Решение по дело №1041/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260480
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20205530101041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ......              29.12.2020г.       Гр. Стара Загора

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 09 ноември                          2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: ТАНЯ ИЛКОВА

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 1041, по описа за 2020 година.

 

 

     Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците М.И.М. и М.И.Н., твърдят в исковата си молба, че  са наследници на Иван М.И. (Дафинов), ЕГН **********,*** Загора, починал на 07.09.2003г., чийто баща бил М.И. Димитров (Дафинов), роден на *** *** Загора,  починал на 06.05.1948г.

Приживе дядо им - М.И. Димитров (Дафинов) притежавал поземлен имот, с приблизителна площ от около 1600.00 кв.м., находящ се в с.Кирилово, община Стара Загора, област Стара Загора. По силата на Регулационен план, приет със Заповед № 504/07.12.1927г. за улична регулация и Заповед № 1927г. за дворищна регулация , западната част от притежавания от дядо им поземлен имот № 205, в кв.26, по плана на селото, бил урегулиран в парцел II-205 и парцел VII-205. След смъртта на дядо им М.И. Димитров (Дафинов) на 06.05.1948 г., баща им Иван М.И. (Дафинов) започнал да владее самостоятелно и за себе си оставения в наследство от баща си имот. Към 07.05.1958г. баща им Иван М.И. (Дафинов) придобил процесния поземлен имот, по наследство и давност.

През 1963г. бил приет нов Дворищно регулационния план, по силата на който имот № 205 е записан като имот № 382, като частта от него, съответстваща на парцел II-205, по стар план, е била урегулирана в II- 382 на кв.46, а частта от имота, съответстваща на парцел VII-205, по стар план, е била изключена от строителните граници на населеното място. Преди и след неговото изключване, поземления имот, съответстващ на парцел VII-205 на кв.46 по стар плана на с.Кирилово никога не е бил отчуждаван, никога не е бил одържавяван и никога не е бил внасян или отнеман в полза на ТКЗС или други негови образования. Твърдят, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ баща им не е подавал заявление за възстановяване на правото на собственост върху този имот, тъй като същият не му е бил отнеман. До своята смърт той самостоятелно, а с напредването на възрастта му, чрез първия от ищците обработвал и владеел имота, като в него има засадени множество дръвчета и култури. Имотът е ограден, като тази ограда никога не е била местена през годината, а само частично обновявана и поддържана.

При направена през 2019г. справка в Община Стара Загора, установили, че за имота им, представляващ парцел VII-205 на кв.46 по плана на с. Кирилово от 1927г. е съставен Акт за частна общинска собственост, като същият е актуван като ПИ - 36899.16.382, целият с площ от 761 кв.м. по кадастралната карта на землището на с.Кирилово Община Стара Загора.

Твърдят, че притежаваният от тях поземлен имот не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и ако той е бил включен във фонда на земеделските земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, то това е станало без да е налице каквото и да било правно основание.

Ищците молят съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на Община Стара Загора, че по силата на наследственото правоприемство от техния баща Иван М. Дафинов, ЕГН: **********, б.ж. на гр.Стара Загора, починал на 07.09.2003г. са собственици по наследство и давност на поземлен имот с идентификатор 36899.16.382 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-397/25.09.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Кирилово, местност До село, с площ от 761 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия : 5, с номер по предходен план: 016382, при съседи: 36899.16.380, 36899.16.379, 36899.15.287, 36899.16.383, 36899.888.9901. Претендират за на правените по делото разноски.

Ответникът Община Стара Загора, представлявана от кмета Живко Тодоров, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор по исковата молба. Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради следните причини:

Възразява относно твърдението на ищците, че са собственици по наследство и давностно владение на описания в исковата молба имот. Според чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ (Нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм., бр. 61 от 2015 г.) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. - решения № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87 и 98 от 1997 г.), или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (обн., ДВ, бр. 1 от 1991 г.; попр., бр. 21 от 1991 г.; изм., бр. 62 от 1997 г.), не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Съгласно чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) от Закона за собствеността не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗОС ( обн. ДВ бр. 44/1996 г.) имотите и вещите - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. В по - късната редакция на чл. 7, ал.1 от ЗОС (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) имотите и вещите - публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. Наред с това според § 1, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г„ бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г„ в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г„ в сила от 31.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) от Закон за допълнение на Закона за собствеността давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ / изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2009 г. / общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.

Сочи, че Община Стара Загора е собственик на имот № 016382, в местност „До село", землището с. Кирилово, Община Стара Загора, с площ 760 кв. м., при граници: имот № 000064, имот № 016379 и имот № 000287, 016383. За описаният имот е съставен акт за частна общинска собственост № 10918/ 26.11.2012 г.

Освен това ищците не са представили по делото документ за собственост на процесния имот. Счита, че липсват доказателства, че Иван М.И. (Дафинов) е наследник на М.И. Димитров (Дафинов); липсват доказателство по делото, че Иван М.И. и Иван М. Дафинов са имена на едно и също лице; липсват доказателства по делото, че и М.И. Димитров и М.И. Дафинов са имена на едно и също лице..

Ответникът моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърли, като неоснователен, предявеният срещу Община Стара Загора иск по отношение на поземлен имот с идентификатор 36899.16.382 по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 397/25.09.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Кирилово, местност „До село", с площ 761 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, НТП: нива, категория на земята при неполивни условия: номер по предходен план 016382, при граници: 36899.16.380, 36899.16.379, 36899.16.383, 36899.15.287, 36899.888.9901. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

  В съдебно заседание ищецът М.М. се явява лично, заедно с пълномощника си, като поддържа исковата молба. Претендира за направени по делото разноски. Ищцата М.Н. не се явява и не изпраща представител. Ответникът се представлява от процесуалния си представител, който поддържа доводите си за неоснователност на иска.Претендира за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.

 От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

     

  Правното твърдение на ищците е, че се явяват собственици на имот с идентификатор 36899.16.382 по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 397/25.09.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Кирилово, местност „До село", с площ 761 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, НТП: нива, категория на земята при неполивни условия: номер по предходен план 016382, при граници: 36899.16.380, 36899.16.379, 36899.16.383, 36899.15.287, 36899.888.9901. Притежаваното от тях право обосновават по силата  наследственото им правоприемство от техния дядо М.И. Димитров /дафинов/, а после и от баща им Иван М.И. /Дафинов/.

В представеното удостоверение за наследници от 25.09.2019г., издадено от кметството на с. Кирилово, общ. Стара Загора, фигурират законните наследници на сочения от ищците праводател М.И. Димитров /Дафинов/, поч. на 06.05.1948г., измежду които Иван М. Дафинов, поч. на 07.09.2003г.. Последният, видно от удостоверение за наследници от 09.04.2019г. на кметството на с. Кирилово, е оставил за законни наследници двете си деца – ищците по делото.

Ответната Община – Стара Загора се легитимира като собственик на процесния имот – имот № 016382,в землището на с. Кирилово, в местността „До село“, по силата на Акт № 10918 за частна общинска собственост от 26.11.2012г. Представена е Заповед № 120/21.10.2009г., издадена от Директор ОД ”Земеделие” гр. Стара Загора,  на основание чл. 45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, с която е одобрено протоколно решение № 19 от 01.09.2009г. от заседание на Комисия по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ относно определени имоти по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ за землищата в Община Стара Загора. Към заповедта са приложени протоколно решение № 19/01.09.2009г., както и Приложение № 1 към него, от които е видно, че са признати за общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земи, измежду които попадат и тези в с. Кирилово, общ. Стара Загора.

  Видно от скица № К 05730/26.10.2012г. на Общинска служба по Земеделие – Стара Загора, имот № 016382, представляващ нива в землището на с. Кирилово, ЕКАТТЕ 36899, общ. Стара Загора, в местността „До село”, е стопанисван от общината, с посочена площ 0.760 дка., категория пета. Същият имот е вписан в регистъра на  земеделски земи, гори и земи в ГФ, като стопанисван от Община Стара Загора – видно от представеното извлечение от регистъра към Общинска служба по Земеделие  гр. Стара Загора. Същият имот фигурира и в удостоверение изх.№ 1744/29.10.2012г. на Общинска Служба по земеделие гр. Стара Загора, от което се установява, че имотът фигурира като собственост на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ в  картата на възстановената собственост на с. Кирилово.

По делото е приложено обявление в ДВ, бр.53/11.06.1999г. на ПК – Стара Загора, с което на, на осн. чл. 25, ал.5 от ППЗСПЗЗ, се съобщава на заявителите за възстановяване собствеността възрху земеделските земи в землищата на селата Кирилово, Малка Верея и на Стара Загора, че са одобрени коригираните им планове за земеразделяне. Предоставен е 14 дневен срок на заинтересованите лица да направят писмени възражения по одобрените планове чрез поземлена комисия до окръжния съд. Съобщено е също, че в 30 дневен срок от обнародването ще бъде извършен въвод във владение съгласно влезлите в сила планове за земеразделяне.  

От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и  добросъвестно изпълнено, се установява, че имот с идентификатор 36899.16.382 е идентичен с поземлен имот с номер 016382, в землището на с. Кирилово, местност „До село“, представляваща нива пета категория, с площ от 760 кв.м. Този имот, по регулационния план на с. Кирилово, одобрен със Заповед № 504/07.12.1927г. за уличната регулация, и Заповед № 3320 от м.12.1927г. за дворищната регулация, отговаря на парцел VII- 205 в кв. 46, като имотът е бил в регулацията на с. Кирилово. В разписната книга към този план /по делото е приложена извадка/ за собственик на парцели II- 205 и VII- 205 в кв. 46, с обща площ от 1235 кв.м., е записан М.И. Димитров. Следващият кадастрален и регулационен план на с. Кирилово е одобрен със Заповед № 340/15.05.1963г., като в него съответстващия на парцели II- 205 и VII- 205 в кв. 46, имот е заснет с пл. № 382 и за него е отреден парцел II – 382 в кв.34. Останалата част от имот 382, съответстваща на парцел  VII- 205, е изключена от регулационните граници на населеното място. В разписната книга към този план за собственик на имот с пл.№ 382 е записан Иван М.И. Дафинов /копие от този план и разписната книга към него са приложени към делото/. В частта от имот 382, южно от парцел II – 382 са построени масивна стопанска сграда с площ от 52 кв.м. и пристройка към нея от изток, с площ от 17 кв.м., кладенец и бетонов резервоар за поливане. Ползваната от ищците площ от имот 382 е 1295 кв.м. С одобрения план за земеразделяне за землището на с. Кирилово, обявен в ДВ бр.53/11.06.1999г.  част от имот 382 е изключена от регулация, която част е нанесена с номер 016382. Този имот, за който е издадена скица № К05730/26.10.2012г. е посочено, че е стопанисван от общината. През 2003г. с одобрения със Заповед № 300 – 4 – 19/27.03.2003г. кадастрален план на с. Кирилово, имот с пл. № 382 получава нов номер 501.434 - записан на името на Иван М. Дафинов, като имотът е с площ от 1252 кв.м. Вещото лице посочва, че това е и площта, материализирана към 2003г. и към момента, от ищците, с телена мрежа.   

По делото е представен нот. акт № 121, том втори, рег.№ 4425, дело № 132/2002г. на нотариус Евелина Кръстева, с рег.№ 395 в НК и с район на действие СтРС, по силата на който М.И.М., със съгласието на съпругата си, са продали на дъщерите си Светла Стоянова и Иванка И. 650/760 ид.ч. от дворно място, цялото от 760 кв.м. находящо се в с.Кирилово , общ. Стара Загора, съставляващо УПИ II – 382  в кв.34  по плана на селото, заедно с двуетажна масивна жилищна сграда и стопански постройки. За същите постройки в съдебно заседание, пълномощникът на ищците заявява, че не разполагат с документи за построяването им.

Относно установяване факта на владеенето на имота, по делото са събрани гласни доказателства. Свидетелите Пенка Минчева и Иванчо Минчев заявяват в показанията си, че ищците стопанисват имоти, находящи се в с. Кирилово, измежду които и място с площ от около декар и половина – два декара, което е било още на техния дядо. Мястото е накрая на село Кирилово, оградено е, като никога не е отнемано или внасяно в ТКЗС. Преди 1960 г. в мястото е имало кошари с овце, където дядото на ищците е гледал животни, а около 1980 г. били построени нови постройки.

   

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, СЪДЪТ стига до следните правни изводи:

       

Правният интерес на ищците от провеждането на производството по предявения установителен иск се обосновава от оспореното от ответника право на собственост за ищците върху процесния имот по силата на Акт № 10918/26.11.2012г. за частна общинска собственост. Правното основание за издаването на този акт е заповед от директора на Областната дирекция "Земеделие" за одобряване на протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ за определяне на процесния имот като такъв по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ (земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, явяваща се на това основание общинска собственост по силата на  посочената разпоредба).           

    

Съобразно одобреният със Заповед № 340/1963г. кадастрален и регулационен план на с. Кирилово, съответстващия на парцели II- 205 и VII- 205 в кв. 46, имот е заснет с пл. № 382 и за него е отреден парцел II – 382, в кв.34. Останалата част от имот 382, съответстваща на парцел  VII- 205, е изключена от регулационните граници на населеното място. Видно от извадка от разписен списък към плана от 1963г. на с. Кирилово, за собственик на имот II – 382, с площ от 760 кв.м., е записан Иван М.И. Дафинов, като е посочен нот. акт № 157, том първи, дело № 544/1991г. Този регулационен план е действащия към момента регулационен план на с. Кирилово. Ползваната от ищците площ от имот 382 е 1295 кв.м. – имот II – 382, с площ от 760 кв.м., и 535 кв.м. Процесният имот с идентификатор 36899.16.382 по КККР на с. Кирилово е идентичен с имот № 016382 по КВС на землището на с. Кирилово. По отношение на същия имот Община Стара Загора претендира правото на собственост, въз основа на Заповед № 120/21.10.2009г. на  ОД„Земеделие” Стара Загора, на осн. по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ.

Спорно се явява обстоятелството дали по отношение на имота е приложима разп. на чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, съобразно която, Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. Съгласно същата разпоредба, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.

Ответната община се заявява като собственик на имота, като счита, че с одобряването на РП за с. Кирилово през 1963г. имотът, като изключен от регулацията на селото,  е придобил статут на земеделска земя и е станал общинска собственост, поради което от този момент по отношение на него придобивна давност не може да тече. Счита също, че постройките, изградени в процесния имот са след 25.09.2017г., поради което по отношение на тях не се прилага разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР от ЗУТ и не представляват търпими строежи.

Възраженията на ответника са неоснователни. Макар да е бил изключен от регулация, процесният имот никога не е бил включван в блокове на ТКЗС, нито е бил отчуждаван и причисляван към ДПФ /по реда на ЗПИНМ /отм./ или ЗТ /отм.//, следователно – не е бил държавна, респ. общинска собственост и спрямо него не е действала забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване чрез давностно владение. по делото липсват данни и доказателства, които оборват собственическите права на ищците и по конкретно такива, които обосновават правото на собственост на Общината, произтичащо от обстоятелството, че имотът е бил включен в ТКЗС и лицата, от които е бил отнет, респ. техните наследници, не са предприели действия за възстановяване на правата си по реда на приетите след 1990 г. реституционни закони. Съгласно хипотезите по чл. 10 ЗСПЗЗ задължението за такива действия се обуславя от включването на имота в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което липсата на административен акт за възстановяване на собствеността върху него не обосновава автоматично придобиването му в собственост от съответната Община.Съгласно чл. 10, ал.1 – 14 от ЗСПЗЗ, на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Целта на закона е да се върне едно предходно фактическо или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане/ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Поради това, не е искано възстановяване на собственост по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, а и не е следвало да бъде възстановявана по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона. Същевременно, по отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са ги закупили, забраната по чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност не се прилага.  При запазен частен характер на процесния имот режимът на разпореждане се подчинява на общите правила в т. ч. и относно възможността имотът да се придобие по давност. Безспорно от гласните доказателства се установява, че имотът е владян и ползван непрекъснато и необезпокоявано  още от наследодателите на ищците, а после и от самите тях,  с явното намерение за своене, без противопоставяне от никого. Установява се, че праводателят на ищците, както и те, никога не са губили владението върху имота, като преди 1960 г. там е имало кошари, а после били изградени нови постройки. Ирелевантно по делото е моментът на изграждане на постройките, в каквато насока е възражението на ответника. Същественото е установяване владеенето върху имота, каквото в случая е безспорно установено.  Т.е., твърдяното в исковата молба  оригинерно придобивно основание, безспорно се установява. Безспорно установеното владение на ищците върху процесния имот обосновава извода, че актът на Община Стара Загора за общинска собственост не поражда вещно право на собственост в полза на общината върху атакувания имот.

   

Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че предявеният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен, поради което и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца М.М. направените по делото разноски в размер на 570 лв., от които 50 лв. - за платена по делото държавна такса, 10 лв. за платена такса за вписване на исковата молба, 150 лв. за възнаграждение за вещо лице, и 360 лв. за платен адвокатски хонорар.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА   ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Стара Загора с адрес: гр. Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики № 107, представлявана от кмета Живко Тодоров, че ищците М.И.М., ЕГН **********, и М.И.Н., ЕГН **********,***, по силата на наследствено правоприемство са титуляри на правото на собственост на основание давностно владение върху поземлен имот с идентификатор 36899.16.382 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-397/25.09.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Кирилово, местност „До село“, с площ от 761 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия : 5, с номер по предходен план: 016382, при съседи: 36899.16.380, 36899.16.379, 36899.15.287, 36899.16.383, 36899.888.9901.

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора с адрес: гр. Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики № 107, представлявана от кмета Живко Тодоров, да заплати на М.И.М., ЕГН **********,***, сумата от 570 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Старозагорския окръжен съд.        

                

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :