№ 21
гр. Ловеч, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело №
20214300900086 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от Националната агенция за
приходите, *******, представлявана от В.П. - директор на Дирекция
„Държавни вземания" срещу „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД/н/, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *********** и М. ИВ. Н. - временен
синдик на „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД/н/, с адрес на упражняване на дейността:
гр. ***********.
Излага, че на основание чл. 10, ал. 1. т. 15 от ЗНАП, Националната
агенция за приходите представлява държавата в производството по
несъстоятелност в случаите, в които е кредитор с публични и определени със
закон частни държавни вземания. В законоустановения срок, на основание чл.
694 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с
чл. 365, т. 4 от ГПК, предявява иск за установяване поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ
размер на 18 580.65 лв., от които 13 742.48 лв. - главници и 4 838.17 лв. -
лихви, начислени до 09.09.2021 г., включени в одобрен от съда по
несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „ВЕСИ-
1
ДЖЕРИ" ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
Твърди, че с Решение от 07.12.2020 г., постановено по т. д. № 70 по
описа за 2020 г. на Окръжен съд Ловеч, е обявена неплатежоспособността на
дружеството и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца.
Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под №
20201210174050.
В ТРРЮЛНЦ под № 20211011145654 по партидата на „ВЕСИ-ДЖЕРИ"
ЕООД е обявен, изготвен от синдика списък на приетите вземания на
кредитори на дружеството, изготвен на основание чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ, в
който са включени публични вземания, предявени от Национална агенция за
приходите с молба с изх. № М-24-04-346/20# 14/14.09.2021 г. в общ размер на
29 971.14 лв.
Срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.
6 и т. 9 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 18 580,65 лв., е подадено
възражение с изх. № М-24-04-346/20#15/14.10.2021 г. от НАП.
С Определение № 143/12.11.2021 г., постановено по т. д. № 70/2020 г.
на ОС - Ловеч, подаденото възражение е оставено без уважение и списъка на
приетите вземания е одобрен във вида, в който е изготвен. Определението е
обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20211112173558.
Изтъква, че към молбата си за предявяване на вземането, НАП е
приложила заверено копие от Постановление изх. С180011-022-
0093172/23.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП -
Велико Търново. От него е видно, че за обезпечаване на публични вземания
на държавата срещу длъжника, установени с подробно изброени в приложена
към молбата справка за размера на обезпечените вземания срещу „ВЕСИ-
ДЖЕРИ" ЕООД изпълнителни основания, са наложени запори върху налични
и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в изброени в постановлението
търговски банки. Общият размер на публичните вземания, за обезпечаването
на които са наложени запори по реда на ДОПК с цитираното постановление,
е 18 580.65 лв., от които 13 742.48 лв. - главници и 4 838.17 лв. - лихви,
начислени до 09.09.2021 г.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор,
2
чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на
особените залози, има право на предпочтително удовлетворяване при
разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото
имущество. Излага, че от приложено Удостоверение № 1459993/30.08.2021 г.,
издадено от ЦРОЗ е видно, че цитираното постановление за налагане на
обезпечителни мерки по реда на ДОПК е вписано по партидата на длъжника в
ЦРОЗ под № 2021083001199. Затова счита, че синдикът е следвало да
предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, aл. 1, т. 1 от ТЗ за
предявените от НАП вземания в общ размер на 18 580.65 лв.
Обстоятелството, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки е
вписано в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по
несъстоятелност срещу длъжника, не е основание НАП да не се ползва от
привилегията, дадена от цитираната разпоредба.
Не оспорва, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ въвежда
забрана на налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху
имуществото на длъжника след откриване на производството по
несъстоятелност. Твърди, че в конкретния случай обезпечителната мярка по
реда на ДОПК е наложена на 23.11.2018 г., т.е. преди датата на Решение №
79/07.12.2020 г., постановено по т.д. № 70/2020 г. по описа на ОС Ловеч.
Счита, че както в разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ, така и в
останалите разпоредби на ТЗ, не е регламентирана пречка за вписване в
съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на
производството по несъстоятелност.
На следващо място излага съображения, че вписването на запорите,
наложени с цитираното по-горе постановление за налагане на обезпечителни
мерки, не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната
мярка. Аргументира се и с нормата на чл. 202, ал. 1 от ДОПК, съгласно която
запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на
запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня
на връчване на запорното съобщение на банката. Позовава се на писмо с изх.
№ 17-10-153809/1/03.12.2018 г. на „БАНКА ДСК" АД и писмо с изх. № ЗС-
35486#1/18.12.2018 г. на „ИНВЕСТБАНК“ АД, от които е видно, че запорните
съобщения за налагането на процесиите запори са връчени на търговските
банки преди датата на решението за откриване на производството по
3
несъстоятелност срещу длъжника.
С оглед липсата на нормативно установена пречка за вписването на
запорите, наложени с Постановление изх. № С180011-022-0093172/
23.11.2018 г. от страна на длъжностното лице в ЦРОЗ след датата на
откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, доколкото
същите са наложени преди тази дата, счита, че синдикът е следвало да
предвиди поредност на удовлетворяване на посочените публични вземания по
чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Моли съда на основание чл. 694 от ТЗ да постановите решение, с което
да признаете за установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.
1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 18 580.65 лв., от които
13 742.48 лв. - главници и 4 838.17 лв. - лихви, начислени до 09.09.2021 г.,
включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания
на кредитори на „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД, обявен под № 20211011145654 по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, като обезпечени със запори,
наложени с Постановление изх. № С180011-022-0093172/23.11.2018 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, вписано
в Централния регистър на особените залози под № 2021083001199, като му се
присъдят всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от М.Н. - временен синдик на „ВЕСИ ДЖЕРИ" ЕООД (н.) В него изразява
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Твърди, че производството по несъстоятелност на длъжника е открито
с решение № 73 от 07.12.2020 г. на Ловешки окръжен съд по т.д. № 70/2020 г.,
постановено по реда на чл. 632 ТЗ и с него дружеството е обявено в
несъстоятелност. Затова съгласно чл. 634а ТЗ на 07.12.2020 г. производството
по несъстоятелност се счита за открито. Позовава се на разпоредбата на чл.
638, ал. 1 от ТЗ, според която с откриване на производството по
несъстоятелност, се спират изпълнителните производства срещу
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на
имуществата по чл. 193 от ДОПК. В случая като имущество по чл. 193 ДОПК
трябва да се приемат вземанията на търговеца за постъпили по негови
банкови сметки, открити в „ИНВЕСТБАНК" АД и „БАНКА ДСК" ЕАД,
4
парични средства. Твърди, че възможността на НАП да реализира
имуществото на търговеца след откриване на производство по
несъстоятелност е ограничена до 6 месеца съгласно чл. 193, ал. 4 ДОПК,
което в разглеждания случай е до 07.05.2021 г. Счита, че след тази дата са
недопустими каквито и да е принудителни действия от публичен изпълнител
спрямо елементи от масата на несъстоятелността.
На следващо място изтъква, че вписването на запора в ЦРОЗ е
извършено след откриване на производството по несъстоятелност (07.12.2020
г.) и след изтичане срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК (07.05.2021 г.). Твърди, че
при съобразяване на нормата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, това действие е
недопустимо, не създава някаква привилегия за НАП, а още повече
поставянето на приетите публични вземания в реда на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Дори и ако вписването на запор в ЦРОЗ представлява
обезпечение, което оспорва, то следва да бъде извършено преди откриване на
производството по несъстоятелност, защото именно към този момент следва
да се преценява наличието на привилегия на всяко предявено вземане.
Нормата на чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ обхваща обезпечения, които са
противопоставими на третите добросъвестни лица, както и на кредиторите на
несъстоятелността, а оповестителното действие на вписването в ЦРОЗ
предпоставя непротивопоставимостта на вписаните обстоятелства. В този
смисъл цитира и TP № 1/10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС.
В подкрепа на своята теза синдикът излага доводи, че в ЦРОЗ не
могат да бъдат вписвани възбрани, тъй като според чл. 4 ЗОЗ недвижимите
имоти, а и корабите, са изключени от кръга на заложеното имущество, т.е.
намират се извън предметния обхват на закона. Счита, че запора и възбраната
не са обезпечения, а обезпечителни мерки. Поради това и техните правни
последици се свеждат до забрана за разпореждане от длъжника с определено
имущество и ако такова бъде извършено, то отчуждителните действия ще
бъдат непротивопоставими на кредиторите. Затова запорът и възбраната не
предоставят привилегия за предпочтително удовлетворяване от лицето, което
се ползва от тези мерки. След като самите обезпечителни мерки, наложени в
рамките на индивидуалното принудително изпълнение са
непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността, то е неясно как
последващото им вписване в ЦРОЗ биха ги създали и то от абсолютен
характер. В разпоредбата на чл. 194 от ДОПК, разглеждаща реда за
5
провеждане на принудително изпълнение в шестмесечния срок по чл. 194, ал.
4 ДОПК, изрично е посочено, че присъединени по право кредитори са
ипотекарния и заложния, както и упражняващия право на задържане. След
като в хипотеза, при която наложената обезпечителна мярка по чл.193 ДОПК
е запор и той е вписан в първичния регистър по ЗОЗ, публичното вземане, във
връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на
особената привилегия, която се предоставя на заложния кредитор. Същото
публично вземане не се ползва с особена привилегия от първи ред (по чл.722,
ал. 1, т. 1 ТЗ) и когато неговото удовлетворяване се случва след изтичане на
6-месечния срок по чл.193, ал.4 ДОПК чрез осребряване на имуществото,
предмет на запора, в рамките на производството по несъстоятелност.
Синдикът на несъстоятелното дружество счита, че следва да бъде съобразена
и нормата на чл. 724, ал. 1 ТЗ, която е именувана „Удовлетворяване на
обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане". Тя регулира правата
на непълно удовлетворен ипотекарен или заложен кредитор, както такъв с
право на задържане след осребряване на ипотекираната, заложена или
задържана вещ, но не касае запорирана или възбранена вещ, именно защото
възбраната или запора (вписани или не в ЦРОЗ) са нещо различно от
обезпечителни мерки, но не и реални обезпечения. Функциите на ЦРОЗ не са
на първичен регистратор на наложените от НАП запори или възбрани, чрез
което да бъде заобикалян реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, респ. чл. 722
ТЗ.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск
като неоснователен.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД /н/.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е подал допълнителна искова
молба.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща
представител. В постъпилата молба вх. № 1111/21.02.2022 г. изразява
становище, че поддържа исковата си молба и моли съда да постанови
решение, с което уважи предявения иск и признае за установено поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания на НАП в
общ размер на 18 580.65 лв., от които 13 742.48 лв. - главници и 4 838.17 лв. -
6
лихви, начислени до 09.09.2021 г., включени в одобрен от съда по
несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „ВЕСИ-
ДЖЕРИ" ЕООД, обявен под № 20211011145654 по партидата на дружеството
в ТРРЮЛНЦ, като обезпечени със запори, наложени с Постановление изх. №
С180011-022-0093172/23.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП - Велико Търново, вписано в Централния регистър на особените
залози под № 2021083001199, като се присъдят разноски по делото в размер
на 180.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Временният синдик на „ВЕСИ ДЖЕРИ" ЕООД (н.) М.Н., чрез
пълномощника адв.Огнян Лазаров от АК-Плевен поддържа депозирания
отговор на исковата молба и моли съда да постанови решение, с което
отхвърли предявения иск като неоснователен, като излага подробни
съображения и цитира съдебна практика.
Ответникът „ВЕСИ ДЖЕРИ" ЕООД (н.) редовно призован за
съдебното заседание не изпраща представител.
От приетите по делото писмени доказателства и становищата на
страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
В изготвения по делото доклад съдът е приел, че не се нуждаят от
доказване обстоятелствата, касаещи производството по несъстоятелност на
„ВЕСИ ДЖЕРИ" ЕООД (н.) При извършена служебно справка в ТРРЮЛНЦ
съдът констатира, че с решение № 73 от 07.12.2020 г. по т.д. № 70/2020 г. по
описа на ОС Ловеч, съдът на основание чл.632, ал.1 от ТЗ е обявил
неплатежоспособността на „ВЕСИ ДЖЕРИ" ЕООД, ЕИК *******,
представлявано от Ц.В.Ц., определил начална дата на неплатежоспособността
25.10.2017 г., открил производство по несъстоятелност на дружеството,
допуснал обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху
имуществото на „ВЕСИ ДЖЕРИ" ЕООД, ЕИК *******, постановил
прекратяване дейността на дружеството, обявил в несъстоятелност „ВЕСИ
ДЖЕРИ" ЕООД, ЕИК ******* и задължил дружеството на основание чл.9 от
ТЗ при изписване наименованието си да прави добавката „в несъстоятелност“,
спрял производството по несъстоятелност и указал на страните за
последиците по чл.632, ал.2 и ал.4 от ТЗ. Решението е обявено в търговския
регистър при Агенция по вписванията на 10.12.2020 г.
С решение № 20/24.08.2021 г. производството по несъстоятелност на
7
„ВЕСИ ДЖЕРИ" ЕООД с ЕИК ******* е възобновено по реда на чл. 632, ал. 2
ТЗ.
По т.д. № 70/2020 г. по описа на ЛОС е подадена молба изх. № М-24-
04-346/#20-14/14.09.2020 г. на НАП, с която са предявени публични вземания
на основание чл.685, ал.1 от ТЗ за данъци и такси, възникнали до датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност в общ
размер на 18 575.45 лв., от които 15 252.31 лв. - главници и 3 323.14 лв. –
лихви и начислени лихви от 08.12.2020 г. до 09.09.2021 г. в размер на
119153.00 лв., както и публични вземания за задължителни осигурителни
вноски в общ размер на 8 634.16 лв. по цитирани справки-декларации. В
ТРРЮЛНЦ под № 20211011145654 по партидата на „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД е
обявен изготвения от синдика списък на приетите вземания на кредитори на
дружеството, в който са включени публични вземания, предявени от
Национална агенция за приходите с цитираната молба в общ размер на
29 971.14 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ.
В срока по чл.690, ал.1 от ТЗ е подадено възражение изх. № М-24-04-
346/20#15/14.10.2020 г. от НАП срещу поредността на удовлетворяване на
публичните вземания по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ. С определение №
143/12.11.2021 г. в производство по чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ съдът е оставил
без уважение възражението на НАП против списъка на приетите вземания
относно предвидената поредност на удовлетворяване на предявени от НАП
публични вземания в общ размер на 18 580.65 лв., от които 13 742.48 лв. -
главници и 4 838.17 лв. - лихви, начислени до 09.09.2021 г, обезпечени със
запори, наложени с Постановление № С 180011-022-0093172/23.11.2018 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, вписано
в Централния регистър на особените залози под № 2021083001199 . Със
същото определение съдът е одобрил обявените в ТРРЮЛНЦ под рег.
20211011145654 списък на приети вземания , предявени в срока по чл.685,
ал.1 от ТЗ и списък на приети вземания по чл.687, вр. чл.686, ал.1, т.2 от ТЗ.
Исковата молба е подадена по куриер на 23.11.2021 г.
От приложеното по делото Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180011-022-0093172/23.11.2018 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч е видно,
че за обезпечаване на установени публични вземания на държавата в размер
8
на 14 633.80 лв. срещу „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД, на основание чл.200 и чл.202,
ал.1, вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в изброени в „Инвестбанк“АД и
„Банка ДСК“АД сметки. Представени са и запорни съобщения до посочените
банки. С писмо изх. № 17-10-153809/03.12.2018 г. на „Банка ДСК“АД и
писмо изх. № ЗЪ-35486/18.12.2018 г. на „Инвестбанк“АД, ищецът е уведомен,
че е наложен запор върху вземанията на длъжника по посочените сметки.
От приложено Удостоверение № 1459993/30.08.2021 г., издадено от
ЦРОЗ се установява, че цитираното постановление за налагане на
обезпечителни мерки по реда на ДОПК е вписано по партидата на „ВЕСИ-
ДЖЕРИ" ЕООД в ЦРОЗ под № 2021083001199 на 30.08.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на настоящото производство е предявен положителен
установителен иск от НАП с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за
установяване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на
предявени и приети в производството по несъстоятелност срещу „ВЕСИ-
ДЖЕРИ" ЕООД публични държавни вземания в общ размер на 18 580.65 лв.,
от които 13 742.48 лв. - главници и 4 838.17 лв. - лихви, начислени до
09.09.2021 г., предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ като обезпечени със
запори, наложени с Постановление изх. № С180011-022-0093172 от
23.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико
Търново, вписано в Централния регистър на особените залози под №
2021083001199.
При така установени обстоятелства съдът е приема, че предявеният иск
е допустим – предявен е в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ, от кредитор с приети
вземания в производството по несъстоятелност на ответното дружество,
направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу определената поредност на
удовлетворяване на приети публични вземания, включени в списъка на
приетите вземания, което е оставено без уважение.
В случая спорът за наличието на привилегията чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на
процесните публични вземания е правен и се свежда до въпроса, дали
9
налагането на запор върху вземания на длъжника за суми по негови банкови
сметки и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети, вписан в
регистъра на особените залози, създава специална привилегия в полза на
кредитора, инициирал налагане на обезпечението.
След анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав прави извод за неоснователност на предявения иск. Съгласно
разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ първи ред привилегировани вземания са
вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани
по реда на ЗОЗ - от получената сума при реализация на обезпечението. В
случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото и вписванията в
търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „ВЕСИ-
ДЖЕРИ" ЕООД се установява, че решение № 73/07.12.2020 г. по т.д.н. №
70/2020 г. по описа на ЛОС, постановено по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което е
открито производство по несъстоятелност на длъжника поради
неплатежоспособност, е вписано в търговския регистър на 10.12.2020 г.
Безспорно установено по делото е, че за обезпечаване процесните вземания
кредиторът е наложил запор върху налични суми и постъпващи суми по
банкови сметки на длъжника с постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С180011-022-0093172/23.11.2018 г., вписано в Централния
регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 30.08.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3 ТЗ, не се допуска
налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху
имуществото на длъжника след откриване на производството по
несъстоятелност. Нормата на чл. 43, ал. 4 ЗОЗ предвижда, че когато за
залогодателя е открито производство по несъстоятелност, преди да е вписано
пристъпване към изпълнение, заложният кредитор се удовлетворява в
рамките на производството по несъстоятелност. Вписването на запор по реда
на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения
кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по - късно
особен залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ/,
като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на
хирографарен, а не на обезпечен. В този смисъл вписването на запора не дава
право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото,
върху което е учреден залога, като такова право не може да има и кредиторът
с прието вземане в производството по несъстоятелност /Определение № 519
10
от 15.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 515/2019 г., I т. о., ТК/.
Цитираните законови разпоредби са императивни, поради което
вписването на постановлението за налагане на обезпечителни мерки на
публичния изпълнител в ЦРОЗ на 30.08.2021 г., т.е. след датата на откриване
на производство по несъстоятелност на длъжника не е породило твърдяното
правно действие, съответно процесните вземания не са привилегировани по
смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Редът на удовлетворение е по чл. 722, ал. 1,
т. 6 и т. 9 ТЗ с оглед характера на вземанията - за данъци, такси и
задължителни осигурителни вноски, с лихви за забава.
В подкрепа на този извод следва да се отбележи, че запорите,
вписани по реда на ЗОЗ, са обезпечителни мерки, а не обезпечения. За разлика
от последните, обезпечителните мерки не създават в полза на кредиторите
право да се удовлетворят предпочитателно от сумите, получени при
реализация на обезпечението. С налагането на запора, вкл. вписания по ЗОЗ,
се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия с
имуществото, предмет на обезпечителната мярка, а при нарушение на тази
забрана, действията се считат за непротивопоставими по отношение на
кредиторите. Въз основа на запора, обаче, в полза на кредитора не възниква
право да се удовлетвори предпочитателно от сумата, получена при продажба
на заложеното имущество. Липсата на право е валидно за всички
обезпечителни мерки, вкл. за вписания запор по ЗОЗ, на какъвто ищецът се
позовава, без значение дали вписването на запора предхожда или следва
откриването на производството по несъстоятелност.
