Решение по дело №876/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.100 ал.4 от ЗДСл.

Образувано е по искова молба, подадена от К. И. К., с [ЕГН], с адрес: гр.Велинград, [улица], чрез адв.Т. М. - вписан в АК-Пазарджик против Българска агенция по безопасност на храните, с адрес: гр.София, [улица], представлявана от изпълнителния директор, в която ищецът твърди, че със Заповед №001-22 от 22.02.2017г. на Изпълнителния директор на БАБХ бил назначен на длъжност „главен инспектор“ в отдел "Контрол на храните" в Областна инспекция по безопасност на храните - Пазарджик.

Със заповед №ОСПП 54 от 18.10.2021г. на Изпълнителния директор на БАБХ бил преназначен на длъжност директор в Областна инспекция по безопасност на храните - Пазарджик. Със заповед №ОСПД-4005 от 17.01.2023г. на Изпълнителния директор на БАБХ бил преназначен от длъжност директор в Областна инспекция по безопасност на храните - Пазарджик на длъжност главен инспектор в отдел "Контрол на храните" в Областна инспекция по безопасност на храните - Пазарджик.

Със Заповед №ОР-Н002/24.03.2023г., издадена от Изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл.100 ал.1, т.2 от ЗДСл, временно бил отстранен от работа за това, че срещу него е образувано дисциплинарно дело №6 по описа на БАБХ за 2023г.

Твърди, че с Решение №588 от 20.10.2023г. по адм. дело №334/2023г. на XIII състав на Административен съд - Пазарджик е отменена заповедта за отстраняването му от работа като държавен служител. Решението на Пазарджишкия административен съд е потвърдено с Решение №6727 от 04.06.2024г. по адм. дело №12223/2023г. на Върховен административен съд. Същевременно със Заповед №НК-Н001 от 24.04.2023г., на основание чл.107 ал.1, т.3 от ЗДСл бил уволнен, като главен инспектор в отдел "Контрол на храните" в Областна инспекция по безопасност на храните - Пазарджик. Така преди заповедта за уволнение бил отстранен неправомерно от работа за срок от един месец, считано от 24.03.2023г. до 24.04.2023г. Заповедта за уволнение била обжалвана от него пред Пазарджишкия административен съд. С Решение №634 от 14.02.2024г. по адм. дело №475/2023г. на VIII състав на Административен съд - Пазарджик заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отменена. Решението на ПАС е обжалвано пред Върховен административен съд.

Твърди, че нормата на чл.100 ал.4 от ЗДСл дава право на служител, който е бил незаконно отстранен от работа да претендира обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ.

Сочи, че при преназначаването му със Заповед №ОСПД-4005 от 17.01.2023г. от длъжност директор в Областна инспекция по безопасност на храните - Пазарджик на длъжност главен инспектор в отдел "Контрол на храните" в Областна инспекция по безопасност на храните - Пазарджик му била определена заплата в размер на 2 400 лв. Предвид изложеното като имуществени вреди претендира сумата от 2 400 лв., което представлява заплатата за един месец, считано от 24.03.2023г. до 24.04.2023г., които би получил, ако не бил отстранен, ведно с осигуровките за един месец в размер на 330.72 лв., които е изгубил или общата сума, която претендира е в размер на 2 730,72 лв.

Заявява, че предвид принципа за определяне на обезщетение по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД претендира и неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., тъй като му били засегнати честта, достойнството и доброто име пред колегите и в обществото. Твърди, че с отстраняването преживял негативни емоции и страдания, поради факта, че знаел, че отстраняването било целенасочено, за да може някои ръководители от София да се облагодетелстват за сметка на държавата. Преживените негативни емоции довели до срив на имунната му система, при което заболял от пневмония от 04.04.2023г. до 07.05.2024г.

Моли да бъде осъдена Българска агенция по безопасност на храните - София да му заплати на основание чл.100 ал.4 от ЗДСл сумата от 2 730 лв. - имуществени вреди и 2 000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 1000 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане - за разпит на свидетел.

С допълнителна молба с вх.№7295/27.08.2024г. ищецът е уточнил, че периодът на търпене за неимуществените вреди е от 24.03.2023г. до 24.04.2023г., когато на основание чл.107 ал.1, т.3 от ЗДСл, във връзка с чл.5 ал.1, т.10 от Устройствения правилник на БАБХ е прекратено служебното му правоотношение като главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ в Областна инспекция по безопасност на храните - Пазаржик.

Ответникът - Българска агенция по безопасност на храните, чрез законния и процесуалния си представители, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва предявените искове. Твърди, че исковете са неоснователни и недоказани. Твърди, че не са налице предпоставките по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик взема становище, че искът за имуществени вреди е основателен, а този за неимуществени вреди – частично основателен.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

От приетите по делото и неоспорени писмени доказателства се установява, че със Заповед №ОСПП 54 от 18.10.2021г. на Изпълнителния директор на БАБХ ищецът К. И. К. е бил преназначен от длъжност „главен инспектор“ в отдел "Контрол на храните" в Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик при БАБХ на длъжност „директор“ на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик при БАБХ, считано от 18.10.2021г.

Със Заповед №ОСПД-4005 от 17.01.2023г. на Изпълнителния директор на БАБХ ищецът е бил преназначен от длъжност „директор“ на Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик при БАБХ на длъжност „главен инспектор“ в отдел "Контрол на храните" в Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик при БАБХ, считано от 18.01.2023г. Определена му е основна месечна заплата в размер на 2400 лева.

Със Заповед №ОР-Н002/24.03.2023г., издадена от Изпълнителния директор на БАБХ на основание чл.100 ал.1, т.2 от ЗДСл, ищецът К. И. К. е бил отстранен от работа за това, че срещу него е образувано дисциплинарно дело №6 по описа на БАБХ за 2023г.

С Решение №588 от 20.10.2023г. по адм. дело №334/2023г. на XIII състав на Административен съд - Пазарджик е отменена Заповед №ОР-Н002/24.03.2023г., издадена от Изпълнителния директор на БАБХ. В мотивите на решението е прието, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.59 ал.2, т.4 от АПК, поради липса на надлежни мотиви, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

С Решение №6727 от 04.06.2024г., постановено по адм. дело №12223/2023г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила Решение №588 от 20.10.2023г. по адм. дело №334/2023г. на Административен съд - Пазарджик.

Със Заповед №НК-Н001 от 24.04.2023г., издадена от Изпълнителния директор на БАБХ, на ищеца К. И. К. му е наложено дисциплинарно наказание по реда на чл.90 ал.1 ,т.5 от ЗДСл – „уволнение“.

Със Заповед №ОСОС-Н026 от 24.04.2023г. на Изпълнителния директор на БАБХ, е прекратено служебното правоотношение на ищеца К. И. К. на длъжност „главен инспектор“ в отдел "Контрол на храните" в Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик, на основание чл.107 ал.1, т.3 от Закона за държавния служител, във връзка с чл.5 ал.1, т.10 от Устройствения правилник на БАБХ.

С Решение №634 от 14.02.2024г. по адм. дело №475/2023г. по описа на Административен съд – Пазарджик последните две заповеди са отменени. При направена служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че с Решение №13566 от 13.12.2024г., постановено по адм. дело №6338/2024г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение е отменено Решение №634 от 14.02.2024 г. по адм. дело № 475/2023г. по описа на Административен съд – Пазарджик и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Разпитаният по делото свидетел А. А. Т. дава показания, че знае, че ищецът е бил отстранен от работа от БАБХ. Не било никак добре за него, доста трудно, тежко го преживявал. Преди постоянно излизали, на лов ходили заедно, излизали по заведения, в един момент той някак си се затворил, спрял да комуникира, рядко си вдигал телефона. Затворил се, не искал нито да се събира с хора, било му кофти. Отказвал покани за срещи с думите: „Не, не, мен ме познават хората тук, те ме изгониха като най-големия помияр, все едно съм престъпник“. Според показанията на свидетеля това е било след като ищеца го уволнили, преди около година /свидетелят е разпитан в съдебното заседание, проведено на 03.02.2025г./.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, се установява, че пневмонията като възпалително заболяване на белия дроб се предизвиква от инфекция с вируси, бактерии или гъбички. При наличието на млад организм, без хронични придружаващи заболявания, дори и след преживян стрес в рамките на 10 дни след това, диагностицираната пневмония не може да се обвърже с „негативни емоции, преживян стрес, страдания“. Според заключението не може да се приеме причинно-следствена връзка между преживените негативни емоции и поставената диагноза „пневмония“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК (чл.203 и сл. от АПК ), а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл.1 от ЗОДОВ постановява, че Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Не всички имуществени и/или неимуществени вреди подлежат на обезщетяване по реда на Глава единадесета от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, респ., за да бъде доказана основателността на такъв иск задължително е необходимо наличието на следните предпоставки, които следва да са в кумулативна връзка: причинена вреда – (имуществена и/или неимуществена); пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие /в случая отменената заповед), и настъпилата вреда. Условие за допустимост на искове като процесните е (чл.204 ал.1 от АПК) отмяната на административния акт по съответния ред. Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане по реда на Глава единадесета от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ.

Исковете са предявени от надлежна страна, имаща право и интерес от воденето им.

По съществото на исковете, съдът счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.4 от ЗДСл държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа има право на обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ.

Нормата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. общината.

Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена - тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.

Според разпоредбата на чл.203 ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204 ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред.

В случая ищецът е предявил искове за изплащане на обезщетение за причинени, както имуществени, така и неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на административния орган.

По отношение на претенцията за обезщетение за настъпили за ищеца имуществени вреди са налице предвидените в закона предпоставки за тяхното присъждане. Налице е отменен административен акт, а именно Заповед №ОР-Н002/24.03.2023г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл.100 ал.1, т.2 от ЗДСл, ищецът К. И. К. е бил отстранен от работа за това, че срещу него е било образувано дисциплинарно дело №6 по описа на БАБХ за 2023г. Тази заповед е отменена с Решение №588 от 20.10.2023г. по адм. дело №334/2023г. на Административен съд – Пазарджик, оставено в сила с Решение №6727 от 04.06.2024г. по адм. дело №12223/2023г. по описа на Върховния административен съд и съответно влязло в сила на 04.06.2024г.

За имуществена вреда се счита всяко засягане на правната сфера на едно лице, което намалява имущественото му състояние в момента или създава пречка наличното имущество да бъде увеличено в бъдеще. Тази вреда има реално икономическо изражение, може да бъде изчислена и установена по размер. Имуществената вреда може да се прояви в две форми - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби представляват реалните ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото. Пропусната полза е налице тогава, когато за ищеца се осуетява възможността за едно сигурно, предварително планирано и очаквано увеличение на имуществото в бъдеще - пропускането да придобие едно благо, вземане и др., като пропуснатите ползи трябва да са реални и сигурни, те не могат да са хипотетични.

Имуществените вреди, като пропуснати ползи, представляват неосъществено увеличение на имуществото, като следва да се докаже, че със сигурност това увеличение ще настъпи. В случая по делото безспорно се установява, че органът фактически е продължил без основание действието на правните последици от отстраняването, като е препятствал осъществяването на съществуващото с ищеца служебно правоотношение. Незаконното отстраняване от работа е установено по съдебен ред и съгласно чл.100 ал.4 от ЗДСл е предпоставка за обезщетяване на причинените вреди по реда на ЗОДОВ. Съгласно разпоредба на чл.100 ал.3 от ЗДСл, държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен и в случая между страните не се спори, че тази разпоредба е била спазена. През целия сочен от ищеца период – 24.03.2023г.-24.04.2023г., той е бил отстранен от работа въз основа на незаконосъобразна заповед. След като с влязлото в сила съдебно решение е прието, че Заповед №ОР-Н002/24.03.2023г., издадена от Изпълнителния директор на БАБХ, представлява незаконосъобразен административен акт, то през целия период на действие на тази заповед се формират неблагоприятни имуществени последици за адресата й - ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучената заплата. Получаването на такова възнаграждение при нормални обстоятелства, представлява закономерна последица от престирането на работна сила на основание правоотношението между БАБХ и К. И. К., като същото е било осуетено от незаконосъобразния административен акт.

Причинените в случая имуществени вреди - неполучената заплата, за които се претендира обезщетение с предявения иск, са в пряка причинна връзка от отменения административен акт, доказани са по основание и подлежат на обезщетяване от ответника.

В горния смисъл е Решение №10911 от 10.08.2020г. на ВАС по адм. д. №9550/2019г., III о.

Претендираното с исковата молба обезщетение е съобразено с размера на основната месечна заплата на ищеца, определена му със заповед №ОСПД-4005/17.01.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ от 2400 лв. Освен тях ищецът претендира и осигуровки за един месец в размер на 330,72 лв.

Относно размера на претенцията за имуществени вреди, освен посочения документ – заповедта от 17.01.2023г., с която му е определената основната месечна заплата, ищецът не ангажира други доказателства. Затова и за да определи размера на обезщетението за имуществени вреди от неполучената заплата за процесния период, съдът прави следните изчисления: При направена проверка, съдът констатира, че работните дни за месец март на 2023г. са 22, а работните дни за месец април на 2023г. са 18, следователно дневното заплащане за месец март е в размер на 109,09 лева /2400 лв. : 22 работни дни = 109,09 лв./ден, а дневното заплащане за месец април 2023г. е в размер на 133,33 лв. /2400 лв. : 18 работни дни = 133,33 лв./ден/. За периода от 24.03.2023г. до 31.03.2023г. работните дни са 6 и те умножени по 109,09 лв./ден определят дължимо възнаграждение в размер на 654,54 лв. За периода от 01.04.2023г. до 24.04.2023г. работните дни са 14 и те умножени по 133,33 лв./ден определят дължимо възнаграждение в размер на 1866,62 лв. Така изчисленото възнаграждение по правоотношението на ищеца за процесния период е общо в размер на 2521,16 лв. /654,54 лв. + 1866,62 лв./. Претендиранато от ищеца обезщетение за неполучена заплата е в размер на 2400 лв., поради което претенцията му ще следва да се уважи в този размер /няма изменение на размера на иска в хода на производството по делото/.

Претендираните от ищеца осигуровки за един месец не следва да му се присъждат. Ищецът, в чиято тежест бе, не установи от имуществото му да е излязла парична сума и то в посочения от него размер от 330,72 лв. за заплащане на осигуровки за процесния период. Ищецът не ангажира никакви доказателства във връзка с тази си претенция, поради което същата като недоказана и неоснователна ще следва да се отхвърли.

Предвид това искът за обезщетение за имуществени вреди ще следва да се уважи до размера от 2400 лв. и да се отхвърли над този размир и до претендирания с исковата размер от 2730,72 лв.

По отношение на другата исковата претенция на ищеца - за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 24.03.2023г. до 24.04.2023г., изразяващи се в: засегната чест, достойнство и добро име пред колегите и в обществото; в преживени негативни емоции и страдания, поради знанието, че отстраняването му било целенасочено, за да се облагодетелстват за сметка на държавата някои ръководители от София; в срив на имунната му система, поради което заболял от пневмония, съдът счита следното:

В случая няма спор по делото, че е налице първата от кумулативно изискуемите се по закон предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт. Настоящият съдебен състав счита, че недоказани при условията на дължимото от ищеца пълно и главно доказване, са останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност – реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и отменената като незаконосъобразна Заповед №ОР-Н002/24.03.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ. В тази връзка следва да се има предвид, че неимуществените вреди от отменен незаконосъобразен административен акт не се предполагат, а подлежат на доказване и тежестта за това се носи от страната-ищец. От установената по делото фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, не се доказва по категоричен начин реалното настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди.

Действително разпитаният по делото свидетел установи настъпването на негативни преживявания и емоции за ищеца, но посочи, че те са в резултат на уволнението му, което не е следствие от отмената, като незаконосъобразна с влязлото в сила решение процесна заповед, а е основано на друга последващата заповед - тази за дисциплинарното му уволнение. Свидетелят уточни, че посочените от него негативни преживявания за ищеца са настъпили преди година време, което съпоставено с датата на проведения му разпит, сочи на период месец февруари 2024г., който е далеч /десет месеца/ след процесния период. Следователно свидетелят не установи да има пряко и непосредствено впечатление от психическото състояние на ищеца в периода на отстраняването му от длъжност.

Освен това от приетото и неоспорено заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че не е налице причинно-следствена връзка между преживените от ищеца негативни емоции и поставената му диагноза „пневмония“.

По отношение на посочените в исковата молба, като неимуществени вреди - негативни емоции и страдания, поради знанието, че отстраняването му е било целенасочено, за да се облагодетелстват за сметка на държавата някои ръководители от София, по делото не са ангажирани доказателства.

Съгласно чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Според §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл.52 от , съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всички обстоятелства, свързани с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния, но само в случай, че справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко отражение върху душевното състояние дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административната дейност. В тежест на ищеца е да докаже, със съответните допустими доказателствени средства, наличието на претърпени от него негативни изживявания, които да бъдат във връзка именно с отменения акт. В тази насока по делото не са ангажирани от ищеца достатъчно и безспорни доказателства, че изживяното от него притеснение е дало отражение на здравето му, на психичното му състояние или да се е отразило по друг негативен начин на него или семейство му, включително и да е довело до промяна в обичайните му навици. От свидетелските показания не се установява надлежно и категорично обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба и касаещо разглеждания случай, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията. Събраните по делото доказателства относно наличието на психически и физически дискомфорт на ищеца, които той да е получил в резултат на отменения административен акт, по своя характер и интензитет, не могат да обосноват наличието на такова отражение върху душевното му състояние, което да даде основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Налага се извод за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Основателността на предявения иск не може да се основава на предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. В случая обстоятелствата, на които ищецът основава иска си за причинени неимуществени вреди останаха недоказани по делото. В този смисъл Решение №11374 от 08.12.2022г., постановено по адм. дело №6342/2022г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение.

Предвид гореизложеното съдът счита, че в случая не е налице фактическият състав за реализиране на отговорността на ответника по отношение на заявената от ищеца претенция за причинени му неимуществени вреди, поради което исковата му претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

Предвид изхода на делото, на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед уважената част от исковете, в размер на 507,32 лева, както и внесената държавна такса в размер на 20 лв., съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ.

С първото депозирано по делото писмено становище, ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което и съобразно отхвърлената част от исковете, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображения, Административен съд - Пазарджик

РЕШИ:

ОСЪЖДА Българска Агенция по безопасност на храните /БАБХ/, с адрес гр.София, [улица], представлявана от изпълнителния директор да заплати на К. И. К., с [ЕГН], с адрес: гр.Велинград, [улица]сумата в размер на 2400 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от неполучаване на заплата за периода от 24.03.2023г. до 24.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди над размера от 2400 лева и до претендирания с исковата молба размер от 2730,72 лева, или по-конкретно за претенцията за осигуровки в размер на 330,72 лв.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на К. И. К., с [ЕГН], с адрес: гр.Велинград, [улица]против Българска Агенция по безопасност на храните /БАБХ/, с адрес гр.София, [улица], представлявана от изпълнителния директор – за обезщетение в размер на 2000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в: засегната чест, достойнство и добро име пред колегите и в обществото; преживени негативни емоции и страдания, поради знанието, че отстраняването му било целенасочено, за да се облагодетелстват за сметка на държавата някои ръководители от София; в срив на имунната му система, поради което заболял от пневмония, за периода от 24.03.2023г. до 24.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Българска Агенция по безопасност на храните /БАБХ/, с адрес гр.София, [улица], представлявана от изпълнителния директор да заплати на К. И. К., с [ЕГН], с адрес: гр.Велинград, [улица]разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съобразно уважения иск, в размер на 507,32 лева, както и за внесената държавна такса в размер на 20 лв.

ОСЪЖДА К. И. К., с [ЕГН], с адрес: гр.Велинград, [улица]да заплати на Българска Агенция по безопасност на храните /БАБХ/, с адрес гр.София, [улица], представлявана от изпълнителния директор разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, с оглед отхвърлената искова претенция, в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138 ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.