РЕШЕНИЕ
№ 3217
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Емилия Ат. Колева
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Административно
наказателно дело № 20241110203290 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Р. Н. Н. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 22-4332-006157 от 14.04.2022г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР,
с което на жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП са й наложени две глоби в
размер на по 2000,00 лева и две административни наказания лишаване от право да управлява
МПС за срок от по 24 месеца.
В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП и се моли
същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В молба от 22.05.2024г. процесуалният представител на жалбоподателката
излага становище по съществото на делото и от името на неговата доверителна моли за
присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В
придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е била изпратена
на съда, процесуалният представител на административнонаказващият орган е направил
възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира
следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 02.04.2022г. около 02:10ч. жалб. Р. Н. Н. управлявала лек автомобил „** в гр.
София, по бул. „Черни връх”. Движела се с посока от ул. „Акад. Петър Динеков” към ул.
„Околовръстен път”. В района на бул. Черни връх” № 173 била забелязана от полицейски
екип на 06 РУ-СДВР, част от който бил и свидетелят Г. М.. Полицаите спрели за проверка
жалбоподателката и установили, че лъжа на алкохол. Поради това извикали за съдействие
екип на ОПП-СДВР. На място пристигнал екип на ОПП-СДВР, част от който бил и
свидетелят С. Д. – младши автоконтрольор.
Жалбоподателката била приканена от органите на ОПП-СДВР да бъде изпробвана с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за съдържание на алкохол в издишания въздух,
както и да бъде изпробвана за наркотични вещества с Дрегер Драг тест 5000. Р. Н. отказала
да бъде изпробвана и за алкохол, и за наркотични вещества.
Поради това в нейно присъствие свидетелят Д. съставил срещу нея акт за установяване
на административно нарушение № 540289 за извършени две отделни нарушения на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателката, като същата го подписала с
отбелязване, че няма възражения. Препис от акта й бил връчен.
Въз основа на акта на 14.04.2022г. било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе на база показанията на свидетеля С. Д. –
актосъставител и очевидец на нарушенията. Действително, свидетелят не успя да си спомни
случая, което е житейски оправдано предвид изминалия период от време от датата на
нарушенията до разпита на свидетеля пред съда – близо две години. В тази насока не може
да бъде отминат и факта, че служебните задължения на свидетеля предполагат ежедневни
действия, свързани с установяване на множество нарушения на ЗДвП. След предявяване на
акта свидетелят си спомни случая и потвърди изложеното в акта, както и обстоятелството,
че именно той го е съставил, в частност потвърди факта, че жалбоподателката е отказала да
бъде изпробвана с технически средства за употреба на алкохол и наркотици, именно поради
което е бил съставен акта.
Показанията на свидетеля Д. намират подкрепа и в твърденията на втория разпитан
свидетел Г. М., който е бил част от екипа, спрял за проверка жалбоподателката. И този
свидетел след първоначалната липса на спомени и предявяване на акта, се сети за случая,
като потвърди обстоятелствата, при които е била спряна жалбоподателката за проверка и
причината да бъде викнат за съдействие екип на ОПП-СДВР.
Показанията на двамата свидетели намират подкрепа и в писмените доказателства,
събрани по делото, а именно: талон за изследване и докладна записка, изготвена от
служител на 06 РУ-СДВР.
2
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи (съответно
младши автоконтрольор – т. 1.3.2 и началник група при СДВР, ОПП-СДВР съгласно т. 3.10).
Относно заеманите от актосъставителя и наказващия орган длъжности към датата на
издаване на АУАН и НП, по делото са приобщени заповед № 513з-2509 от 21.04.2015г.
относно заеманата от свид. С. Д. длъжност, както и заповед № 8121К-13180 от 2019г. и акт
за встъпване в длъжност на **
При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния закон, съдът не
констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП,
като възраженията в тази насока се явяват неоснователни.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени в нормата. Същият е
предявен на нарушителя за запознаване, подписан е както от актосъставителя, от свидетел –
очевидец на нарушението и от самия нарушител.
Спазена е процедурата и по издаване на самото НП. Същото е издадено в срока по чл.
34 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административните нарушения, същите съответстват на посочената
правна квалификация.
Обстоятелството, че в АУАН са описани наред с релевантните факти и обстоятелства,
свързани с отказа на жалбоподателката да бъде изпробвана с Алкотест Дрегер и Драг Тест,
са били описани и обстоятелствата, свързани с последващото издаване на талон за
медицинско изследване и 7 броя холограмни стикери, по никакъв начин не води до неяснота
на описание на нарушението.
Не е налице и неяснота на описание на нарушението и в самото НП, въпреки, че в него
е описан и факта, че лицето не било дало кръв. В НП и АУАН са посочени всички факти и
обстоятелства, които очертават състава на двете вменени нарушения, които, освен това,
отговарят на дадената от административнонаказващия орган квалификация.
Във връзка с възраженията на жалбоподателката относно описание на нарушенията,
съдът ще обърне внимание, че в АУАН и НП е описана нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
изцяло, което по никакъв начин не води до неяснота на описание на нарушенията.
Житейските съставомерни факти, които очертават двете вменени нарушения за отказ от
проба с техническото средство за алкохол и съответно с техническо средство за наркотични
вещества, са ясно и точно описани, в степен, достатъчна, за да очертае съставомерността на
вменените нарушения, срещу които следва да се защитава жалбоподателката.
В контекста на изложеното, възраженията, че на водача не бил издаден талон за
3
изследване, като не й била дадена възможност за изследване чрез алтернативни способи са
ирелевантни, тъй като жалбоподателката е санкционирана единствено за това, че не е
отказала да бъде изпробвана за алкохол и наркотици. Още повече, че от приложения по
делото талон за медицинско изследване се установява, че такъв талон й е бил издаден.
Отделно от това, съдът ще обърна внимание, че законът не дава възможност на
водачите алтернативно да изберат дали да бъдат изпробвани с техническо средство, или да
дадат билогични проби в медицинско заведение. Напротив, задълженията, вменени на
водачите на МПС за даване на проба с техническо средство за алкохол и наркотични
вещества, е безусловно предвидено в закона и съставляват самостоятелни нарушения на
закона.
За водачите, които имат каквито и да е опасения относно валидността на резултатите от
техническите средства, съществува винаги възможността да оборят евентуалния
положителен резултат с техническо средство, чрез даване на биологични проби в
медицинско заведение.
С аналогични доводи съдът намира за неотносими и възраженията за нарушения на
Наредба № 1/2019г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества и техни аналози. В тази връзка ще обърне внимание, че
условията, визирани в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 1/2019г., при които водачът се тества за
алкохол и наркотици с технически средства, по никакъв начин не изключват възможността и
правомощията на органите на полицията да извършват такива проби и в други случаи и при
различни от цитираните в тези норми обстоятелства.
СРС счита, че по делото безспорно се установява, че на процесната дата, време и място
жалбоподателката като водач на МПС, управлявала същото, като извършила две нарушения
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, доколкото по време на извършената проверка от служителите на
ОПП-СДВР, отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
алкохол и също проверка с техническо средство за наркотични вещества. За всяко от тези
нарушения законодателят е предвидил налагането на глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Нарушенията са извършени виновно – при форма на вината пряк умисъл, доколкото
жалбоподателката е съзнавала задължението си даде възможност на служителите на ОПП-
СДВР да извършат проба с техническо средство за алкохол и техническо средство за
наркотици, но не е изпълнила това свое задължение, съзнавайки, че по този начин нарушава
закона. Жалбоподателката е съзнавала общественоопасните последици, които ще настъпят и
е целяла именно тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която има смесен характер /същата
съдържа както правилото за поведение, което се предписва, така и санкцията при
неизпълнение на даденото предписание/ - Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
4
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
Граматическото тълкуване на посочена норма на закона и конкретно използването на
израза „или” в отделните хипотези на предписано поведение, води до извод, че
законодателят е предвидил налагането на посочените административни наказания при
неизпълнение на което и да е от посочените предписания на конкретно поведение.
Първите два от тях са отказ на водач да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол или наркотични вещества.
Нещо повече, видно от нормата на закона, ангажирането на
административнонаказателната отговорност на водачите по този текст на закона, не
предвижда едновременно отказ от даване на проба с техническо средство и отказ на водача
да даде биологични проби за установяване на наркотични вещества в техния организъм,
поради което обстоятелството дали след това водачът е дал или не е дал биологични проби в
медицинско заведение, е без значение.
Размерът на глобата и лишаването от право да управлява МПС са фиксирани, поради
което обсъждането на въпроса за тяхното намаляване е безпредметно.
Не е налице маловажност и на двете нарушения. И двете нарушения са формални по
своя характер и обстоятелството дали от същите са произтекли вредни последици или не, е
без значение. Конкретните нарушения не се отличават с по-ниска степен от нарушенията от
този вид, поради което приложение не би могла да намери нормата на чл. 28 ЗАНН.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП като законосъобразно и
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която, обаче, не е
направила искане в тази насока.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-006157 от 14.04.2022г.,
издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
5
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6