№ 17056
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110124927 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от Е. С. Т. против
*************, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от
381,41 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем №
1707289/23.10.2012 г., сумата от 109,21 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 04.12.2012 г. до 12.02.2013 г. и сумата от 164,14 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 05.12.2012 г. до 29.06.2016 г., за събирането на които е издаден
изпълнителен лист по гр.д.№ 53073/2016 г. по описа на СРС и е образувано
изпълнително дело № 20228510402957 по описа на ЧСИ ************* на КЧСИ, с
район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им
събиране.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на влязло в сила решение по
гр.д.№ 53073/2016 г. по описа на СРС, на 29.01.2019 г. бил издаден изпълнителен лист,
с който бил осъден да заплати на ответното дружество сумата от 381,41 лева,
представляваща непогасена главница по договор за паричен заем №
1707289/23.10.2012 г., сумата от 109,21 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 04.12.2012 г. до 12.02.2013 г. и сумата от 164,14 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 05.12.2012 г. до 29.06.2016 г. Твърди още, че въз основа на
изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20228510402957 по описа
1
на ЧСИ ************* на КЧСИ, с район на действие СГС. Според ищеца, от влизане
в сила на решението до датата на подаване на исковата молба в съда не са извършвани
действия, годни да прекъснат давността, поради което вземанията по изпълнителния
лист са погасени по давност. По изложените в исковата молба доводи и съображения,
ищцата моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на
процесните суми. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Сочи се, че изпълнителното производство е
било образувано по молба, в която взискателят е поискал извършване на конкретни
изпълнителни действия, като искането за прилагане на определен изпълнителен способ
прекъсва давността. Позовава се на съдебна практика, съгласно която кредиторът –
взискател не може да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които
предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия, са се оказали
неуспешни. Ето защо се изразява становище, че започналата да тече погасителна
давност от влизане в сила на решението по гр.д.№ 53073/2016 г. по описа на СРС, 113-
ти състав, е прекъсната с молбата за образуване на изпълнително дело от 26.10.2022 г.,
поради което към датата на подаване на исковата молба в съда давността не е изтекла.
Сочи се още, че за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностните срокове са
спрели да текат съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и присъждане на сторените по
производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 29.01.2019 г., издаден по
гр.д.№ 53073/2016 г. по описа на СРС въз основа на влязло в сила решение е, че Е. С.
Т. е осъден да заплати на ************* сумата от 381,41 лева, представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем № 1707289/23.10.2012 г., ведно със
законна лихва за периода от 29.06.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 109,21
лева - договорна лихва за периода от 04.12.2012 г. до 12.02.2013 г., сумата от 164,14
лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.12.2012 г. до 29.06.2016 г. и
сумата от 27,00 лева, представляваща такса разходи.
По делото няма данни за датата на влизане в сила на горепосоченото съдебно
решение. Но в исковата молба ищецът твърди, а ответникът не оспорва, че решението
е влязло в сила на 06.07.2018 г. При направена служебна справка съдът също установи,
че решението по гр.д.№ 53073/2016 г. по описа на СРС е постановено на 06.07.2018 г.,
не подлежи на обжалване, поради което е влязло в сила на същата дата.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
2
20228510402957 по описа на ЧСИ ************* на КЧСИ, с район на действие СГС
се установява, че същото е образувано на 26.10.2022 г. по молба на настоящия
ответник, в качеството на взискател и въз основа на горепосочения изпълнителен лист.
В хода на образуваното изпълнително дело са извършени справки относно
гражданското и имуществено състояние на длъжника.
На 26.10.2022 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника-настоящ
ищец в ОББ, както и върху получавано трудово възнаграждение.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът следва да установи правния интерес от предявяването му, а
ответникът - че са били налице предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
В проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото открито съдебно
заседание, без възражение от страните съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че на 29.01.2019 г. е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 53073/2016 г. по описа на СРС, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 20228510402957 по описа на ЧСИ
************* на КЧСИ, с район на действие СГС.
Спорно между страните е обстоятелството дали по отношение на вземането по
издадения изпълнителен лист е изтекла погасителна давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време с
начален и краен момент. Общите правила за началния момент са уредени в чл.114 ЗЗД.
