№ 16806
гр. С, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110169838 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата С. Г. М., ЕГН ********** е предявила установителен иск с правна
квалификация чл. 124 ГПК против „В“ ЕООД, ЕИК **** за признаване за установено по
отношение на ответника, че е собственик на недвижим имот с идентификатор ****** по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г., последно изменение от 14.07.2022 г.
съгласно скица № 15-36906-16.01.2023 г. /съгл. уточнителна молба от 18.01.2023 г./ с площ
822 кв. м с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на застрояване: ниско
(до 10 м), представляващ УПИ VIII-4046 – „За жилищно строителство“ от кв. 82, м. в.з. С–С
– разширение“, р-н В – СО с площ 822 кв. м съгласно утвърден с Решение № 289 по
протокол №76, т. 31 от 30.05.2019 г. на Столичния общински съвет подробен устройствен
план на м. „в.з. С – С-разширение“ – район В в качеството й на наследник на С Д.а М, ЕГН
****, на която с решение № 7756/С387 от 26.03.2013 г. на ОСЗ – ОК (сега ОСЗ - З, гр. С), е
възстановена собствеността върху процесния имот на основание подадено от наследодателя
на ищцата заявление за възстановяване от 19.03.1992 г.
В исковата молба се твърди, че с решение № 7756/С387 от 26.03.2013 г. на ОСЗ – – ОК
въз основа подадено заявление за възстановяване от 19.03.1992 г. правото на собственост
върху недвижим имот представляващ нива с площ от 0.999 дка, четвърта категория,
находяща се в гр. С в землището на кв. „С“, м. „К“, е било възстановено на С. Д.а М.
Въпреки очевидните фактически грешки в исковата молба при посочване на идентификатора
на имота, съседите и скицата, ясно става с оглед приложеното решение № 7756/С387 от
26.03.2013 г. на ОСЗ – ОК, скица на ПИ № 43058/15.07.2013 г. /л. 10 от делото/ и
уточнителната молба от 18.01.2023 г, че се твърди, че на наследодателя на ищцата е било
1
възстановено правото на собственост върху имот, индивидуализиран в решението с
идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г., на
изпълнителния директор на АГКК. Посочва, че към 15.07.2013 г. възстановеният имот е бил
надлежно нанесен в КККР на гр. С. Сочи, че през м. ноември 2022 г. установила, че била
издадена Заповед по чл. 16 ЗУТ № РВТ22-РД08-143/17.05.2022 г. на кмета на СО – Район
„В“ по отношение на процесния имот, с която неоснователно за собственик на нов УПИ
VIII-4046, нанесен в КККР като имот с идентификатор ******, било обявено лицето О. П.
К., като в тази връзка оспорва посочената заповед, както и представените при издаването на
същата документи, представляващи решение № 6714/19.10.2009 г. на ОСЗ – ОК, с което е
възстановено правото на собственост върху нива с площ от 4.599 дка, представляваща ПИ №
4024 на наследниците на НСД, както и договор за продажба на наследство, по който купувач
се явявал именно О. К.. Твърди, че не е била надлежно уведомена за издаването на
посочената заповед. Сочи, че на 29.06.2022 г. О. К. продал на ответника правото на
собственост върху новообразувания имот с идентификатор ******, но ответното дружество
не станало титуляр на правото на собственост върху имота, доколкото праводателят му не
бил на свой ред собственик, поради което не било настъпило целяното със сключване на
договора за покупко-продажба правоприемство. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди, че е придобил
валидно правото на собственост върху процесния имот по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 106, том CXXI, дело № 36716/2022 г. Сочи, че
правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор ****** е придобито по
силата на плана по чл. 16 ЗУТ, който имал пряко отчуждително действие и представлявал
оригинерен придобивен способ. Оспорва твърдението, че издадената Заповед по чл. 16 ЗУТ
№ РВТ22-РД08-143/17.05.2022 г. на кмета на СО – Район „В“ е незаконосъобразна. Твърди,
че праводателката на ищцата не е била собственик на процесния недвижим имот. Оспорва
законосъобразността на решение № 7756/С387 от 26.03.2013 г. на ОСЗ –ОК и моли за
упражняване на инцидентен съдебен контрол по отношение законосъобразността му. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязло в сила на 19.04.2013 г Решение № 7756/C387 от 26.03.2013 г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на село С /л. 362/ на С Д.а М е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот, представляващ
нива от 0,999 дка, четвърта категория, находящ се в землището на кв. С в местността К,
идентифицирана като имот с идентификатор **** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
3/11.01.2011 г. на ИД на АГКК при граници -съседи: имот № 68134.2043.22, имот №
68134.2043.2047, имот № 68134.2043.1025 и имот № 68135.2043.2012 по КККР, заявен с
2
пореден номер 2 от заявлението и установен с Нотариален акт № 182, т. V, дело № 868/65,
Определение № 1354/15.03.2012 г. на АС С град по дело №2358/2012 и определение за
поправка на ЯФГ № 1475/22.03.2012 г. на АС С град, Решение на СРС, I ГК , 49 състав, гр.д.
№ 10950/2005 г. и скица – проект №9191/13.02.2013 г. на СГКК, гр. С. Видно от посочената
и приложена към решението скица – проект №9191/13.02.2013 г. на СГКК, гр. С /л. 359 от
делото/ имот с **** с площ от 999 кв. м. съставлява част от имот с предишен идентификатор
68134.2043.23 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на ИД на АГКК в
местност К с площ от 1930 кв. м.
Решението, видно от постъпилата с писмо изх. № 12-02-12461-1/03.10.2023 г. от ОСЗ –
З преписка /л. 324 и сл./, е взето по заявление вх. № С387/19.03.1992 г. на С. Д.а М, като
същото е представено и от ОСЗ – З – л. 362. Видно от т. 5 от Заявлението /л. 327/ С. Д.а М е
заявила пред Поземлена комисия – община В – кметство С възстановяване на нива с площ 1
декар в местността „К“. Видно от преписката ОСЗ „ОК“ се е произнесла с Предварително
решение № 7756 от 22.06.2012 г., с което е признато правото на собственост на С Д.а М в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1 дка, четвърта категория,
находящ се в землището на село С в местността К , заявен с пореден номер 5 от заявлението
и установен с Нотариален акт № 182, т. V, дело № 868/55 г. Видно от Нотариален акт № 182
от 09.11.1955 г., т. V, дело № 868/55 г. /л. 353 от делото/ С. Д.а М е призната за собственик по
наследство, делба и давностно владение на имот, описан в т.5 от НА като нива от един декар
при съседи ЙСА, ЦЦ и път. Видно от Договор за доброволна делба от 01.04.1955 г. между
наследниците на ДМ Д. е извършена доброволна делба, като Ф Д. М е получил в дял нива 2
дка, М Д. М, С. Д.а, по мъж В и ЦЯ - по 1 дка от нива в местността К. Съгласно
Удостоверение, издадено от началник на ОСЗ „ОК“ на 29.11.2012 г. нивата, за която е
издадено Предварително решение № 7756 от 22.06.2012 г., е идентифицирана в м. „К“ по
КВС и попада в част от имот от КВС № 4024, идентична с ПИ № **** по КККР.
Видно от Удостоверение за наследници от 27.06.2005 г., изд. от р-н Оборище С. Д.а М е
починала на 02.11.1996 г. и е оставила наследници - ищцата С. Г. М. и ЛГИ,който
впоследствие е починал през 2003 .г и оставил наследник – ЗАИ, която видно от
удостоверение за наследници от 19.01.2021 г., изд. от СО, р-н Н е починала на 17.01.2021 г. и
е оставила като наследник ищцата.
Представена в хода на производството е Заповед № РВТ22-РД09-278/22.11.2022 г. на
кмета на район „В“ на СО /л.129/, съгласно която ищцата като наследник на С Д.а М и
собственик на бивш ПИ с идентификатор № **** придобива собствеността върху нов УПИ
VIII-4046 – „За жилищно строителство“ от кв. 82, м. в.з. С –С – разширение“, р-н В – СО с
площ 822 съгласно утвърден с Решение № 289 по протокол №76, т. 31 от 30.05.2019 г. на
Столичния общински съвет подробен устройствен план на м. „в.з. С – С-разширение“ –
район В, нанесен в КККР на гр. С, нанесен като имот с идентификатор ****** съгласно
скица на СГКК – С град № 15-976543-26.08.2022 г.
Съгласно последно представената актуална скица № 15-36906-16.01.2023 г. /л. 41/ по
имотът е с идентификатор ****** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г.,
3
последно 4277, ****, **** и ****.
Постъпила от ОСЗ – И е преписка по възстановяване имоти на наследници на САД,
землище Б, водена под вх. № 782/20.02.1992 г. и преписка под вх. № 1271/21.02.1992 г. на
наследниците на НСД, землище Б /л.151 и сл./. Видно от преписките /съставляващи на
практика по начина, по който са представени от ОСЗ- И една преписка/ касае се за
производство по възстановяване на имоти на наследниците на САД, вкл. и на ЙСД и НСД,
както и на лични имоти на последните. Производството е било образувано по депозирани
пред Поземлена комисия – община П заявление вх. № 782/20.02.1992 г. на ЙСД и заявление
с вх. № 1271/21.02.1992 г. от НСД. Видно от преписката същата касае имоти в различни от
процесната местност и землище, а именно в землището на село Б, община П, поради което и
доказателствата, касаещи тези имоти, са неотносими и не следва да се обсъждат.
В преписката – л. 219 от делото се намира удостоверение изх. № 879/14.03.2001 г.,
издадено от председател на ПК – П да послужи пред ПК - В за това, че ЙСД е заявил имот в
местността К от 4,600 дка, попадащ в землището на с. С. В представената преписка обаче не
е налице заявление от ЙСД за възстановяване правото на собственост върху такъв имот, като
видно от заявление вх. № 782/20.02.1992 г. /л. 314 от делото/ имотите са в други местности.
В представената преписка е налице заявление с вх. № 1271 БСЦ379/21.02.1992 г. от
НСД /л. 317 от делото/, видно от което същият е заявил за възстановяване имоти в различни
местности, като под .т. 8 е посочена нива от 4,600 дка в местност Кта – С. В преписката се
намира и молба – декларация от НСД /л. 319/, с която същият е декларирал притежанието на
имоти, описани под 19 точки, нито един от които не е посочено да се намира в местност К.
Не се установява и да са приложни от заявителя доказателства във връзка с този имот или да
са отправяни искания. По заявлението в тази му част от преписката, във вида представен по
делото, не се установява да са извършвани каквито и да било действия.
Видно от постъпилата с вх. № 275676/04.10.2023 г. /л.134 и сл./ преписка от СО – район
„В“ със Заповед по чл. 16 ЗУТ № РВТ22-РД08-143/17.05.2022 г. на кмета на СО – Район „В“
О. П. К., посочен като собственик на имот с идентификатор **** е обявен за собственик на
недвижим имот с идентификатор ******. Видно от преписката за издаване на заповедта е
послужило решение № 6714/19.10.2009 г. на ОСЗ – ОК, в което е посочено, че е възстановено
правото на собственост върху нива с площ от 4.599 дка, представляваща ПИ № 4024 на
наследниците на НСД, както и договор за продажба на наследство от 05.04.2022 г. с
нотариална заверка на подписите и съдържанието ос ред. № 691 и 692 от 05.04.2022 г. при
нотариус МР , с рег. № 650на НК , по силата на който О. К. е закупил наследството, останало
от НСД – починал на 09.10.2007 г. Видно от приложената в преписката комбинирана скица
имот с ид. **** попада частично в имот с № 004024 по КВС, а имот с ид. ****** е образуван
като част от имот с ид. ****, без да се включват части от други имоти.
Видно от постъпилата с вх. № 292743/19.10.2023 г. /л.389 и сл./ преписка от нотариус
ДТ, рег. № 187 на НК с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том II,
рег. № 2634, дело № 164 от 2022 г. между О. П. К. и „В“ ЕООД е сключен договор за
покупко-продажба, с който е уговорено, че О. К. продава на „В“ ЕООД УПИ VIII-4046 – „за
4
жилищно строителство“ от кв. 82, м. в.з. „С С разширение“, район „В“ – СО с площ от 822
кв.м. съгласно утвърден с Решение №289 по протокол №76, т. 31 от 0.05.2019 г. на Столичен
общински съвет ПУП на м. „в.з. С-С – разширение“, нанесен в КККР като имот с
идентификатор ******. Видно от акта и от преписката за легитимиране продавача като
собственик на имота е представена заповедта по чл. 16 ЗУТ № РВТ22-РД08-143/17.05.2022 г.
на кмета на СО – Район „В“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, за
основателността на който иск в тежест на ищцата е да докаже, че е титуляр на правото на
собственост върху процесния недвижим имот на претендираното придобивно основание.
В случая ищцата претендира да е собственик на недвижим имот с идентификатор
******, с площ 822 кв. м, като основава правата си на земеделска реституция, извършена с
решение № 7756/С387 от 26.03.2013 г. на ОСЗ –ОК, с което е възстановена собствеността
върху имот с ид. **** на основание подадено от наследодателя на ищцата С Д.а М, ЕГН
**** , заявление за възстановяване от 19.03.1992 г.
В настоящото производство не се спори, че имотът е бивша земеделска земя, която е
влязла в регулация и е изгубила характера си на земеделска земя, но тъй като е била такава
към момента на отнемането й, то приложими са правилата за земеделската реституция по
ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., бр. 45 от 1995 г.; Решение № 7 на
КС на РБ - бр. 59 от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 98 от 1997 г.) ЗСПЗЗ възстановяват се
правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са
притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или
държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в
други образувани въз основа на тях селскостопански организации. С оглед актуалната към
момента на реституционното решение редакция на цитиирната норма трайно установено в
съдебната практика е, че е ирелевантно дали земята е била включена в
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, или в
други образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което и
неоснователни са възраженията на ответника за липса на доказателства за това.
Производството по ЗСПЗЗ е административно и води до придобиване на собственост
върху възстановявани земи само ако са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и
е издаден валиден административен акт /решение на поземлена комисия, сега Общинска
служба по земеделие/ за възстановяването на собствеността. Решението, с което се
възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални
граници върху индивидуално определен имот – чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ /каквото е решението
на ОСЗ-ОК, с което се легитимира ищцата като собственик/ има конститутивно действие,
което се разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по
отношение на субекта. Решението действа за в бъдеще и е актът, който легитимира като
собственици лицата, на които се възстановява собствеността – т. е. то е годно основание за
5
придобиване на собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл. 77 ЗС.
В случая ищцата се легитимира като собственик на имот със стар идентификатор ****
именно с такова решение, с което процедурата по възстановяване на собствеността по реда
на ЗСПЗЗ е била надлежно завършена. Решението съдържа изискуемите реквизити, издадено
е от орган, който е действал в законен състав и в рамките на своята компетентност, поради
което надлежно легитимира ищцата като собственик на възстановения имот, доколкото
същата се явява наследник по закон на С. Д.а М, починала на 04.11.1996 г., както и
наследник на ЗАИ, починала на 17.01.2021 г. и наследила по силата на наследствена
трансмисия починалия преди постановяване на решението за възстановяване наследник по
закон на С. Д.а М – ЛГИ.
Ответникът релевира възражение на първо място, че е придобил имота от лицето О. П.
К., легитимирал се като негов собственик със Заповед на кмета на СО – р-н В, за която
претендира да съставлява оригинерно придобивно основание. Възражението, че имотът е
придобит от праводателя на ответника по сила на плана, който имал според ответника
отчуждително действие, съдът намира за неоснователно. В случая не се установява да е
реализиран фактически състав, реализирането на който да води до оригинерно придобиване
на правото на собственост, погасяващо правото на собственост на ищцата. Видно от
представената преписка по издаване на заповедта имотът с ид. ******, с площ 822 кв. м е
формиран изцяло като част от имот със стар ид. с ПИ № **** с площ 999 кв.м. От
преписката обаче не става ясно по какъв начин е направена констатацията на кмета на СО, р-
н В, обективирана в заповедта, че О. К. е собственик на ПИ с ид. ****, тъй като този имот,
видно от комбинираната скица за пълна или частична идентичност, издадена 04.2022 г. от
ГМ ООД, на която е отбелязан с розов цвят и пунктир, попада частично, но неизцяло в имот
№ 004024 по КВС, отбелязан със зелен контур. Съгласно чл. 16, ал. 6 (Предишна ал. 5, изм. и
доп. – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) ЗУТ собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват
собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината
придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на
плана. Следователно лице, което не е било собственик на имота, не може да придобие
собствеността върху новообразувания имот, като констатациите на кмета на СО, че О. П. К.
е собственик на имота със стар **** и съответно собственик на новообразувания имот нито
пораждат вещни права в негова полза, нито погасяват вещни права на действителния
собственик на имота.
Следователно О. П. К. не е станал собственик на имот с ид. ****** нито по силата на
самата заповед, нито по силата на плана /както възразява ответника/, тъй като същите не са
самостоятелен способ за придобиването му и не може да създадат права, за лицето, ако то не
е било собственик на имота, от който е формиран. В случая такива права от преписката
следва извод, че са били претендирани въз основа на представеното със заверка „вярно с
копието“ решение № 6714 от 19.10.2009 г. на ОСЗ „ОК“. Доколкото същото е основанието,
от което се черпят изначално правата на ответника, то в негова тежест бе да установи в
производството наличието му. Същият обаче не ангажира доказателства за издаването на
6
такова решение и на практика видно от съвкупната преценка на твърденията му не се и
позовава на същото като основание на претендираното вещно право. Документът,
обективиращ решение № 6714 от 19.10.2009 г. на ОСЗ „ОК“, не е ангажиран, надлежно
заверен съгласно изискванията на чл. 183 ГПК от ответника и следователно не е част от
писмените доказателства по делото. Надлежно заверен документ с такова съдържание не е
постъпил и от трето неучастващо в производството лице – нито от органа, който се твърди,
че го е издал, нито от СО, р-н В, пред кмета на която очевидно е представено незаверено
копие. В тази връзка видно от представеното от ищцата /л. 14/ и намиращо се и в
постъпилата от ОСЗ – З преписка по възстановяване на имота на С. М /л. 325/ писмо с изх.
№ ПО-15-18233/30.11.2022 г., издадено от началника на ОСЗ З „в землището на С няма
образувана административна преписка в сроковете по чл.11, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ с
регистриран собственик НСД. Изрично е удостоверено от началника на ОСЗ – З, че
Службата не е издавала Решение № 6714/29.10.2009 г. Предвид посоченото не се установява
да е възстановявано правото на собственост на имот № 004024 по КВС на НСД или на
неговите наследници. Предвид посоченото не се установява в наследството, оставено от
НСД, да е бил имот, идентифициран като имот № 004024 по КВС, съответно на имот с ид. с
ПИ № ****, попадащ частично в него. Следователно такъв имот не е придобит и от купувача
на наследството О. К., респ. ответното дружество не е могло да го придобие от последния.
С отговора на исковата молба ответникът заявява общо възражение и за
незаконосъобразност на решение № 7756/С387/26.03.2013 г. на С. Д.а М, за което изрично е
поискал да му бъде дадена възможност да уточни след постъпване на преписката по
издаване на решението. С молба, представена в о.с.з. на 23.02.2024 и устно в самото
заседание оспорва решението като поддържа, че от удостоверение с изх № ВС -01-
1098/29.11.2012 г. на ОЗС – З се установява, че имотът е бил предмет на замяна, поради
което приложима била разпоредбата на чл. 18з,ал. 3 ППЗСПЗЗ, а решение в такъв смисъл не
било представено. Възразява, че липсват доказателства за извършено анкетиране по смисъла
на чл. 18д и чл. 18г ППЗСПЗ. Липсвали посочените в т.2 и т. 3 от решението доказателства.
Поддържа възражение за незаконосъобразност на решението поради липса на фактически и
правни основания за издаването му, липса на идентичност между имота, възстановен на
наследниците на С. М и представените документи за собственост. Оспорва идентификацията
на дяловете на всеки от съделителите по доброволната делба и по нотариалния акт за
обстоятелствена проверка. Посочва, че по стар кадастрален план възстановеният имот
попада в два имота, които са записани на други собственици по разписен лист. Не се
доказвало имотът да е включен в ТКЗС, ДЗС и др. организации, поради което не подлежи на
възстановяване Оспорва С. М да е била собственик на възстановения имот, съответно
констатациите в нотариалния акт, а договорът за доброволна делба счита за нищожен поради
липса на форма.
Инцидентният съдебен контрол за законосъобразност на административния акт е
способ за защита правата на трети лица от които се иска да се съобразят с гражданско-
правните последици, в т. ч. и вещно-правния ефект, на този акт. Тази процесуална
7
възможност произтича от факта, че административното производство се развира изцяло без
участието на лицата - физически или юридически, които противопоставят свои права по
отношение на същия имот. Преценката при конкуренцията на правата на собственост може и
следва да се извърши в рамките на исковия процес по спора за материално право. В случая
обаче ответното дружество реално не заявява собственически или на неговия праводател
права върху възстановения на ищцата имот към момента на обобществяването на имотите.
Не твърди да е налице решение за възстановяване правото на собственост върху имота на
наследниците на Никола Ст.. Дожрев, а поддържа, че имотът е бил заявен пред друга
комисия /ПК – П/. В случая ответникът поддържа допустимост на наведените възражения
като претендира, че процесният имот е бил заявен за възстановяване на НСД, чийто
наследствени права са били продадените на неговия праводател.
Оспорването на първо място е абсолютно бланкетно, като не съдържа твърдение за
наличие на конкретно придобивно основание, което да се твърди, че е реализирано в полза
на НСД. Видно от преписката по подаденото от последния заявление такъв имот не е
деклариран с молбата – декларация, нито са сочени доказателства за притежание правото на
собственост върху него.
На следващо място ответникът не се легитимира като универсален правоприемник на
лицето, за което претендира, че е било собственик на имота. Доколкото не се твърди от
ответника и не се установява в производството към момента на откриване на наследството
на НСД, респ. към момента на сключване на договора за продажбата му, процесният имот да
е бил възстановен на НСД, то ответникът не би бил легитимиран като собственик на този
имот, дори и да настъпи такова възстановяване с оглед разпоредбата на чл. 90а от Закона за
наследството /в частта, която не е обявена за противоконституционна с Решение № 4 от
27.02.1996 г. по к. дело 32/95 г., Конституционният съд/. Съгласно цитираната разпоредба на
закона договорите за продажба на наследство нямат действие за тези имоти, собствеността
върху които се възстановява, тъй като същите имат за предмет съвкупността от права и
задължения, придобити по реда на наследяването и прехвърлянето им обхваща само онова,
което продавачът на наследство е имал в качеството си на наследник към момента на
откриване на наследството. Законодателят изхожда от разбирането, че земеделските земи не
са били в наследството и не се включват в предмета на договора, тъй като са били внесени в
стопанството, респ. обобществени и реално собственикът им, респ. неговите наследници,
могат да разполагат с тях едва след възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ./ В този смисъл с
Решение № 45 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 843/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 249 от
29.03.1999 г. на ВКС по гр. д. № 125/98 г., II г. о, Решение № 673 от 18.01.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1645/2009 г. и др./.
Поради това и възраженията на ответника за недоказана идентичност на
възстановените имоти и имота, собственост на С. М, както и на притежание правото на
собственост от последната преди колективизацията не следва да се разглеждат в настоящото
производство, тъй като ответникът реално не заявява свои или на своя праводател права към
този момент. В този смисъл е налице трайно установена и последователна съдебна практика,
8
част от които са решение № 426/21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на II ГО на ВКС;
решение № 595/04.12.2009 г. по гр. д. № 3474/2008 г. на II ГО на ВКС; решение №
329/27.04.2010 г. по гр. д. № 927/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 185/28.05.2010 г. по гр.
д. № 65/2010 г. на II ГО на ВКС; решение № 885/13.12.2010 г. по гр. д. № 1468/2009 г. на I ГО
на ВКС решение № 540/13.07.2010 г. по гр. д. № 1837/2009 г. на I ГО на ВКС и решение №
365/15.10.2010 г. по гр. д. № 1493/2009 г. на II ГО на ВКС; решение № 37/06.04.2011 г. по гр.
д. № 252/2010 г. на I ГО на ВКС; решение № 161/29.07.2014 г. по гр. д. № 6153/2013, I ГО;
решение № 101/02.04.2014 г. по гр. д. № 7301/2013 г., I ГО на ВКС; решение № 250/2013 от
08.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г., II ГО на ВКС, в които се приема, че по иск за
собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва
легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на
имота към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота
към същия момент. Ответникът може да противопоставя на предявения иск само собствени
права, които изключват правата на ищеца, но ответникът по иск за собственост, основан на
земеделска реституция, не разполага с възражението, че възстановеният имот не е бил
собственост на ищеца, респ. на негов наследодател, към момента на образуване на ТКЗС.
Законодателят е предвидил в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури за установяване идентичност на
имотите, заявени за възстановяване към настоящия момент в административното
производство, включващи издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране,
представяне на удостоверения по чл. 13, ал. 4 и скици по ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ и изготвяне на
помощни планове по чл. 13а ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. Преценката
за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени
процедури и е комплексна, като се извършва за цяла местност и землище и въз основа на
всички доказателства, събрани за тях. СТЕ в рамките на един гражданско правен спор не
може да извърши подобна комплексна преценка. Отделно от това, сравняването на
границите в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се
извършва към един и същ момент и при съпоставяне актовете за собственост и движението
на собствеността за съседните имоти, които не винаги са приети като доказателства по
делото до колкото касаят трети лица /в този смисъл Решение № 116 от 24.03.2011г. по гр.д.№
401/2010г. на І ГО Решение № 426/21.07.2009г. по гр.д.№ 2713/2008г. на ВКС на V ГО, .
Решение № 166/25.06.2013 г. по гр.д.№ 1633/2013г. на ВКС на І ГО./.
Предвид посоченото ответникът може да оспорва наличието само на тези от
предпоставките за реституция, които са свързани с негови права върху имота - например
невъзможността за реституция по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, по чл. 10б от ЗСПЗЗ, по чл. 24 от
ЗСПЗЗ и др. Сред възраженията, направените от ответника, вкл. уточнените в о.с.з. на
23..04.2024 г., такива същински оспорвания и твърдения не са наведени.
Следва за пълнота да се посочи, че от представената от ОСЗ – З преписка по заявление
вх. № С387/19.03.1992 г. на С. Д.а М, се установява, че С. Д.а М е заявила своевременно
пред Поземлена комисия – община В – кметство С за възстановяване на нива с площ 1 декар
в местността „К“, като са събрани надлежни доказателства, установяващи, че същата е
9
надлежно легитимирано лице, в полза на което да бъде възстановено правото на
собственост, тъй като е притежавала правото на собственост върху имота, което е
установено от Нотариален акт № 182, т. V, дело № 868/55 г. и договор за доброволна делба от
01.04.1955 г. Противно на възраженията на ответника не се установява порок на договора за
делба, водещ до неговата нищожност. Обстоятелството дали разделените имоти са били
нанесени в кадастралния план и на кого са били записани в разписните листове не е
относимо по отношение притежание правото на собственост, поради което и неоснователни
са възраженията за незаконосъобразност на решението поради това, че процесният имот не е
бил нанесен като самостоятелна кадастрална единица в КП от 1956 г. и че е попадал в два
имота, записани на други лица. Неоснователно е и възражението за изследване на
предпоставки по чл. 18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, като тази норма не се установява да е релевантна в
случая, а посочването и в цитираното от ответника удостоверение е изолирано и не се
установява да е било извършвана замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена
собственост, за да се коментира наличие на визираната в тази норма пречка за реституция.
Решение № 7756/С387 от 26.03.2013 г. на ОСЗ – Овча купен, гр. С отговаря на изискванията
на чл. 18ж ППЗСПЗЗ за съдържание, като в същото са описани размерът и категорията на
имота, неговото местоположение, границите, съседи и е придружено със скица, като
индивидуализацията е извършена по КККР. Противно на възраженията на ответника в
решението са посочени основанията за възстановяване на правото на собственост, като
посочените в него документи по т. 2 и 3 не съставляват неразделна част от него.
Следователно ищцата като наследник по закон на С Д.а М, ЕГН **** и на ЗАИ с ЕГН
**********, починала на 17.01.2021 г. се установява, че е била собственик на имот с ид.
**** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г. съгласно изменение по Заповед №
КД-14-22-798/29.05.2013 г. С оглед извършената регулация на имотите и предвид влязлата в
сила на 12.12.2022 г. Заповед № РВТ22-РД09-278/22.11.2022 г. на кмета на район „В“ на СО
/л.128/ ищцата като собственик на имот със стар ид. **** придобива собствеността върху
нов УПИ VIII-4046 – „За жилищно строителство“ от кв. 82, м. в.з. С –С – разширение“, р-н В
– СО с площ 822 съгласно утвърден с Решение № 289 по протокол №76, т. 31 от 30.05.2019 г.
на Столичния общински съвет подробен устройствен план на м. „в.з. С – С-разширение“ –
район В, нанесен в КККР на гр. С като имот с идентификатор ****** съгласно скица на
СГКК – С-град № 15-976543-26.08.2022 г. Следователно доказано в рамките на
производството е, че ищцата е титуляр на правото на собственост върху този имот на
основание земеделска реституция и наследствено правоприемство и предявеният
установителен иск следва да бъде уважен.
По разноските
Предвид изхода на спора право на разноски има ищцата, поради което ответникът
следва да й заплати сумата 462,36 лева – разноски за заплатена държавна такса и 4500 лева
за адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно с оглед предмета и цената на иска, както и с оглед
фактическата и правната сложност на производството.
10
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Г. М. с ЕГН ********** и адрес:
гр. С, ж.к. Л, бл. 32, вх. В, ап. 63 против „В“ ЕООД с ЕИК **** и адрес: гр. П, ул. К № 12
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че С. Г. М., ЕГН ********** е титуляр на
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ****** по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г., последно изменение от 14.07.2022 г., с площ 822 кв. м,
находящ се в .гр. С, район В, местност Кта с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на застрояване: ниско (до 10 м), при съседи съгласно скица № 15-36906-
16.01.2023 г., издадена от СГКК- гр. С, имоти с идентификатори 68134.2043.4277, ****,
****, ****, представляващ УПИ VIII-4046 – „За жилищно строителство“ от кв. 82, м. в.з. С–
С – разширение“, р-н В – СО с площ 822 кв.м. съгласно утвърден с Решение № 289 по
протокол №76, т. 31 от 30.05.2019 г. на Столичния общински съвет подробен устройствен
план на м. „в.з. С-С-разширение“ – район В, образуван от имот с предишен идентификатор
**** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г., изменени със Заповед № КД-14-
22-798/29.05.2013 г. на началника на СГКК-С, правото на собственост по отношение на
който е възстановено с влязло в сила на 19.04.2013 г. решение № 7756/С387 от 26.03.2013 г.
на ОСЗ – ОК, гр. С, издадено в полза на С Д.а М с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „В“ ЕООД с ЕИК **** и адрес: гр. П, ул. К
№ 12 да заплати С. Г. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Л, бл. 32, вх. В, ап. 63
сумата 4962,36 лева – разноски за производството за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11