№ 35539
гр. София, 28.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110137426 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. Д. Н., ЕГН **********, против
„Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че след посещение на 04.01.2022 г. в клиентски център
на ответника и извършена справка в масивите на дружеството, ищецът установил, че по
неговите идентификационни данни – ЕГН и три имена, са начислени множество неплатени
задължения по клиентски № 11842 за имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „25 -ти септември“
№ 62, ап. 27. Служител на ответника обяснил на ищеца, че е задължен по закон да заплати
задълженията си, като в противен случай „ще бъде даден на ЧСИ“. Посочва, че след справка
в интернет сайта на ответното дружество установил, че за процесния клиентски номер са
издадени фактури на обща стойност 147.03 лв., както следва: фактура № ********** от
09.06.2010 г. на стойност от 27.70 лв. за периода от 04.05.2010 г. до 08.06.2010 г., фактура №
********** от 07.07.2010 г. на стойност от 31.44 лв. за периода от 08.06.2010 г. до
06.07.2010 г., фактура № ********** от 11.08.2010 г. на стойност от 31.44 лв. за периода от
06.07.2010 г. до 11.08.2010 г., фактура № ********** от 14.09.2010 г. на стойност от 27.96
лв. за периода от 11.08.2010 г. до 08.09.2010 г. и фактура № ********** от 19.10.2010 г. на
стойност от 28.49 лв. за периода от 08.09.2010 г. до 14.10.2010 г. Твърди, че ответникът
незаконосъобразно погасява най-старите задължения, начислени за недвижимия имот,
въпреки изричното посочване на ищеца кои задължения желае да погаси с направените
плащания. Счита, че не дължи претендираните от страна на ответника суми, тъй като
същите са начислени при липса на реално осъществена доставка на количеството вода и
свързаните с тази дейност услуги. Оспорва метрологичната годност на водомера. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
1
предявената с исковата молба претенция се оспорва като недопустима и неоснователна.
Прави възражение за местна неподсъдност на делото и моли същото да се изпрати на РС –
Добрич. Оспорва твърдението на ищеца, че е посетил клиентски център на ответника.
Посочва, че съгласно извършена справка в информационните масиви на дружеството
задълженията на ищеца са в размер на 40.21 лв., като същите са начислени по фактура №
********* от 15.08.2022 г. за потребени от наемателите на процесното жилище В и К
услуги. Твърди, че е отписал изцяло предходните задължения на ищеца, вкл. погасените по
давност такива, от счетоводната система на водоснабдителното дружество на 18.03.2022 г.,
преди подаване на исковата молба. Поддържа, че не е дал повод за образуване на
настоящото производство, поради което счита, че разноските за воденето на последното
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Твърди, че за ищеца не е налице правен
интерес за предявяване на настоящия иск. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба,
че не е доставил отчетеното количество вода до имота на ищеца. Посочва, че сумите за
заплащане от потребителя по процесните фактури са начислени в съответствие с
нормативните изисквания от изправно средство за търговско измерване. Моли за отхвърляне
на предявения иск и присъждане на разноски.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
С протоколно определение от 05.12.2022 г., е даден ход на делото по същество.
При извършена преценка за допустимостта на производството, съдът намира
следното:
За да е допустим установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването, респективно несъществуването на едно право или
правоотношение, за ищеца следва да е налице правен интерес от исканото установяване.
Наличието на правен интерес от иска е положителна процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните – за които съдът е длъжен да следи служебно, включително
като извърши преценка за наличието й преди да постанови крайния си съдебен акт. По
аргумент и от разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да
докаже фактите, с които обосновава правния си интерес от иска, в противен случай
производството се прекратява. Обратното би означавало да се защитава право, което изобщо
може и да не съществува.
По делото се установява, че с издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2404/2014
г. е разпоредено Н. Д. Н. и Йорданка Йорданова Н.а при условията на солидарност
ответника сумата от 1523.01 лв. незаплатени суми за използвани ВиК услуги за периода
07.04.2009 г. до 09.02.2014 г. за обект в гр. Добрич, бул. 25-ти септември № 62, ал. 27 и
сумата от 401.26 лв. обезщетение за забава върху посочената главница. С определение от
31.10.2014 г. заповедта за изпълнение е обезсилена като определението е влязло в сила на
20.11.2014 г.
