РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Пазарджик, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20235200100719 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от А. З. Б. с ЕГН ********** с адрес село Г. община П.
ул.“П.“ №, със съдебен адрес гр.С. ул.“К.“ №, адв.Г. Б. Х., срещу Г. И. Г. с ЕГН ********** с
адрес село Г. общ.П. ул.“П.“ №, със съдебен адрес гр.П.ул.“И.В.“ № ет. оф., адв.Б. Т., по реда
на чл.45 от ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди.
Изложени са обстоятелства от ищцата, че на 15.08.2023г., около 21:30 часа, в с.Г. на
ул. „П.“ №, ответникът Г. И. Г. я причакал пред дома й. Когато я видял, станал от
стола, на който седял и й нанесъл удар с юмрук в стомаха, след което я блъснал.
Вследствие на удара и последвалото блъскане, А. Б. паднала на тротоара, ударила се и
изпаднала в безсъзнание. Инцидентът се е случил в присъствието на няколко човека.
Непосредствено след случилото се на мястото на инцидента пристигнал медицински
екип на Спешна помощ.
Във връзка с нанесения й побой, от страна на ищцата бил подаден сигнал срещу
извършителя до РП - Пазарджик, по повод на който била образувана пр. пр.
№6312/2023 г., по описа на РП - Пазарджик.Сочи се, че ищцата била откарана по
спешност в „МБАЛ - Пазарджик“ АД с оплаквания от болки в дясната тазобедрена
става и невъзможност да движи десния си крак. Лекарите констатирали, че десният
крак е скъсен и външно ротиран и след извършените прегледи и изследвания на
пострадалата е поставена диагноза „Счупване на бедрената шийка, закрито“. На
18.08.2023 г. на ищцата била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в
тотална смяна на тазобедрената става чрез имплантиране на циментно стебло 12, глава
47, шийка +1,5 и последваща репозиция на ставата и гипсова имобилизация. На
22.08.2023 г. била изписана от ортопедо-травматологичнато отделение, като й била
назначена терапия с антикоагуланти. Сочи се, с оглед долекуване, постоперативна
грижа и провеждане на рехабилитационни процедури, в периода от 22.08.2023г. до
29.08.2023г. ищцата била продължила лечението си в „Отделението по физикална
терапия и рехабилитация“ към „МБАЛ - Пазарджик“ АД. Сочи се, че се оплаквала от
затруднени и болезнени движения на оперирания крайник и невъзможност да ходи.
Лекарите били констатирали наличие на хипотрофирала бедрена и глутеална
мускулатура и ограничен обем на движения в тазобедрената и колянната става на
десен долен крайник. На ищцата била проведена терапия чрез лечебна физкултура,
1
поетапна вертикализация и обучение да ходи.
Изложени са твърдения, че на 22.08.2023г. ищцата била освидетелствана и от
съдебен лекар, който установил следните увреждания: счупване на бедрената шийка на
десния крак, оперативно извършена подмяна на елементите на дясната тазобедрена
става, които са й причинили трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник; разкъсно-контузна рана на левия лакът; охлузвания и кръвонасядания по
тялото и крайниците. Твърди се, че възстановяването на пострадалата продължавало и
към настоящия момент в домашна обстановка и на постелен режим. Тя се оплаквала
от силни болки в областта на фрактурата, което налагало честия прием на
обезболяващи медикаменти. Предвид тоталната смяна на тазобедрената става, ищцата
не можела да става и да се придвижва самостоятелно, изпитвала дискомфорт, болки и
трудност при движение на крака, с оглед на което не можела да задоволява и
ежедневните си битови нужди. Това наложило да й бъде оказвана постоянна помощ от
страна на близките й, които полагали грижи за ежедневните й битови нужди, като
тоалет, обличане, хранене и други. Към настоящия момент не било ясно в каква степен
състоянието на ищцата щяло да се подобри, като за нея тепърва предстоял дълъг
период на възстановяване. Твърди се, още, че преживяното се отразявало негативно и
на психическото й здраве, в резултат на изживения силен стрес, тя се оплаквала от
тревожност и нарушения на съня. Страхувала се, че може да бъде нападната отново.
Притеснявала се, че вече никога няма да се възстанови напълно. След инцидента тя се
затворила в себе си и избягвала комуникация с околните.
Във връзка с така изложените твърдения се моли съда да постанови решение, с
което да осъди Г. И. Г. да заплати на ищцата А. Б., обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 2 000
лв., за които е представила следните счетоводни документи:Фактура №
**********/17.08.2023 г., издадена от „МБАЛ - Пазарджик“ АД, на стойност 1 942 лв.,
касаеща заплащане на имплантираните й елементи, ведно с фискален бон;Фактура №
**********/22.08.2023 г., издадена от „МБАЛ - Пазарджик“ АД, на стойност 34.80 лв.,
касаеща заплащане на потребителска такса;Фактура № **********/29.08.2023 г.,
издадена от „МБАЛ - Пазарджик“ АД, на стойност 23,20лв. касаеща заплащане на
потребителска такса.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника Г. Г.,
чрез адв.Б. Т., в който отговор се твърди, че посочените обстоятелства в исковата
молба са неистина. Несериозно звучало твърдението на ищцата, да е била причакана
от ответника пред нейния дом, седнала спокойно на столче и същият да и е нанесъл
юмрук в стомаха, след което да я е блъснал. Сочат, че била образувана за случая
прокурорска преписка № 6312/2023г., по описа на РП-Пазарджик и твърдят, че
посочените от ищцата телесни повреди, за които е била подложена на лечение,
включително и оперативно, не са предизвикани по никакъв начин от страна на
ответника в резултат на негово противоправно поведение. Той никога и по никакъв
повод не бил нанасял побой на ищцата Б., още по-малко на сочената от нея дата -
15.8.2023г. Твърди се, че тогава между двамата имало само словесен спор във връзка с
изпълнение на техни трудови задължения, тъй като по това време те работили при
един и същ работодател, но не се е стигало до побой. Този спор станал на улицата,
където живеят и двамата. Там имало и много други лица, които видели всичко.
Причината за спора според ответника, била самата ищца, която се държала
изключително нагло. Изложени са подробни съображения за извършеното вредоносно
деяние, че не осъществява състава на престъпление по чл.129 от НК. Направено е
искане да бъде изискана прокурорска преписка № 6312/2023 г., по описа на РП –
Пазарджик.
В заключение ответникът оспорва исковете като неоснователни, твърди, че не е
налице вина от негова страна за сочените телесни повреди. Моли се да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги при условията на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в
тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявеният иск е по реда на чл.45 от ЗЗД.
Фактическият състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД включва
следните юридически факти: противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда,
причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина, която съгл. чл.45 ал.2 от
ЗЗД, се предполага до доказване на противното.
Предявените искове са допустими и частично основателни.
Безспорно е в отношенията между страните, че е била образувана прокурорска
преписка №6312/23г. по описа на РП гр.Пазарджик.
Извършени са съответните процесуално-следствени действия и с постановление
от 12.02.2024г. е отказано да се образува досъдебно производство, тъй като прокурора
е приел, че е осъществен състав на престъпление по чл.132 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 във
вр. с чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.Ответникът Г. е реализирал поведение, с което се
осъществява незабавна защита, чрез прекъсване на застрашаващо го деяние, но не е
съобразил защитната си реакция с характера на нападението.
Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, не се ползва
със задължителната сила на акт по чл.300 от ГПК, относно последиците от деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Истинността на писмените материални, които са събрани в прокурорска преписка
№6312/23г. по описа на РП гр.Пазарджик не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК от
никоя от страните в спора. При това положение на общо основание в настоящето
съдебно производство съдът може да цени писмените обяснения на лицата, които са
разпитани по случая ,включително и тези на страните по спора .
Ето защо следва да се направи анализ на изслушаните свидетели.
Оформени са две групи свидетелски показания.
Разпитаната свидетелка Д. А. – племенница на ищцата установява, че живеела в една
къща с нея. Били в едно домакинство. На процесната дата – 15.08.2023 г. тя била на
терасата на къщата, а А. се прибирала от сватба. Излязла да говори с Н. – друга тяхна
комшийка, а Г. започнал да се кара с А.. Свидетелката установява, че това скарване се
случило пред къщата на Г.. А. стигнала до къщата на Г. и там се скарали. Причината
била, че работили на птицеферма всички заедно и същия ден собственичката изгонила
Г. и жена му да се прибират и да не работят, а ответникът Г. Г. обвинил за това
ищцата, че тя е виновна да бъдат изгонени от работа. Свидетелката установява, че
после той ударил ищцата, тя не чула ясно точно какво са си говорили, но установява,
че от терасата ясно видяла как той я удря, затова тя излязла да го попита защо удари
бабата, а той й отвърнал с „Курво, ти защо много знаеш?“ Тогава неговите роднини го
прибрали навътре, а след като Г. ударил А., тя паднала на тротоара и се ударила.
Свидетелката твърди, че Г. ударил два пъти А. с юмрук в стомаха. Тя се хванала за
3
него, за да не падне, за дрехите му, а той я бутнал с ръце. При това бутане с двете
ръце, тя паднала назад. Свидетелката установява, че след падането й, скандалът се
преустановил, пренесли ищцата вкъщи, обадили се за линейка и тогава разбрали, че
ставата й е счупена. Установява също така, че в болницата престояла 15 дни и
свидетелката била с нея, за да я гледа. Установява също, че 3 последователни дни не й
направили операция, защото те нямали пари в момента. Когато дали парите, й
направили операция. Не си спомня колко време е трябвало на ищцата да проходи сама,
но било минало доста време. Сега ходела едва, едва, пиела лекарства за успокояване на
болки и се придвижвала с бастунче като преди това не е имала бастун.
Разпитан е и свидетелят Т. И. П. – осъждан за кражби, зет на ищцата, съжителства с
нейна внучка. Установява, че били на сватба, на която и А. била на датата 15.08.2023 г.
Установява, че той тръгнал малко след нея и я заварил пред къщата на Г. на бордюра
А. паднала на земята. Сочи, че я взел и я прибрал в стаята. Преди това нито е чул, нито
е разбрал какво се е случило. Помогнал й да се прибере, качил я до стаята й и извикал
линейка. Установява, че тя не е можела да стои права, боляла я ставата и по-късно от
махалата разбрал какво се е случило. Когато вдигнал А. на ръце, тя само плачела и
викала „Ставата ми е счупена, не мога да ходя!“ Свидетелят установява, че тя не му е
казала какво се е случило. След инцидента бил срещал А. в селото като същата се
придвижвала с бастунче.
Свидетелката Г. Я., без родство със страните, установява, че били пред къщата на
ответника Г. Г.. Разказва, че там били Н. Г. и бившата му съпруга, разговаряли, в един
момент А. се появила сама. Дошла при тях и започнали да спорят с Г. за работата им.
Свидетелката не е разбрала точно за каква работа. А., спорейки с Г., го хванала за
гушата – първа тя посегнала и го хванала за гушата, а той за да се отбрани, я
оттласнал с цяла длан, при което тя отстъпила назад, била с джапанки, подхлъзнала се,
паднала на земята и си ударила крака. Тъй като улицата била с бордюри, същата се
ударила точно на бордюра. Свидетелката установява, че тя лично й дала
обезболяващо, защото са комшии, след което дошъл св.Т. П. и я вдигнал, и я завел у
тях. След около 20-30 минути се появила линейка, която я откарала в болницата.
Свидетелката установява подробно, че ситуацията е била такава, че ответникът се е
отбранил, защото тя го е хванала за гушата.
Свидетелката Н. Г., омъжена за брат на ответника, свидетелства, че били на портата и
си говорили с Г. и Г. Баба А. се появила от някъде, спряла пред тяхната порта и
започнал спор за някаква работа, при което А. отишла към него и го хванала за
гушата. Свидетелства, че той я е отблъснал с едната ръка и тъй като тя е била с
джапанки, взела да отстъпва назад и паднала върху бордюра. Установява, че техният
зет Т. я вдигнал и я закарал вътре в стаята, а след 15-20 мин. пристигнала линейката.
Категорично отговаря, че Г. не я е удрял с юмрук, а само я е отблъснал с цяла ръка и
4
посочва дланта си. Свидетелката е категорична, че Д. А. не е била там. А. е била
съвсем сама, после е дошла родата, не са се разправяли, скандали изобщо не е имало.
Заявява, че сега вижда А. и че е добре: - „Мие си паничките, ходи из двора, по някой
път и за дърва ходи.“ Свидетелката установява, че понякога носи бастун, понякога е
без бастун. Установява, че А. е дребна и слаба женичка.
По делото са представени мед.документи и е приета СМЕ от която се установява,
че на 15.08.2023 година, около 21.зо часа, на улица в село Г. при възникнал инцидент
ищцата А. З. Б., на 73 години от село Г., улица "П." №, пострадала и била
транспортирана до спешното отделение на МБАЛ-Пазарджик, прегледана,
консултирана и настанена за лечение в Отделението по ортопедия и травматология на
болницата в 23:54 ч.
Изписана от отделението на 22.08.2023 в 10:05ч.
Лекувана с диагноза: Счупване на шийката на дясната бедрена кост.
Установява се още, че на 18.08.2023г. пострадалата е била оперирана, като е
извършена тотална смяна на дясната тазобедрена става с анестезия- спинален блок и
предно-латерален достъп до тазобедрената става. След ексцизия на ставната капсула се
извършва резекция на шийката и екстракция на главата на бедрената кост. Имплантира
се изкуствена става с цементно стебло 12, глава 47, шийка +1,5.
На 22.08.2023г. пострадалата постъпила за рехабилитация в ОФТР на МБАЛ-
Пазарджик, където е била провеждана ЛФК, поетапна вертикализация, обучение в
ходене.
След подобряване на състоянието е изписана за домашно лечение.
От съдебно-медицинско удостоверение на името на ищцата издадено на
22.08.2023г. са били описани мекотъканни увреждания - кръвонасядане по гръдния кош
в областта на лявата гърда, кръвонасядания, охлузвания и рана по крайниците.
Според д-р М. основното травматично увреждане- счупването на шийката на
дясната бедрена кост е получено при падане на терена. По отношение на това, как се е
стигнало до това падане, свидетелските показания са противоречиви. Ищцата и част от
свидетелите, твърдят за удари в областта на корема и ребрата, друга част от
свидетелите отричат нанасянето на удари, а говорят за отблъскване с длан па
пострадалата, като при отстъплението и назад, тя паднала.
Съдебно-медицинското удостоверение, което е прието като доказателство, описва
кръвонасядане в областта на лява гърда- 16х10 см., което следва да се обясни с удар/и/
с твърд тъп предмет, или силен тласък при отблъскване с длан. Напълно е възможно
като резултат, ищцата да е загубила вертикална стабилност и да е паднала на терена.
При ищцата е извършена тотална смяна на дясната тазобедрена става, което е метод
на избор при счупване на бедрената шийка и възраст над 65 години.
5
При тази медицинска интервенция възстановяването варира в широки граници -
от 3 до 12 месеца. Във възрастта на пострадалата и от данните от прегледа, можело да
се приеме, че периодът на възстановяване щял продължи 10-12 месеца. Под
възстановяване се разбира способността за извършване на обичайни дейности от
ежедневие.
Според експерта д-р М., преживяното от ищцата е тежка оперативна
интервенция, което при Б. е преминало без развитието на усложнения към този етап.
Независимо от това смяната на тазобедрена става налага ограничения- забранено е
свиването в ставата над 90 градуса / може да сяда на висок стол, не може на нисък/,
сядането на тоалетна чиния трябва да става при ползването на специална подложка за
повдигане, забранено е кръстосването на краката, забранено е въртенето на пета на
оперирания крак и др.
Непосредствено след счупването, в ранния следоперативен период и
физиотерапията пострадалата и изпитвала силни болки, купирани с прием на
медикаменти. Болките са били интензивни за период от около 2-3 месеца, те били
налични и към момента на изготвяне на експертизата, но имали периодичен характер и
налагали временен прием на болкоуспокояващи средства.
Към момента хипотрофията на глутелната и бедрена мускулатура е преодоляна.
Флексията в колянната става е ограничена до 90 градуса, налице е следоперативен
ръбец по предновъншната повърхност на дясното бедро.
Представени са и приети фактура № **********/17.08.2023 г., издадена от „МБАЛ –
Пазарджик“ АД, ведно с фискален бон на стойност 1942 лв. доплащане ТБС, Фактура
№ **********/22.08.2023 г., издадена от „МБАЛ - Пазарджик" АД -потребителска
такса- 34.80 лв., Фактура № **********/29.08.2023 г., издадена от „МБАЛ -
Пазарджик" АД, ведно с фискален бон - потребителска такса 23,20 лв.
От приетата СМЕ се установява още, че представените фактури са свързани с
лечението за разходи, свързани - медицински консумативи и потребителска такса.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму като във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. Основателността на иска за
непозволено увреждане изисква кумулативното наличие на предвидените в нормата
предпоставки, а именно: ответникът да е осъществил деяние - действие или
бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са
в причинно-следствена връзка с противоправното деяние и деянието да е извършено
виновно. Съгласно нормата на чл.154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в тежест на
ищцата, е да докаже наличието на посочените предпоставки /без вината, която
се предполага до доказване на противното според чл.45, ал.2 ЗЗД/, за да бъде уважен
6
деликтния иск. Липсата на който и да е от елементите на сложния фактически състав
на непозволеното увреждане води до неоснователност на искането и репариране на
причинените вследствие непозволеното увреждане вреди.
В случая се установи, че ищцата прибирайки се към дома си, се е отклонила от
пътя и е отишла пред външната врата на ответника, започнала е словесен спор с Г.,
като го е хванала за гушата.Това се установява от свид.показания на единствените
преки очевидци свидетелките Г. Я. и Н. Г. – „А., спорейки с Г., го хвана за гушата –
първа тя посегна и го хвана за гушата“, а той за да се отбрани, я оттласнал с цяла длан,
при което тя отстъпила назад, била с джапанки, подхлъзнала се, паднала на земята и си
ударила крака.
Не се установи твърдяното в исковата молба, че ответникът Г. Г. отишъл пред
дома на ищцата и я ударил двукратно с юмрук в областта на стомаха, в резултат на
което тя паднала.
При преценка налице ли са предпоставките на чл.45 от ЗЗД, в конкретния казус,
съдът трябва да изследва въпроса налице ли превишаване пределите неизбежната
отбрана, на което се е позовал ответника в писменият си отговор и бележки.
Според нормата на чл.46, ал.1 от ЗЗД не е обществено опасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана. Съдържанието на неизбежната отбрана е очертано
в чл.12 от НК. Неизбежна отбрана е налице когато деянието е извършено, за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Приема се, както в теорията, така и в практиката, че не се носи нито наказателна,
нито гражданска отговорност, защото деянието е правомерно. Правен интерес да
твърди, че е налице неизбежна отбрана има делинквентът.
В случая и двете свидетелки Г. Я. и Н. Г., които са били на разговора пред къщата
на ответника Г. установяват, че ищцата А. Б. се е отклонила от пътя си, спряла е пред
дома на Г., предизвикала е словесен спор помежду им и е започнала да го души с двете
си ръце, тъй като той е бил седнал на стол. Поведението на ответника Г. при активната
защита е било да я отблъсне. Дали, обаче, това „отблъскване“ е било в рамките на
необходимите предели се определя именно от вида и интензивността на защитата.
При проведеното открито съдебно заседание на 18.06.2024 г. при личното си
явяване на ищцата А. Б. и ответникът Г. Г. се установи, че ищцата е дребна, възрастна
жена, а ответникът е едър и висок мъж, затова съдът приема, че е налице
превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Когато е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, винаги се приема, че
деянието е противоправно и за него се носи както наказателна, така и гражданска
7
отговорност, освен ако не е налице случайно събитие. След правна преценка на
съотношението между защитата и нападението като взе предвид всички факти, имащи
отношение към силата и интензивността на нападението и съответно защитата,
значимостта на защитавания и увреден обект, съдът приема, че ответникът Г. следва да
отговаря за причинените на Б. вреди, тъй като са налични всички останали
предпоставки от нормата на чл.45 ал.1 от ЗЗД, която съдържа по императивен начин
общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на
причинителя да заплати обезщетение, което съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обхваща
всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и
подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. Според
разясненията дадени в ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост” не е абстрактно, а
е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При
телесните увреждания такива могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания
и др.
Събраните доказателства установяват претърпени от ищцата неимуществени
вреди, които в първите 3 месеца са били интензивни, според СМЕ. Съдът счита, че
ищцата е предизвикала скандала, хванала е ответникът Г. за гушата и при
отблъскването й от него, което е било с доста голяма сила, след като върху едната й
гърда са останали следи от „кръвонасядане в областта на лява гърда- 16х10
см.“,/установено от съд.мед. удостоверение и СМЕ/ и е паднала и е получила
описаните телесни увреждания според СМЕ. Вън от съмнение е, че е изпитвала
негативни изживявания, които се отразяват неблагоприятно на живота й, както по
време на престоя в болницата, така и след това при възстановяването й, продължило
около 3 месеца.
Съдът изцяло кредитира всички описани по-горе и приети увреждания от СМЕ,
болките и неудобствата,които е търпяла във връзка с хирургичната интервенция.
Обобщавайки съдебната практика по въпроса за приложението по чл. 52 от ЗЗД
може да се направи извода , че основните критерии, за да се определи размера на
обезщетението са следните :
- Видът ,продължителността и интензитета на болките и страданията , които лицето
е претърпяло към момента на увреждането;
- Видът, продължителността и и интензитета на болките и страданията , които
лицето ще търпи за в бъдеще;
- Негативните емоционални преживявания на лицето ;
8
- Социален дискомфорт за определен период от време ;
- Икономическата конюктура в страната чрез нейните проявни форми – официалната
статистика за средната работна заплата в страната и нивото на инфлацията
- Общественото разбиране на понятието справедливост „на съответния етап от
развитието на обществото ;
Съдът отчитайки всичко описано по-горе и претърпените интервенции,както и
съдебната практика, в сходни казуси, намира за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди от посочените травматични увреждания /както и отчитане
факта, че са настъпили в резултата на превишаване пределите на неизбежна отбрана/,
да бъде в размер на 10 000 лева, а в останалата част претенцията до пълния
претендиран размер на сумата от 50 000 лева, като неоснователна и недоказана по
размер следва да бъде отхвърлена.
Законната лихва следва също да бъде присъдена, така както е претендирана от
датата на деликта- 15.08.2023 година до окончателното изплащане.
Имуществените вреди.
При преценяване на обема на претърпените имуществени вреди, описани по-горе
съдът съобрази събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на
изслушаната съдебно – медицинска експертиза, поради което искът за имуществените
вреди следва да бъде уважен в пълния му размер, доколкото от доказателствата се
следва за безспорно, че във връзка с дължимото се за причининените на А. Б. от
ответника телесни увреждания лечение, същата е извършил разходи в размер на 2000
лева.
Върху така присъденото обезщетение за имуществени вреди от 2000 лева се
дължи законна лихва от датата на която ответника е бил поканен съобр. чл.84 ал.2 от
ЗЗД, респ. от депозиране на исковата молба- 6.12.2023 година.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в
размер на 480 лева и 450 лева хонорар на в.л. /или общо 930лв., /както и на
основание чл.11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист/.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.
Доколкото по делото адвокатът на ищцовата Г. Б. Х. е осъществил безплатна
адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна защита и съдействие от
24.04.2024г., процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в размер не по нисък от предвидения в
9
наредбата по чл.36, ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за
минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част от материалния интерес
общо 12000 лева, ответникът Г., следва да заплати на процесуалния представител на
ищцата- адв.Г. Б. Х., сумата от 1480 лева.Към този размер следва да бъде добавен
ДДС, тъй като адв.Х. е представил удостоверение за регистрация по ДДС или общият
размер на възнаграждението е 1776 лева.
На ответника също се полагат разноски съобр. отхвърлената част от иска.
Ответникът е представил списък на разноски по чл.80 от ГПК съобразно който се
претендира присъждане на адв.възнаграждение в размер на 4000 лева.
Съобразно отхвърлената част от размера на претенцията за неимуществени
вреди, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника Г., следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 3076.92 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН ********** с адрес село Г. общ.П. ул.“П.“ №,
със съдебен адрес гр.П.ул.“И. В.“ № ет. оф., адв.Б. Т., да заплати на А. З. Б. с
ЕГН ********** с адрес село Г. община П. ул.“П.“ №, със съдебен адрес гр.С.
ул.“К.“ №, адв.Г. Б. Х., на основание чл.45 от ЗЗД, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането – 15.08.2023 година до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 10 000 лева до
претендираният размер от 50 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН ********** с адрес село Г. общ.П. ул.“П.“ №,
със съдебен адрес гр.П. ул.“И. В.“ № ет. оф., адв.Б. Т., да заплати на А. З. Б. с
ЕГН ********** с адрес село Г. община П. ул.“П.“ №, със съдебен адрес
гр.С.ул.“К.“ №, адв.Г. Б. Х., на основание чл.45 от ЗЗД, обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба- 6.12.2023 година до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН ********** с адрес село Г. общ.П. ул.“П.“ №,
със съдебен адрес гр.П.ул.“И. В.“ № ет. оф., адв.Б. Т., да заплати по сметка на
Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса и
заплатено възнагр. на вещо лице д-р М. общо - 930 лева, както и на основание
10
чл.11 от Тарифата ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН ********** с адрес село Г. общ.П. ул.“П.“ №,
със съдебен адрес гр.П. ул.“И. В.“ №ет. оф, адв.Б. Т., да заплати на адвокат Г.
Б. Х. САК, с личен номер **********, с адрес гр.С., район С. ул.“К.“ № на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. и чл.7 ал.2, т.3 от
Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения,
възнаграждение/хонорар/за процесуално представителство на ищцата, в
размер на 1776 лева, /съобразно уважената част от исковете/.
ОСЪЖДА А. З. Б. с ЕГН ********** с адрес село Г. община П. ул.“П.“
№, със съдебен адрес гр.С. ул.“К.“ № адв.Г. Б. Х., да заплати на Г. И. Г. с ЕГН
********** с адрес село Г. общ.П. ул.“П.“ № със съдебен адрес гр.П.ул.“И.В.“
№ ет. оф., адв.Б. Т., разноски съобразно отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди в размер на 3076.92 лева /за адв.възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Пловдив, с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му, на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11