№ 50
гр. Свиленград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200521 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 894 от 27.12.2020
година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на ПЛ. Р. П. с ЕГН
********** от град Хасково, ул.„Единство” № 27, със съдебен адрес: град
София, бул.„Тодор Александров” № 137, етаж 6, чрез адвокат Л.П., за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят ПЛ. Р. П. чрез процесуалния си представител, моли за
отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен –
предоставеният на П. екземпляр от Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) бил неясен и нечетлив, липсвал подпис на свидетел в
предвиденото за това поле в представения на П. екземпляр от АУАН и
фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП била различна.
1
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят ПЛ. Р. П., не се
явява. С писмена Молба процесуалният му представител – адвокат Л.П. моли
за отмяна на обжалвания акт. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 23.12.2020 година свидетелите Ант. В. Вл. и Искр. Н. Ив. (служители
в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково)
при изпълнение на служебните си задължения във връзка със специализирана
полицейска операция, провеждана на територията на град Свиленград, област
Хасково и свързана с контрол относно спазването на противоепидемичните
мерки, извършват обход на търговската мрежа град Свиленград, област
Хасково, като около 14.00 часа в град Свиленград, област Хасково, на улица
„Хризантема” в магазин „Шанс” виждат жалбоподателя, който многократно
влиза в магазина и излиза от него и няма поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устатата. Констатацията относно липсата на маска, поставена на
определените на това места от страна на жалбоподателя когато е вътре в
обекта установяват, тъй като имат видимост към вътрешността на магазина.
2
Проверката е извършена по време на извънредната епидемична обстановка -
Решение № 855 на Министерския съвет от 25.11.2020 година за удължаване
срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020
година извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на
Министерския съвет от 12.06.2020 година, Решение № 418 на Министерския
съвет от 25.06.2020 година, Решение № 482 на Министерския съвет от
15.07.2020 година, Решение № 525 на Министерския съвет от 30.07.2020
година, Решение № 609 на Министерския съвет от 28.08.2020 година и
Решение № 673 на Министерския съвет от 25.09.2020 година.
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Ант. В. Вл. – Младши полицейски инспектор в Група
„Охранителна полиция” към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково съставя
против жалбоподателя П. и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков
№ 619977 и с входящ № 894. Това процесуално действие извършва и с
участието на свидетеля Искр. Н. Ив.. В изготвения АУАН актосъставителят
излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано непоставяне
на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устатата в закрито обществено място (търговски
обект, достъпен за гражданите), въведена противоепидемична мярка по чл.
63, ал. 4 от ЗЗ с т. 7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на
Министъра на здравеопазването (, приложена в кориците на делото). А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата
на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и
връчен на жалбоподателя - нарушителя П.П., който не сочи възражения
против констатациите в Акта.
За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля В..
Срещу Акта не постъпва Възражение в законоустановения 7-дневен срок.
Образувана е преписка с вх.№ ТОС-1700/2020 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, за
престъпление по чл. 355 от НК. С Постановление от 12.01.2021 година,
Милена Славова - Прокурор в Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград, отказва да образува Досъдебно производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В
3
Постановлението е посочено, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна. Постановлението от дата 12.01.2021 година, ведно с
преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград на ОДМВР - Хасково по компетентност за вземане на
отношение относно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя П.П..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и с Постановлението на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград за
отказ да се образува наказателно производство, след получаване на
преписката, Директорът на ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 894
на 27.12.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
фактическите констатации, изложени в АУАН, като посочва, че правната
квалификация на нарушението е чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и налага на
жалбоподателя П. административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 14.05.2021 година, видно
от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се
доказва от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на
Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че Ант. В. Вл.
заема длъжността Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково и служебно известното
обстоятелство, че лицето, подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало
към момента на издаването му длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково”,
т.е. последният е явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество по закон съгласно чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 13.07.2021
година свидетели Ант. В. Вл. и Искр. Н. Ив.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на Ант. В. Вл. и Искр. Н. Ив., които са
4
безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно
кореспондиращи си и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград
към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
свидетелят по Акта – И., е и свидетел, присъствал при извършването на
проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице,
както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се
има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не
могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година по описа
на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето
защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установените факти, че в закрито обществено място
(каквото несъмнено е процесният магазин „Шанс”) не е поставил защитна
5
маска, въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. 7 от
Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в куриерската фирма „Еконт”, от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
6
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е.
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Налице е в НП и съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства
на установеното нарушение. Т.е. Съдът приема, че правилно е посочена
нарушена законова разпоредба, като точно и ясно е описана нарушената
противоепидемична мярка и с кой подзаконов нормативен акт (Заповед) на
Министъра на здравеопазването е въведена. В този ред на мисли е
неоснователно възражението на жалбоподателя, касаещо различна фактическа
обстановка в АУАН и в НП, тъй като тя е идентична.
Действително в АУАН, актосъставителят посочва като нарушена
разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ, но нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава
възможност за издаване на НП дори когато е допусната нередовност в АУАН,
стига нарушението да е установено по безспорен начин като извършител, вина
и начин на извършване. В случая АНО се е възползвал от възможността на
цитираната разпоредба, доколкото нарушението е установено по безспорен
начин като време, място и начин на извършването, като е установен и
7
нарушителят. Описването цифрово на друга разпоредба като нарушена в
АУАН в случая не влияе съществено върху правото на нарушителя,
доколкото текстовата част на описаното нарушение в АУАН е достатъчно
ясна и конкретна, без възможност за неразбиране или превратно тълкуване.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, по която е квалифицирано
нарушението в НП съдържа състав на нарушение, но е бланкетна и следва да
бъде направена привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов
нормативен акт), съдържаща описание на мерките. Ето защо в АУАН и в НП
изрично е посочено, че противоепидемичните мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са
въведени със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година.
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма, наказващият
орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, не води до
различни правни изводи, тъй като изрично е посочено, че
противоепидемичните мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са въведени със Заповед №
РД-01-675 от 25.11.2020 година и тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая
(кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Фактът, че
при посочване в НП на оправомощаващата го разпоредбата, наказващият
орган не я е изписал правилно, не води до различни правни изводи, тъй като
този подход не засяга правото на защита на наказания, предвид изложеното
по-горе.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля И., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адреса по месторабота, е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
8
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Съдът не приема за допуснато съществено процесуално нарушение
обстоятелството, че НП е издадено преди изтичане на 3-дневния срок за
възражение, който срок в настоящия случай изтича в неработен ден и следва
да се вземе предвид първия работен ден, тъй като въпреки това
жалбоподателят се е възползвал от правото си да обжалва издаденото НП.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че е
неоснователен довода на жалбоподателя, касаещ обстоятелството, че е
получил нечетлив екземпляр от Акта, тъй като видно от приложения към
Молба с вх.рег.№ 3330/08.07.2021 година екземпляр (индигираното копие)
той е четлив и тъй като той се е запознал със съдържанието на АУАН при
предявяването му. Дори поради твърдяната нечетливост на Акта да не е успял
да депозира Възражение в срок, възраженията си ги сочи в Жалбата, по повод
на която е образувано настоящото дело, както и в съдебно заседание. Ако се
приеме, че връчения на П. екземпляр от АУАН е бил в нечетлив вид, то това
не представлява съществено процесуално нарушение, предвид изложеното
по-горе, касаещо съществено процесуално нарушение. В този ред на мисли
следва да се посочи, че и другото наведено в Жалбата твърдение, касаещо
липса на подпис на свидетеля И. във връчения екземпляр на жалбоподателя
(индигираното копие) е неоснователно, тъй като такъв е наличен.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, Актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица,
определени от Директорите на ОДМВР. Видно от т. 1 на Заповед с № 272з-
940/25.03.2020 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 23.12.2020 година
актосъставителят Ант. В. Вл. е заемал длъжността „Младши полицейски
инспектор в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково” (в този смисъл са и изявленията на свидетеля В., направени в
открито съдебно заседание, проведено на 13.07.2021 година), т.е. бил е
длъжностно лице, определено от Директора на ОДМВР - Хасково. Предвид
изложеното актосъставителят А.В. безспорно се явява длъжностно,
предвидено в ЗЗ, което има правомощията по чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, т.е. да
съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗЗ. Лицето, подписало
9
НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало към момента на издаването му
длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в
зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 (считано както от издаване на АУАН, така и от датата на
постановяване на Постановлението за отказ да се образува наказателно
производство) на чл. 34 от ЗАНН срокове. Фактът, че в НП от дата
27.12.2020 година е цитирано Постановлението на Прокурора за отказ да се
образува наказателно производство от дата 12.01.2021 година, не променя
изводите на Съда за липса на допуснати процесуални нарушения, тъй като
действително в санкционния акт се цитира документ с дата, следваща датата
на издаването му, но в случая това нарушение не е съществено, тъй като е
важно, че считано от датата на издаване на НП до датата на връчването му не
е изтекъл 6-месечния срок за издаването му, т.е. не е наличен проблем във
връзка с разпоредбата на ал. 3 на чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства, АНП по
