Решение по дело №2061/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

гр. Горна Оряховица, 08.06.2020 г.

 

  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                             

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова

 

при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2061 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.150, вр. чл.262 КТ и чл.261 КТ.

Ищецът И.Е.Т. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „РМ Титан Секюрити“ ООД по трудов договор № 636/21.04.2015 г., по силата на което изпълнявал длъжността „охранител“ с месторабота регион Горна Оряховица при месечно трудово възнаграждение от 360 лв. Уговорена била продължителност на работното време от 8 часа, но трудът бил престиран на 12 часовеи работни смени при следния ред - дневна смяна (от 07:30 часа до 19:30 часа), нощна смяна (от 19:30 часа до 07:30 часа) и два почивни дни, като всеки изработен ден включвал по 4 часа повече от уговорената продължителност на работното време. Твърди, че работодателят определял графиците на работа и ищецът работил по тях със знание и без противопоставяне от ответника.

Твърди, че към момента трудовото правоотношение е прекратено, но работодателят не му изплатил сумата от 7 266,12 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд общо 1 568 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., изчислено на база минималната почасова работна заплата за 2017 г. - 2,78 лв. и за 2018 г. - 3,07 лв. и по реда на чл.262 КТ – 150/100 за работа през работните дни. Твърди още, че не му е изплатено увеличение към трудовото възнаграждение от 0,25 лв. на час за положения нощен труд от 8 часа на всяка нощна смяна, или 390 лв. за общо 1 560 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. Оспорва да е запознат с акт на работодателя, определящ сумирано изчисляване на работното време. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и разноските за заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът „РМ Титан Секюрити“ ООД признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор от 21.04.2015 г. и че към момента правоотношението е прекратено. Твърди, че съгласно правилника за вътрешния трудов ред, утвърден на 16.04.2015 г., е въведено сумирано изчисляване на работното време при продължителност на работната седмица от 56 часа, а работните смени от 12 часа или с друга продължителност, се определяли по график. Твърди, че е въведено сумирано изчисляване на работното време и с нарочни заповеди, съгласно които продължителността на работната седмица била 56 часа, а работните смени - от по 12 часа. Твърди, че ищецът е бил запознат с тези актове на работодателя. Твърди, че ищецът не е работил повече от часовете на продължителност на съответните периоди и не е положил извънреден и нощен труд. Моли за отхвърляне на предявените искове с присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представения трудов договор № 636/21.04.2015 г. и заповед № 5/02.01.2019 г. се установява, че страните са били в трудово правоотношение в периода 21.04.2015 г. – 02.01.2019 г., по силата на което ищецът изпълнявал при ответника длъжността „охранител“ с място на работа „Регион Горна Оряховица“ при месечно трудово възнаграждение от 360 лв. при пълно работно време от 8 часа и допълнително възнаграждение за нощен труд от 0,25 лв. на час.

С Правилник за вътрешния трудов ред от 16.04.2015 г., работодателят въвел сменен режим на работа сумирано изчисляване на работното време – на база месечни периоди, с продължителност на работната седмица до 56 часа, на 12-часови работна смяна или за друг период съгласно график. Ищецът бил запознат с правилника съгласно неоспореното по авторство негово изявление в трудовия договор. Узнаването на съдържанието на правилника от ищеца се установява от посоченото извънсъдебно признание, което, преценено по реда на чл.175 ГПК, е изцяло съответно на установеното от разпита на свид.Х., че при постъпване на работа, охранителите се запознавали с правилника, както и че когато започнал да отговаря за обектите, отново запознал всички охранители с него. Освен посоченото, ищецът черпи права от твърдението си, че работата била организирана на 12-часови смени – режим, въведен от работодателя именно с правилника.

Видно от представените заповеди на управителя на ответното дружество, през целия исков период работното време се е изчислявало по този начин. Всяка от заповедите предвиждала въвеждане на сумирано отчитане на работното време по посочения по-горе начин за период от 6 месеца, а след изтичането му, се издавала нова такава заповед. Свидетелят Х. сочи, че той, като отговорник на обектите, получавал тези заповеди и ги оставял в папка във всеки охраняван обект, но без да запознава изрично всеки от охранителите с тях.

Събраните доказателства не дават основание да се приеме, че въведеният от работодателя период на сумирано отчитане е седмица, каквито са твърденията му. Правилникът, на който ответникът се позовава, определя отчитането на работното време на месечни периоди. Неоснователно той претендира, че определената продължителност на работната седмица (до 56 часа) съставлява определяне на период на отчитане. С това вътрешно правило на работодателя е въведено общото ограничение на чл.142, ал.4 КТ, важимо независимо от продължителността на приетия период на отчитане. Свидетелят Х. установи, че и фактически работното време се е изчислявало сумирано помесечно – в началото на всеки месец той сумирал дежурствата от предходния месец, като отчитал отработените часове от всеки охранител и заключавал дали има превишаване на работното време, след което изпращал справките в „Личен състав“.

Съгласно съвпадащите по съдържание показания на двамата разпитани свидетели, ищецът е работил в процесния период на обект „Склад № 1 ­– Енергосекция Горна Оряховица“. Смените били с продължителност от по 12 часа – от 07,00 часа до 19,00 часа (дневна смяна) и от 19,00 часа до 07,00 часа (нощна смяна), като всеки от охранителите полагал дневна смяна, нощна смяна и два дни почивка, а при отсъствие на някого от останалите охранители в обекта – две дневни, една нощна и един ден почивка или две нощни, една дневна и един ден почивка. Графиците се изготвяли в края на предходния месец и били поставяни на видно място в охранявания обект.  

Видно от представените графици, за процесния период ищецът е положил общо 197 дневни смени и 195 нощни смени. Ответникът оспорва ищецът да е полагал труд по представените графици, но не въвежда насрещни твърдения за организацията на смените или конкретните дни, през които ищецът е работил, нито представя графици за работата на ищеца за нуждите на изготвянето на заключението по експертизата. Посоченото дава основание на съда да приеме, че ищецът е работил по представените с исковата молба графици – обстоятелство, посочено и от двамата разпитани свидетели след предявяване на графиците.

Заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза установява, че през 2017 г. ищецът отработил общо 1 592 часа за времето между 06,00 часа и 22,00 часа и 784 часа за времето между 22,00 часа и 06,00 часа, а през 2018 г. – 1 552 часа за времето между 06,00 часа и 22,00 часа и 776 часа за времето между 22,00 часа и 06,00 часа. За процесния период ответникът не е начислявал възнаграждение за извънреден труд. За този период е начислил възнаграждение за нощен труд от общо 61,75 лв., от които 30,75 лв. през 2017 г. и 31,00 лв. през 2018 г. При изслушване на експертизата вещото лице посочи, че изводите за последното са направени от предоставените от ответника фишове за работна заплата.

 

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.150, вр. чл.262 КТ – за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд и чл.261 КТ – за заплащане на увеличение към трудовото възнаграждение за положен труд нощен труд. Основателността им е предпоставена от наличие на трудово правоотношение между страните в периода от 21.04.2015 г. – 02.01.2019 г. и полагане на труд от ищеца над определената обща продължителност на работното време и от 22:00 часа до 06:00 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.

Не се спори, а и от фактическа страна се установява, че страните са били в трудово правоотношение в периода 21.04.2015 г. – 02.01.2019 г., в т.ч. и исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., както и че трудовото правоотношение е било с посоченото от ищеца съдържание.

Спорен между страните се явява въпросът дали работодателят надлежно е въвел сумирано изчисляване на работното време и дали то обвързва ищеца като страна в трудовото правоотношение.

Сумираното изчисляване на работното време е изключение от общото правило на чл.142, ал.1 КТ за подневното му отчитане. То представлява специфична организация на изчисляване на работното време, с оглед на особеностите, характера и естеството на извършваната работа – например непрекъсваем процес на работа или при непрекъсната организация на труда (чл.141, ал.1 и ал.6 КТ). При това отчитане на работното време, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Така продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното време и почивките се спазва средно за периода, през който се отчита /сумира/ работното време (в посочения смисъл Решение № 14/27.03.2012 г. по гр.д. № 405/2011 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 103/27.07.2012 г. по гр.д. № 299/2011 г. на IV Г.О. на ВКС).

В случая работодателят е въвел помесечно сумирано изчисляване на работното време с правилника за вътрешния трудов ред и нарочни заповеди, като е възложил изготвянето на график за смените на отговорника на обектите и пряк ръководител на охранителите – свид.Х.. С оглед съдържанието на издадените правила във връзка с отчитането на работното време и установеното издаване на поименни графици за работа на охранителите, ответникът е спазил изискванията на чл.9а Наредба за работното време, почивките и отпуските, касаещи въвеждането на такова отчитане.

Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време е израз на работодателска власт поради причините, които го налагат – особености на характера на извършваната работа или непрекъсваем работен процес. По тази причина то не е обусловено от съгласието на работника или служителя. То е право на работодателя, поради което и не съществува изискване за валидност да се сключват допълнителни споразумения за промяна на трудовото правоотношение (така Решение № 14/27.03.2012 г. по гр.д. № 405/2011 г. на IV Г.О. на ВКС). Доколкото, обаче, отчитането на работното време съставлява елемент от организацията на работата, работниците или служителите следва да бъдат запознати (уведомени) за това – арг. от чл.127, ал.1, т.5 КТ. В случая се установи, че ищецът е запознат от работодателя с правилника за вътрешния трудов ред, включващ в Раздел V въвеждане на сумирано изчисляване на работното време. Ирелевантно е дали заповедите, издавани на всеки 6 месеца, са достигнали до знанието на ищеца (макар да са били на негово разположение), защото чрез тях не се въвежда промяна на начина на отчитане на работното време, с което ищецът вече е бил запознат при сключване на трудовия договор. Ирелевантно е още дали ищецът е изразявал явно или мълчаливо съгласие/несъгласие с начина на отичитане на работното време, защото съгласието му нито е елемент от фактическия състав на въвеждането на сумираното изчисляване, нито може да изключи последващи негови претенции.

Ищецът поддържа твърдението и по същество основава претенцията си на това, че работното време се е отчитало подневно, защото сочи, че всяка една смяна е превишила продължителността на работното време с 4 часа. Тези доводи, на първо място, не държат сметка, че въвеждането на сумирано изчисляване на работното време е потестативно право на работодателя и съгласието на работника или служителя не е необходимо. От друга страна, самият ищец твърди, че е работил по представените от него графици, игнорирайки, че съгласно тях седмичната му почивка превишава установената в чл.153, ал.1 КТ продължителност за редовно работно време.

По общото правило на чл.143, ал.1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. При сумирано изчисляване на работното време, ако в края на отчетния период, нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време е превишена, е налице извънреден труд (чл.9г Наредба за работното време, почивките и отпуските). За да се направи такава преценка е необходимо да се отчетат отработените часове, като нощните часове се превърнат в дневни с приложение на коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност (чл.9а, ал.4 Наредба за работното време, почивките и отпуските, вр. чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). Нормалната продължителност за дневното работно време, съгласно уговореното в договора, при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа (чл.140, ал.1 КТ), т.е. коефициентът е 8/7 или 1,143.

Заключението по задача № 2 от експертизата установява, че след превръщане на нощните часове в дневни, ищецът е отработил общо 2 488 часа през 2017 г. и 2 439 часа през 2018 г. Месечната норма часове за всички месеци през 2017 г., съобразно броя на работните дни и нормалната продължителност на дневното работно време, е общо 1 984 часа, а за 2018 г. – общо 1 992 часа. През всеки от месеците, освен месец ноември 2018 г., ищецът е полагал труд в повече от нормата за отчетния период. През 2017 г. това превишение е общо 504 часа, а през 2018 г. ­– 447 часа. Доводите на ищеца за неправилност на тези изчисления почиват изцяло на поддържаната от него теза, че работното време се е изчислявало подневно (или сумираното изчисляване не обвързва ищеца), която по изложените по-горе съображения, съдът отрече. Като производни на това становище, аргументите за неправилност на експертизата в обсъжданата част се явяват неоснователни. Установеното превишаване на месечната норма през процесния период, води на извод, че искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е доказан по основание, което предпоставя разглеждане на въпроса за неговия размер.

Съгласно чл.150 КТ и чл.262, ал.1, т.4 КТ, при извънреден труд, положен при сумирано изчисляване на работното време, се заплаща трудовото възнаграждение с увеличение според уговореното в договора, но не по-малко от 50 %.

Доколкото уговореното трудово възнаграждение от 360 лв. е по-ниско от минималната работна заплата за страната, и през 2017 г., и през 2018 г., основателно ищецът сочи, че възнаграждението следва да бъде изчислено при съобразяване на размера на минималната работна заплата. Като императивно установена в страната основна работна заплата, тя ограничава свободата на договаряне на страните по трудовото правоотношение. В случай, че възнаграждението е уговорено в по-нисък размер, то тази договореност се замества по право от определената за страната минимална работна заплата. С Постановление № 141/13.07.2017 г. на Министерски съвет от 01.01.2017 г. е определена минимална работна заплата за страната от 460 лв., а с Постановление № 316/20.12.2017 г. на Министерски съвет – 510 лв. от 01.01.2018 г.

Страните не са договорили размер на увеличението на трудовото възнаграждение при извънреден труд, поради което приложимо е диспозитивното правило на чл.262, ал.1, т.4 КТ за увеличение от 50 %.

Съгласно заключението по задача № 2 от експертизата, при месечно трудово възнаграждение от 460 лв. за 2017 г. и положени общо 504 часа дневен и приравнен на дневен извънреден труд, на ищеца му се следва възнаграждение от 1 428,46 лв. и увеличение по чл.262, ал.1, т.4 КТ от 714,69 лв., или общо за 2017 г. – 2 142,69 лв.  За 2018 г., при месечно трудово възнаграждение от 510 лв. и положени общо 447 часа дневен и приравнен на дневен извънреден труд, на ищеца му се следва възнаграждение от 1 405,85 лв. и увеличение по чл.262, ал.1, т.4 КТ от 702,93 лв., или общо за 2018 г. –2 108,78 лв. Така за целия исков период на ищеца му се следва допълнително възнаграждение за положения от него извънреден труд от общо 4 251,47 лв. Ответникът не твърди, а и експертизата не установява през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. на ищеца да е заплатено възнаграждение за положения извънреден труд, нито вземането да е погасено по друг начин, поради което искът следва да бъде уважен в посочения размер, а за разликата над тази сума до 7 266,12 лв. – да бъде отхврлен.

 

Съгласно чл.140, ал.2 КТ, нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. За полагане на такъв труд се дължи увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет (чл.261 КТ). Чл.8 на приетата от Министерски съвет Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, определя минималния размер на увеличението на 0,25 лв., какъвто е и уговорения между страните.

Установи се, че за целия исков период ищецът е положил 195 нощни смени от 19,00 часа до 07,00 часа, всяка от които включва 8 часа нощен труд, или 1 560 часа нощен труд. За него, съобразно уговореното в договора се дължи заплащане на 0,25 лв./час или 390 лв. Вещото лице установява, че за периода от две години с фишове за работна заплата на ищеца са начислени 61,75 лв. на това основание. Ответникът не твърди да е изплащал такова увеличение, а начисляването му към работната заплата, без въведени твърдения и представени противопоставими на ищеца доказателства за плащане (напр. подписани от ищеца разписка или ведомост, платежно нареждане и пр.), може да бъде прието единствено за признание за дължимост, но не и за установено частично погасяване на вземането. По посочените съображения искът за заплащане на увеличението на възнаграждението за нощен труд се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в претендирания от ищеца размер.

На основание чл.242, ал.1, пр.2 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица държавна такса за разглеждане на уважените искове в общ размер 220,06 лв. (170,06 лв. съразмерно на уважената част от иска по чл.150, вр. чл.262 КТ и 50 лв. за иска по чл.261 КТ) и частта от възнаграждението на вещото лице, платена от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 60,62 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Останалите съдебни разноски, пропорционални на отхвърлената част от исковете на освободения от заплащане на такси и разноски ищец, следва да останат за сметка на съда.

Предвид крайния изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са сторени претендираните разноски в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от които пропорционално му се следват 363,74 лв.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете. От негова страна е направено такова искане и са представени доказателства реално да са сторени разноски в размер на общо 670 лв. (50 лв. за депозит за вещо лице, 20 лв. за депозит за свидетел и 600 лв. претендираното заплатено адвокатско възнаграждение), от които съразмерно му се следват 263,82 лв.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "РМ – ТИТАН СЕКЮРИТИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Район „Западен“, ул. "Генерал Никола Иванов" № 10, етаж 1, представлявано заедно и поотделно от управителите С.Т.Б.и К. Т.Б. да заплати на И.Е.Т., ЕГН **********,*** сумата от 4 251,47 лв. /четири хиляди двеста петдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от 13.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за сумата над присъдените 4 251,47 лв. /четири хиляди двеста петдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/ до претендираните 7 266,12 лв. /седем хиляди двеста шестдесет и шест лева и дванадесет стотинки/, или за сумата от 3 014,65 лв. /три хиляди и четиринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/.

ОСЪЖДА "РМ – ТИТАН СЕКЮРИТИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Район „Западен“, ул. "Генерал Никола Иванов" № 10, етаж 1, представлявано заедно и поотделно от управителите С.Т.Б.и К. Т.Б. да заплати на И.Е.Т., ЕГН **********,*** сумата от 390 лв. /триста и деветдесет лева/, представляваща неплатено увеличение на трудовото възнаграждение за положен нощен труд през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от 13.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

ОСЪЖДА "РМ – ТИТАН СЕКЮРИТИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Район „Западен“, ул. "Генерал Никола Иванов" № 10, етаж 1, представлявано заедно и поотделно от управителите С.Т.Б.и К.Т.Б. да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата от 280,68 лв. /двеста и осемдесет лева шестдесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете, както и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА "РМ – ТИТАН СЕКЮРИТИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Район „Западен“, ул. "Генерал Никола Иванов" № 10, етаж 1, представлявано заедно и поотделно от управителите С.Т.Б.и К. Т.Б. да заплати на И.Е.Т., ЕГН **********,*** сумата от 363,74 лв. /триста шестдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА И.Е.Т., ЕГН **********,*** да заплати на "РМ – ТИТАН СЕКЮРИТИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Район „Западен“, ул. "Генерал Никола Иванов" № 10, етаж 1, представлявано заедно и поотделно от управителите С.Т.Б.и Крум Т.Б. сумата от 263,82 лв. /двеста шестдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски за възнаграждение на вещо лице, възнаграждение за явяване на свидетел и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от датата, на която е съобщено на страните, че ще бъде обявено – 08.07.2020 г.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: