Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22. 10. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА
гр. д. № 850 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 247, ал. 1 ГПК.
Гражданско дело № 850/2019 г. по описа
на Софийски окръжен съд е приключило с решение № 177 от 10. 06. 2020 г., с
което е потвърдено обжалваното решение № 181 от 21. 08. 2019 г., постановено по
гр. д. № 1073/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, а въззивникът „Т.П.“ АД е осъден да заплати на С. С. Д. разноски за въззивното
производство.
При извършена служебна проверка, съдът
констатира, че в диспозитива на въззивното
решение не е посочена сумата, с която въззивното
дружество е осъдено да заплати на въззиваемата страна
направените от последната разноски за платен адвокатски хонорар, в какъвто
смисъл съставът на съда е изложил доводи в обстоятелствената част на решението,
а именно: въззиваемата страна С.Д. е била
представлявана от адвокат и е заплатила 300 лева адвокатско възнаграждение,
поради което тази сума следва да ѝ бъде заплатена от въззивника.
Този пропуск на съда следва да бъде
отстранен по реда на чл. 247 ГПК, тъй като е налице несъотвествие
между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на диспозитива.
Ето защо и на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, постановеното
по делото решение следва да бъде поправено като осъдителната част на диспозитива следва да се чете:
„Осъжда „Т.П.“ АД да заплати на С. С. Д. сумата от 300 лева,
представляваща направени от нея разноски за въззивното
производство за платен адвокатски хонорар.“
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 177 от 10. 06.
2020 г., абзац 2, постановено по гр. д. № 850/2019 г. по описа на Софийски
окръжен съд, а именно:
ДА СЕ ЧЕТЕ
абзац 2 от диспозитива – „ОСЪЖДА „Т.П.“ АД, ЕИК ……… със
седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ „Р.“ да заплати на С. С. Д. с адрес: *** сумата от 300
(триста) лева, представляваща направени от нея разноски за въззивното
производство за платен адвокатски хонорар“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.