№ 348
гр. В., 19.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200384 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „М. 7“ ЕООД,
ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.Е.“, № 38,
представлявано от управителя М. Т. П., против Наказателно постановление № 26-
0000095/14.03.2022г. на Директора на РД „АА“ - В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96 г, ал.1, предл. 2 от Закона
за автомобилните превози.– „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди / лв. за
извършено административно нарушение по чл. 7а, ал.2, предл. трето от Закона за
автомобилните превози.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата
като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично
становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се
потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
При извършена комплексна проверка във фирма „М. – 7“ ЕООД около 15:00часа на
02.03.2022г., притежаваща лиценз за международен автомобилен превоз, се установило, че
управителят, който е водач на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с регистрационен № ВН
3867 АМ и е осъществил превоз на товари с водач М. П., който не отговаря на изискванията
1
за психологична годност по смисъл на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2от ЗДвП
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства – показанията на свидетеля Б. В. и административно-наказателната
преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с
правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно
лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател има качеството
"превозвач" по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за
автомобилните превози, доколкото същият в качеството си на юридическо лице,
регистрирано като търговец, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни
средства, предназначени за тази цел. В същото време търговецът притежава Лиценз на
Общността за извършване на обществен превоз на товари, поради което е имал задължение
да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на посочените по-горе изисквания,
между които и за психологическа годност.
Видно от доказателствата по делото към датата на извършване на превоза, водачът не е
разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, Нормативно установеното
изискване е за наличие на валидно удостоверение за психологическа годност към датата на
извършване на превоза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал.2, предл. трето от ЗАвтП /в редакцията ѝ към датата
на извършване на нарушението/ лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
2
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал.3 от ЗАвтП.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът счита, че издаденото НП е
обосновано.Безспорно и категорично от събраните писмени и гласни доказателства се
доказва извършеното нарушение от страна на дружеството жалбоподател.
Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 96г ал.1 предл. 2 от Закона за
автомобилния превоз, действащ към момента на установяване на нарушението "който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв..
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата и с.з. възражение, че
нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на дружеството нарушение от обективна страна,
посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение. В случая посочената като нарушена в акта и НП
норма не е само санкционна, тя съдържа и хипотеза и диспозиция и е норма от
материалното право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват
на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено право на защита,
нито неяснота по отношение на вмененото нарушение. Не на последно място следва да се
посочи, че в случая отговорността на дружеството е ангажирана за допустителство,
предвидено именно в нормата на чл. 96 г, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията,
условията и реда за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно
средство към водачите на МПС от категориите "М", "А", "В", "В+Е", "Ткт" (група 1) и от
категориите "С", "С+Е", "D", "D+E", "Ттб", "Ттм" (група 2) се предявяват различни
медицински изисквания съгласно приложение № 1. Резултатите от прегледа и заключението
за годността на кандидата за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС от
съответната категория се нанасят в "Карта за медицински преглед на водач на МПС"
(приложение № 2) със срок на валидност една година. Посоченото приложение № 1 са
отразени и психични заболявания, поради което възражението в тази насока в жалбата е
неоснователно, тъй като категория „В“ попада в обхвата на Наредбата, за която се изисква
съответна психологическа годност по Наредбата.
Безспорно е установено, че дружеството нарушител има качеството на лицензиран
превозвач и като такъв наема по трудов договор водачи, в каквото качество е и лицето Иляз.
На този водач е предоставено и извършване на международен превоз на датата, визирана за
дата на нарушението, като към тази дата водачът не е бил психически пригоден да бъде
водач на обществен превоз.
3
Това, че към посочената в АУАН и НП дата на извършване на нарушението водачът не
притежава валидно удостоверение за психическа годност е безспорно, което задължава
лицензираният превозвач, да не го допуска до работа, т.е. да не му възлага извършването на
такава. В противоречие с това задължение, дружеството е възложило на такъв водач да
извърши обществен превоз на товари. Нарушението е извършено в седалището на
дружеството.
Законодателят е фиксирал размера на административните наказания и не е предоставил
никакви възможности за определяне на по-ниски или по-високи наказания. В настоящият
случай, при определяне на административното наказание, административно наказващият
орган е наложил предвидения абсолютен размер, който не може да бъде намален от съда.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да
бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0000095/14.03.2022г. на
Директора на РД „АА“ - В., с което на жалбоподателя „М. 7“ ЕООД, ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.Е.“, № 38, представлявано от управителя М.
Т. П.,с което е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96
г, ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.– „Имуществена санкция” в размер на
3000 /три хиляди / лв. за извършено административно нарушение по чл. 7а, ал.2, предл.
трето от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4