РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. Варна, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203419 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на А.Д.А. ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № 21-0819-
001123/01.04.2021год. на началник група към ОД МВР Варна, Сектор „ПП“, с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на
основание чл. 638, ал.3 от КЗ за нарушаване на същата разпоредба.
В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото
НП, тъй като то било неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа
жалбата. Същият заявява, че не оспорва факта, че на посочените в НП дата,
час и място подзащитния му е управлявал МПС, а във фазата по същество
моли НП да бъде отменено с основен аргумента, че нарушението е маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Л., в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на алтернативност и в случай, че се претендират разноски за
1
адвокатско възнаграждение от ответната страна, моли за присъждане на
такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
На 22.03.2021год., въззивникът управлявал т.а. „Ситруен Берлинго“ с
ДК№ В9476ВК, собственост на „ Лев Комерс“ ООД, по бул. „Сливница“ в гр.
Варна в посока центъра на града, когато около 21:50ч., до РДПБЗН бил спрян
за проверка от екип сектор „ПП“ ОД на МВР Варна, в който участвал и св.
К.С. – мл. автоконтрольор. В хода на проверката, след направена служебна
справка в ГФ проверяващите установили, че за управлявания от въззивника
автомобил няма сключен действащ договор за застраховка „гражданска
отговорност“. На място св. С. съставил на въззивника АУАН №
375478/22.03.2021год., в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на
чл. 638, ал.3 от КЗ. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го
подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и
на 01.04.2021год., въз основа на акта, началникът на група към ОД на МВР
Варна, Сектор „ПП“ издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата
на чл. 638, ал.3 от КЗ и му наложил адм. наказание глоба в размер на 400лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал К.С.
(актосъставител), които в показанията си пред съда потвърждава че той е
написал акта, както и отразените в него констатации с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени
справка от Гаранционния фонд, генерирана посредством сайта на фонда в
интернет, общодостъпен за всички, справка за нарушител, Заповед рег.№
365з-4404/21.07.2020год. на директора на ОД на МВР Варна, Заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, Заповед рег.№
8121з-825/19.07.2019год. на министъра на вътрешните работи както и справка
от АИС –КАТ „история на регистрация“ – 2 листа.
Като писмено доказателство допълнително в хода на съдебното
следствие е приета и представена от защитата справка от ГФ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
2
наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Фактическите обстановки на акта и НП макар и твърде лаконични съдържат
обстоятелства и факти които в достатъчна степен описват нарушението за
което въззивникът е привлечен към отговорност, съответно е наказан.
Посочени са дата и място на извършеното нарушение, както и нарушената
законова норма – чл.638, ал.3 от КЗ която предвижда санкция за лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност"
Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на
адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не
споделя наведеното в жалбата бланкетно (без каквато и да било
конкретизация) възражение в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че
атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните
съображения:
С НП въззивникът е наказан за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ.
От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да
управлява МПС, което не е негова собственост и за това МПС да няма
сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая събраните по делото доказателства сочат по категоричен
начин че въззивникът е извършил вмененото му нарушение. По делото няма
спор, а и по категоричен начин от събраните доказателства се установява, че
на процесната дата въззивникът е управлявал МПС-то посочено в НП, на
което собственик е било друго лице. Не е спорен и въпроса, че към този
момент за управлявания автомобил не е имало сключена застраховка „ГО“.
Последното се потвърждава по категоричен начин от приложената към АНП
справка от ГФ. Видно от нея към 22.03.2021год. за управлявания от
въззивника автомобил не е имало активна застраховка „Гражданска
отговорност“. В подкрепа на горното е и представената от страна на защитата
справка от ГФ видно от която за управлявания от въззивника автомобил е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на
покритие 27.07.2020год. и крайна такава 27.07.2021год., но действието на
договора е бил прекратен на 12.02.2021год.
И след като за управляваното от въззивника МПС не е имало сключен
действащ договор за застраховка гражданска отговорност, то той е
осъществил състава на нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ.
Що се касае до изложеното във фазата по същество становище, че
нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, то не се споделя
от съда с оглед на това, че в случая от доказателствата по делото не може да
се направи извод, че конкретния случай на административно нарушение се
3
отличава от всички останали случаи на подобни нарушения с по-ниска степен
на обществена опасност. Напротив нарушението е типично. Следва да бъде
посочено още, че управлението на МПС е правно регламентира дейност с
безспорно голям риск, както за самия водач, така и за пътуващите с него и
останалите участници в движението (водачи и пешеходци), като евентуалните
щети възникнали за за трети лица се обезщетяват именно посредством
застрахователен договор "Гражданска отговорност", с какъвто въззивникът не
е разполагал. Нарушението е формално, а не резултатно и защитения от
закона обществен интерес е бил засегнат към момента на констатиране на
нарушението в степен не по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от същия вид. Отделен е въпроса, че в случая с оглед данните съдържащи се в
приложената към АНП справка за нарушител, прилагането на чл.28 от ЗАНН
не би постигнало никакъв предупредителен и възпиращ ефект спрямо
въззивника, а напротив по-скоро би култивирал у него чувство за
безнаказаност. Видно от цитираната по-горе справка за нарушител към
момента на извършване на процесното нарушение въззивникът вече е бил
двукратно наказван като водач на МПС в това число и за същото нарушение.
Що се касае до наведените от защитата във фазата по същество
твърдения, че въззивникът не бил уведомен че застраховката била прекратена
поради неплащане, а плащането било задължение на собственика на
автомобила какъвто той не е, те също не се споделят от съда и по никакъв
начин не могат да охарактеризират случая като маловажен. И това е така
защото именно водачът е този който трябва да се убеди преди да започне
управлението на МПС-то, както в техническата изправност на автомобила,
който ще шофира, така и, че той е снабден с всички изискуеми документи в
това число и наличието на действащ договор за застраховка „ГО“. Отделен е
въпроса, че дали за автомобила има сключена застраховка "Гражданска
отговорност" може да се установи и след бегъл оглед на автомобила, тъй като
за тази застраховка трябва да има залепен стикер на предното панорамно
стъкло, като такъв стикер се издава и при всяка платена разсрочена вноска с
отбелязване на периода на покритие.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счита, че законосъобразно е
ангажирана административнонаказтелната отговорност на въззивника. При
определяне на размера на наказанието наказващият орган е съобразил вида и
характера на нарушението и е наложил санкция в абсолютния размер,
посочен в санкционната част на нормата по чл.638, ал.3 КЗ.
Гореизложеното налага извод за процесуална и материална
законосъобразност на обжалваното НП, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
4
възнаграждение съдът счете, че такова следва да бъде присъдено на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и
правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга предвид на това,
че делото е приключило в едно съдебно заседание в което процес.
представител на въззиваемата страна не е участвал лично, а е депозирал
единствено писмени бележки, съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер, а именно 80лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от
въззивника А.Д.А. в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-001123 от
01.04.2021год. на началника на група към ОДМВР Варна, Сектор „ПП“, с
което на А.Д.А. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Варна, ж.к. „Младост“
бл. 144, вх.6, ет.2, ап.4, на основание чл. 638, ал.3 от КЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 400лв.
ОСЪЖДА А.Д.А. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Варна, ж.к.
„Младост“ бл. 144, вх.6, ет.2, ап.4, да заплати в полза на ОД МВР Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5