Р Е Ш Е Н И Е
№634
гр.
Хасково, 02.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на първи август, през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Невена
Владимирова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №837 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано
е по жалба от А.У.- гражданин на А., с адрес: РПЦ Харманли, гр. Х., ж.к. „Д.“ №..,
срещу Решение № УПХ 239/08.07.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците.
В жалбата
се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил
постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения,
основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният
орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с
наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. В жалбата се цитира
разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да
възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на
която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят
твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата
била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че
спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен
статут. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като поради
несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибани в района,
където живеел, се страхувал за живота си. Поради това нямало как да остане в А..
Нямал друг избор, освен да избяга от А., защото щял да пострада. Не искал и не
можел да се върне в държавата си на произход поради влошаващата се обстановка с
всеки изминал ден. Както заявил пред ДАБ, причината да избяга от А. била
заплахата за неговия живот и свобода, породена от непрекъснатите заплахи от
страна на талибаните и влошаващата се икономическа обстановка с всеки изминал
ден. Нежеланието му да се завърне в А. било свързано с непрестанните заплахи от
страна на талибаните. Както вече споменал и пред интервюиращия орган, взел
окончателното решение да напусне страната си на произход след атентата,
извършен от талибаните спрямо него и брат му. В резултат на това покушение
братът на чужденеца бил убит. Притесненията му се засилвали ежедневно и се
наложило да търси спасение далеч от дома. Непрестанните заплахи, на които били
подложени, го подтикнали да напусне държавата си на произход. Заявените от него
твърдения пред ДАБ представлявали реална заплаха за живота му и не отговаряли
на истината описаните мотиви на административния акт, че не заявявал заплаха за
живота си. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да
търси убежище в България на хиляди километри от дома си. Това обстоятелство
обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника
ДАБ при издаването на обжалвания акт. Административният орган в обжалвания акт
не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя
факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец.
Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и
сигурността му. Поради това считал, че спрямо него били налице обстоятелствата,
визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване
също било невъзможно за оспорващия, макар, че този аспект не бил обсъждан от
административния орган. Сочи се, че в частта на административния акт, в който
били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут,
решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата
част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е налице
риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на
чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да
се завърне в А., поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил
и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3. В жалбата
оспорващият обективира информация от различни публикации на интернет издания,
съобщаващи за отделни атентати и други събития на територията на Афганистан,
като посочва, че в страната, макар и да няма въоръжен конфликт в тълкувания от
органа смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен засягал цивилните
лица. Този конфликт не бил ситуиран само в една област и било невъзможно да се
контролира от официалните власти, поради което същият можело да бъде определен
като безогледен, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след датата на
постановяване на решението, в редица райони на страната ставали непрекъснати
самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Твърди се, че
направената от административния орган преценка за приложението на чл.9, ал.1,
т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била
обсъдена в пълнота и взаимовръзка наличната информация. Отказът на
административния орган да се предостави хуманитарен статут следвало да се
приеме за постановен при съществено нарушение на задължението на органа да
изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело и до
неправилно приложение на материалния закон. Мотивираното произнасяне относно
ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на
принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за
връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата
свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от
1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Евентуалното завръщане на чужденеца в А.
щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Хиляди хора
напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените
от метежниците военни действия срещу властите. Съгласно константната практика
на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на
молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от
преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход,
представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във
вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде
отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока
в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това административният акт се
явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и връщане на преписката на административния орган.
Ответникът
- Интервюиращ орган в РПЦ – Харманли при ДАБ при МС (П.Р.), чрез процесуален представител
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба
от 05.06.2019г. с вх.№105400-645/05.06.2019г. в СДВНЧ – София, Дирекция
„Миграция“, жалбоподателят, под името А.Р. от А., поискал от властите в
Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх.
№588 от 25.06.2019г., с рег. №УП 14985/25.06.2019г. на ДАБ, подадена с името А.У..
Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била
установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 14985/25.06.2019г.,
видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.У.,
гражданин на А., роден на ***г. в А., пров. Л., …. На същата дата лицето е
регистрирано с имената А.У., роден на ***г. в А., пров. Л., общ. К., с. М., със
същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – …, религия – …,
…, професия - … образование – .., …, без документи за самоличност.
С писмо с
рег.№УП 14985/26.06.2019г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от
Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба
за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето същият се е
представил като А. Р., роден на ***г., гражданин на А.. Такова становище не е
приложено към преписката.
На 26.06.2019г.
с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ,
резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 14985/26.06.2019г. В хода
на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени
от него при регистрацията. Не можел да представи документи за самоличност, дори
в А. нямал лична карта. Нямал други използвани имена. Имал брат в Б. – Х. У., …год.,
от 6 год. пребивавал там и имал предоставена закрила. Напуснал А. през месец
април 2019г. и нелегално преминал в П., транзитно преминавайки оттам влязъл пак
незаконно в И., където останал осем дни. Оттам отново незаконно влязъл в Т.,
където останал повече от два месеца в И.. В началото на месец юни 2019г. влязъл
незаконно в Република България, преминавайки транзитно през Г., с помощ на
трафикант през реката. Когато преминал на българска територия, вървял около
един час пеша, след което достигнал до определената от трафиканта точка. Оттам
бил откаран с автомобил до гр. С., където останал една нощ, след което тръгнали
за С.. По пътя били оставени близо до границата. Укривал се в една гора четири
дни, след което им свършила храната и бил принуден да излезе на пътя да търси
храна и там го хванали полицаите. Пров. Л., общ. К., село М. бил постоянния му
адрес в А.. Там бил роден и само там живял до напускането си на страната. Заявил,
че ….. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга
държава-членка на ЕС. Освен тук, не бил подавал молба за закрила в друга
държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга
държава. Заявил, че е пащун. Нямал проблеми заради принадлежността си към тази
етническа група. Посочил, че е мюсюлманин-сунит. Не е имал проблеми заради
изповядваната от него религия. Не е имал проблеми с официалната власт в
страната си. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в
религиозни организации, общност, секта. Имал близки роднини в страната си – … и
едната му …. се намирали в А., в пров. Л., с. М.. Освен тях имал …, единият – К.,
бил тук с него в РПЦ – Харманли, а другия Х. бил в Б.. Имал ….. Нямал професия,
работил като земеделец. Относно причините да напусне страната си разказал, че
преди три години големият му брат преподавал английски език в гр. К.. Някакви
хора подали грешна информация на талибаните, че .. му работи като преводач за
англичаните. През 2015г., прибирайки се с кола към селото им с брат си били
обстрелвани от някакви маскирани хора, при което брат му бил тежко ранен и
починал от раните си. Той се казвал А. и бил най-големият от братята на
чужденеца – на 27 години. Чужденецът също бил ранен при стрелбата, но по-леко.
Бил откаран от свой приятел в болница в гр. К., но там не го приели и бил
откаран в П., където останал 12 дни за операция. След като се възстановил, се
върнал в родното си село в М., в А.. Въпреки, че се чувствал по-добре, смятал,
че отново има опасност за неговата сигурност. Тогава майка му го посъветвала,
че най-добре е да напусне А. и да потърси по-сигурно място за живот. Това
накарало чужденеца да вземе решението да напусне родината си заедно с брат си К.
и да замине при другия си брат Х. в Б., където да се устрои и да подаде молба
за закрила. Това били всички причини, за да вземе решението да напусне
страната, нямало какво друго да добави. Лично към него нямало отправени
заплахи. Нямало заплахи към някого от семейството му. Не му било оказвано
насилие. Не бил задържан или арестуван. Срещу него не било възбуждано съдебно
дело, нито пък срещу негови близки роднини. Заявил, че не би се завърнал в А.,
защото там имало опасност за него и се страхувал за сигурността си. Подал молба
за закрила в Република България, защото след като бил задържан от полицията и
му взели отпечатъци, бил принуден да подаде молба за закрила, в противен случай
го очаквало депортиране.
С Решение
№ УПХ 239/08.07.2019г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците е
била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.У., на
основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Оспореното
решение е съобщено на жалбоподателя на 10.07.2019г., а жалбата е подадена на 10.07.2019г.
(видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в
преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна
и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П.Г. Р.,
младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр. Х., определен със
Заповед № РД05-229/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.
48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е
надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните
основания за постановяването му.
Не се
констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е
неоснователно.
Оспореното
решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда
на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се
образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за
международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 25.06.2019 г., а
оспореният акт е издаден на 08.07.2019г. Съдът намира, че актът е издаден при
спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на
производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца
е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така
не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано
писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на
международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище
обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е
постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в
производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58
ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Съдът
счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава
или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
В
настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по
реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причина за напускане на страната си
по произход – А., главно лични и икономически причини – през 2015г. претърпял
инцидент - прибирайки се с … си с кола към селото им били обстрелвани от
някакви маскирани хора, при което .. му бил тежко ранен и починал, а чужденецът
също бил ранен при стрелбата, но по-леко. След като се възстановил, се върнал в
родното си село. Въпреки, че се чувствал по-добре, смятал, че отново има
опасност за неговата сигурност. Тогава майка му го посъветвала, че най-добре е
да напусне А. и да потърси по-сигурно място за живот. Това накарало чужденеца
да вземе решението да напусне родината си заедно с брат си К. и да замине при
другия си брат Х. в Б., където да се устрои и да подаде молба за закрила. Това
били всички причини, за да вземе решението да напусне страната, нямало какво
друго да добави. Лично към него нямало отправени заплахи. Нямало заплахи към
някого от семейството му. Не му било оказвано насилие.
Според
съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се
интерпретират от органа като такива, които не установяват обстоятелството, че
спрямо търсещия закрила на основание на неговата раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група има
осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и
същият основателно се страхува от това. Нито един от изнесените факти от
бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо
търсещия закрила поради причините, които се релевират в закона. Макар
чужденецът да сочи, че има причина да напусне страната си на произход, той в
крайна сметка е тръгнал от А. с идеята да стигне до Европа, по-конкретно Б.,
т.е. иска да устрои живота си в един по-различен свят. Нуждата от по-добър и
финансово по-обезпечен живот в крайна сметка се оказва ръководещият фактор за
заминаването на гражданина на А.. Тя може да е ръководеща за решението на
жалбоподателя да напусне страната си, но не е релевантна за настоящото дело,
нито обуславя извод, че същият се нуждае от закрила.
Важното
за решаващата роля на ответника е именно липсата на каквито и да е конкретни
данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо
такова по някоя от причините, установени в чл.8 от ЗУБ при пребиваването му на
територията на А..
При липса
на данни за такова, правилен се явява извода, който прави ответникът, че
оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от
съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че
изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините,
посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът намира, че след извършената преценка на
фактите от бежанската история обосновано се приема, че визираните причини за
напускане на страната по произход- А., не са правно значими по смисъла на ЗУБ.
В конкретния случай обстоятелства, релевантни по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ,
не се установяват по категоричен начин. Реално в историята си чужденецът не
навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо него или
близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините,
възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, което и обуславя изводът, че решението на
ответника да отхвърли молбата като явно неоснователна е изцяло правилен.
Съдът
намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и за
неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на
основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ,
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2.
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания
случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си
страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция
или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не
е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че спрямо него не
е осъществявано насилие, не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с
официалните власти.
Третата
причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ
- тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт,
съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За
прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че
цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“
от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №
C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на
чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям
състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната
е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от
17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило
своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-365/13.06.2019г. на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата
на човека. Цитираната справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, представлява официален свидетелстващ писмен документ. При подробен
анализ на същата съдът намира, че не следва извода за наличие на безогледно
насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на А..
Въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в страната и за
наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се
определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват,
като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват
самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя.
Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на
Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива
2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15 б.“в“ от Директива 2011/95/ЕС), се преценяват
във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според
това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно
насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на
пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която
хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по
произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства,
при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността
на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки
решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента
на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за
действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота
на търсещия убежище, следва да са актуални. Такива са налице, доколкото
ответникът представя допълнителна справка за актуалното положение в А..
От
изложеното по-горе относно ситуацията в Афганистан, може да се направи извода,
че степента на насилие, както към датата на произнасяне на административния
орган, така и понастоящем, не е на такова високо ниво, поради което не може да
се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на
реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от
доказателствата по делото, с оглед приетите писмени справки на Дирекция
”Международна дейност“, данните в които не се опровергават от събрания по
делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната
обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност
за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване в
същите. Ето защо жалбоподателят в тези части от страната си по произход би
могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е
и практиката на ВАС изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д.
№ 1264/2012 на Върховния административен съд и др. В тази връзка и с оглед
разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил
молбата за закрила и в тази й част като неоснователна.
Не се
установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от
ЗУБ.
Административният
орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на
жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са
обективни. Обсъдена е обстановката в Афганистан, данните от справката на ДАБ
съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на
последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен
характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които
могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ,
са правилни и законосъобразни.
С оглед
изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания
за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва
да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като
неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.У.- гражданин на А., против Решение №
УПХ 239/08.07.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (П.Р.).
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: