Определение по дело №49/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК във вр с. чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ.

Производството е образувано по жалба на И. Д. З. с постоянен адрес гр. София [жк] 1а, № 503 вх. 1 ап. 2 и адрес за кореспонденция гр. Велинград [улица], № 6, против Заповед № 21/08.01.2024 г. на Кмета на Община гр. Велинград за извършване на ремонтни дейности в [ПИ].

Към делото, с Определение № 162/16.01.2024 г., постановено по адмд. № 54/2024 г. на Административен съд – Пазарджик е присъединена и жалбата на Б. Д. З., с [ЕГН], с постоянен адрес: град Велинград, [улица], чрез адв. С. К. също срещу процесната Заповед № 21/08.01.2024 г. на Кмета на Община гр. Велинград.

В жалбите и на двете лица е направено искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 21/08.01.2024 г. на Кмета на Община гр. Велинград.

Административен съд – Пазарджик, въз основа на изложеното от жалбоподателите и представените по делото писмени доказателства, формира следните фактически и правни изводи:

Процесната заповед е издадена на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ и с нея се предписва да се извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строеж: „КАНАЛИЗАЦИЯ в участък от [ПИ] по КККР ([улица]) през [ПИ] по КККР (стар номер 2751, [жк], парцел XXI) до ревизионна шахта в [ПИ] по КККР (стар номер 2763, [жк], парцел V) по плана на гр. Велинград”, находящ се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с [идентификатор] с адрес: област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, [улица]по КККР, стар номер 2751, кв. 167, парцел XXI по плана на гр. Велинград, всички ПИ одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК”, в частта му от северната стена на гараж 10450.502.1804.2 до дъно парцел XXI в рамките на [ПИ], ведно е изчистване на РШ в дворното място, както и без да се засяга дървесна и храстова растителност, да се почисти зоната в участък:

- дължина: до 10 м. от дъно парцел;

- широчина: от източна регулационна линия до успоредната  линия, прокарана от среда дъно парцел, с изискване за изпълнение без промяна на трасе, нива, вид използвани материали, технически характеристики, при работа с материали и продукти, съответстващи на изискванията на чл. 169а от ЗУТ, както и изчистване на ревизионна шахта в [ПИ], с указан срок.

Задължени да изпълнят предписанията са собствениците на [ПИ] и на СОС в сграда с [идентификатор], подробно описани в т. 4 от заповедта.

Установява се, че ремонтните дейности следва да се извършат от северната стена на гараж 10450.502.1804.2 до дъно парцел XXI в рамките на [ПИ], като собствениците на този поземлен имот (10450.502.1804), в който е канализацията и ще следва да се извършат ремонтните дейности са именно жалбоподателите Б. Д. З. и И. Д. З..

В жалбата на И. З. са изложени съображения за отмяната на допуснатото предварително изпълнение в насока, че реално липсвали мотиви за допуснатото предварително изпълнение на заповедта, доколкото от страна на административния орган било налице смесване на двата фактически състава (този на чл. 217 ал. 1 т. 9 ЗУТ с този по чл. 60 ал. 1 АПК), като това допълнително затруднявало разбирането на истинската воля (мотивите) на органа. Овен това са изложени подробни съображения в насока, че административният орган е следвало не само да посочи че е налице предварително изпълнение, но и да обоснове необходимостта от него, като вместо това били посочени само бегли факти. Изложени са съображения и, че допускането на предварително изпълнение на заповедта може да доведе до затруднения при евентуалното назначаване на съдебно – техническа експертиза в рамките на съдебния процес по проверка законосъобразността на акта. Счита, че с оглед даденият срок за изпълнение до 30 май 2024 г., реално липсва основание за предварително изпълнение на заповедта. Не са изложени съображения за настъпване на конкретни трудно поправими вреди за жалбоподателя, не са ангажирани и доказателства за такива.

В жалбата на Б. З. са изложени съображения за отмяната на допуснатото предварително изпълнение в насока, че предписаните строителни дейности са в частта на имота на жалбоподателя от северната страна на гараж 10450.502.1804.2 до дъното на парцел XXI в рамките на [ПИ]., като от раздел II „Общи данни“, т. 1.1.3.2 „разстояния измерени от КК“ на заповедта се установявало, че най-малките разстояния, мерени перпендикулярно от сграден фонд към източната странична регулационна линия: „...до гараж с идентификатор по КККР 10450.502.1804.2 са: -северен ъгъл - 0,91 м; южен - 2,25 м.“ Поради това, според жалбоподателя разстоянието от 0,91 м. е твърде малко за реализиране на строително мероприятие, предписано от административния орган. Излага съображения и, че въпреки, че административният орган е изложил мотиви за опасност за здравето на хората поради фекални води, то евентуалният строеж би могъл да накърни здравината на сградите в [имот номер]. Изложени са твърдения и, че ремонтните дейности биха могли да увредят и собственост на друго физическо лице – Б. А.. По отношение на мотивираност на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, жалбоподателят Б. З. излага аналогични съображения като тези на жалбоподателя И. З.. Не са ангажирани доказателства за настъпване на конкретни трудно поправими вреди за жалбоподателя.

С оглед горните, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповедите по чл. 195 от ЗУТ. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ.

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“.

В конкретния случай по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед. Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол, поради което за оспорващия съществува възможност да иска спирането му при условията на чл. 166, ал. 2 АПК.

Исканията са депозирани от лица с правен интерес в деня на подаване на жалбите срещу оспорената заповед, поради което същите са допустими.

Разгледани по същество, са неоснователни.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

В производствата по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, която презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При това съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Необходимо е твърдените евентуални вреди да бъдат конкретно прогнозирани, посочени по вид и размер, а не общо формулирани, за да може да бъде направена преценка за тяхната значимост за жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество, поради което и жалбоподателят Б. З., с оглед направените от нея възражения, по същество се позовава на другата хипотеза - че ще понесе значителни вреди по повреда на жилището , които обаче има задължението да обоснове и докаже, което в случая не е сторено. В този смисъл Определение № 176 от 09.01.2023 г. по адм. д. № 11722/2022 г., ІV отд. на ВАС. Освен това жалбоподателят не може да се позовава и на твърдения, че ще бъде засегната сграда на трето лице, доколкото от една страна Б. З. няма правен интерес да претендира защита правата и интересите на трето лице - Б. А., а и не такива евентуални щети са само предположение.

С разпоредбата чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят, използвайки израза „ако то би могло да причини“, въвежда като възможна, евентуална, последица от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта настъпването на значителни или трудно поправими вреди. В този смисъл се изследва причинно-следствената връзка между допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, не и настъпването на вреди от самия акт, без значение дали те са значителни или трудно поправими. Ирелевантни са всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на издадения и оспорен акт или които са се осъществили преди издаването му. Като основание за спиране могат да бъдат единствено нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, каквито в конкретния случай не се установяват нито от единия жалбоподателя, нито от другия, нито за такива се сочат доказателства. В този смисъл Определение № 786 от 25.01.2023 г. по адм. д. № 381/2023 г., ІV отд. на ВАС.

Накърняването на частните икономически интереси на физическото лице не може да се противопостави на обществения или държавен интерес, който се цели да бъде защитен с издаването на оспорения административен акт.

В този смисъл следва да се посочи, че допуснатото съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 о ЗУТ предварително изпълнение на заповеди по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията само на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК – само, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, каквато в случая не се доказва от нито един от жалбоподателите.

Освен това, по силата на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК, въпреки че в случая в заповедта са изложени и мотиви обуславящи необходимостта от предварителното изпълнение в отделен раздел. В този смисъл неоснователни са възраженията и в двете жалби, че административният орган не е мотивирал предварителното изпълнение на заповедта.

Ето защо като не представят убедителни доказателства, относими към условията по чл. 166, ал. 2 от АПК и не се твърдят вреди, които да са трудно поправими, жалбоподателите не доказват обстоятелства противопоставими на презюмираните от закона основания за допускане на предварително изпълнение. Не се сочат и каквито и да е нови обстоятелства, които да обусловят спирането изпълнението на заповедта. С оглед въведените възражения от жалбоподателите и за изчерпателност следва да се изтъкне и, че в случай на отмяна на заповедта жалбоподателите ще разполагат с възможността да претендират обезщетение по предвидения в ЗОДОВ ред.

В горния смисъл Определение № 3976 от 12.04.2023 г. по адм. д. № 2956 / 2023 г. на Върховен административен съд и Определение № 8010 от 19.07.2023 г. по адм. д. № 6852 / 2023 г. на Върховен административен съд.

С оглед гореизложените, настоящият съдебен състав намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде отхвърлено. Доводите за незаконосъобразност на акта са такива по съществото на правния спор и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК Административен съд-Пазарджик,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Д. З. и Б. Д. З. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 21/08.01.2024 г. на Кмета на Община гр. Велинград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Пазарджик.

Препис от определението да се изпрати на страните.