27.06.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и седми май две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№313 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.40 от ЗДОИ. Образувано е
по жалба от П.Т.З. срещу Решение рег.инд. ЗДостъп -8#1/01.04.2022г. на Председател на ОбС Хасково в частта, с
която е определен разход за предоставяне на исканата информация – 0,09 лева за
ксерокопиране. Твърди се, че жалбоподателят подал искане от 21.03.2022г. до
Председателя на ОбС Димитровград по реда на чл.24, ал.2 от ЗДОИ, като поискал
информацията в комбинация от две форми: писмена справка и на имейл. Така на
01.04.2022г. получил решение на имейла си, внесъл изискуемата сума от 0,09 лева
с Квитанция №32523/05.04.2022г. и на 05.04.2022г. получил решението по пощата,
ведно с писмената справка. Счита, че са налице отменителните основания по
чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Ответникът не бил съобразил, че в ДВ
бр.22/18.03.2022г. била обнародвана Наредба №Н-1/07.03.2022г., издадена от
Министъра на финансите, в сила от 22.03.2022г., с която на основание чл.20,
ал.2 от ЗДОИ били определени нови разходи по предоставянето на обществена
информация. Така следвало да бъдат определени разходи в размер на общо 0,03
лева – 0,01 лева за 1 лист хартия и 0,02 лева за тонер, а неправилно били
определени 0,09 лева. В същия брой на ДВ била обнародвана и Заповед
№ЗМФ-156/11.03.2022г. от МФ, с която е отменена Заповед №ЗМФ-1472/2011г. Иска се
от съда да отмени решението в частта, с която е определен размер на разноските
0,09 лева, като бъдат заплатени направените съдебни разноски.
Ответникът – Председател на ОбС Хасково,
оспорва жалбата и счита същата за недопустима и неоснователна, като прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Сочи, че актът бил изцяло позитивен за жалбоподателя, поради
което за него липсвал правен интерес. Обществената информация била получена в
посочените форми. Заявлението за нея било от 21.03.2022г., като била изготвена
и предоставена информация, а разноските за това включвали материалните разходи
към момента на изготвянето на писмената справка.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление по ЗДОИ от 19.03.2022г. –
л.6 от делото, подадено до Председател на ОбС Хасково, П.Т.З. е поискал предоставяне
на информация, подробно описана в заявлението, в комбинация от следните форми –
писмена справка по български пощи на посочен от него адрес, като заявил, че ще
заплати определените разходи, както и на посочен от него ел.адрес. Заявлението
е заведено в деловодството на Община Хасково на 21.03.2022г., видно от Отговор
на л.20 и посочения рег.индекс ЗДостъп-8/21.03.2022г. – л.21.
С писмо рег.инд. П-348-8/21.03.2022г. до
Председател ОбС Хасково е изпратена от ДД ФСДБ Справка за изразходваните
средства за представителни разходи на ОбС Хасково – л.42-43.
В отговор на Заявление рег.индекс
ЗДостъп-8/21.03.2022г. по ЗДОИ, обективиран в писмо с рег.инд. ЗДостъп-8 от
01.04.2022г., и на основание чл.28 от
ЗДОИ е представена на П.З. исканата информация, като е определено, че
предоставяне на информацията на хартиен носител /справка от ДФСДБ – 1 страница/
следва да внесе сумата от 0,09 лева – без ДДС, по сметка на общината, както и изрично
се сочи, че исканата информация се представя в писмен вид на посочения от
жалбоподателя адрес, а също и на имейл.
Видно от приложения Отговор от
01.04.2022г. на имейл е изпратена исканата по Заявление рег.индекс
ЗДостъп-8/21.03.2022г. по ЗДОИ информация – справка, както и като прикачен файл
е приложен Отговор по ЗДОИ.
С приходна квитанция от 05.04.2022г. П.З. ***
сума от 0,09 лева като такса за информация по ЗДОИ.
Между страните е последвала кореспонденция
относно размера на определените разходи, като с писмо от 09.04.2022г. П.З. иска
на основание чл.20, ал.3 от ЗДОИ да му бъде указано как е формиран разхода от
0,09 лева за предоставяне на информация. На 21.04.2022г. Председател ОбС
Хасково е отговорил, че сумата е формирана на база действащата нормативна
уредба към момента на подаване на заявлението.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна в срока по чл.149, ал. 1 от АПК. Оспореният акт – решение
по чл.28 от ЗДОИ, обективирано в отговор, рег.инд.ЗДостъп-8#1/01.04.2022г., е постановен на 01.04.2022г.,
като жалбата срещу него до съда е подадена на 08.04.2022г. и е безспорно, че е
в законоустановения 14-дневен срок. За жалбоподателя е налице и правен интерес
от оспорване на акта, тъй като в атакуваната му част той засяга неблагоприятно
правната му сфера. Решението подлежи на съдебен контрол в оспорената му част,
тъй като, съгласно чл.34, ал.1, т.5 от ЗДОИ определянето на
разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация е
елемент от решението за предоставяне на достъп, а съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗДОИ предоставянето на
достъп до обществена информация се осъществява след заплащане на определените
разходи и представяне на платежен документ.