Давностните срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане
носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск. С разпоредбата на
чл.115 ЗЗД са уредени хипотези, при които носителят на правото не може да го
упражни. В тези случаи се приема, че давностният срок спира да тече. Съгласно чл.115
б. ”ж” ЗЗД давностният срок спира да тече докато трае съдебният процес относно
вземането. С предявяването на иска спира течението на давностния срок и това
състояние продължава до приключване на делото, но само в случай, че искът бъде
уважен /по аргумент от чл.116 б.”б” ЗЗД/. В чл.116 ЗЗД законодателно е уредено
прекъсване течението на давност. Предвидени са юридически факти, с настъпването на
които периодът от време от възникване на правото на иск до осъществяването на
съответния факт се обезличава юридически и започва да тече нов давностен срок.
Действието на прекъсването течението на давностния срок е уредено в чл.117 ЗЗД.
В конкретния случай вземането е установено със съдебно решение, а давността
за съдебно потвърденото вземане е всякога пет години съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД.
3
Както бе посочено и по-горе, при служебно извършената от съда справка се
установява, че решението по гр.д.№ 53073/2016 г. по описа на СРС, 113-ти състав е
влязло в законна сила на 06.07.2018 г. и това е началният момент на давностния срок за
изпълнение на присъденото вземане.
По въпроса за действията, с който давността се приема за прекъсната следва да
се посочи, че съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
по т.д. № 2/2013 г., „съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Давността се
прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.“ В заключение, според възприетото от ВКС тълкуване, в
изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
Видно от приложеното в заверен препис изпълнително дело № 20228510402957
по описа на ЧСИ ************* на КЧСИ, с район на действие СГС е, че същото е
образувано на 26.10.2022 г., като на същата дата е наложен запор върху банкови сметки
и трудово възнаграждение на длъжника. От датата на влизане в сила на съдебното
решение – 06.07.2018 г. до датата на образуване на изпълнителното дело – 26.10.2022
г. категорично не е изтекъл 5-годишен давностен срок, още повече, че през периода на
обявеното в страната извънредно положение поради пандемия от Ковид-19 –
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностни срокове не са текли. С гореописаните
изпълнителни действия от 26.10.2022 г. давността е прекъсната и е започнала за тече
нова давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда –
29.04.2024 г.
Следва да се отбележи, че перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да
имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
4
правни институти с различни правни последици. Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Когато
и да е поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният
изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в
образувано отделно производство, като е без значение дали изпълнителното дело е
перемирано, или не. Съдебната практика приема, че прекъсването на погасителната
давност в хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция,
респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание
имат прекъсващ давността ефект /в този смисъл са Решение № 126/28.06.2022 г. по
гр. дело № 3409/2021 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. дело №
1747/2020 г. на IV г.о. на ВКС, решение №10/16.02.2016г. по г.д.№3231/2014г. на ВКС,
ІІІ г.о.; решение №3/04.02.2022г. по г.д.№1722/2021г. на ВКС, ІV г.о. и в решение
№127/12.07.2022г. по г.д.№2884/2021г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема предявените искове за
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответното дружество. Видно от данните по делото е, че разноски не са направени, като
с оглед обективираното в писмения отговор искане, съдът следва да определи
единствено възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, на което процесуалния
представител на ответника не се е явил. Горепосочената сума следва да бъде
възложена в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. Т., ЕГН ********** срещу „*************,
5
със седалище и адрес на управление: *************, искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумите, както следва: сумата от 381,41 лева, представляваща непогасена главница по
договор за паричен заем № 1707289/23.10.2012 г., сумата от 109,21 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 04.12.2012 г. до 12.02.2013 г. и сумата
от 164,14 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.12.2012 г. до
29.06.2016 г., за събирането на които е издаден изпълнителен лист по гр.д.№
53073/2016 г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 20228510402957
по описа на ЧСИ ************* на КЧСИ, с район на действие СГС, поради
настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 ГПК Е. С. Т., ЕГН ********** да
заплати на „************* сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6