Позоваването от страна на ищеца на разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал.
4 от ДОПК не може да обоснове друг извод, различен от направения.
Посочените разпоредби уреждат възможност за публичния изпълнител да
реализира при условията и по реда на ДОПК имуществото, върху което преди
откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало
принудително изпълнение за събиране на публични вземания, но
предвиденото в полза на държавата няма отношение към привилегиите по
реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Макар да преодолява действието на откриването
на производство по несъстоятелност, изпълнението на публичния изпълнител
е ограничена със срок – до шест месеца от откриване на производството по
11
несъстоятелност, след чието изтичане, имуществото се предава на синдика за
реализиране в производството по несъстоятелност. Когато в рамките на
шестмесечния срок от публичния изпълнител се предприеме реализация на
обезпечено имущество, върху което е учредена обезпечителна мярка запор по
ДОПК, вписан по ЗОЗ, публичното вземане, във връзка с което е вписан
запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на привилегията на заложния
кредитор. В такива случаи заложният кредитор се смята за присъединен и
само той има право на предпочитателно удовлетворяване от имуществото,
обезпечаващо вземането му (чл. 194, ал. 1 и 3 ДОПК). След като при
реализация на обезпечено имущество по реда на ДОПК публичното вземане
няма специална привилегия, равна на тази, с която разполагат обезпечените
кредитори, в чиято полза са учредени залог или ипотека следва, че
публичното вземане не се ползва със специалната привилегия по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ и когато удовлетворяването му става в рамките на производството
по несъстоятелност, поради изтичане на 6-месечния срок по чл. 193, ал. 4
ДОПК. В подкрепа на този извод е и чл. 724 ТЗ, изрично предвиждащ
разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, вкл.
върху която е упражнено право на задържане, но не и на възбранена или
запорирана вещ. Направеното разширително тълкуване е недопустимо,
предвид императивният характер на нормите и липсата на предвидена правна
възможност държавата да реализира правата си по този ред. При извършване
на разпределение в производството по несъстоятелност със специалната
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се ползват само вземания, обезпечени със
залог или ипотека, но не и вземания, по отношение на които е наложен запор,
вписан по ЗОЗ. По същите съображение неоснователно е и позоваването на
разпоредбата на чл. 202, ал. 1 ДОПК, с която е определен реда и момента, от
който се смята наложен запора, което също няма отношение по приложението
на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
От изложените съображения следва, че процесните публични вземания
не са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което искът по чл. 694 ТЗ
за установяване на същата специална привилегия е неоснователен и следва да
се отхвърли.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника М. ИВ. Н. - временен синдик
на „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД/н/ направените по делото разноски съгласно
12
приложения списък по чл.80 от ГПК в размер на сумата 600.00 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Разноски за държавна такса не следва да се възлагат на ищеца, тъй като
предмет на делото са публични вземания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Националната агенция за приходите, гр.
******* срещу „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД/н/, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. *********** и М. ИВ. Н. - временен синдик на
„ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД/н/, с адрес на упражняване на дейността: гр.
*********** иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване
съществуването на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на
публични вземания в общ размер на 18 580.65 лв., от които 13 742.48 лв. -
главници и 4 838.17 лв. - лихви, начислени до 09.09.2021 г., включени в
одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на
кредитори на „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД/н/, обявен под № 20211011145654 по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, като обезпечени със запори,
наложени с Постановление изх. № С180011-022-0093172/23.11.2018 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, вписано
в Централния регистър на особените залози под № 2021083001199.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, гр. ******* да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на М. ИВ. Н. - временен синдик на
„ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД/н/, с адрес на упражняване на дейността: гр.
*********** направените по делото разноски съгласно приложения списък
по чл.80 от ГПК в размер на сумата 600.00 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
13
14