ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......................
01.08.2019г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание на 01.08.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
ИВАНОВ
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 207/2019г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано като изпратено от БАпС съгласно определение №275 по ч.гр.д.№234/2019г. на БАпС, с което на основание чл.23, ал.3 от ГПК БАпС е определил ЯОС да разгледа въззивната
жалба от Л.Д.Р., Б.В.М. и З.Р.З., подадена чрез адв.Е.В.,
срещу решение № 333/21.03.2019г. по гр.д.№ 2638/2018г. по описа на Районен
съд - Сливен.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение по
чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната
жалба от Л.Д.Р., Б.В.М. и З.Р.З., подадена
чрез адв.Е.В., срещу решение № 333/21.03.2019г.
по гр.д.№ 2638/2018г. по описа на СлРС.
ЯОС намира, че въззивната
жалба е редовна и допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва изцяло като се
твърди, че е недопустимо, необосновано и неправилно. Иска се решението да бъде обезсилено поради
произнасяне по непредявен иск или отменено като във
втория случай да бъде постановено въззивно решение, с
което да бъдат уважени изцяло исковете, предявени от ищците срещу ответното
дружество, което да бъде осъдено да заплати направените от въззивниците
разноски в двете инстанции. Възразява се, че искът е заведен срещу издателя на
медията и отговорността на ответното дружество по чл.49 от ЗЗД е безвиновна и има гаранционно-обезпечителен
характер като няма значение дали авторът е добросъвестен или не, виновен или
невинен. Твърди се, че първоинстанционният съд е
написал мотиви, които биха съответствали на иск по чл. 45 от ЗЗД, какъвто иск не
е заведен. Твърди противоречие между постановения диспозитив
(по чл. 49 от ЗЗД) и мотивите, които съответстват на непредявен
иск по чл. 45 от ЗЗД и излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо
като постановено по непредявен иск. Възразява се във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд неправилно е определил доказателствената тежест на страните. Твърди се, че
обстоятелството, че свид. Тодоров не е правил никаква
реална проверка на изнесените факти и не е спазил журналистическите стандарти в
тази област, макар и да е налице, е ирелевантно по
отношение на крайния извод на съда, защото искът не е насочен към него, а към
работодателя му и то на основание безвиновна
отговорност на търговско дружество. В жалбата се излага становище, че по делото
неправилно са били допуснати свидетелски показания за опровергаване
съдържанието на официални документи, че неправилно и в нарушение на
процесуалните правила СлРС е игнорирал официални
документи, представени по делото: Доклад за извършена проверка от инспектората
на Министерството на образованието № 8002-16/26.04.2018 г. и справки от
РУО-Сливен, които не са оспорени от ответника. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е допуснал две тежки процесуални
нарушения: 1) игнориране на официални документи, съставени от държавни органи в
кръга на службата им и 2) допускане на опровергаване на официални държавни
документи със свидетелски показания. Оспорва се извода на СлРС
за добросъвестност на служителите на ответника, предвид два факта: първия, че никой
не е търсил за мнение ищците нито преди, нито след излъчването на материала, т.
е. не е взето противното мнение, което е част от журналистическия стандарт при
разследвания, и втория факт - въпреки че служители на ответника са подали сигнал
до МОН, видно от доклада за извършена проверка, ответното дружество не е
изчакало извършване на проверката от компетентния орган, каквато веднага е била
разпоредена, респ. официалното му уведомяване за резултатите, а е излъчило
материала преди това. Твърди се, че видно
от доклада на МОН (стр.1) сигналът е изпратен от репортера Стоян Тодоров и
управителя на медията Антон Николов след излъчване на клеветническия материал,
което показвало явна недобросъвестност и целта им да оклеветят ищците
чрез съзнателното разпространяване на неверни позорящи твърдения и превратно
интерпретиране на верни факти, както и поставянето им в негативен контекст. В
жалбата се излага, че от представените официални документи категорично се
установявало, че изложените в предаването твърдения не са верни. Оспорва се
извода на първоинстанционния съд, че това били
оценъчни съждения на журналист. По изложените в жалбата съображения моли въззивният съд на основание чл.270, ал.З от ГПК да обезсили
като недопустимо поради произнасяне по непредявен иск
първоинстанционното решение и да върне делото на
РС-Сливен за произнасяне по предявения иск от друг състав. Евентуално моли въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното
решение, поради неправилност - необоснованост и тежки нарушения на материалния
закон и съдопроизводствените правила, като постанови въззивно решение, с което изцяло да уважи предявените
искове, както и да осъди ответното дружество да заплати на ищците направените
по делото разноски на двете инстанции.
Моли да бъде прието като доказателство заверено копие
на публикация на фейсбук-страницата на Канал 6 от
28.03.2019г., под заглавие „Тези крадат
повече от Б.М. и Л.Д. взети заедно" за доказване на продължаване на
клеветническата дейност срещу ищците. нововъзникнало
доказателство
В срока за отговор на въззивната
жалба е подаден такъв от "СТУДИО МЕДИЯ"ЕООД, представлявано от
управителя Антон Николов, чрез адв.Цв.Бъчварова от АК - Сливен, в който се изразява становище
за допустимост и неоснователност на въззивната жалба.
Излагат се съображения за неоснователност на възраженията във въззивната жалба, че първоинстанционното
решение е недопустимо, че СлРС не е направил
задълбочен анализ на доказателствата, че свидетелите са били заинтересовани от
изхода на делото, че съдът е игнорирал факти от доклада за извършена проверка.
Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение и присъди на въззиваемата страна
направените разноски по делото във въззивната
инстанция.
По направеното доказателствено искане ЯОС намира
представеното доказателство за относимо и допустимо, тъй
като е нововъзникнало и не е могло да бъде посочено и
представено пред първоинстанционния съд, поради което
следва да бъде прието.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА въззивно гражданско
дело № 207/2019г. по описа на ЯОС за разглеждане в открито съдебно
заседание на 01.10.2019г. от 9.30ч., за която дата и час да се призоват
страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Приема представеното от въззивника
заверено копие на публикация на фейсбук-страницата на
Канал 6 от 28.03.2019г..
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на страните, а на въззивната страна да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.