Протокол по дело №1552/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 152
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20222100201552
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 152
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Милена Й. Софронова
и прокурора Манол Г. Манолов
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Т. Донева
Административно наказателно дело № 20222100201552 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За юридическото лице „СИСО ГРУП“ ЕООД, редовно призовано,
представител не се явява.
За Окръжна прокуратура – Бургас се явява прокурор Манол Манолов.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Предвид разпоредбата на чл. 83г,
ал. 4 от ЗАНН считам, че няма пречка да се даде ход на делото. Относно
разпоредбата на чл. 83а, ал. 8 от ЗАНН считам, че относно отговорността на
юридическото лице, давностният срок не е изтекъл, тъй като в самата ал. 8 е
посочено, че давностният срок по чл. 83, ал. 3 от НК тече, считано от датата
на извършване на престъплението. Обикновената давност за престъплението,
по което е повдигнато обвинението – по чл. 255, ал. 3 от НК не е изтекла.
Относно привилегирования състав, от който се е възползвал подсъдимият по
наказателното дело с оглед възможността за сключване на споразумение и
определяне на наказание, давността по чл. 255, ал. 4 от НК започва да тече от
момента на внасяне на сумата, внасянето и заместването на отнетите вещи,
пари или ценности – в този смисъл е ТР № 26/01.04.1960г. по НД 17/60г. на
Общото събрание на наказателните колегии. Да, безспорно там са цитирани
по стария НК, тъй като не са посочени съответните разпоредби по
действащия НК – в т. 1 от цитираното ТР изрично е посочено, че чл. 107 НК
/отменен/ не е състав на престъпление. Това важи и за разпоредбата на чл.
1
255, ал. 4 от НК, съгласно която ако до протичане на съдебното следствие
данъчното задължение бъде внесено, се променя размерът на наказанието, но
както е посочено в това задължително ТР, което е действащо, не е отменено,
това не е състав на престъпление. Внасянето или заместването на парите,
както е в конкретния казус до откриване на първото заседание на
първоинстанционния съд е само условие за намаляване на наказанието за
съответните престъпни състави. Т. 2 от същото ТР гласи, че давностният срок
за изключване на наказателното преследване започва да тече от внасянето
или заместването на отнетите вещи, пари или ценности. Видно от
представените материали, сумата, ведно с лихвите е възстановена след
внасянето на обвинителния акт в съда, като бе дадена възможност на
подсъдимия да събере съответните суми, да може да ги внесе, поради което
считам, че давностният срок не е изтекъл, изхождайки от разпоредбите на
това ТР, а относно първоначалния момент на извършване на деянието, не е
изтекла и обикновената давност по чл. 255, ал. 3 от НК. Позовавайки се на
това ТР, давностният срок за престъплението започва от внасянето на сумата,
поради което считам, че няма пречка за даване ход на делото.

СЪДЪТ намира следното:
Производството е по реда на чл. 83а и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания и е образувано по предложение на
прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас за налагане на имуществена
санкция на юридическото лице „СИСО ГРУП“ ЕООД, ЕИК 20145596, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, обл. Бургас, ул. „Христо Кудев“
№ 8, вх. Север, ет. 3, ап. 301, с управител и едноличен собственик на капитала
З. Д. И., с ЕГН **********, в размер на 20 059,09 лева (двадесет хиляди
петдесет и девет лева и девет стотинки), представляваща имуществената
облага, с която се е обогатило юридическото лице в резултат на извършено
престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НК.
С влязъл в сила на 12.10.2022 г. съдебен акт по НОХД № 59/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, З. Д. И. е признат за виновен в извършване на
горепосоченото престъпление.
Съдът, след като се запозна с предложението и с НОХД № 59/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, констатира, че престъплението по чл. 255, ал.
4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НК, за което е осъден И., е извършено на
19.03.2014 г., а съгласно чл. 83а, ал. 8 от ЗАНН отговорността на
юридическото лице се погасява с изтичането на срок, равен по
продължителност на срока по чл. 81, ал. 3 от НК, считано от датата на
извършване на престъплението. Наказанието, предвидено за престъплението
2
по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3 от НК е до 3 години лишаване от свобода и глоба.
Давността за това престъпление, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК е 5-
годишна, а давността съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, към който текст препраща
чл. 83а, ал. 8 от ЗАНН, е в размер на седем години и половина и изтича на
19.09.2021 г.
За разлика от чл. 80, ал. 3 от НК, която разпоредба определя началния
момент на давността за наказателно преследване, в какъвто смисъл
представителят на Окръжна прокуратура – Бургас цитира тълкувателно
решение за смекчаване на наказателната отговорност и следващата от това
смекчаване по-кратка давност, препращата разпоредба на чл. 83а, ал. 8 от
ЗАНН дефинира като начален момент на погасителната давност за налагане
на имуществена санкция спрямо юридическо лице датата на извършване на
престъплението, от когато настоящият състав счита, че следва да се
изчислява продължителността на погасителния срок в това производство,
съобразявайки се в конкретика с осъществената вече по НОХД № 59/2022 г.
наказателна отговорност на представляващото физическо лице и
наказуемостта на престъплението по чл. 255, ал. 4 от НК, за което то е
осъдено. По разбиране на настоящия състав на съда, в специалния закон
/ЗАНН/ се касае за друг начален момент, от който тече погасителната давност
за административнонаказателната отговорност на ЮЛ. В противен случай /по
логиката на представителя на БОП/ би се получило така, че давността за по-
леката /бел. административнонаказателната/ отговорност на ЮЛ в конкретния
случай, в който представителят му е осъден по чл. 255, ал. 4 от НК, би изтекла
по-късно – през април 2030 г., отколкото абсолютната погасителна давност за
по-тежката /бел. наказателната/ отговорност на представляващото го
физическо лице, при това според по-тежката наказауемост по ал. 3 на чл. 255
от НК – март 2029 г.
Предвид горното са налице процесуални пречки по хода на делото, тъй
като настоящият съдебен състав следва да упражни правомощието си по чл.
289, ал. 1 от НПК, към който процесуален ред препраща чл. 83ж от ЗАНН за
неуредените в настоящото производство въпроси, като прекрати
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК поради
изтекла абсолютна погасителна давност.
Ето защо и на основание чл. 83ж от ЗАНН, вр. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АНД
№ 1552/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас срещу юридическото лице
„СИСО ГРУП“ ЕООД, ЕИК 20145596, със седалище и адрес на управление:
гр. Несебър, обл. Бургас, ул. „Христо Кудев“ № 8, вх. Север, ет. 3, ап. 301,
представлявано от З. Д. И..
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в петнадесет
дневен срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10,30 часа.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
Секретар: _______________________
4