РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 24.02.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 06 февруари 2020 година, в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 1310 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.318 и сл. от ГПК, вр. чл.49 от СК.
Ищцата Л.Ц.Б.-И.
твърди, че с ответника Р.В.И. имат сключен барк от 16.06.2000г., който е
сключен в с.Б., общ. К., обл.Враца. От брака им двамата имат едно дете – Р. Р. И.,
родена на ***г., която вече е пълнолетна.
Сочи, че преди две-три
години отношенията със съпруга й се влошили, като стигнали до убеждението, че
вече не могат да съжителстват заедно. Излагат се съображения, че към момента
брака й е изпразнен от съдържание, съществува само формално, като всеки един от
двамата си има свой собствен живот, необвързан от другия. Релевира се, че от
почти година са във фактическа раздяла, като живеят отделно на различни адреси
и към настоящия момент не пъддържат никакви контакти помежду си.
Твърди се, че при това
положение бракът й е дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли се съдът, да
постанови решение, с което да прекрати брака между ищцата и ответника, без да
се произнася за вината.
След прекратяването на
брака, желае да премахне, добавеното към фамилното й име с тире И., като
занапред ще остане с фамилно име Б., което е носила, преди сключването на брака.
Претендира разноски.
На ответника лично му е
връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията, като в срока по чл.131
от ГПК, същият не е подал отговор, не е изразил становище и не е представил
доказателства.
Впоследствие редовно
призован за съдебно заседание същият не се явява и не се представлява, като не
взема становище по предявения иск.
След
преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Удостоверение
за граждански брак, издадено от Кметство с.Б., общ.К., обл.Враца, въз основа на
акт №*, на 16.06.2000г. Л.Ц.Б. и Р.В.И., сключили граждански брак, като след
брака съпругата, приела да носи фамилно име Б.-И..
От представено по
делото Удостоверение за раждане серия УС-* №****** от **.**.2000г., издадено от
Община К., обл.Враца е видно, че от брака им страните имат едно дете – Р. Р. И.,
родена на ***г., която към настоящия момент е пълнолетна.
По делото, като
свидетел е разпитана П. Д. Б., която е леля на ищцата.
От разпита на Б. се установя,
че страните са били сключили брак преди около двадесет години, като имат една
дъщеря. Според свидетелката, страните от повече от една година не живеят
заедно, тъй като не се разбират. Л. си е събрала вещите и е отишла да живее в
нейната си къща, докато Р. останал да живее в неговата.
Показанията на свидетелката
са последователни, непротиворечиви и обективни, поради което съдът ги кредитира
като достоверни.
Като основания за
разстройството на брака се навежда раздялата на съпрузите, през последната
година, което е резултат от настъпило неразбирателство между съпрузите.
Според чл.49, ал.1 от СК - всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен.
В т.2 на Постановление
№ 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, докладчик Иван И. е дадено тълкуване на
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Според ВС дълбоко е
разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което
брачната връзка е само формална и не съответства на закона, непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения. В т.3 на Постановлението е посочено, че продължителната
фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо
разстройство.
От събраните по делото
гласни доказателства, а именно показанията на свитеделката П. Д. Б. се
установява, че страните са във фактическа раздяла от около година. Ищцата Л.Ц.
си е събрала вещите и се е изнесла. Всеки от двамата си живее отделно в своя
къща, като доброволно са си поделили вещите. Причината за фактическата им
раздяла е неразбирателство помежду им.
Предвид горното съдът,
намира, че между страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, което е несъвместимо с неговото продължаване. Всеки от съпрузите е
започнал свой собствен живот отделно от другия, поради което в
отношенията им липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка, вече е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Между съпрузите е налице липса на
другарски отношения, което не може да се преодолее и да се възстановят
нормалните отношения помежду им.
Всеки един от тях вече
е започнал самостоятелен живот, в резултат на което състоянието на брачната
връзка не може да бъде заздравена.
Изложеното дава
основание на съда, да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, което налага неговото прекратяване. Това е, така, тъй като в случая
брачната
връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото
изискват законът и моралът.
Със сключватено на
брака ищцата е приела към фамилното й име Б. да бъде добавено името И.. С
исковата молба ищцата е поискала с решението съдът да се произнесе и досежно
фамилното име, като занапред името И. да бъде премахнато и да остане фамилното
й име преди сключването на брака, а именно Б.. Разпоредбата на чл.53 от СК,
предоставя възможност на този съпруг, който е променил фамилното си име, след
рзавода да взъстанови фамилното си име отпреди брака. Когато съпругът желае да
се възползва от правото си да възстанови фамилията си отпреди брака, както е в
настоящия случай, той възстановява предбрачното си фамилно име независимо от
съгласието или несъгласието на другия съпруг. В настоящия случай са налице
предпоставките на чл.53 от СК, като съдът намира, че следва да бъде уважено
заявеното с исковата молба от ищцата искане, а именно да бъде премахнато
добавеното към фамилното й име „И.“ и занапред да носи само фамилното си име
преди брака, а именно Б..
Доколкото от
доказателствата по делото се установи, че детето на страните е пълнолетно и никой
от тях не е направил искане за произнасяне по другите т.нар. небрачни искове,
относно, издръжката между съпрузите и ползването на семейното жилище, то съдът
не дължи служебно произнасяне по тях.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата
на чл.329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата
съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават на всеки от тях,
както са ги направили. Тъй като по делото не е установена вина или
недобросъвестност на някой от съпрузите, то разноските следва да останат така,
както са ги направили.
Съгласно чл.6 т.2 от
Тарифа за държавните такси, които се събрат от съдилищата по реда на ГПК при
решаване на дело за развод се събира такса до 50 лева, но не по-малко от 20
лева. Съдът намира, че трябва да бъде определена такса при решаване на делото в
размер на 50 лева, която следва да се възложи по равно на страните, като всеки
един от тях трябва да заплати сумата в размер на 25 лева в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Козлодуй..
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА
на основание чл.49, ал.1 от СК развод между Л.Ц.Б.-И. с ЕГН:**********, с
адрес:с*** и Р.В.И. с ЕГН:**********, с адрес:с***, за което е съставен акт за
граждански брак №* от 16.06.2000г., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА
на
основание чл.53 от СК, след прекратяването на брака съпругата Л.Ц.Б.-И. да носи
имената Л.Ц.Б..
ОСЪЖДА
на
основание чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събрат от съдилищата по реда на ГПК Л.Ц.Б. с ЕГН: **********
да заплати държавна такса при решаване на делото в размер на 25,00 лева в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Козлодуй.
ОСЪЖДА
на
основание чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събрат от съдилищата
по реда на ГПК Р.В.И. с ЕГН:********** да заплати държавна такса при решаване
на делото в размер на 25,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Козлодуй.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: