№ 252
гр. Габрово , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500184 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.413 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Уникредит Булбанк" АД против Разпореждане
№306/22.03.2021г. по ч.гр.д. №468/2021г. по описа на Районен съд Габрово, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 92,40лв. лихва
върху редовна главница за периода от 16.05.2019г. до 24.07.2019г.; сумата 459,76лева –
лихва за просрочена главница за периода от 24.07.2019г. до 15.03.2021г., сумата 72,00лева –
дължими разходи за уведомяване; държавна такса за сумата над 35,95лева до претендирания
размер от 48,43лева – не се дължат разноски пропорционално на отхвърлената част от
заявлението; адвокатско възнаграждение за сумата над 44,53лева до претендирания размер
от 60лева – не се дължат разноски пропорционално на отхвърлената част от заявлението,
като неоснователно, на основание чл.23 във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
чл.78, ал.1 от ГПК.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.
Неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че процесния договор за кредитна
карта не съдържа изискуемата информация по чл.11, ал.1, т.10 ЗКИ, а именно не е посочен
ГПР и това правело договора недействителен, на осн. чл.22 ЗПК. Твърди, че в чл.2.2 от
договора изрично бил посочен ГПР, който се определял от и в рамките на лихвения процент
на банката отказът на съда на издаде заповед за изпълнение за претендираните суми
лишавал кредитора от възнаградителна лихва по договора, обезщетение за забава,
представляващо лихва върху просрочена главница, както и от разноските за уведомяване на
длъжника. Моли, съдът да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да се произнесе по
същество.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено
1
следното:
Производството по делото е образувано пред Габровския районен съд по заявление на
„Уникредит Булбанк“ АД срещу П. Д. В. за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за вземане в размер на сумата 1797,33лева - главница, ведно със
законната лихва от 16.03.2021г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на
вземането; сумата 92,40лева – лихва върху редовна главница за периода от 16.05.2019г. до
24.07.2019г.; сумата 459,76лева – лихва за просрочена главница за периода от 24.07.2019г. до
15.03.2021г.; сумата 72,00лева – дължими разходи за уведомяване; сумата 48,43лева –
разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса; сумата 60,00лв. – разноски
по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Посочено е, че
вземането произтича от договор за кредитна карта за физически лица, като кредитът бил
обявен за изцяло и предсрочно изискуем.
С обжалваното разпореждане заповедният съд отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, в частта му в която се претендира сумата от 92,40лв. лихва върху
редовна главница за периода от 16.05.2019г. до 24.07.2019г.; сумата 459,76лева – лихва за
просрочена главница за периода от 24.07.2019г. до 15.03.2021г., сумата 72,00лева – дължими
разходи за уведомяване; държавна такса за сумата над 35,95лева до претендирания размер от
48,43лева – не се дължат разноски пропорционално на отхвърлената част от заявлението;
адвокатско възнаграждение за сумата над 44,53лева до претендирания размер от 60лева – не
се дължат разноски пропорционално на отхвърлената част от заявлението. Съдът приел, че
договорът за кредитна карта не съдържа годишен процент на разходите и съгласно чл.22 от
ЗПК е недействителен и съгласно чл.23 от ЗПК, като в този случай длъжникът дължи само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Взаимоотношенията между
страните в настоящия казус произтичат от сключен Договор за кредитна карта. В
разпоредбата на §13 от ЗЗП е дадена легалната дефиниция на понятието „ потребител“, това
е всяко физически лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършването на търговска или професионална дейност. От тълкуването
на тази разпоредба следва, че заемополучателят по договор за кредитна карта е „потребител“
по смисъла на ЗЗП и се ползва от защитата на този закон. В разпоредбата на чл.143 от ЗЗП е
посочено, че неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В чл.11 от ЗПК са предвидени изискванията, на които следва да отговаря
2
потребителския кредит, като в т.10 е заложено изискването в договора да се посочат ГПР,
общата сума дължима от потребителя изчислени към момента на сключване на договора,
като следва да се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР.
В настоящият случай това не е сторено. В Договора е посочен единствено размера на
месечния лихвен процент, който за всеки отделен месец през срока на действие на този
договор е в размер на 1,33%. Посочено е, че ГПР се определя от и в рамките на лихвения
процент на банката посочен по-горе. Таксите за обслужване и обработка на операции с
картата се определят и дължат от кредитополучателя при условията посочени в отделен
договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти,у като
електронно платежни инструменти и са в размера, посочен в този договор и в тарифата за
физически лиза на Уникредит Булбанк АД, според вида на ползваните платежни услуги, за
които се начисляват приложима към датата на начисляване и изискуемостта им. Въз основа
на така посочения механизъм на определяне на ГПР, който няма числово изражение не става
ясно как следва да се формира годишният процент на разходите. Кредитополучателят не би
могъл да разбере нито какво точно ще върне, нито как се формира сумата за връщане.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Като не може да се определи какъв е годишния процент на
разходите в конкретния случай, съответно не може да се прецени и дали е нарушена
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл.22 във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва да се приеме, че процесния договор за кредитна карта
вероятно се основава на неравноправна клауза.
Въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за
присъждане на суми за разходи за уведомяване в размер на 72,00лв. като противоречащи на
закона. Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче
забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Безспорно, обявяването на предсрочна
изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са действия по управление на
кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за
дейности, свързани с управлението на кредита, включително и за обявяването му за
предсрочно изискуем. Освен това задължението за уведомяването на длъжника за обявената
предсрочна изискуемост на вземането тежи върху кредитора, като в договора няма клауза,
според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. От
друга страна, със заплащането на това възнаграждение от потребителя вероятно се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Освен това със заявлението не са представени и документи, които да удостоверяват
извършването на този разход.
3
Предвид изложено, дължима е само чистата стойност на кредита, но не се дължи лихва
или други разходи по кредита, поради което правилно заповедния съд е присъдил на
кредитора сумата 1797,33лв. – главница, ведно със законната лихва от 16.03.2021г. /датата
на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането и съответните разноски за
това, поради вероятната неравноправност на клаузите в договора. Тъй като правните изводи
на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното разпореждане следва да се
потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №306/22.03.2021г. по ч.гр.д. №468/2021г. по описа на
Районен съд Габрово, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 92,40лв. лихва върху редовна главница за периода от 16.05.2019г.
до 24.07.2019г.; сумата 459,76лева – лихва за просрочена главница за периода от 24.07.2019г.
до 15.03.2021г., сумата 72,00лева – дължими разходи за уведомяване; държавна такса за
сумата над 35,95лева до претендирания размер от 48,43лева – не се дължат разноски
пропорционално на отхвърлената част от заявлението; адвокатско възнаграждение за сумата
над 44,53лева до претендирания размер от 60лева – не се дължат разноски пропорционално
на отхвърлената част от заявлението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4