Разгледана по същество, след проверка на
административния акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, жалбата е основателна
по следните съображения:
Оспореният в настоящото производство
административен акт е издаден от компетентен административен орган –
Председател на ОбС Хасково, който е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ.
При постановяване на акта не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени
като съществени по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
При преценка за съответствието на
оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
Основателен е аргументът в жалбата относно
несъответствие на оспорената част от акта с материалния закон към момента на издаването му. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. В случая разходите, които е следвало да заплати
жалбоподателят, се уреждат от НАРЕДБА
№Н-1 от 07.03.2022г. за определяне на нормативи за
заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация на Министъра на
финансите, която е издадена на основание чл.20, ал.2 от Закона за достъп до
обществена информация. Наредбата е обнародвана в ДВ, бр.22 от 18.03.2022г. и влиза в сила три
дни след обнародването ѝ – на 22.03.2022г., а решението, обективирано в
отговор рег.инд.ЗДостъп-8#1/01.04.2022г.,
чиято част относно определена сума за разходи 0,09 лева е оспорена, е
постановено на 01.04.2022г., като между страните няма спор, че дължимата сума е
за предоставяне на информация на хартиен носител – 1 страница. За определените
разходи ответникът изрично посочва, че са въз основа на действащата към момента
на подаване на заявлението нормативна уредба, т.е. към 21.03.2022г., а към тази
дата е действаща Заповед
№ЗМФ-1472/29.11.2011г., определяща нормативи съответно за разпечатване - 1 стр.
(А4) - 0,12 лева; за ксерокопие - 1 стр. (А4) - 0,09 лева. Съгласно действащата
към момента на издаването на акта НАРЕДБА №Н-1 от 07.03.2022г. ответникът е следвало да определи
разходите по силата на пар.1, т.1 и т.3, а именно – за вид носител хартия А4 и
разход за тонер за едностранно отпечатване на лист хартия А4, съответно – 0,01
лева и 0,02 лева или общо 0,03 лева. При издаването на оспорения
административен акт – 01.04.2022г., е в сила НАРЕДБА №Н-1 от 07.03.2022г., а соченото от ответната страна, че
следва да се има предвид не датата на издаване на акта, а на датата на изготвянето
на писмената справка, която е била предмет на търсената информация, съдът не
споделя, тъй като техническата дейност по изготвяне на решението по ЗДОИ и
момента на нейното извършване не могат да бъдат определени като дата на
издаване на административния акт. С оглед изложеното актът – в оспорената му
част относно разходите, не е съответен с материалния закон към момента на издаването му и дължимите разходи
са неправилно определени в сума от 0,09 лева, което е основание в оспорената част
актът да бъде отменен. При неправомерно определените разходи в оспорената
част на решението, Председателят на ОбС Хасково е постановил незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен в обжалваната
част и преписката следва да бъде върната на административният орган за ново
произнасяне по отношение дължимите от жалбоподателя разходи за предоставяне на
търсената обществената информация в под формата на писмена справка. При новото
произнасяне органът следва да определи размера на разходите, като съобрази
обема и начина на предоставяне на обществената информация, както и
действащите нормативи на министъра на финансите по реда на
чл. 20, ал.2 от ЗДОИ към датата на постановяване на акта.
При крайния извод на съда за
основателност на жалбата, то ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените разноски по делото, в размер общо на 510,00 лева,
от които - 10,00 лева за държавна такса и 500,00 лева за адв.възнаграждение,
като следва да се има предвид направеното възражение за прекомерност, което е
неоснователно. Адвокатското възнаграждение е определено съобразно предвидения
минимален размер на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение, обективирано в отговор рег.инд.ЗДостъп-8#1/01.04.2022г.
на Председател на ОбС Хасково, в частта, с която е определен разход за предоставяне
на исканата информация 0,09 лева.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на П.Т.З.,***,
направените по делото разноски от 510,00 лева.
Решението е окончателно и съгласно чл.40,
ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: