месец ноември
2023г. в размер на 796, 34 лв.
Искането на ищеца към съда е да отмени заповедта № 111г. на управителя на
„ДД.Х.К. за уволнението му, да го възстанови на заеманата преди това длъжност
”специалист, управление на човешките ресурси” и да осъди ответното дружество да му
заплати :
- обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането му без работа поради уволнението в
размер на 11 679,66 лв за периода от 14.11.2022г до 14.05.2023г., както и законната лихва
по чл.86,ал.1 ЗЗД върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, и
- трудово възнаграждение по чл.128 ,т.2 КТ за периода 01-13.11.2022г. в размер на
796,34 лв.
Ответникът– „ДД.Х.К. оспорва изцяло предявените искове според изричното
2
изявление на пълномощника му в депозирания отговор на исковата молба. Сочат се доводи
за наличието на посоченото в оспорваната заповед уволнително основание – намаляване
обема на работа в ответното дружество поради трайната тендеция за спадане на оборота му
от месец май 2022г. , която е продължила и кам датата на уволнението на ищеца, а лицата ,
назначени на работа след уволнението на ищеца , изпълняват различна от неговата длъжност
и на непълно работно време. Посочва се , че преди уволнението на ищеца въз основа на
издадената от работодателя заповед № 001/10.10.2022г. е бил извършен подбор между
всички служители , изпълняващи длъжността ”специалист, управление на човешките
ресурси” по критериите на чл.329 КТ , като ищецът е бил на последно място заедно с друг
служител Мериян Мариус Николова. Твърди се , че трудовото възнаграждение на ищеца за
месец ноември 2022г. му е изплатено изцяло.
2)правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
на възраженията на ответника (чл.146, ал.1,т.2 ГПК) :
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ , по чл.128 , т.2 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ответникът не претендира насрещни права срещу ищеца. Възраженията му целят да
обосноват наличието и законосъобразното упражняване на правото му да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328,ал.1, т.3 КТ, както и
за погасяване чрез изпълнение (плащане) на задължението му за трудово възнаграждение.
3)права и обстоятелства , които се признават (чл.146,ал.1, т.3 ГПК) :
Ответникът не оспорва съществуването , съдържанието и прекратяването на
трудовото правоотношение между него и ищеца.
Никоя от страните не признава изрично по смисъла на чл.175 ГПК други
правнорелевантни факти
4)обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл.146,ал.1,т.4 ГПК във
връзка с чл.155 ГПК и чл.154,ал.2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти , които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК , нито факти , за
които да съществуват законови прумпции (чл.154,ал.2 ГПК).
5)разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл.146,ал.1, т.5 ГПК):
Ищецът следва да установи съществуването на трудово правоотношение с ответника
и неговото съдържание (изпълнявана длъжност, размер на уговореното трудово
възнаграждение и др.), както и прекратяването на трудовото правоотношение, а също и
предявените с исковата молба основания за незаконосъобразност на оспорваната заповед за
уволнение, както и размера и дължимостта на претендираното обезщетение за оставане
без работа след уволнението и на трудовото възнаграгждение.
Ответникът следва да установи законосъобразността на уволнението и плащането на
претендираното от ищеца трудово възнаграждение.
3
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.140,АЛ.3, ИЗР.2, ПРЕДЛ.2 ГПК ДА
ИЗПОЛЗВАТ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГИ СПОСОБИ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА.
ПРИЛАГА по делото депозирания от ответника отговор на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца най-късно в откритото заседание да изрази становище с оглед
чл.143,ал.2 ГПК по твърденията и по исканията на ответника, съдържащи се в
депозирания от него отговор на исковата молба , респективно да предяви доказателствени
искания във връзка с тези твърдения, ако счита за необходимо.
При неизпълнение на указанията правото на ищеца да изрази възражения и да предяви
искания във връзка с отговора на исковата молба ще бъде преклудирано.
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба, описани в
същата.
УКАЗВА на ответника в 2-седмичен срок от получаването на настоящото
определение да представи документите,изброени като приложения към отговора на
исковата молба , които обаче не са приложени, придружени с преписи за ищеца .
При неизпълнение тези документи няма да бъдат приети като писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ищеца с исковата молба искане за съдебно-счетоводна
експертиза , тъй като формулираните задачи не изискват специални знания.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ответника с отговора на исковата молба искане за
допускане на свидител , тъй като обстоятелствата , чието установяване се цели със
свидетелските показания (намялаването на обема на работа на ответното дружество), следва
да бъдат доказани с документи.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ищеца с исковата молба искане за съдебно-счетоводна
експертиза , тъй като формулираните въпроси са правни .
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.07.2023г. от 10.15 ч., за когато да се
призоват ищеца и ответника.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на всяка от страните по делото преписи от настоящото
определение.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца и преписи от отговора на исковата молба и от
приложенията към него.
ДА СЕ ПРИЗОВАВАТ страните от съдебните адреси , които са посочили.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4