РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Монтана, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
в присъствието на прокурора Г. Ал. К.
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20231600100083 по описа за 2023 година
Производството е по искове с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, предявени от
М. Д. Д. против Софийски районен съд..
В исковата молба ищецът М. Д. твърди, че в съдебно заседание на 15 септември
2021 г. съдия Р.К., докладчик по НОХД № 4921/2020 г. по описа на СРС, отказала да се
отведе от разглеждане на делото при наличие на основания за това: Д. е ищец по дела,
заведени от него срещу СРС, както и публикации в книга, уличаващи докладчика в
закононарушения. След като делото е било разгледано от съдия, по отношение на
когото са били налице основания за отвод, то Д. като подсъдим по същото дело е бил
лишен от независим и безпристрастен съд - право, гарантирано му от ЕКПЧ. От това
нарушение на ЕП за ищеца са настъпили неимуществени вреди, които той оценява на
3 000 000 лв, но предявява частичен иск за сумата 29 500 лв. Неимуществените вреди
се състоят в уронване доброто име и авторитет на ищеца чрез публично разгласяване
на материали от досъдебното производство.
Ищецът М. Д. предявява и иск за присъждане на обезщетение от 29 500 лв,
предявен като частичен от 3 500 000 лв, за имуществени вреди, произтекли от същото
нарушение и състоящи се в пропуснати ползи: поради накърнения му авторитет
ищецът не е могъл да поеме и води като пълномощник дела с материален интерес над
15 000 000 евро (в уточняваща молба се сочи 11 000 000 лв), следователно не е получил
и хонорар за тях.
Претендира и присъждане на обезщетение от 15 000 лв заради направени
разходи за лечение, лекарства и усилена храна.
Ищецът моли да се присъди и законна лихва върху двете обезщетения от датата
на завеждане на исковата молба.
Ответникът Софийски районен съд, представляван от председателя А.А., в
1
писмен отговор поддържа становище за неоснователност на претенциите и моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни. На първо място не е налице действие от страна
на съдия в СРС, което да представлява нарушение на правото на ЕС. Основанията за
отвод са разписани в българския процесуален закон, който е спазен при разглеждане
искането на Д. за отвод на съдия К. по НОХД № 4921/2020 г. Отказът за отвод не
съставлява противоправно деяние, от което следва, че не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата за вреди от този отказ. Както имуществените, така за
неимуществените вреди са останали недоказани, което е основание за отхвърляне на
исковете.
Прокурорът от ОП – Монтана изразява становище за неоснователност на
исковете. Поддържа становище, че не е налице нарушение на норма на европейското
права, поради което не е изпълнен фактическият състав на отговорността на държавата
за вреди на граждани.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на
страните и приема за установено следното:
Ищецът М. Д. е бил подсъдим по НОХД № 4921/2020 г. по описа на Софийския
районен съд. В съдебно заседание на 15 септември 2021 г., както се установява от
приложения протокол, той направил искане за отвод на докладчика по делото съдия
Р.К., мотивирано с това, че в две свои книги Д. е посочил актове на съдия К. и ги е
квалифицирал като незаконносъобразни, а по повод същите актове е сезирал комисия
по закона Магнитски за включването на съдията в списъка Магнитски. Второто
основание за отвод е наличието на висящи граждански дела по искове с правно
основание чл. 2в от ЗОДОВ, заведени от Д. срещу СРС.
С определение, постановено в същото съдебно заседание, съдът е отхвърлил
искането за отвод, като се е обосновал, че наличието на дела, по които СРС е ответник,
не може да окаже влияние върху преценката на докладчика по разглежданото от него
наказателно дело, а изложеното в книгите на Д. е негово лично впечатление.
Видно от представените медицински документи ищецът страда от хипертонично
сърце, неинсулинозависим захарен диабет и Ходжкинов лимфом, заради който е бил
опериран през септември 2022 г.
При така установените факти съдът намира предявените искове за
неоснователни.
Държавата отговаря за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз,
когато нарушението е достатъчно съществено, като за ангажиране отговорността е без
значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са
причинени вредите. Отговорността за вреди по ЗОДОВ е обективна. Нарушението
може да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено", когато държавният орган
няма право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно формулирана и др.
