Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 27.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на първи декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №7607/2017г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ от Кодекса за застраховането(отм.).
ИЩЕЦЪТ - Е.К.В., НГН: **********,***,
чрез адвокати Р.К.П. от САС и адв. Л. Г.Г. от АК - Перник, съдебен адрес:***, твърди,
че на 07.05.2016 г. настъпило тежко ПТП на път II - 35 Ловеч Троян между лек
автомобил Фиат Браво с per. № ********,
управляван в посока от гр. Троян към гр. Ловеч от водача Д.И.Д., който в
нарушение на правилата за движение при мокра пътна настилка предприел
неправилно изпреварване при наличие на непрекъсната разделителна линия Ml /
забраняваща изпреварването в конкретния пътен участък /, навлязъл в насрещната
пътна лента и
се блъснал в насрещно движещия се лек автомобил Фиат Мултипла с per. № ******АТ.
Вследствие па описаното ПТП пострадал тежко като пътник в л.а. Фиат Браво с per. № ******и
бил приет за лечение по спешност в МБАЛ „Проф. д-р Парасксв Стоянов" АД -
гр. Ловеч и настанен в неврологично отделение, където останал за болнично
лечение за периода от датата на ПТП до 12.05.2017 г.
След
проведени изследвания се установило, че в резултат на ПТП / при рязко спиране
на автомобила, в който е пътувал и сгъване на тялото в областта на кръста / е получил
следните телесни увреждания: травма в лумбалния отдел и травматично счупване на
втори поясен прешлен. След изписване от болничното заведение е продължил
лечението си в домашни условия на постелеп режим, като първоначално е бил почти
обездвижен, не е могъл да се самообслужва и е бил изцяло зависим от грижите на
своята съпруга. Изтъква, че през този период не е бил пълноценен съпруг и баща.
Твърди, че понастоящем не се е възстановил напълно с оглед допълнително
настъпилите неврологични усложнения и физическата му активност е намалена в
сравнение със състоянието отпреди уврежданията, получени при ПТП. Навежда, че
тези обстоятелства се отразяват крайно неблагоприятно върху психиката му, тъй като преди ПТП е бил
активен планински водач на групи в Рила планина, а след ПТП не може да
упражнява активно тази обществено полезна дейност. Сочи, че по случая е
образувано ДП № 386/2016 г. по описа на РУ на МВР - Ловеч и пp. пр. №
825/2016 г., по която е изяснено, че водачът на л.а. Фиат Браво е per. № ******е
управлявал същото в нарушение на ЗДвП, което е станало причина за настъпване на
описаното ПТП. Увреждащото МПС Фиат Браво е per. № ******притежава
задължителна застраховка „гражданска отговорност" съгласно полица № BG /15/
115002761824., сключена с ,,Д.З." АД с начална дата на покритие, считано от
14.11.2015г. до 13.1 1.2016 г. След ПТП цитираната полица е прекратена на
31.05.2016 г. и прекратяването е вписано в ИЦ на ГФ, но към
момента на настъпване на ПТП е била активна и с покритие, поради
което следва да се ангажира отговорността на ответното дружество. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на 60 000 / шестдесет хиляди / лв., представляваща застрахователно
обезщетение за настъпилите в резултат на ПТП неимуществени вреди и последиците
от тях, ведно с законната лихва върху цялата сума, считано от датата на ПТП до
окончателното й изплащане. Не претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ-
„Д.З." АД, вписано в търговския регистър, ЕИК *******, гр.
София, бул. "Княз *********, чрез процесуалния представител юрк. А.П.не
оспорва наличието на валиден застрахователен договор за риска „гражданска
отговорност" по отношение на процесния лек автомобил, но оспорва неговата
допустимост, евентуално неговата основателност и размер. Оспорва твърдения
механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение
у застрахования при него водач, посочените травматични
увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява
възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Моли съдът
да отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално да намали размера на
претендираното обезщетение като съобрази принципа за справедливостта, социално
-икономическите условия в страната и наличието на съпричиняване.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
По
делото е представена медицинска документация, която е от значение за
изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са
необходими специални знания.
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Спорни обстоятелства, според
отговора на ответника, са- механизмът на ПТП, като е направено и
възражение за съпричиняване на вредоносния резулта; вида и медико-биологичния
характер на вредите; причинно-следствената връзка между твърдените увреждания и
процесното ПТП, размера на претендираното обезщетение.
От заключението на СМЕ, изготвено
от вещо лице- ортопед травматолог д-р Т. Д.,
ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване
на ІІ-ри поясен
прешлен. Счупването е в предната част на тялото на прешлена, без да са увредени
междупрешленните дискове със съседните I-ви и Ill-ти поясни
прешлени. Не са увредени междупрешленните и надлъжните връзки на гръбначния
стълб, напречните и бодливия израстък на прешлена, както и нервните коренчета
излизащи от междупрешленните отвори. Не е нарушена анатомичната цялост на
гръбначния стълб. Не е увреден гръбначния мозък. Проведено е консервативно
лечение -болнично - от 07 05 2016 г до 12 05 2016 г - 5 дни и
домашно-амбулаторно - от 12 05 2016 г до около 5-6 месеца. Вещото лице приема обичайния срок при този вид
увреда- около 6 месеца. Състоянието на ищеца е стабилизирано. Самостоятелната
походка и трудоспособността му е възстановена. Като остатъчно явление - ограничението
на обема на движения на поясния отдел на гръбначния стълб с 20 % от нормалния,
а също така наличието на болки и страдания в мястото на счупения прешлен, при
влажно и студено време и при по- голямо и по-продължително физическо
натоварване. В медицинската документация, приложена в делото, няма описани
настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца от описаното по-горе
травматично увреждане. Налице са следните остатъчни последици - движенията в
поясния отдел на гръбнач ния стълб се извършват в обем по-малък от нормата с 20
%. На ищеца му предстои провеждане на физиотерапия и балнеолечение, след което
се очаква подобряване на обема на движения на гръбначния стълб и намаляване на
оплакванията му. От направената рентгенова снимка на 16 11 2017 г е видно, че
предната част на II - ри поясен прешлен е с намалена височина. Това състояние
на прешлена е трайно и не може да се корегира. Вещото лице изтъква, че с оглед
характера, местоположението и степента на травматичното увреждане на ищеца,
мястото, на което е бил по време на удара, механизма на ПТП и деформациите на
процесния автомобил, може да се приеме, че е бил с поставен предпазен колан. Ако
пострадалият ищец е бил с поставен предпазен колан, би могъл да получи
описаното по-горе травматично увреждане на гръбначния стълб. Ако ищецът не е
бил с поставен предна зен колан, би получил травми в по-голяма степен и в
повече области на главата и крайниците.
От заключението на АТЕ, изготвено
от вещо лице инж. З., ценено също от
съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява следният механизъм на
процесното ПТП: на 07.05.2016 г. на път II - 35 от гр.
Троян към гр. Ловеч се движи л.а. Фиат Браво с per № ********, управляван от водач Д.Д..
В същият автомобил на задната седалка се е возил Е.К.В.. По същото време, но в
обратна посока се движи л.а. Фиат Мултипла с per. № ******АТ. Районът на местопроизшествието
се намира при километър 64 + 380. Водачът на л.а. Фиат Браво по неизвестни
причини навлиза в насрещното платно, като предизвиква удар с насрещно движещия
се л.а. Фиат Мултипла. По същество ударът е челно аксиален, като са ударени
предни дясни части на автомобилите. Причините, довели до настъпване на ПТП,
нямат техническо естество. Индивидуалните действия на водача на л.а. Фиат
Браво, боравенето с механизмите за управление на автомобила, както и преценката
на пътната обстановка са в основата на настъпването на ПТП. Процесният автомобил Фиат Браво е оборудван
фабрично с обезопасителни колани на предни и задни седалки.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е
основателен.
Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е
виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие
на застрахователно.
По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата
възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по
несъмнен начин от заключението на АТЕ и писмените доказателства. Причините за настъпване на ПТП вещото лице посочва, че
е във водача на л.а. Фиат Браво- Д.И.Д..
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Неоснователно е възражението за наличие на съпричиняване - в тази насока не
се събраха доказателства.
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. В изложената по-горе фактическа обстановка са
посочени травматичните увреждания, тяхната продължителност, възстановителния
период, болките и страданията, причинени на ищеца. Отчитайки
травматичните увреждания на ищеца,
срокът на възстановяване, отчитайки и икономическите
условия в страната, установения застрахователния лимит, както и постоянната
практика на САС да увеличава определените от първата инстанция обезщетения, настоящият
съдебен състав определя обезщетение в размер на 20 000лв, поради което искът следва да се уважи до този
размер, а за разликата до пълния предевен размер да се отхвърли.
По правилото на чл.84, ал.3
от ЗЗД деликвентът
се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на
увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на
застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на
увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва
върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът дължи и направените от ищеца
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на
адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 776.67лв. При това решение на съда и ищецът, и
ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът
има право на 466.67лв. от 700лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената
част на иска по сметка на СГС в размер на
800лв., както и 250лв., платими от бюджета на СГС за възнаграждение на
в.лица.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З." АД, вписано в
търговския регистър, ЕИК *******, гр. София, бул. "Княз *********, да заплати на Е.К.В., НГН: **********,***, чрез адвокати Р.К.П.
от САС и адв. Л. Г.Г. от АК – П., съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер по 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), заедно със
законната лихва върху тази сума от 07.05.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000лв.(шестдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА Е.К.В., НГН: **********,***,
чрез адвокати Р.К.П. от САС и адв. Л. Г.Г. от АК - Перник, съдебен адрес:***, да заплати на „Д.З."
АД, вписано в
търговския регистър, ЕИК *******, гр. София, бул. "Княз *********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 466.67лв.(четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет
и седем стотинки).
ОСЪЖДА „Д.З." АД, вписано в
търговския регистър, ЕИК *******, гр. София, бул. "Княз *********, да заплати на адвокати Р.К.П.
от САС и адв. Л. Г.Г. от АК - Перник, съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер общо на 776.67лв.( седемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет
и седем стотинки).
ОСЪЖДА„Д.З." АД, вписано в
търговския регистър, ЕИК *******, гр. София, бул. "Княз *********,, да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 800лв.(осемстотин лева), както и 250лв.
(двеста и петдесет лева) разноски по възнаграждение на вещо лице от
бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: