№ 252
гр. Велико Търново , 15.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214000600240 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.440 ал.2 вр. Глава ХХІІ от НПК.
С определение от 24.06.2021г. ПОС в открито заседание по
ЧНД№408/2021г. на основание чл.437 и сл. от НПК е постановил: Оставя без
уважение молбата на лишения от свобода И.. С. А.. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора
- Плевен, по ЧНД №189/2019 година на Районен съд - Никопол, по НОХД
№644/2017 година на Окръжен съд - Плевен, и по НОХД №1402/2016 година
на Районен съд - Плевен.
Недоволен от постановеното определение е останал И.. С. А.., като го
обжалва с твърдения за неправилност и иска да бъде отменен и се постанови
условно предсрочно освобождаване.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в установения от закона срок. Видно е от датата на печата, че
жалбата до ВТАС е с дата 30.06.2021г. Това означава, че 7-дневния срок за
обжалване по чл.342 ал.1 от НПК е спазен.
По основателността на жалбата.
1
За да постанови крайния си извод ПОС е изложил следните съображения:
Лишеният от свобода изтърпява наказание по ЧНД №189/2019 година на
Районен съд - Никопол, по НОХД №644/2017 година на Окръжен съд -
Плевен, и по НОХД №1402/2016 година на Районен съд - Плевен, в размер на
ТРИ години лишаване от свобода. Начало на наказанието - 09.08.2019 година.
Към 24.06.2021 година лишеният от свобода е изтърпял фактически ДВЕ
години ПЕТ месеца и ДВАДЕСЕТ и ДЕВЕТ дни лишаване от свобода.
Неизтърпян остатък към 01.07.2021 г. е ПЕТ месеца и ДВАДЕСЕТ и ЧЕТИРИ
дни. Съдът намира, че от събраните в съдебно заседание доказателства, не
може да се направи извод, че са налице предпоставките за УПО на лишения
от свобода, тъй като не са налице доказателства за неговото поправяне. От
становището на администрацията на затвора - Плевен, както и от показанията
на разпитания свидетел се установява, че не се отчита никаква промяна от
риска от рецидИ. към обществото, като дори се отчита повишаване на същия,
а и обстоятелството, че граничи с високи стойности. Не са установени
никакви положителни промени в поведение, нагласите и начина на мислене у
лишения от свобода. Установява се, че същият не е изградил умения за анализ
и преценка на минал негативен опит, както и че не се отчитат никакви
положителни промени в корекционните зони, касаещи плана на
изпълняваната присъда, с оглед престъпленията за които търпи това
наказание. Установява се по делото, че същият полага труд от скоро, че е
наказван и не е награждаван, както и че има лошо отношение към
администрацията на затвора, поради което не може да се приеме, че същият
има примерно поведение и че са налице данни за корекция в поведението му.
При горните фактически и правни съображения в съдебния акт
оплакванията в жалбата се свеждат до следното: Атакуваното определение
е неправилно, поради което следва да се отмени и да бъде освободен условно
предсрочно осъдения. В тази насока се посочва, че здравословното състояние
на лицето изисква постановяване на УПО.
Във връзка с горните мотиви на ПОС и оплакванията в жалбата
следва да се посочи следното: За да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване по реда на чл. 437-440 от НПК при материалноправните
условия, регламентирани в чл. 70-73 от НК, в аспекта на чл. 70, ал. 1 от НК,
предпоставките са: 1. Лицето да е изтърпяло фактически не по-малко от 1/2
от наложеното наказание и не по-малко от 2/3 от наложеното наказание в
случаите на опасен рецидив; 2. Осъденият следва да е дал доказателства за
своето поправяне.
При преценка на горните законови условия следва да се имат предвид
някои виждания в Постановление № 7 от 27. VI. 1975 г., Пленум на ВС, изм. с
2
Постановление № 7 от 6. VII. 1987 г., които не са засегнати от промените в
НК и НПК впоследствие, а именно: Констатацията, че предлаганият за
условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение,
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и
законността. При разглеждане на предложенията за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказание съдът, когато това е необходимо,
може да събира и други доказателства извън приложените към преписката
такива. (Изм. т. 7, постановление № 7/87 г., Пл.). При приложението му
спрямо лица с предишни осъждания да се преценяват дали те действително са
се поправили. При изчисляване размера на фактически изтърпяното
наказание лишаване от свобода съдилищата следва да имат предвид следното:
а) под "наложено" наказание по смисъла на чл. 70 НК следва да се разбира
наказанието, определено с присъдата, независимо дали след това срокът му е
намален чрез частично помилване или чрез зачитане на положен
общественополезен труд по смисъла на чл. 41, ал. 3 НК; б) за "фактически"
изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваването на осъдения в местата
за изтърпяване наказанието лишаване от свобода, признатото предварително
задържане и времето, прекарано в домашен отпуск. При решаване въпроса за
основанията за условно предсрочно освобождаване съдът не може да се
позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55 НК, както и на квалифициращите
деянието признаци, които се вземат предвид при постановяването на
присъдата. Член 70 НК изисква осъденият през време изтърпяването на
наказанието да е дал доказателства, че се е поправил.
Горното следва да се съобразява в аспекта на чл. 439а от НПК, който
посочва, че доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Още съгласно
посочената разпоредба доказателствата за поправянето се установяват от
оценката за осъдения по чл. 155 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на
3
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Законодателят е ограничил възможността на съда при
преценката на поправянето с разпоредбата на чл. 439а ал. 3 от НПК, съгласно
която неприлагането на мерки за поощрение, неучастието в програми и
дейности по ал. 1, когато такива не са били достъпни за осъдения, или
размерът на неизтърпяната част от наказанието не могат да бъдат единствени
основания за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване,
без да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
Следва да се отбележи, че в аспекта на горното, ПОС е обсъдил всички
относими въпроси във връзка с искането за постановяване на условно
предсрочно освобождаване. Настоящата инстанция споделя напълно
мотивите на ПОС и може да добави само следното, във връзка с оплакванията
в жалбата: Относно изтъкнатите основания за постановяване на условно
предсрочно освобождаване във връзка със здравословното му състояние,
следва да се има предвид НАРЕДБА № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда
за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена на
основание чл.128 ал.3 от ЗИНЗС. Съгласно чл.1 от Наредбата тя урежда
условията и редът за медицинското обслужване на лишените от свобода в
затворите, поправителните домове и арестите. От друга страна не са налице
доказателства за това, че здравословното му състояние е толкова тежко, че
наред с другите обстоятелства може да доведе до извод, че осъденият се е
поправил в аспекта на целите на наказанието по чл.36 ал.1 т.1 и т.2 от НК. В
тази връзка следва да се посочи, че при липса на доказателства за поправяне
на осъдения, чл.447 т.3 от НПК предвижда прекъсване на изпълнение на
наказанието при тежко заболяване на същия - до оздравяването му, като
компетентен е да се произнесе окръжния прокурор.
На фона на изложеното жалбата е неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.440 ал.2 вр. чл.341 ал.2 от НПК, ВТАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.440 ал.2 вр. чл.341 ал.2 от НПК
определение от 24.06.2021г. на ПОС постановено по ЧНД№408/2021г. по
описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на лишения от
4
свобода И.. С. А.. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
наказание „Лишаване от свобода“.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5