2
Причинният процес започва от приемането или поддържането в националното право на
норма, която противоречи на правото на Европейския съюз и преминава без
прекъсване до нейното приложение и осъществяването на съответните негативни
последици.
В конкретния случай се твърди, че отказът за отвод съставлява нарушение на
европейска норма. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело
в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Принципът на справедлив и
безпристрастен съд в националното право е доразвит чрез приемане на правила за
отвод на съдиите. В конкретния случай приложимите норми са тези на НПК.
Съдебният състав по НОХД № 4921/2020 г. по описа на СРС е обсъдил искането за
отвод на съдията-докладчик и е изложил мотиви за отхвърлянето му.
Основания за отвод, извън изрично посочените в ал. 1 на чл. 29 от НПК, са също
така факти, които поставят под съмнение обективността и безпристрастието на
съдебния състав – такива, които указват на пряка или косвена заинтересованост на
целия съдебния състав или отделен негов член от изхода на делото или на неговата
предубеденост. Без наличието на конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви
пристрастността на съда, не може да се презумира неправилно осъществяване на
процесуалната му функция.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК е приложима, когато обективно липсват
законови пречки един съдия да участва в състава, разглеждащ конкретно съдебно
производство, но поради негови лични, субективни преживявания той може да се счита
предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Дали да се
отведе зависи единствено от волята на съответния съдия и тази негова преценка не
подлежи на контрол от по-горните инстанции, нито пък опорочава последващите по
делото съдебни актове.
Съдията от СРС е действал според предписаното в националния НПК, изслушал
е искането за отвод, обсъдил е доводите на подсъдимия и ги е отхвърлил мотивирано.
Не е налице нарушение на правилата за формиране на безпристрастен състав, нито пък
вътрешните правила са в противоречие с европейската норма и разбирането за
обективен и справедлив процес, осъществен от безпристрастен съд.
МОС намира, че липсва основаният елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата по чл. 2в от ЗОДОВ - съществено нарушение на правото
на ЕС.
При изискването за кумулативно наличие на всички елементи от състава:
претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, нарушението да е
достатъчно съществено и да съществува причинна връзка между нарушението и
3
вредата; липсата дори само на един е основание за отхвърляне на исковете.
За пълнота следва да се отбележи, че не се установи наличието и на останалите
две предпоставки, определящи възникването на деликтната отговорност на ответника
по 2в ЗОДОВ, а именно - обективно настъпил вредоносен резултат с конкретно
установено проявление и обем, както и съществуването на пряка причинно -
следствена връзка между настъпването на вредоносния резултат и твърдяното
нарушение.
Липсват доказателства ищецът да е получил увреждания на здравето си точно в
резултат на поведението на съдията, отказал да си направи отвод. Не са представени
каквито и да било доказателства за направени разходи за лечение. Няма никакви
доказателства, от които да се изведе, че ищецът е имал поети договорни ангажименти
или поне да е установил преддоговорни отношения с клиенти за осъществяване на
процесуално представителство и то да се е провалило заради отказания отвод на
съдията, което пък да е лишило ищеца от хонорар.
Като намира, че предявените искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди са неоснователни, съдът ги отхвърля изцяло.
Поради неоснователност на главния иск неоснователен се явява и акцесорният
иск за присъждане на законна лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на
исковете – 22 ноември 2021 г., до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответниците направените
по делото разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 540 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск на М. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С., ул. „К.“, бл. ***, вх. **,
ет.**, ап. **, против СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, представляван от председателя
А.А., с адрес: гр. С., бул. „Ц.“ № **, за присъждане на обезщетение от 29 500 лв
(частичен иск от 3 000 000 лв) за понесени неимуществени вреди от нарушаване
правото на ЕС, иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от същото
нарушение в размер на 29 500 лв, частичен от 3 500 000 лв, както и иск за обезщетение
от 15 000 лв - имуществени вреди от нарушението, заедно със законна лихва върху
всяко от обезщетенията, считано от 22 ноември 2021 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С., ул. „К.“, бл. **, вх. **, ет. **, ап.
**, да плати на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, представляван от председателя А.А., С.,
бул. „Ц.“ № **, разноски по делото в размер на 540 лв.
4
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5