РЕШЕНИЕ
№ 1633
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Светлана Анг. Станева
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501339 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Р. Ц. против решение №
80/10.01.2022г. по гр.д.№ 17044/2020г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., в частта, с която е признато за
установено по отношение на жалбоподателката, че същата дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД сумата от 655,36 лева- главница, дължима по договор за
паричен заем № 5466052 от 01.09.2018г., сключен с „Вива кредит“ООД, вземанията по
който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД с
Приложение № 1 от 01.11.2019г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда- 04.09.2020г., до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че
решението на РС в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. На първо място
се сочи, че в договора за потребителски кредит некоректно бил посочен размерът на
годишния процент на разходите, като се твърди, че същият очевидно надхвърля 50 %. Това
нарушение само по себе си обосновавало недействителност на договора, отделно от това
обосновавало и неспазване на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съдържащата се в договора информация относно годишния процент на разходите била
заблуждаваща и реално по този начин изцяло не било изпълнено задължението за посочване
на годишния процент на разходите. При недействителност на договора за потребителски
кредит, искът би следвало да бъде отхвърлен изцяло. Коментирана е и разпоредбата на чл.23
от ЗПК, като се счита, че дължимостта на главницата не е на договорно основание, а на
основание неоснователно обогатяване. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част-
изцяло или за разликата между присъдените 655,36 лева и 300 лева, които според
жалбоподателката евентуално може да се считат за дължими от нея.
От въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕАД е
подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението в обжалваната му
1
част е правилно и законосъобразно, изложени са подробни доводи относно това защо счита,
че не са допуснати нарушения на ЗПК.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 17044/2020г. на ПдРС, ХХІІ гр.с. е образувано по искова молба
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕAД против Г. Р. Ц., с която се иска да
бъде признато за установено, че ответницата- жалбоподателка в настоящето производство,т
дължи на ищеца сумата от 1048,64 лева- главница, дължима по договор за паричен заем №
5466052 от 01.09.2018г., сключен с „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД с Приложение № 1 от
01.11.2019г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016г., сумата от 105,68 лева- договорна
лихва за периода от 01.10.2018г. до 29.05.2019г., 341,50 лева- неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 341,50 лева- такса за експресно
разглеждане на документите, 200 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, 47,44 лева- обезщетение за забава върху непогасената главница за
периода от 30.05.2019г. до 27.08.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда- 04.09.2020г., до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13468/2020г. по
описа на ПРС. В исковата молба се твърди, че между Г. Ц., в качеството й на
кредитополучател и „Вива кредит“ООД бил сключен договор за паричен заем № 5466052 от
01.09.2018 г., по силата на който на Ц. бил предоставен кредит в размер от 1500 лева. По
договора била уговорена възнаградителна лихва в размер от 262,92 лева. Уговорена била и
неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави
обезпечение в 3-дневен срок от падежа на задължението за заплащане на вноските по
кредита. Начислената неустойка била в размер от 614,70 лева. В договора били уговорени и
такса за експресно разглеждане на документи в размер от 614,70 лева, както и такси за
събиране на вземането.
С подадения от Г. Ц. отговор на исковата молба исковете са оспорени като
неоснователни. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, доколкото е сключен в
нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 и т.12 от ЗПК, поради което потребителят дължи чистата
стойност по кредита.
Безспорно между страните е, че между жалбоподателката и „Вива кредит“ ООД е
сключен договор за паричен заем № 5466052 от 01.09.2018г., по силата на който й е
предоставен потребителски кредит в размер от 1500 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент от 40,30 %, годишен процент на разходите- 49,46%, уговорена такса за експресно
разглеждане на документи, такса за събиране на вземането, като е посомчен общ размер на
всички плащания от 2377,62 лева. Безспорно е също така, че вземанията по договора за
кредит са прехвърлени в полза на въззиваемата страна по силата на договор за цесия, за
което Г. Ц. е надлежно уведомена. Безспорно е, че по договора за кредит жалбоподателката
е платила общо 1200 лева- това изрично се твърди в исковата молба по
първоинстанционното дело.
Видно от приетото по настоящето дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице
В. Ш., ГПР но сключение между страните договор за паричен заем, изчислен по формулата
по Приложение № 1 към чл.19 от ЗПК, е 226,33%. Този размер на ГПК надхвърля
няколкократно максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 от ЗПК. По- съществено обаче
е това, че некоректното му посочване в договора се явява пълно неизпълнение на
изискването по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, жалбоподателката се е задължила да обезпечи
кредита с едно от следните обезпечения: банкова гаранция в размер на цялото задължение
по договора или поръчител, който да представи на заемодателя служебна бележка от
работодателя си, издадена не по- рано от 3 дни от деня на представянето й. Поръчителят
освен това трябва да отговаря на следните изисквания: да е навършил 21 години, да работи
по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от 6
2
месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1000 лева, през последните пет години
да няма кредитна история в Централния кредитен регистър при БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор
за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. В
чл.4, ал.2 от договора е предвидено, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя на
задължението по ал.1, същият ще дължи на заемодателя неустойка в размер от 614,70 лева,
която следва да се заплаща разсрочено, като част от погасителните вноски, като размерът на
погасителните вноски се увеличава от 264,18 лева на 332,48 лева, а общият размер на
задължението по договора става 2992,32 лева.
Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната
функции. Уговарянето на неустойка при непредставяне на обезпечение не може да има
обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да стимулира осигуряването от
кредитополучателя на поръчители или на пари за банкова гаранция, с каквито той не
разполага. В случай, че заемателят би разполагал с парични средства в размер на всички
плащания по договора за паричен заем, то би било напълно излишно, а дори и вредно за
него да подпише този договор. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на
вземането на кредитора. То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. По
отношение на поръчителството следва да се има предвид, че то би следвало да бъде
подсигурено преди подписване на договора, защото в противен случай кредитополучателят
би рискувал да задлъжнее и за сума, надхвърляща отпуснатия му заем. Същият риск
съществува и в случай, че поръчителството не бъде дадено едновременно с подписване на
договора за кредит, защото обещанието за поръчителство не обвързва юридически, лицето
което го е дало. От друга страна, макар да не е налице законова пречка да се поръчителства
по вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено
като условие за предоставяне на заема, дава основание да се счита, че заемодателят няма
интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита
печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви.
Следователно клаузата за неустойка не само противоречи на добрите нрави, но и опорочава
коректността на цялото съдържание на договора относно приложимия лихвен процент, ГПК
и общите разходи по кредита, което, както и констатацията на база на заключението по ССЕ
относно действителния размер на ГПР и то без да е отчетена сумата по неустойката, дава
достатъчно основание да се приеме, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В исковата молба по първоинстанционното дело изрично се
сочи, че по договора за паричен заем от 01.09.2018г. жалбоподателката е платила общо 1200
лева. След приспадане на посочената сума от главницата от 1500 лева, остава дължима сума
в размер от 300 лева. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено за
разликата между призната за дължима сума в размер от 655,36 лева и сумата от 300 лева.
Съобразно с решението по делото, в полза на жалбоподателката Г. Ц. ще следва да бъде
присъдена 355,36/655,36- та част от направените от нея съдебни разноски във въззивното
производство в общ размер от 175 лева / 25 лева- ДТ, и 150 лева възнаграждение за вещото
лице по ССЕ/, а именно сумата от 95 лева. В полза на пълномощника й Адвокатско
дружество „К. Д. и Партньори“ ще следва да бъде определено адв.възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА в минималния размер от 300 лева, от което да се присъди 355,36/655,36- та част,
равняваща се на 163 лева. В полза на въззиваемото дружество ще следва да бъдат присъдени
300/655,36- ти от юрк.възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция в минималния размер от 100 лева по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, а именно сума в размер от 46 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/10.01.2022г. по гр.д.№ 17044/2020г. на ПдРС, ХХІІ
гр.с., в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателката Г. Р. Ц.,
че същата дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД сумата от 300
лева- главница, дължима по договор за паричен заем № 5466052 от 01.09.2018г., сключен с
„Вива кредит“ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕAД с Приложение № 1 от 01.11.2019г. към Рамков договор за
цесия от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 04.09.2020г., до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 80/10.01.2022г. по гр.д.№ 17044/2020г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., в
частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателката Г. Р. Ц., че
същата дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД сумата от 355,36
лева- главница, представляваща разликата между общо признатата за дължима с
обжалваното решение главница в размер от 655,36 лева и сумата от 300 лева- главница,
дължима по договор за паричен заем № 5466052 от 01.09.2018г., сключен с „Вива
кредит“ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕAД с Приложение № 1 от 01.11.2019г. към Рамков договор за цесия от
01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 04.09.2020г., до окончателното й изплащане, като
вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД
иск по чл.422 от ГПК против Г. Р. Ц. за установяване дължимостта на сумата от 355,36 лева-
главница, представляваща разликата между общо признатата за дължима с обжалваното
решение главница в размер от 655,36 лева и сумата от 300 лева- главница, дължима по
договор за паричен заем № 5466052 от 01.09.2018г., сключен с „Вива кредит“ООД,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕAД с Приложение № 1 от 01.11.2019г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда- 04.09.2020г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: град *****, да заплати на Г. Р. Ц. от гр.*****, ЕГН:
********** сумата от 95 лева- съдебни разноски във въззивното производство, както и да
заплати на Адвокатско дружество „К. Д. и Партньори“ , с БУЛСТАТ *****, на основание
чл.38 ЗА, сумата в размер от 163 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Г. Р. Ц. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град
***** сумата от 46 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4