С отговора на ответното дружество по чл. 131, ал. 1 ГПК е отбелязано, че с оглед
2
обезсилването на заповедта, задълженията на ищеца са отписани от счетоводството на
ответника към момент, предхождащ предявяване на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно
– на 18.03.2022 г.
Исковата молба по настоящото дело е с вх. № 144615 от 11.07.2022 . В същата
ищецът е обосновал наличието на правен интерес от иска с твърдения, че на 04.01.2022 г.
посетил кл. център на ответника, в който служител на ответника му казал да плати
задълженията си, а при справка в интернет установил, че ответникът претендира спрямо
него сумите по фактура № ********** от 09.06.2010 г. на стойност от 27.70 лв. за периода от
04.05.2010 г. до 08.06.2010 г., фактура № ********** от 07.07.2010 г. на стойност от 31.44
лв. за периода от 08.06.2010 г. до 06.07.2010 г., фактура № ********** от 11.08.2010 г. на
стойност от 31.44 лв. за периода от 06.07.2010 г. до 11.08.2010 г., фактура № ********** от
14.09.2010 г. на стойност от 27.96 лв. за периода от 11.08.2010 г. до 08.09.2010 г. и фактура
№ ********** от 19.10.2010 г. на стойност от 28.49 лв. за периода от 08.09.2010 г. до
14.10.2010 г. Към исковата молба ищецът прилага извлечения за претендираните от него
суми като справката в електронната страница на ответника е от 10.01.2022 г.
По производството по безспорен начин се установява, че процесните суми са
отписани по реда на чл. 37 ЗКПО от ответника преди датата на подаване на исковата молба.
В тази насока освен представените от ответника писмени документи – л. 35-39 и л. 76-78 и
служебно допуснатата от съда ССчЕ.
От изготвената ССчЕ се установява, че процесните фактури, издадени от м. 06.2010 г.
до м.10.2010 г., са осчетоводени като отписани вземания в счетоводството на ответника на
18.03.2022 г. Съгласно хронологичен регистър на сметката, по която са били осчетоводени
вземанията, то дебитните обороти и кредитните обороти са нулеви. В съдебно заседание на
05.12.2022 г. вещото лице конкретизира, че е изготвен доклад до директора на ВиК -
Добрич, и въз основа на този доклад са отписани тези суми, именно по ЗКПО. Към момента
тези суми не фигурират като дължими, те са били осчетоводени като съдебно вземане и на
18.03.2022г. са отписани. След отписването на тези суми, същите не могат да се водят
дължими по някакъв начин. От счетоводна гледна точка не могат да се върнат. Салдо по
тази сметка няма. Заведени са като „съдебно вземане“ и след това са заведени като отписани.
С определение от 06.09.2022 г. са дадени указания на ищеца да обоснове интерес от
така предявения иск, а в с. з. на 31.10.2022 г. е задължен ищецът в едноседмичен срок от
уведомяването, да представи доказателства, че към м.10.2022г. процесните суми се
претендират от ответника спрямо него, като същият може да представи актуална справка от
ответника за наличност на задълженията, респективно издадени фактури на негово име или
други доказателства, които да установяват обстоятелството, че сумите се претендират към
настоящия момент и не са отписани в счетоводството на ответника.
Указанията не са изпълнени. Напротив, ищецът не е ангажирал никакви
доказателства, че сумите са претендирани спрямо него след датата 10.01.2022 г. Единствено
е изложил твърдения, че пак е посетил кл. център на ответника, където служител на
ответното дружество му казал, че следва да си плати задълженията. В молбата от 31.10.2022
3
г. обаче, не се излагат твърдения кой кл. център е посетен, с кой служител е разговарял
ищецът, кои задължения му е казано, че следва да плати, кога е посетен този кл. център.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че процесните задължения са отписани на
дата 18.03.2022 г. и не се водят дължими от страна на клиента.
Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение или претендира
несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Правен спор има, когато правото, което едната
страна претендира спрямо насрещната, е вече възникнало - съществува понастоящем или е
съществувало преди това; само в определени от закона специални хипотези е допустима
защита на бъдещи /все още невъзникнали/ права и правоотношения - определение № 41 от
15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 489/2012 г., IV г. о. По делото не е установява между страните да е
налице правен спор. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото
ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът
отрича. Ищецът би имал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,
ако по някакъв начин неговата правна сфера би била засегната от действията на ответника,
което не се установява по делото. Само при установено защитимо право, което е накърнено
и се нуждае от защита чрез отрицателния установителен иск, ищецът има правен интерес да
установи несъществуването на спорното право.
В настоящия случай обаче, не се установява ответното дружество претендира по
някакъв извънсъдебен начин процесната сума. Счетоводно отписване на суми се извършва
по реда на чл. 37 ЗКПО. Предвид, че вземанията не се претендират от ответника и са
записани счетоводно като недължими на 18.03.2022 г., съдът намира, че по делото е
установено по безспорен начин, че между страните към завеждане на исковата молба в съда,
а и понастоящем не е налице правен спор относно недължимостта на исковата сума,
следователно за ищеца не е налице правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. В подобен смисъл виж решение № 4877 от
2.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 11806/2018 г., решение № 266690 от 25.11.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 11233/2020 г.
Съгласно чл. 115 ЗДДС, доставчикът е длъжен да издаде кредитно или дебитно
известие към фактурата само при изменение на данъчната основа на доставка или при
развалянето на доставка, за която е издадена фактура. В случай на погасяване по давност на
вземания по фактури, доставчикът няма такова задължение – в този случай нито се намалява
данъчната основа на доставката, нито същата се разваля. За целите на данъчното облагане
доставчикът само отписва погасените по давност вземания по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1
ЗКПО, което в случая ответникът е направил.
Ответникът не претендира процесните суми, същият е съобразил погасяването им по
давност, отписал ги е счетоводно преди предявяването на иска и не претендира същите
спрямо ищцовата страна. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес и липса на
4
правен спор относно недължимостта на сумите предмет на иска към датата на подаване на
исковата молба.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК - при прекратяване на производството ответникът има
право на разноски.
Следва да се посочи, че съдебната практика приема, че дори при отпадане на интерес
в хода на производството поради поведение на ответника, разноски по делото не се следват
на ищеца - определение № 595 от 20.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2038/2021 г. на I г. о. на ВКС,
определение № 59 от 29.01.2018 г. по ч. т. д. № 1944/2017 г. на I т. о. на ВКС, определение
152 от 28.03.2016 г. по ч. т. д. 2363/2015 г. на I т. о. на ВКС и др.
По производството правният интерес не е отпаднал в хода на производството, а още
преди датата на подаване на исковата молба – 11.07.2022 г. Ищецът е завел недопустим иск,
като правният му интерес не е отпаднал впоследствие, а към датата на подаване на исковата
молба изобщо е липсвал правен спор между страните.
Следва да се посочи, че за ответника не съществува задължение да уведомява
ищецът, че е отписал претендираните суми. Още повече, ответникът е предоставил достъп
до дължимите и начислени суми чрез електронната си страница. Именно чрез този лесен
начин за достъп ищецът се е снабдил с извлечение от фактурите за дължими суми към
10.01.2022 г., като същият е могъл да провери дължимостта на сумите и към датата на
подаване на исковата молба - 11.07.2022 г., когато същите като отписани не са фигурирали
като дължими.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради
изтекла погасителна давност. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал
друг повод за предявяването на иска. Кредиторът има право да претендира вземането си от
длъжника и, ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след
изтичането на давността за вземането /чл. 118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да
съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера
на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението.
По делото ответникът не само не е предприел мерки за събиране на вземането и не
оспорва, че процесните вземания са погасени по давност, а и е отписал процесните суми
като е съобразил погасяването им по давност преди подаването на исковата молба.
Повод за завеждането на делото е дал единствено ищецът, който иска да се признае за
установено, че не дължи суми, които суми към датата на исковата молба не се претендират
от ответника спрямо него, поради което и разноски следва да се присъдят на ответника.
На ответника ще се присъди сумата от 350 лв. за разноски по делото /250 лв. депозит
за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв./.
5
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.12.2022 г. по гр. д. № 37426/2022 г. на СРС,
с което е даден ход на делото по същество.
ВРЪЩА подадената искова молба от Н. Д. Н., ЕГН **********, против
„Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД, ЕИК ********* и ПРЕКРАТЯВА изцяло
производството по гр. д. № 37426/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Любляна № 42, вх. Б, ет.
3, ап. 29, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на основание гр. Добрич, ул. Трети март № 59, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 350 лв. за разноски по производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6