Р
Е Ш Е
Н И Е №
191
гр.Видин, 23.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският
районен съд , гражданска колегия , в публично
заседание на двадесет и първи
март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Нина Н.
при секретаря Ф.Н., като разгледа докладваното от съдия Н. гр.дело №233 по описа за 2017 г. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.282 от ГПК за делба по чл.34 ЗС.
Подадена е искова молба от М.И.Н. с ЕГН: ********** срещу Е.Ц.Н. с ЕГН: **********
за делба на недвижим имот. Направено е и искане по чл.344, ал.2 ГПК ,във вр. с чл.57, ал.1 СК за плащането на ищеца на сума в размер от 100 лева месечно, считано
от 27.07.2016г., на коята дата е влязло в сила решението за развод ,
респективно за предоставяне ползването на семейото жилище, поради ползването на
същото изцяло от ответника.
Исковата молба, заедно с приложенията, на
основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, която в срока по същия
текст е подал отговор,
в който излага, че искът за делба е неоснователен, тъй като
имотът е придобит изцяло с лични средства на ответника, получени като дарение
от бащата на ответницата.
Съдът,
като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори между страните по
обстоятелствата, че същите са сключили граждански брак на 12.09.1987г., за
което е съставен акт №0457/12.09.1987г. в община Видин , и който е прекратен с
влязло в сила на 27.07.2016г. решение на ВРС по гр.д.№2203/2015г.
Не се спори, и че по време на
брака - на 08.09.1992г., между Стопанска дирекция „Изграждане на селищни
системи“ гр.Видин и ищеца е сключен договор за покупко-продажба на жилище, по
реда на чл.117 от ЗТСУ , рег.№62/31.03.1994г. , представляващо апартамент 25,
във вх.Б, ет.3 на блок 11 в ж.к.Бонония в гр.Видин, със застроена площ 78 кв.м., избено помещение 7 и 5.57 %
ид.ч. от общите част и от правото на строеж върху сградата, с цена 18 646
лева, заплатена в брой,
без заем.С договор от
19.10.1992г. ,сключен между инвеститора ИНМ и ищеца, последният се е задължил
след получаване на ключ от апартамента да опазва необитаваните апартаменти във
входа, да не допуска кражби ,да заключва вратата на входа, в който се
настанява. Видно от вносна бележка от 07.09.1992г., от ищеца са внесени в ДСК
18 646 лева, по който факт също не се спори.
Спорът между страните е относно
произхода на средствата, с които е платена цената на придобитият в режим на СИО
апартамент.
Видно от представен договор между
ОбНС Видин и ищеца, на основание ПМС 70/18.12.1980г. , същият се е задължил д
аработи в СМК Видин 18 мсеца, считано от 01.08.1988г. в строителството на
обекти на територията на гр.Видин срещу правото да получи жилище най късно до
01.08.1990г., като е сключен срочен трудов договор №150 от 01.08.1988г. до
31.01.1990г., прекратен със Заповед №19/01.02.1990г. на Директор на
ДФ“Бдин“Видин.
Съгласно трудов договор
69/06.08.1991г. , и Допълнително споразумение към същия от 14.11.1991г. ищецът
е назначен по трудово правоотношение на длъжността барман, сервитьор и шофьор в
стол на ОбС Видин, с възнаграждение до 01.10.1991г. от 210.00 лева, след тази
дата до прекратяването с възнаграждение 1100.00 лева.. Видно от трудова книжка на
ищеца ,трудовото правоотношение е прекратено на 04.01.1992г.
В съдебно заседание, по реда на
чл.176 ГПК ищецът е изложил в обясненията си, че не е имал влог, имал е влог в
гр.Монтана за лек автомобил „Лада 2107“ ,който е внесъл през зимата на
1988г.Вноската изтеглили заедно с ответницата през 1990г. в размер на 1500
лева. Не е получавал от бащата на ответницата пари.Излага, че в деня на
внасянето на цената на апартамента,
дошъл от с.Делейна, където живеела майка му, с 20 000 лева. Имали
среща пред банката с Е., тя не дошла, на излизане от банката , тя била пред
банката с баща си и му се скарала, че не я е изчакал. Излага, че изтеглил и
младоженченски заем , били два кредита по 5000.00 лева, които той изплатил.
През 1996г. погасил остатъка от кредитите.
Видно от писмо от БНБ от
07.06.2017г., през периода 1987-1992г. са действали редица търговски банки.
Представени са удостоверения от „Тексим банк“ АД, “Интернешънъл Асет Банк“ АД,
ОББ АД, „ТБ Д“ АД,Банка ДСК, „ЦКБ“ АД , „УниКредитБулбанк“ АД, ЦКБ“ АД, се
установява, че липсва на информация за
налични влогове на страните през посочения период.
От удаставерение от С“ПП“ ОД МВР
Видин е видно, че ищецът е собственик на
МПС ВАЗ 2101 с рег№ ВД 2905 Д, за периода от 17.01.1991г до момента на
справката.
На 01.10.1991г., Цветан Любенов
Павлов - баща на ответницата, е сключил Договор за депозит в лева №62,с който е
вложил сумата от 12 000 лева в Първа Частна Банка, клон Видин за срок от
шест месеца , с уговорена 52% годишна лихва. Уговорено е ,че вложителят може да
изтегли сумата и преди договорения срок, при съответните действащи лихвени
проценти за действителното престояване, както и че срокът на депозита може да бъде увеличен.
Видно от представена спестовна
книжка , см.№ 2103 1 249770 2 от ДСК на 27.11.1990 г.на Цветан Любенов Павлов са изплатени 8000
лева, а на 05.12.1990 още 1100 лева ,кат ослед тази дата няма отбелязване за
движение по сметката.
Видно от представена спестовна
книжка , сер.Е, №154902 на ДСК на 04.09.1992 г.на И.Н.И. – баща на ищеца са изплатени 3000 лева, наличния остатък е 262.70 лева , а от спестовна книжка ,
сер.З, №880728 на ДСК на 04.09.1992 на същия са изплатени 2000 лева, с наличен
остатък от 500.49 лева. Следващо движение по сметката има през 10.1992г.
По делото са допуснати свидетелски показания
на свидетелите на ищеца, които са разпитани в производството. Свидетелката
Виткова установява, че се познават със страните по делото, работили са с ищеца
във ВиК , той е работил 1 година и 6 м.
в СМК,за да придобие право да закупи жилище, през което време и свидетелката
строила жилище и си говорили, кой как набавя пари, откъде събират средства за
жилищата. Ищецът и казал, преди закупуването на апартамента, че двамата с
ответницата изтеглили по 5000 лева младоженченски заем и още 10 000 лева
му е дал баща му. Свидетелят И. сочи, че
е дал на ищеца 10 000 лева от спестявания, още 3000 лева на ръка в гр.Дунавци, и още три пъти по 5000
лева. От тях 5000 лева е дал на ответницата,
в барчето ,в което тя работела в хотел „Ровно“ в гр.Видин, за да ги предаде на ищеца. Тези
5000 лева били от продажбата на лек автомобил Москвич с рег.№ ВД 0873 В, собственост на свидетеля.
От Удостоверение от 21.11.2017г.на С“ПП“ Видин е видно, че
бащата на иеца, като наследник на Н.И.Н.
е бил собственик на ППС с ДК ВД 0783 В за периода от 10.02.1982г.-
23.10.1989г., което е видно и от представени разписки на ДЗИ за платени
застрахователни вноски и такси от 31.03.1987г.,10.02.1982г.,
14.02.1983г., 03.02.1984г., 13.03.1986г.,12.02.1985г.,свидетелство за
правоуправление на МПС на И. Н.И.,
Свидетелят Н.- брат на ищеца излага, че страните изтеглили по 5 000 лева заем от
гр.трън-младоженчески, както и че бащата на свидетеля и ищеца дал останалите
пари за апартамента, които събирал, за
да си купи апартамент.Излага, че е участвал в довършителните работи по
апартамента, както и баща му и братовчед Максим. Сочи, че заедно с ищеца в
строителството в България и в Сърбия. Младоженческите заеми и двата са погасени
от ищеца , като през 1995г. свидетелят дал на ищеца 500
германски марки, за да погаси последната вноска от заема. Ищецът през цялото
време е работил ,като оставял парите при майка им в с.Делейна, както и
10 000 лева, които баща му му дал.След като се оженили страните живеели
при родителите на ответницата, като купили апартамента и го довършили около
1993г., се преместили. Излага още, че ищеца и свид. Г. не са в добри отношения
от 2014г., когато се скарали.Свид.Г. се
скарал с работодателя , казал на работниците да напуснат и да се приберат в
България. Хора, които имали 2-3 год.до пенсия искали да останат на работа ,
като ищецът също останал. На събиране , на което присъствал свид.Н. , свид.Г.
казал, че са го предали най –добрите му приятели- Мариян и братът на Н., но ще
се оправи с тях. За погребението на майка им били във Франция. Ищецът казал, че
ще направи всичко възможно да се прибере, дошъл в с.Делейна, но пристигнал след
погребението. Излага, че отношенията с родителите им били добри. Видно от
представените писмени доказателства- Препис извлечение от акт за смърт,
молба, решение и заповед по гр.д.№ 1700/2014г.на ВРС,
протокол за предупреждение , жалба и сведение от Лора Михайлова Н., се установява, че майката на ищеца е
починала на 27.07.2014г., на 28.07.2014г. е организирано погребението в
с.Делейна, а на 01.08.2014г. , ищецът е пристигнал в апартамента в гр.Видин.
Свидетелите на ответницата: С.,
който излага, че се е познавал с бащата на ответницата Цветан Любенов Павлов от
1975г., като поддържали близки отношения до смъртта му през 1994г. Павлов
работил в Либия две години, дошъл си и си купил лек автомобил „Лада“.Казал, че
е изкарал парици,че е много добре. Имал долари които пазел ,защото имал две деца.
След пенсионирането си Павлов работел в родното си село Комощица като казанджия
, както и поправял помпи. За желанието на Павлов да закупи на дъщеря си
апартамент в гр.Видин свидетеля разбрал ,когато Павлов дошъл да му поиска пари,
като казал, че не му достигат 3 000 лева ,за да купи апартамент на Ели и
Мишо. Свидетелят му дал 5 000 лева през юли или август 1992г. Свидетелят
отглеждал пилета от 1986г.до 1992г. в
с.Вирове, не е декларирал доходи,
защото работил по някакво постановление на МС. Няколко седмици след като дал
парите на Цветан се видели , и Цветан
казал, че са записали апартамента на Мишо. Цветан също му е давал пари, за да
си купи лек автомобил Москвич.
Свидетелката Маринова излага, че
бащата на ответницата –Цветан, е бил в чужбина 1977-1979г. Като се върнал имал
казан за ракия, поправял мотори за водни помпи в селото, за което получавал
възнаграждения. Цветан събирал пари ,за да осигури младото семейство, защото
пет души в един двустаен апартамент не може да се живее.През 1990-91 г.
свидетелката споделила финансов проблем, Цветан и казал ,че може да и услужи,
но за кратък период от време ,защото е събрал пари за апартамент , защото чака
на дъщеря и да и дадат апартамент. Когато апартамента бил купен, Цветан бил
много радостен, дори казал,че го е записал на ищеца на името.Когато
свидетелката реагирала, той казал, че ищеца не е имал никаква помощ досега , и
да си поема след това. Цветан организирал освещаването.Бил много радостен, че е
осигурил жилище на семейството. Свидетелката присъствала на сватбата на
страните. Бащата на ищеца не бил нито на сватбата , нито на кръщенето на
дъщерята на страните-Лора. От Цветан свидетелката знае, че ищецът не поддържа
връзка с баща си.Това била целта на Цветан- да ги осигури, да види и ищеца
помощ от родител.
Свидетелят Любенова сочи, че Цветан е имал
спестявания от работата си в Либия, страните живели при него, той ги е
издържал, плащал сметки ,гледали детето. Цветан и ищеца не са имали лоши отношения.Ищецът се жалел Цветан да му купи
жилище, тъй като е забравен от своите родители, свидетелката , първа
братовчедка на ответницата , не е виждала родителите на ищеца. Свидетелката
сочи още, че били в с.Комощица, когато Цветан тръгнал за Видин и казал, че
искал да ги подсигури, да бъдат самостоятелни, върнал се на село и бил много
щастлив, казал, че е дал парите на Мишо и ги е внесъл само на свое име. След
това стягали апартамента, правили освещаване.До 1995г.страните живели при
Цветан. От сключването на брака до закупуването на жилище били наели барче, в
което ответницата работела. После се отказала ,тъй като не можела да гледа и
детето и да държи барче.
Свидетелят Г. излага, че ищецът е
работил в търговско предприятие на съпругата на свидетеля във Франция. Напуснал работа без предупреждение и били принудени да го уволнят дисциплинарно. Работил около 15 години до 2014г. Свидетелят излага, че ищецът е споделял,
че родителите му с нищо не са му помагали, че сам се е
мъчил, че няма майка и баща,
защото са го изгонили ,когато се е оженил. Споделял е, че когато е искал пари
,баща му е отказвал категорично. Бащата на ответницата дал парите за
апартамента, който купили. Ищецът имал перфектно отношение към бащата на
ответницата, хвалел го, че е добър човек, че му е помагал, че го е усещал като
родител .Ищецът и баща му не са се търсили през годините, когато е работил при
свидетеля. Не са се търсили, нямали са контакт. Дори на погребението на майка
си не отишъл. Свидетелят предложил да го закара, но ищецът отказал. Свидетелят
помагал на ищеца с пари , когато му е искал за дъщеря му за семестри и
квартири. След това разбрал от нея, че не ги е дал на дъщеря си, а ги е
използвал за лични нужди. Свидетелят Лозанов сочи, че заедно с ответницата
работили във фирмата на И.А., който стопанисвал обекти, собственост на
Балкантурист, по договори за съвместна дейност.Такъв обект- бистро имало на
територията на хотел „Ровно“ в гр.Видин. Открито било през 1994г., след като му
бил направен ремонт. Работели само жени, една от които била ответницата.
С оглед събраните доказателства,
съдът намира от правна страна следното: За да бъдат приети за основателни
възраженията на ответника, че процесния недвижим имот е индивидуална
собственост на ответницата , следва да се установи една от хипотезите на чл.22,
ал.1 изр. първо от СК или чл.23 СК. Безспорно е , че процесният имот е придобит
по време на брака, не е придобит от ищцата по наследство, нито по дарение.
Твърденията ,че правото на собственост върху недвижимия имот е придобито изцяло
с лично имущество , получено като дарение на ищцата от нейния баща, не се
установяват в производството.
Установява се от свидетелските
показания на разпитаните свидетели , посочени от ищцата, че бащата на същата е
предоставил средства за заплащане на цената на апартамента, но като дарение на
двамата съпрузи. Не се установи от доказателствата, че средствата, които са
дарени от бащата на ответницата са дарени единствено на нея, че същият е изявил
такава воля. Напротив, свидетелят Маринова излага, че „Цветан събирал, за да
осигури младото семейство,“и „Бил много радостен, че е осигурил жилище на
семейството“. Сочи още, че „ Това била целта на Цветан- да ги осигури, да види
и ищеца помощ от родител“. Свидетелката Любенова сочи , че Цветан „ искал да ги подсигури, да бъдат
самостоятелни, върнал се на село и бил много щастлив, казал, че е дал парите на
Мишо и ги е внесъл само на свое име“. Същото сочи и свидетелят С. разпитан по
делегация на поставения под №7 въпрос: „Споделял ли е Цветан Любенов Павлов, че
иска да закупи на дъщеря си Е. и
на внучката си апартамент в гр.Видин?,
същият е отговорил: „ Той ми каза
- Къци, три хиляди лева не ми достигат,
за да купя апартамент във Видин
на Ели и Мишо.“
С оглед обстоятелството, че се
събраха доказателства за наличие на достатъчни доходи и на страните, и на
родителите на същите за закупуването на
процесния апартамент, както и това, че
от ищеца не се претендира изключителна собственост върху апартамента или
по-голям дял, не следва да се обсъждат доказателствата относно конкретните суми
от депозити, влогове, продажба на МПС, трудови възнаграждения, респективно
използването им именно за плащането на цената на апартамента. Съдът приема, че
процесният апартамент е придобит по време на брака от съпрузите, в резултат на
съвместния им принос, съгласно чл.21, ал.1 СК, в който се включват и
средствата, дарени на двамата съпрузи от
родителите им.
С оглед горното Съдът намира, че
делба следва да бъде допусната между
съделителите с равни права .
По отношение на искането по
чл.344, ал.2 ГПК ,във вр. с чл.57, ал.1 СК за заплащане на ищеца на сума в размер
от 100 лева месечно, представляваща обезщетение за ползване на имота, от което
същият е лишен, считано от 27.07.2016г., на коята дата е влязло в сила
решението за развод , респективно за предоставяне ползването на семейното
жилище, поради ползването на същото изцяло от ответника,
следва да се има предвид,че разпоредбата се отнася до предприемане на
привременни мерки до приключването на производството за делба. ВКС приема, че
при претенция касаеща минал период е налице предявен иск, след образуването на
производство за делба се касае до привременни мерки. Доколкото претенцията на ищеца в настоящото
производство е предявена с исковата молба за делба, следва да се приеме, че за
периода от 24.01.2017г до приключване на производството за делба, се касае за
привременна мярка.
По отношение на това искане с
характер на спорна съдебна администрация, съдът намира следното: Не се установи
от ищеца, с оглед събраните доказателства, че ответницата ползва процесното
жилище за периода от образуване на производството и понастоящем. Ответницата
,видно от доказателства по делото, живее и работи в Швейцария, а жилището се
ползва и от дъщерята на страните, което е констатирано в решението за развод.
Ищецът от друга страна не е направил искане за ползване на жилището ,съобразно
правата си. С
оглед изложеното съдът намира, че
искането за заплащане на исковата сума на ищеца е неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
За миналия период от влизане в
сила на решението за прекратяване на брака на 27.07. 2016г. до предявяване на
иска за делба на 24.01.2017г съдът приема в Определение №196/07.04.2014 по дело №1568/2014 на ВКС,
ГК, I г.о., докладчик съдията Теодора Гроздева, че е предявен иск по чл.57, ал.2
от ГПК което
искане, съгласно практиката на ВКС може да бъде направено във всеки момент до отпадане на основанието за
ползване на семейното жилище само от единия от бившите съпрузи: както до
приключването на делото за развод , така и по-късно с отделен иск. Този иск представлява такъв за
сметки, съгласно чл.346 ГПК следва да се разгледа във втората фаза на
производството.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да бъде извършена делба
между М.И.Н. с ЕГН: **********
и адрес *** и Е. Ц. Н. с
ЕГН: ********** и
адрес *** на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор №
10971.509.737.1.25 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008г.на ИД на
АГКК, представляващ апартамент №25, във вх.Б, ет.3 на блок 11 в ж.к.Бонония в
гр.Видин, със застроена площ 78 кв.м.,
заедно с избено помещение №7 и 5.57 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху сградата с равни права за страните.`
Решението подлежи на въззивно обжалване
от страните в двуседмичен срок от връчването пред Видински окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.И.Н. с ЕГН: ********** и адрес *** за постановяване на
привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК ,във вр. с чл.57, ал.1 СК за заплащане
на същия на сумата от 100.00 лева
месечно, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот, считано от
27.07.2016г., до влизане в сила на решението за прекратяване на
съсобствеността.
Решението в тази част има
характер на определение, което може да бъде изменяно от съда, който го е
постановил, както и да бъде обжалвано с частна жалба пред ВОС в едноседмичен
срок от връчването, съгласно чл.344, ал.3 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала. Секретар: