Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 24.01.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 2 652 по описа на 2017 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „О.” АД /конституиран с протоколно определение от
28.05.2018 г. с оглед настъпило правоприемство на мястото на „С.” ЕАД/ твърди, че на 18.06.2008 г. дружество „Т.” АД издало в полза на ищеца запис на заповед,
авалиран от ответниците В.С.Д. и В.А.А.. Твърди се, че в производство по реда
на чл. 417 от ГПК и въз основа на издадения запис на заповед била издадена заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист за сумата от 50 000 евро – главница, ведно със законна
лихва върху сумата и сторените разноски. Въз основа на този изпълнителен лист
било образувано изпълнително производство. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците
са депозирали възражение. При тези наведени фактически твърдения е мотивиран
правен интерес от иска и от съда се иска да признае за установено по отношение
на ответниците, че същите дължат сумата от 50 000 евро – главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Като се
претендират сторените разноски в настоящото производство.
Исковете се поддържат в
открито съдебно заседание от юрк. К.. Претендират се разноските, сторени в
настоящото производство.
Ответникът В.С.Д. оспорва
иска в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. С..
Заявява отговор в срока по чл. 367 от ГПК, в които са развити подробни
съображения за неоснователност на ищцовата претенция. Депозирани са и писмени
бележки.
Ответникът В.А.А. оспорва иска в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Ц..
Заявява отговор в срока по чл. 367 от ГПК, в които са развити подробни
съображения за неоснователност на ищцовата претенция. Депозирани са и писмени
бележки.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложения препис от гр. д. 81 846/11 г. на РС -М.
на 04.11.2011 г. „С.” ЕАД е депозирало заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред РС -М., въз
основа, на което е образувано горецитираното гражданско дело.
В заявлението е отправено искане до съда да издаде
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Ц.Я.Г., В.С.Д.,
В.А.А. и П.С.С. - авалисти за сумата от 50 000 евро – главница и разноски в
размер на 1 955, 83 лв. – платена ДТ и 1 000 лв. – юрисконсултско възнаграждение
на основание запис на заповед от 18.06.2008 г. като е посочено, че сумата е
частична претенция, втора такава, а записът на заповед е издаден за сумата от
416 000 евро.
Представен по делото е запис на заповед от 18.06.2008 г.,
издаден от „Т.” АД за сумата от 416 000 евро в полза на „С.” ЕАД, платим на
предявяване и авалиран от Ц.Я.Г., В.С.Д., В.А.А. и П.С.С.. В записа на заповед
не се сочи датата на неговото предявяване.
На 16.11.2011 г. РС -М., 5 състав е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за
сумата 50 000 евро – главница и сумата от 2 955, 83 лв. – разноски.
Видно от отбелязването, сторено върху заповедта за
изпълнение за горецитираните суми на 17.11.2011 г. е издаден изпълнителен лист,
получен от заявителя.
Представена е покана за доброволно изпълнение, адресирана
до В.С.Д., по изп. дело 1444/2011г. на ЧСИ – Г.Д., съставена на 08.12.2016 г. и
връчена на адресата на 23.01.2017 г.
По делото е представено възражение на В.С.Д., депозирано
по гр.д. 81 846/11 г. на РС –М. на 01.02.2017 г.
По делото е представено възражение на В.А.А., депозирано
по гр.д. 81 846/11 г. на РС –М. на 08.03.2017 г.
По делото е постъпило и писмо от ЧСИ – Д.с вх. №
81273/16.06.2017 г., от което се установява, че покана зо доброволно изпълнение
по изп. дело 1444/2011 г. не е връчвана на В.А.А., въпреки че същият е търсен
многократно.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираните възражения от страна на ответниците
/длъжници в заповедното производство/ са в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК,
предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са
процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата
за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по
безспорен и категоричен начин – наличие на
валидно възникнало и изискуемо вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение в това число наличие на предявен запис на заповед за плащане.
От своя страна ответникът следва да установи факта
на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество
/изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца или неговата изискуемост.
Ищецът претендира да бъде признато за
установено фактът, че процесната по делото
сума, предмет на запис на заповед от 18.06.2008 г. е дължима от ответниците.
Представеният по делото запис на заповед съдържа всички лимитативно изброени
реквизити в нормата на чл. 535 от ТЗ т.е. същият е формално редовен от външна
страна. Ответниците са противопоставили възражение, че записът на заповед не им
е предявен за плащане респ. че вземането по записа на заповед е погасено по
давност.
Предявяването на записа на
заповед за плащане по естеството си съставлява покана за изпълнение на
менителнично задължение. Съобразно задължителните указания на ВКС, дадени с т.
3 от ТР 1/28.12.2005 г. по тълк.д. 1/2004 г. на ОСТК липсата на предявяване на
менителничния ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде
ангажирана отговорността на издателя и авалиста по арг. на чл. 514 ал.1 от ТЗ.
Предявяването за плащане е предпоставка за поставяне на длъжника в забава и
съставлява необходимото съдействие на кредитора за изпълнение на задължението.
Непредявяването на записа на заповед в срок води до загубване на правата по
него за регресно отговорните лица т.е. джирантите и техните авалисти. Това
обаче не се отнася за издателя на ефекта и неговите авалисти, каквито са
ответниците в настоящото производство. В същия смисъл е и решение №
1/01.03.2010 г. по търг.д. 520/2009 г. на Второ ТО на ВКС.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и второто сторено възражение на ответниците
– авалисти за изтекла погасителна давност. Съгласно
чл. 537 вр. с чл. 531, ал. 1 от ТЗ исковете по запис на заповед срещу платеца
/поемателя/ се погасяват с тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114
ал.1 от ЗЗД, представляваща общо правило, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В същия срок се
погасяват и исковете срещу авалиста. С оглед правилото на чл. 485 ал.1 от ТЗ
поръчителят, отговаря както лицето, за което е поръчителствал. В случая падежът е определен
„на предявяване”. Отбелязано е върху записа на заповед, че същият е предявен за
плащане като не се сочи датата на предявяване. Съобразно цитираното по-горе
тълкувателно решение 1/2005 г. на ОСТК на ВКС отказът на издателя да удостовери
предявяването му за плащане или укриването на същия се удостоверява с
нотариална покана или протест. По делото фактически твърдения за такива не са
заявени. Самите ответници излагат твърдения, че записът на заповед не им е
предявяван. При ангажираните от страните доказателства и с оглед сторените
изявления следва да се има предвид, че при непредставяне на доказателства да е
предявен записа на заповед, уговорен като платим на предявяване, специалният
тригодишен давностен срок тече от момента на изтичане на едногодишния срок по
чл. 487 ал.1 от ТЗ. В този смисъл е и решение 69/05.07.2016 г. по търг. дело 81/2015
г. на Първо ТО на ВКС. С оглед правилата за броене на срокове, установени в
нормата на чл. 72 от ЗЗД – едногодишният срок по чл. 487 ал.1 от ТЗ е изтекъл
на 18.06.2009 г., а тригодишният срок по чл. 531 ал.1 от ТЗ е изтекъл на
18.06.2012 г. Заявлението по реда на чл. 417 от ГПК е депозирано на 04.11.2011
г. т.е. преди изтичане на предвидения в ТЗ давностен срок, поради което
вземането не е погасено по давност.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства настоящият
съдебен състав намира, че исковете са основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
С оглед задължителната съдебна
практика съдът дължи произнасяне и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. С оглед основателността на заявената претенция същите са дължими на
общо основание.
При този изход
на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следва сумата от 2 255, 84 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „О.Б.Б.”
ЕАД, ЕИК********, с адрес: гр. София, ул. „************с правно основание чл.
422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК срещу В.С.Д., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – адв. М.С. и В.А.А., ЕГН **********,*** – адв. Н.Ц., че В.С.Д. и В.А.А.
дължат на „О.” АД сумата от 50 000
евро – главница по запис на заповед от 18.06.2008 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 04.11.2011г. /датата на заявлението по ч.гр.д. 81846/11 на РС
–М., 5 състав/ до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. М.С. и В.А.А., ЕГН **********,***
– адв. Н.Ц. да заплатят на „О.Б.Б.” ЕАД, ЕИК********, с адрес: гр. София, ул. „************на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 955, 83 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 2 255, 84 лв. – разноски пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по ч.гр.д. 81846/11 на РС –М., 5 състав.
СЪДИЯ: