Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 17.06.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на втори юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 7296 по
описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.422 от ГПК, вр чл.430 от ТЗ, вр.чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати суми, дължими по договор за кредит за текущо потребление.
Ищецът „Б.Д.“ АД твърди, че на 27.05.2015 г. е сключила с ответника
Договор за кредит за текущо потребление с ответника за сумата от 50 000
лв., която следвало да върне на вноски при лихва, представляваща преференциален
променлив лихвен процент, формиран от стойността на 6-месечен СофиБор и
надбавка в размер на 7,019%. Банката
предоставила на ответника договорената сума. За периода 26.08.2018 г. – 26.11.2019
г. длъжникът не изплатил 4 месечни вноски, с което е влязъл в сила чл. 19.1 от
Общите условия, предвиждащ, че при забава в плащането лихвеният процент се
увеличава с надбавка в размер на 10 % пункта, а остатъкът от кредита става
предсрочно изискуем при забава над 90 дни. На 27.11.2018 г. на
кредитополучателя е връчено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК съобщение за
обявяване кредита за предсрочно изискуем. Кредиторът е инициирал заповедно
производство, но по ч.гр. дело № 15020/2019 г., СРС, 88 състав длъжникът е
подал възражение. Въз основа на изложеното ищецът претендира установяване
спрямо ответника, че същият му дължи: 38 123, 61 лв. – главница, ведно със
законна лихва върху нея от 14.03.3019 г. до окончателното плащане; 3 150,
55 лв. – договорна лихва за периода 26.08.2018 г. – 13.03.2019 г.; 986, 43 лв.
– обезщетение за забава за периода 31.08.2018 г. – 13.03.2019 г. и 120 лв. –
разходи при изискуем кредит. Претендира разноски.
Ответникът Н.В.Д. чрез особения си представителq оспорва иска по размер. Поддържа
нередовност на уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост, което правело
неоснователна претенцията за забава с начална дата 27.11.2018 г., както и
твърдения за нищожност на чл. 8 от Договора за кредит за текущо потребление и
на чл. 19.1 от Общите условия, уреждащи клаузите за възнаградителна лихва
поради противоречие с добрите нрави (длъжникът следвало да върне сума по-висока
от двойния размер на кредита).
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 417 и
сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно
изпълнение за негови задължения по договор за кредит за текущо потребление от
27.05.2015г.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.05.2015 г. между Б.Д. АД, и ответника Н.Д., е сключен Договор за кредит за текущо потребление за предоставянето на парична сума в размер на 50 000 лв. със срок на издължаване – 120 месеца, с падежна дата
26-то число на месеца, при лихви и условия, уговорени в договора. Сумата била
преведена на кредитополучателя на 20.07.2020г.
Съгласно т.8,
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,20% годишно или 0.02% на
ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR -
1,181%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка
в размер на 7,019%, при
изпълнение на Условията по "Договор за ползване на пакети Частно банкиране
на Банка ДСК ЕАД" и приложенията към него. При нарушаване на Условията,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката,
съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месецния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,769%.
Съгласно т.8.1.,
крайният лихвен процент не може да бъде по-малък от на 7,019%.
Съгласно т.19.1
от Общите условия към договора, при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката
за забава не се прилага. При допусната забава
над 90 дни (чл. 19.2.от Общите условия), остатъкът от кредитът става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10
процентни пункта.
Установено е по делото, че последното
плащане по кредита е извършено на 04.12.2018г., с което са погасени задължения
с падеж 26.07.2018г., като след 04.12.2018г., погашения не са извършвани /по
ССчЕ/.
При това неизпълнение, на
основание чл.19.2
от ОУ остатъкът от кредита станал изцяло
предсрочно изискуем, за което ответникът
е уведомен с исковото молба.
От заключението
/основно и допълнително/ на вещото лице по приетата ССчЕ се установява кога е
усвоен предоставения кредит, какви суми и кога са погасявани, както и размера
на дължимите по договора суми, възлизащи към 04.01.2022г.
/датата на изготвяне на заключението/ на 38 123.61 лева главница, 3 150.55
лева – възнаградителна лихва по договора за периода 26.08.2018г. до13.03.2019г.,
санкционираща лихва за забава по т.19.1
от ОУ в размер на 33.33 лева за периода 26.07.2018г. до 13.03.19г. в размер на
10% върху просрочената главница, такси и разноски в размер на 120 лева във
връзка с предсрочната изискуемост. Вещого лице установява освен това и размерът
на падежиралите задължения на кредитополучателя към датата на подаване на ИМ.
Вещото лице установява и това, че последното плащане по договора е извършено на
04.12.2018г., с която сума е погасена вноската с падеж 26.07.2018г.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Основателността на
предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието на което да е задължението
на ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по
договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за
престиране на такива и настъпила изискуемост
на задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано неизпълнение от страна на длъжника.
От представените по делото доказателства
съдът прие за доказано наличието на
заемно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по него
– предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника
за връщане на сумите в уговорените срокове, поради което и на основание чл.19.2
от Общите условия към договора, кредитът е станал предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора за настъпването й, като в конкретния случай този
момент е получаване на преписа от исковата молба. В тази връзка неоснователни
са доводите на ответника за ненадлежно уведомяване за обявената предсрочна
изискуемост. Обстоятелството, че исковата молба е връчена на назначения от съда
особен представител на ответника – длъжник, не е основание да се приеме, че
уведомяването не се е състояло. Това е така, тъй като няма законови основания,
от които да следва извода, че назначените на страните особени представители
/адвокати/ осъществяват ограничено процесуално представителство, различно от процесуалното
представителство по пълномощие уредено от чл. 32, т. 1 от ГПК.
Неоснователни са доводите на ответника и за нищожност на договора
поради накърняване на добрите нрави. В настоящия случай ответникът въвежда
твърдения за нищожност на клаузите, с които е уговорена възнаградителната –
чл.8 от Договора, и санкциониращата лихва – чл.19.1 от ОУ на Банката, по
договора поради тяхната прекомерност – надвишаване трикратния размер на
законната лихва.
Процесният договор е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и банка – търговец по смисъла
на § 13, т. 2 ЗЗП. По отношение на заемите, отпускани на потребители,
съществува и специален Закон за потребителския кредит (към датата на сключване
на процесния Договор действа ЗПКр от 2010 г). Същият закон предвижда
приложимост на правилата за неравноправни клаузи на ЗЗП от чл. 143 до чл. 148,
за които съдът следи служебно.
Клаузата в договора, предвиждаща възнаграждение за
ползването на заетия ресурс под формата на възнаградителна лихва, представлява
насрещна престация за ползването на ресурса за договорения срок.
Възнаграждението по процесния договор в процентно изражение на годишна база е
остойностено на 8.2 %, като изрично в договора са предвидени условията, при
които може да бъде променян – от фактори, стоящи извън банката кредитор и
касаещи обективните промени на финансовите пазари. Възнаграждението за
ползването на заетата сума се заплаща ежеседмично като елемент на погасителната
вноска, включваща като компонент и дължимата главница. Предвид установената
защитима цел на клаузата за възнаградителна лихва, съдът приема, че същата не е
уговорена във вреда на потребителя, отговаря на изискванията за добросъвестност,
тъй като размерът й е съответен на заетия ресурс и като елемент от общия
процент на разходите по заема е в рамките на допустимата граница по чл.19, ал.4 ЗПК, както и не предизвиква неравновесие на правата на търговеца и потребителя,
нито накърнява добрите нрави. Поради изложеното, съдът приема, че същата не е
неравноправна и ответникът дължи заплащането на възнаграждението за ползването
на заетата сума в уговорения в договора размер.
Клаузата в договора и ОУ, предвиждаща санкционираща лихва за
забава, е в размер на договорения лихвен процент, увеличен с 10 процентни
пункта. Независимо от това, от заключението на ВЛ по приетата ССчЕ се
установява, че Банката е начислявала за периода от изпадане в забава до датата
на обявяване на предсрочната изискуемост санкционираща лихва в размер на 3 %, а
след това до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – законната лихва върху просрочените главници. Доколкото
не е установено и не се твърди банката да е начислявала залегналата в чл.19.1
от ОУ санкционираща лихва, то е безпредметно обсъждането на нищожността на тази
клауза. Установено е по делото, че банката е начислявала и претендира законната
лихва върху просрочените суми, която е дължима от ответника.
Поради това съдът прие исковете за доказани
по основание. Установено е наличието на валидни договорни отношения между
страните, възникнали по силата на сключен договор за кредит за текущо
потребление от 27.05.2015г. Установено е изпълнение
на задълженията на ищеца по тях – предоставена е парична сума, както и
неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в уговорените
срокове, поради което и на основание чл.19.2 от ОУ към Договора, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, при което ответникът дължи непогасената част от
главницата, назаплатената договорна и санкционираща лихва, както и
незаплатените такси по договора, в размери, по заключението на ССчЕ
/допълнително/ на 38 123.61 лева главница, 1 825.16 лева
възнаградителна лихва по договора за периода 26.08.2018г. до 14.12.2018г.,
986.42 лева – санкционираща лижва за периода 31.08.2018г. до 13.03.2019г.,
както и 120 лева – разходи във връзка с обявената предсрочна изискуемост на
кредита. Исковете са основателни и доказани в тези размери и за тези периоди, в
които следва да се уважат. Ответникът дължи и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното плащане,
което е постановено с издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
15020/2019г. на СРС, 88 състав както и съответната част от разноските в
заповедното и исковото производства, при юрисконсултско възнаграждение в
минималните размери по чл.26, ал.1 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Н.В.Д.,
ЕГН **********,***, ж.к.*********дължи на Б.Д. АД, ЕИК *********седалище и адрес на управление ***, сумата от 38 123.61
лева -
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2017г., ведно със законна
лихва за периода от 14.03.2019 г. до изплащане на вземането, 1 825.16 лева – договорна лихва за
периода 26.08.2018г. до 14.12.2018г., 986.42
лева – санкционираща лихва за
периода 31.08.2018г. до 13.03.2019г., както и 120 лева – разходи за изискуем кредит, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 22.03.2019 г.по ч.гр.д.№ 15020/2019г. на СРС, 88
състав, като отхвърля претенциите за заплащане на договорна лихва за разликата
до пълния й предявен размер от 3 150.55 лева и за периода 15.12.2018г. до
13.03.2019г., както и претенцията за заплащане на санкционираща лихва за
разликата до пълния й предявен размер от 986.43 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.В.Д.,
ЕГН **********,***, ж.к.*********да заплати на Б.Д. АД, ЕИК *********седалище и адрес на
управление ***, сумата от 869.54
лева – разноски в заповедното производство, както и 2 930.61
лева– разноски в настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: