Определение по дело №487/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 711
Дата: 18 юли 2022 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20221200500487
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 711
гр. Благоевград, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова

Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500487 по описа за 2022 година
Производството пред БлОС е образувано по подадена частна жалба от
Й.Д. вх. № 505749/1.7.2021 г. против разпореждане № 502374/10.06.2021 г.,
постановено от РС-Разлог по гр.д. 173/2013 г. по описа на с.с.
Жалбоподателката сочи, че разпореждането е неправилно, постановено
в противоречие на материалния и процесуалния закон при неверни
фактически изводи. Сочи, че не е уведомена за указанието на съда за внасяне
на държавна такса, за което назначения й особен представител е следвало да я
уведоми. Моли разпореждането да се отмени.
По частната жалбата е изразено становище от В. В. Д., който сочи,
че е основателна.
Изразено е становище и от И. А. като законен представител на В.Д.,
чрез упълномощения адвокат, за неоснователност на частната жалба.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения в закона
срок. За спазване срока за подаването й съдът съобрази, че от данните за
връчване на атакуваното разпореждане на жалбоподателката не може да се
направи извод за надлежното му връчване т.е. то да е в съответствие с
уреждащите връчването правила в ГПК.
За произнасяне по частната жалба, БлОС съобрази материалите по гр.д.
173/2013 г. по описа на РС-Разлог, от които е видно следното относно
връчванията на Й. В. Д. на съдебните книжа:
РС по молба по чл. 349, ал. 6 ГПК за обезсилване на влязло в сила
решение постановява Решение № 185/9.1.2020 г. На страната Й. В. Д., поради
ненамиране на адреса й, по делото й е назначен особен представител – адв.
А.Х. при условията на чл.47, ал. 6 от ГПК.
1
След постановяване на решението Й. В. Д. подава лично жалба вх. №
2020/17.2.20 г. /л. 623/ срещу решението, която изпраща по пощата на
14.2.2020 г. и в която не посочва адрес за кореспонденция, чрез който да се
осъществяват връчвания на съдебни книжа, уведомления и т.н. Въпреки
липсата на изричен адрес в жалбата съдът е изпраща съобщението за без
движение на адреса в гр. София, посочен върху плика, с който е изпратена до
съда. Всички книжа изпращани на този адрес /не само указанията по повод
редовността на ВЖ/ обаче се връщат от призовкаря, с отбелязването, че
лицето не живее на адреса от много години, отдава го под наем; че е в
чужбина, като отбелязването е по данни на външен домоуправител В.В.. С
това отбелязването 15.05.20 г. е върнато съобщението за без движение на ВЖ
с указанията на съда за внасяне на ДТ от 25 лв. и представяне екземпляри от
жалбата за връчване на останалите страни /л. 599/. Съдът е постановил
указанието да се връчи и на особения представител, осъществено на
27.5.2020 г. /л.600 и 604/.
Й. В. Д. подава молба /л. 602/, изпратена по пощата на 3.6.2020 г.,
входирана в съда под № 4502 с искане за освобождаване от държавна такса по
ВЖ. Видно е, че в същата тя посочва адрес в гр. Банско. Въпреки посочения
адрес, указанията на съда за представяне на доказателства във връзка с
молбата се връщат от адреса, че лицето не се намира на него /призовкаря сочи
три дати, на които го е посетил - л. 605/. С определение № 500675/5.2.2021 г.
съдът е оставил без уважение молбата на Й. В. Д. за освобождаване от ДТ по
ВЖ /л. 615/. Определението е връчено на особения й представител. С
разпореждане № 501506/31.3.2021 г. съдът е разпоредил връщане на
въззивната жалба, заради неизпълнение на дадените указания – л.628.
Разпореждането също е връчено на особения й представител на 16.4.21 г.
С частна жалба /на л.642/ вх. 504006 изпратена по пощата на 16.4.2021
г. Й. В. Д. атакува разпореждане № 501506/31.3.2021 г. за връщане на ВЖ. В
частната жалба, посочва за адрес в гр. София /адреса, който е посочен върху
плика, с който е изпратила въззивната жалба до съда/. ЧЖ вх. 504006 е
върната от съда с ново разпореждане под № 502347/10.6.20201 г. отново
заради неизпълнени указания. Именно последното разпореждане се атакува с
частната жалба вх. № 505749/1.7.2021 г., по която е образувано настоящото
въззивно производство, от което следва, че обхвата на настоящата въззивна
проверка се свежда до правилността на администрираната от РС ЧЖ вх. №
504006/19.4.21 г.
Указанието на РС за внасяне на ДТ по подадената ЧЖ вх. №
504006/19.4.21 г. и за представяне на преписи от нея, е в съответствие с чл.
275, ал. 2 от ГПК, който препраща към чл. 261 и чл. 262 от ГПК, от които е
видно, че в правомощията на първоинстанционния съд е да администрира
частната жалба, част от която е и проверката -внесена ли е дължимата
държавна такса и представени ли са преписи от жалбата според броя на
лицата, които участват по делото - което ако не е сторено съдът следва да
съобщи на страната да отстрани нередовността.
Произнасянето от въззивният съд налага да се прецени дадени ли са на
2
страната от РС ясни и точни указания за всички предоставени й от закона
процесуални права и задължения, включително последиците от неизпълнение
на дадените указания.
Указанията за нередовността на ЧЖ 504006 за заплащане на ДТ и за
представяне на преписи от същата за връчване на останалите страни са
изпратени за връчване на жалбоподателката Й.Д. на адреса в гр. София /л.
632/, откъдето съобщението е върнато с отбелязване на 10.5.21 г. от
призовкаря, че лицето не живее на посочения адрес от много години; че
живее и работи в чужбина, което призовкаря е посочил, че е отразил по данни
от външен домоуправител ЕС В.В.. Поради така върнатото съобщение РС е
постановил съобщението да се връчи, чрез поставяне/залепване на обявления
на таблото в РС, което на 20.5.21 г. е сторено, удостоверено в докладна от
съдебен служител -/вж. л.639-640/. Видно обаче от съдържанието на
съобщението не са указани последиците, че частната жалба ще се върне при
неизпълнение на дадените указания в предоставения срок. Съдебната
практика приема, че за законосъобразното прилагане на чл. 262, ал. 2 т. 2
ГПК във връзка с чл. 101 ГПК, е необходимо въззивникът да бъде
предупреден за неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените
указания в предоставения срок. Становището е мотивирано с основен
принцип в гражданския процес, закрепен в чл. 7 ГПК, изискващ съдът да
информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални
права и задължения. Изрично по въпроса опр. № 337/11.9.2020 г. на ВКС по
ч.т.д. 1404/2020 г. , 2 т.о.;, като в тази насока са и опр. № 302/2.7.2019 г. на
ВКС по ч. гр.д. № 2116/2019 г. , 3 г.о.;опр. № 324/9.10.2013 г. на ВКС по
ч.гр.д. 4841/2013 г. и множество цитирани в тях други актове на ВКС, в които
се споделя това становище.
Освен това видно от изпратеното съобщение за нередовност на ЧЖ в
него не е конкретизиран и броя на преписите от частната жалба, които следва
да се представят, което пък сочи на недостатъчно дадено от РС конкретно
указание. След като посоченото не е сторено то постановеното връщане на
частната жалба е незаконосъобразно.
Единствения довод в жалбата по отношение на връчените указания,
макар БлОС да счита за несъстоятелен, не променя извода за отмяна на
атакувания акт.
Несъстоятелен е довода на жалбоподателката за ненадлежното й
връчване на указанията, тъй като е видно, че РС е изпратил съобщението на
посочения от нея адрес в самата ЧЖ, от където се е върнало, че не живее на
адреса, поради което за РС е съществувала единствената възможност да я
уведоми по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, което е и сторил.
Не е имало основания за връчване на особения представител, тъй
като страната се е появила, а особения й представител е бил назначен при
условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК т.е. след като тя не могла да бъде намерена
на съответните адреси, визирани в служебно извършените от съда справки. А
доколкото жалбоподателката твърди, че особения представител не я е
уведомил, то тези отношения на комуникация са ирелевантни. Те не могат да
3
рефлектират при преценка досежно спазване на сроковете.
Ето защо атакуваното разпореждане БлОС отменя и връща делото
на РС-Разлог за съобразяване с указанията от настоящи акт.
Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 502374/10.06.2021 г., постановено от РС-
Разлог по гр.д. 173/2013 г. по описа на с.с.
Връща делото на РС-Разлог за изпълнение на указанията, дадени в
обстоятелствената част на настоящия акт.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4