РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Русе,04.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 15 септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от
съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 254
по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Т.Н.Х.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник Р. М. при АК - Сливен, против Решение
№ 265 от 15.06.2021 г., постановено по АНД № 78/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0002179 от 04.12.2020 г.
на Директора на РД АА - Русе към ИА АА, с което на жалбоподателя на основание
чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1 500 лева. В нея се навеждат касационни основания за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и вместо него
да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Касационният ответник – РД АА – Русе,
чрез процесуален представител в депозирано по делото писмено становище вх. №
13743 от 26.07.2021 г. по описа на РС - Русе оспорва основателността на жалбата.
Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства въззивният съд е установил следната фактическа
обстановка: на 29.10.2020 г. в гр. Русе, на изхода за гр. Варна, КПП „Русофили“
служители на РД АА – Русе извършвали проверка на преминаващите МПС-та за
нарушения на ЗАвПр. Около 13:00 часа спрели за проверка управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил влекач „Скания Р 400“ с рег. № РР9572ВА,
категория N3, с прикачено полуремарке с рег. № РР3279ЕХ от категория О4,
извършващ обществен превоз на товари – фураж, с пътен лист № 176064, серия Г от
29.10.2020 г., от с.Сандрово до гр. Разград, със заверено копие към №
**********. В хода на проверката било установено, че товарният автомобил е
оборудван с аналогоф тахограф Siemens VDO 1324.5100 със сериен № 02150267
е1-83. От жалбоподателя било изискано да представи тахографски листи за
предходните 28 дни, като последният представил такъв само за текущия ден. Във
връзка с установеното деяние, което било квалифицирано като административно
нарушение на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014, срещу жалбоподателя
бил съставен АУАН Серия А-2020 № 280399/29.10.2020 г. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал без да сочи възражения. Такива не били
депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На 30.10.2020 г. Х. *** Приложение
– Удостоверение за дейности, в което е отбелязана т. 16 – „бил е в отпуск или в
почивка“ за периода от 16:00 на 29.09.2020 г. /т. 12 от удостоверението/ до 08:00
на 30.10.2020 г. /т. 13 от удостоверението/. Въз основа на съставения АУАН, АНО
издал оспореното наказателно постановление, като в същото били възприети
фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези,
съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1
от ЗАвПр било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500
лева.
При тези фактически констатации, за да потвърди НП, РС -
Русе е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното
производство пред наказващия орган не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Фактическата
обстановка е безспорно установена. Към констатираното нарушение правилно са
приложени относимата материалноправна норма и приложимата санкционна
разпоредба. С тези мотиви съдът е потвърдил оспореното пред него наказателно
постановление като законосъобразно.
Настоящата инстанция намира, че
въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда
кореспондират с доказателствения материал по делото. Касационната инстанция
споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и
безспорната доказаност на извършеното от касатора административно нарушение. Описаните
в АУАН и НП фактически констатации изцяло се потвърждават от събраните по
делото доказателства. Настоящият състав на съда напълно споделя посоченото от
въззивната инстанция, че хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, както и
тази на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изисква физическото наличие
на изброените документи при осъществяване на превозна дейност, съответно
представянето им при проверката от контролните органи, а не в някакъв последващ
момент. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на
проверката от контролните органи водачът не е представил тахографски листи за
предходните 28 дни, а само за текущия ден, не представя и удостоверение за
дейности, ако е било налице някое от обстоятелствата, изключващи възможността
да се съставят тахографски листи. Обстоятелството, че впоследствие в хода на
производството пред АНО представя Удостоверение за дейности, в което е
отбелязана т. 16 – „бил е в отпуск или в почивка“ за периода от 16:00 на
29.09.2020 г. /т. 12 от удостоверението/ до 08:00 на 30.10.2020 г. /т. 12 от
удостоверението/ не изключва отговорността му. Това е така на първо място, тъй
като същото не е било представено своевременно на компетентните длъжностни лица
при извършената проверка, като жалбоподателят не е съобщил на проверяващите
органи, че за периода от 16:00 часа на 29.09.2020 г. до 08:00 часа на
30.10.2020 г. е бил в отпуск или почивка, като е подписал АУАН без възражения.
Освен това, посоченото в удостоверението
се явява и в колизия с останалите писмени доказателства по делото. Въз основа
на тях се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е представил
тахографски лист за деня на проверката – 29.10.2020 г., както и пътен лист от
същата дата, което води на извод, че на тази дата /29.10.2020 г./
жалбоподателят е бил не в почивка/отпуск, а на работа. При тези данни деянието се
явява съставомерно. Обосновано и в съответствие със закона е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на Х. за нарушение по чл. 93в, ал. 17,
т. 1 от ЗАвПр, във връзка с чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014. Правилно
са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно
нарушение, за което на нарушителя е наложено наказание, определено съгласно
приложимата санкционна норма в абсолютен размер.
С оглед гореизложеното решението на РС
- Русе е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 265
от 15.06.2021 г., постановено по АНД № 78/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: