Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 2639 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.03.2019 г. по гр.д. № 4275718г.,
СРС, ІІ ГО, 75 с-в е отхвърлил предявените от „А.з.с.н.в.“ АД, ЕИК*********, със съдебен
адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу В.Х.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 99 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД вр. с
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 500 лева,
представляваща неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 2210826 от
22.12.2014 год., вземанията по който са прехвърлени по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2015 год., ведно със законна лихва
за периода от 26.07.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 59,92 лева за периода от 18.01.2015 г.
до 17.06.2015 г., такса разходи в размер
на 45 лева, неустойка в размер на
353,40 лева за периода от 18.01.2015 год. до 17.06.2015 год. и сумата от 144,95 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 19.01.2015 г. до 26.07.2015г., като неоснователни и
недоказани.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „А.з.с.н.в.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, Офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор М.Д.,
чрез пълномощника юрисконсулт А.Б.с мотиви, изложени в нея.
Твърди се, че процесното вземане произтича от сключен на 17.02.2016 г. договор
за кредит между „И.А.М." АД и В.К., което е прехвърлено на цесионера „А.з.с.н.в." ЕАД с Приложение 1 от дата
1.07.2015 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М." АД и „А.з.с.н.в." ЕАД. В
предмета на Рамковия договор за цесия, страните се споразумяват, че ще
прехвърлят станали ликвидни и изискуеми вземания в пълен размер, произхождащи
от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица,
които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се
индивидуализират с Приложение № 1, което ще се счита за неразделна част от
договора, считано от датата на неговото съставяне. Вземанията се
индивидуализират с Приложение № 1 със съответната дата, като с неговото
съставяне, изпращане и потвърждаване се счита за неразделна част от договора,
като всяко Приложение № 1 към Рамковия договор за цесия има силата и значението
на Допълнително споразумение. Договорът за цесия съдържа подписи на законните
представители на двете страни-цедент и цесионер, предвид което следва да се приеме, че Рамковия договор
за цесия и Приложение 1, което представлява
неразделна част от договора за цесия
отразяват действителната воля на двете страни по договора за цесия - да бъде
прехвърлено процесното вземане. В изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД от страна на цедента - „И.А.М." АД е подписано и представено на
цесионера Потвърждение за прехвърляне на вземането.
Приложение 1 към договора за цесия съдържа номер и дата на договор за
кредит, ЕГН на длъжника, три имена на длъжника, отпусната главница, както и
размера на неплатените и прехвърлени по силата на договора за цесия суми,
предвид което вземането предмет на договора за цесия е индивидуализирано изцяло
и видно от приложения към исковата молба договор за кредит е налице идентичност
между вземането предмет на договора за кредит и вземането предмет на договора
за цесия. Приложение 1 към договора за цесия съдържа подписи на законните
представители на двете страни по договора за цесия - цедент и цесионер. По
делото са представени първа и последна страница на Приложение № 1, както и
страницата на която е индивидуализирано вземането на кредитора към ответника, като личните
данни на останалите длъжници, чиито вземания са прехвърлени по силата на
договора за цесия са заличени тъй като са защитени съгласно Закона за защита на
личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр.
с чл. 26, ал. 2 от 33/1Д/. Съответно
е заличена и покупната цена на вземания предмет на цесията, тъй като по своята
същност това представлява търговска тайна между цедент и цесионер. Тези
обстоятелства не представляват „външни недостатъци" на представения
документ, доколкото са направени единствено и изцяло с оглед защита личните
данни на трети лица, както и с оглед неразпространяване на търговски
взаимоотношения между двете страни по договора за цесия.
Сочи се, че в Приложение 1 към договора за цесия са отразени следните
параметри на прехвърленото вземане: Отпусната главница - 500 лв.; Общо дължимо
по кредита - 913,32 лв.; Остатък на дължима сума към датата на цесията - 969,94
лв.; лихва за просрочие към датата на цесията – 11,62 лв. Видно от изложеното,
прехвърлените суми по договора за цесия, посочени в Приложение 1 съответстват
изцяло на претендираните с исковата молба вземания, а именно: претендирана
главница - 500 лв., претендирана договорна лихва - 59,92 лв.; претендирана
неустойка - 353,40 лв; претендирани такса разходи - 45 лв., като общата
стойност на тези вземания е в размер на 958,32 лв., към които следва да се
прибавят 11,62 лв., представляващи лихва за забава до датата на цесията, при
което общата стойност се равнява на 969,94 лв., която сума е посочена и в
Приложение 1 като остатък на дължимата сума към датата на засичане. Ето защо, изключение
прави единствено размера на лихвата за забава, тъй като в Приложение 1 е
посочена лихва за забава към датата на продажбата, а с исковата молба се
претендира лихва за забава до датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Разликата
в общия размер на дълга по Приложение № 1 и цената на иска произхожда от
начисленото обезщетение за забава от ищцовото дружество за периода от датата на
цесия до датата на подаване на заявлението. Претендираната лихва за забава в
исковата молба е в общ размер на 144,95 лева, представляващи 11,62 лева
начислената лихва за забава от предишния кредитор до датата на цесията
19.01.2015 г. и 133,33 лева, представляващи начислената лихва за забава от
ищцовото дружество за периода от датата на цесията 01.07.2015 г. до датата на
подаване на заявлението. При тези данни е доказано, че има пълно сътветствие в
параметрите на прехвърленото вземане и претендираните размери на предявените
искове по делото.
Сочи още, че процесуалният представител на ответника в отговора на исковата
молба не е направил възражение свързани с доказателствената сила на Приложение
1, а съдът не може да основава решението си на обстоятелство, което ответникът
не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата молба, като
такова становище е застъпено от ВКС в Решение № 42 от
12.03.2013г. По гр.д. № 701/2012г., I ГО и Решение № 154 от 24.08.201бг. по
гр.д. № 3848/2015г., IV ГО.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмените процесното като неправилно и незаконосъобразно и спорът да бъде решен по същество. Претендира
присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски
за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение в размер на 350 лв.
Въззиваемата
В.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения си по
делото особен представител адвокат В.П.Н. от САК оспорва въззивната жалба.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Съдът констатира
следното от фактическа страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99 ЗЗД
вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ АД твърди, че между „И.А.М.“ АД, в
качеството му на кредитор и В.Х.К., в качеството й на кредитополучател, бил
сключен Договор за паричен заем № 2210826, по силата на който първият е
отпуснал на ответника паричен заем в размер на 500 лева, а ответникът се е
задължил да върне сумата, заедно с договорената възнаградителна лихва. В
договора било уговорено, че при забава в плащането на погасителна вноска повече
от 30 календарни дни, заемателят дължи на заемодателя такса разходи в размер на
9 лева, която е дължима и за всеки следващ период на забава в плащането повече
от 30 дни. Твърди, че съгласно клаузите на договора ответникът се е задължил, в
3-дневен срок от подписване на договора, да предостави на заемодателя обезпечение,
което той не е сторил, поради което му е начислена неустойка в размер на 353,40
лева. Сочи, че ответникът не е
изплатил изцяло дължимите от него суми. Твърди, че на 01.07.2015 год. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 год., сключен между него и „И.А.М.“ АД, по силата на
което процесното вземане му е прехвърлено. Моли съда да постанови решение, по
силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 500
лева-главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.07.2017
г. до окончателното плащане, сумата от 59,92 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 18.01.2015 г. до 17.06.2015 г. сумата от 45 лева,
представляваща такса разходи, сумата от 353,40 лева, представляваща неустойка
за периода от 18.01.2015 год. до 17.06.2015 год. и сумата от 144,95 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 19.01.2015 г. до 26.07.2015 г.
Претендира разноски
Ответникът В.Х.К., чрез назначения й особен
представител, е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове.
По делото не е спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства, че между ответника В.Х.К. и и „И.А.М.“ АД са съществували облигационни правоотношения, възникнали по
силата на Договор за паричен заем № 2210826 от 19.12.2014 год., представляващ договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК в сила от 12.05.2010 г., представляващ приложимо
право към момента на сключването на договора, че на 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който „И.А.М.“
АД, в качеството му на цедент, е прехвърлил н. „А.з.с.н.в.“ ООД, в качеството му на цесионер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които според настоящата инстанция са индивидуализирани
в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.
Първият въпрос е свързан с това дали ищцовото дружество е
материално легитимиран кредитор на вземанията по договора за предоставяне на паричен
заем.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99-чл. 102 ЗЗД. Общото между
тази правни институти е промяната в субектите на облигационното отношение.
Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания, но и на права по
договор чрез цесия, както и прехвърляне на правоотношение, при което се
съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг.
Съответно цесията е договор, с който кредиторът на
едно вземане- цедент, го прехвърля на трето лице-цесионер, като последният
разполага с правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да бъдат
вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са и
процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона липсва
изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането
в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора.
Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички
акцесорни права /освен ако е уговорено противното/. Обстоятелството, че цесията
засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице-
длъжника, налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника
за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление,
с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено
на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде
извършено от стария кредитор /цедента/ – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.
1 ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията – това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право
и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК /виж Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК,
Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК,
Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., ІІ т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи
задължителна съдебна практика/.
Установено е, че между „И.А.М.“ АД и ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ООД
/сега ЕАД/ е бил сключен на 16.11.2010 г. рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/, по силата
на който „И.А.М.“ АД, в качеството му на цедент, е прехвърлил н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
в качеството му на
цесионер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях.
Видно е от клаузата на чл. 2.1, че по отношение на
индивидуализацията на прехвърлените вземания договорът съдържа изрично
препращане към Приложение № 1, съставляващо негова неразделна част, а по
отношение на следващи нови вземания страните са постигнали съгласие, че същите
ще се индивидуализират в ново Приложение № 1 със съответна нова дата /което с
подписването му става неразделна част от договора/, което има значението на
допълнително споразумение към договора. Минималното съдържание на Приложение №
1 е установено в клаузата на чл. 2.2 от договора за цесия.
По делото е представен препис от Приложение № 1 от
01.07.2015год., заверен от ищеца/ стр. 1,29 и 36/, в което са направени
заличавания по начин, че в същото да фигурират единствено вземания, описани на
ред 1738 по следния начин: кредит-2210826, ЕГН и име на длъжника- В.Х.К., дата
на договора-22.12.2014 г., отпусната главница -500 лв., общо дължимо по кредита-913,32
лв. и остатък на дължима сума към датата на цесията/19.05.2015 г./-969,54 лв. и
покупна цена от 11,62 лв., представляваща лихва за просрочие към датата на
цесията.
Когато по делото се прилага документ, той може да
бъде представен и в заверен от страната препис, т.е. преписът следва да
възпроизвежда пълното съдържание на документа-виж чл. 183 ГПК. Ищецът основава
претенциите си, респ. качеството си на кредитор, на договор за цесия и
Приложение № 1 от 01.07.2015 г. с характер на допълнително споразумение към
договора, но е представил препис-извлечение /извадка/ от това Приложение №1,
което е двустранно подписано – в него се съдържа избрана от него част от
волеизявленията на страните по горепосочения рамков договор, а останалата част
е видимо заличена при изготвянето му.
Писмените доказателства следва да се преценяват
съобразно с изискванията за доказателственото им значение, установени в чл. 178-
180 ГПК. Ако в един писмен документ
са направени различни поправки: зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на
текст, заличаване на текст и пр., без изрична уговорка от издателите, че това е
извършено по общо съгласие, възниква несигурност относно действителната им
воля. Кога те са подписали документа-след нанасянето на поправките или преди
това, респективно дали са съгласни с тях или не, е фактически въпрос за
автентичността на документа, обуславящ неговата доказателствена сила, който
следва да бъде решен от съда. Неговото вътрешно убеждение се формира въз основа
на всички доказателства по делото, включително и свидетелски показания- чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК.
В разглеждания случай ответникът не е оспорил
съществуването на първообразния документ /оригинала/ на Приложение № 1 от 01.07.2015
г., не е изложил твърдения, че и в него са налице външни недостатъци или че
съдържанието на препис-извлечението не съответства на това на оригинала в
частта му, която се отнася до ред 1738, респективно не е направил и искане по
чл. 183, изр. 1 ГПК-за представянето му, респ. на официално заверен препис от
него. В този смисъл няма основание да бъде напълно отречена или занижена доказателствената стойност на представения по
делото препис-извлечение от Приложение № 1 от 01.07.2015 г., с характер на допълнително
споразумение към договора за цесия, който по своето правно естество е частен
документ-чл. 180 ГПК, както неправилно СРС е приел, че не са ангажирани
доказателства, че със сключения договор за цесия е прехвърлено процесното
вземане. Освен това вземанията са оспорени от ответника не поради това, че не
са прехвърлени на ищеца, като доводи са изложени само относно иска по чл.92 ЗЗД, като е направено възражение за прекомерност на претендираната неустойка,
както и относно претенцията за обезщетение за забава от 144,95 лв. с
твърдението, че сумата е поискана за периода от 19.01.2015 г. до датата на
подаване на заявлението, който период включва претенцията по договорената лихва
от 18.01.2015 г. до 17.06.2015 г., поради което сумата от 59,92 лв. следва да
бъде изключена.
Следователно доказано е, че по силата на твърдения
договор за цесия на ищеца са били прехвърлени вземанията по договора за
предоставяне на паричен заем 2210826 от 19.12.2014 год.
Доколкото към исковата молба, предмет на
настоящото производство, е приложено уведомление за прехвърлянето на вземанията
по процесния договор, изходящо от цедента /стария кредитор/, чрез неговия
пълномощник – новия кредитор /ищеца/, което е достигнало до ответника на 28.06.2018
год., когато са му били връчени преписи от исковата молба и приложенията към
нея, то следва да се приеме, че цесията има действие за В.Х. К., ЕГН **********.
По делото е безспорно, че ответникът е усвоил
предоставената му в заем сума от 500 лв., както и че не са били извършени плащания от негова страна на същата, поради
което дължи посочената главница.
Несъмнено е, че длъжникът може да прави на
цесионера всички възражения, които би могъл да прави на цедента -чл. 26, ал. 2 ЗПК и арг. чл. 103, ал. 3 ЗЗД.
Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договор /източник в частност на претендираните от
заявителя вземания/, в т.ч. да уговорят неустойка,
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските
сделки, така и за търговските сделки /чл. 288 ТЗ/, като за спазването им съдът
следи служебно, в т.ч. при искане за присъждане на неустойка- виж и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/2009 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСТК и с т. 1 и 2 от
Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК.
В разглеждания случай ищецът претендира неустойка в размер на 353,40 лв. за
неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на обезпечение по договора
за предоставяне на паричен заем-чл.4, ал.2 вр. с чл. 4, която се заплаща от
заемателя разсрочена заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от
вноските се добавя сума в размер на 58,90 лв., както и такси разходи в размер
на 45 лв. за събиране на просрочени задължения по чл.8 от договора.
Както вече бе посочено, договорът за потребителски
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит – Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 год., в сила
от 12.05.2010 год., като регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9.
Приложимите в частност разпоредби на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК /по арг. за
противното от чл. 4 от закона/, които са императивни, указват последиците при
забава на потребителя – в този случай кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като размерът на обезщетението
за забава е лимитиран до законната лихва.
Въз основа на твърденията на ищеца във връзка с
възникването задължението за неустойка и задължението за такси за събиране на
просрочени задължения, настоящият съдебен състав приема на първо място, че
уговорената неустойка има за цел да обезпечи изпълнението на главното
задължение на заемателя /потребителя/ да върне в срок предоставената му в заем
сума, ведно с възнаградителната лихва и съответно да обезщети кредитора за
вредите от забавата. И това е така, доколкото при неизпълнение на посочените
главни задължения за длъжника възниква допълнително задължение да учреди
обезпечение, а при неизпълнение на последното за кредитора се поражда вземането
за неустойка. С оглед посочената обусловеност на задълженията, респ.
предпоставките за възникването на второто от тях и на това за неустойка, то
следва да се приеме, че целта на последната е да обезпечи изпълнението на
основните задължения на заемателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение,
т.е. на практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение.
Задълженията за заплащане на такси за събиране на
просрочени задължения също се пораждат от неизпълнението на главните задължения
на заемателя /потребителя/ да върне на падежа предоставената му в заем сума,
видно с възнаградителната лихва, т.е. и с тях се цели обезпечаване на срочното
изпълнението на тези задължения и да се обезщетят вредите от забава.
Същевременно целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва
да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от
веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на
които ищецът, в качеството си на цесионер, основава процесните вземания и с
които е уговорено, че при забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат
на горепосочените императивни законови норми, които ограничават отговорността
на потребителя, поради което са нищожни-чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. А след
като цедентът не е титуляр на прехвърлените вземания за неустойки и такси, то
договорът за цесия не е породил транслативен ефект и тези вземания не са
преминали в правната сфера на цесионера- ищец, поради което и последният не се
легитимира като техен носител.
Налице са валидно възникналите задължения за
главница от 500 лв., обезщетение за
забава върху просрочената главница за периода от 19.01.2015 г., като 01.07.2015
г./ датата на прехвърляне на вземането е от 01.07.2015 г., поради което от този
момент се дължи сумата до 26.07.2017 г./ датата на подаване на заявлението в
съда, което според приетата по делото ССЕ възлиза на сумата от 103, 69 лв., а не претендираните 133,33 лв., ведно със законната лихва от
датата на входиране заявлението в съда до окончателното плащане на задължението,
договорна лихва от 59,92 лв.,
считано от 18.01.2015г./датата на падежа на първата непогасена вноска до
17.06.2015 г./падежа на последната погасителна вноска/, като не се дължат
начислените лихви за просрочие от 11,62 лв.
Решението следва да бъде отменено за посочените
суми и да се приеме за установено между страните, че те се дължат от
ответницата.
В останалата част решението следва да бъде
потвърдено
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски за първата инстанция в
общ размер от 900 лв., от които 25 лв. държавна такса за заповедното
производство, 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт, 125 лв. държавна такса за
исковото производство, 300 лв. внесен депозит за особен представител, 300 лв.
възнаграждение за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, които и съобразно уважената част от иска/0,60/ възлизат на 540 лв., платими от ответницата.
За въззивната инстанция
въззивникът/ ищец е направил разноски в общ размер от 425 лв., от които 25 лв.
за държавна такса, 300 лв. за особен п редставител и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, които и съгласно уважената част от иска възлизат на 240 лв., платими от въззиваемата/ответница.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 31.03.2019 г. по гр.д.№ 42757/2018г. на
СРС, ІІ ГО, 75 състав в частта, в която
съдът е отхвърлил предявените от „А.з.с.н.в.“ АД, ЕИК*********, със съдебен
адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу В.Х.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка
с чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от
500 лева, представляваща неизплатено
задължение по Договор за паричен заем № 2210826 от 22.12.2014 год., вземанията
по който са прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.07.2015 год., обезщетение за забава в размер на 103, 69 лв., считано от 01.07.2015 г.,
до 26.07.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от 26.07.2017г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 59,92 лева за
периода от 18.01.2015 г. до 17.06.2015 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че В.Х.К., ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.“
АД, ЕИК********* следните суми: сумата от 500 лева, представляваща неизплатено
задължение по Договор за паричен заем № 2210826 от 22.12.2014 год., вземанията
по който са прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.07.2015 год., обезщетение
за забава в размер на 103, 69 лв.,
считано от 01.07.2015 г., до 26.07.2017 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата за периода
от 26.07.2017г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 59,92 лева за периода от 18.01.2015 г. до 17.06.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения си по делото особен
представител адвокат В.П.Н. от САК да заплати н. „А.з.с.н.в.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, Офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор М.Д.,
чрез пълномощника юрисконсулт А.Б.направените по делото разноски за първата инстанция в общ
размер от 540 лв., а за настоящата инстанция в размер на 240 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.