описа на ОДМВР - Хасково, образувана въз основа на АУАН с № 894, е била
изпратена на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура -
Хасково, Териториално отделение – Свиленград), тъй като АНО е преценил,
че се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 355 от НК, като в
тази връзка е била образувана прокурорска преписка с № ТОС-1700/2020
година, като с Постановление от 12.01.2021 година е отказано да се образува
наказателно производство. След като е налице отказ да се образува
наказателно производство, в случая не е налице едновременно ангажиране на
наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, за
едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени
отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация
на отговорност или за административно нарушение, или за прес тъп ление, но
не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност
следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това
положение изключва и опасността от нарушение на правилото non bis in idem
по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
10
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така
и от субективна страна, състава на административното нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, поради което правилно е ангажирана и
административнонаказателна му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година)
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и
опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези
на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а
разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на
здравеопазването да въвежда със Заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на Главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
11
епидемична обстановка по ал. 1. По делото е безспорно установено, че с
Решение № 325 от 14.05.2020 година на Министерския съвет в Република
България е била обявена извънредна епидемична обстановка. Същата е била
неколкократно удължавана с Решения на Министерския съвет, като съгласно
Решение № 855 на Министерския съвет от 25.11.2020 година, извънредната
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID - 19 е била налице и към
23.12.2020 година. Съдът приема за установено, че на посочените време и
обществено място – град Свиленград, област Хасково, в магазин „Шанс”,
жалбоподателят не е изпълнил въведената от Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка, въведена с т. 7 на Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 година, която Заповед съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ е била
публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването
като общ административен акт. Следователно относимата към казуса Заповед
е била надлежно оповестена по предвидения от закона начин, т.е. Съдът
приема, че посочената Заповед е породила правно действие и съответно
въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за адресатите,
които са всички граждани, когато се намират в закрити обществени места,
каквото несъмнено е хранителен магазин съгласно т. 10 от цитираната
Заповед.
Казано по друг начин посочената Заповед представлява общ
административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на
чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) и доколкото целта му
е била осигуряване на живота и здравето на гражданите, посочената
разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от
разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите
лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в
хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха
оповестени съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че посочената Заповед е била влязла в сила и е
действала по време на извършване на настоящото деяние (23.12.2020 година).
Съдът приема, че деянието не съставлява престъпление (в този смисъл е
Постановлението на Прокурор Милена Славова).
12
Действително липсва легална дефиниция на понятието "извънредна
епидемична обстановка". Легална дефиниция на понятие в нормативен акт,
обикновено присъства когато въпросното понятие присъства трайно в
обществения живот и с него е свързана определена степен на регулация.
Понятието "извънредна епидемична обстановка" обратно има внезапен,
разнообразен и нееднозначно дефинитивен характер, тъй като се свързва
пряко с динамични процеси, касаещи биологичното здраве на обществото във
връзка с внезапно възникнала вирусна епидемия, чийто характер и последици
са непостоянни и няма как да подлежат на точна, ясна и конкретна
дефиниция, което впрочем и налага правораздаването с нарочни (до известна
степен ad hoc) волеизявления на различни органи.
Деянието, извършено от ПЛ. Р. П. е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се
и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
възможност за разпространение на COVID - 19, съзнавайки естеството на
въведената противоепидемична мярка, дадена със Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от националното ни право, имаща за цел
осигуряване живота и здравето на гражданите във връзка с усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните марки за недопускане на разпространение на COVID -
19 в страната ни. Нарушението е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици. Обществените отношения,
които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими
13
и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която се явява и материална
(съдържа самото правило за поведение) и санкционна норма, на лице, което
наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2
от посочения закон, се налага наказание „Глоба” от 300 лв. до 1 000 лв.
Съдът приема, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ съответства на установеното нарушение. В конкретния случай АНО е
наложил Глоба в минималния размер. Съдът счита, че при определяне на
наказанието наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на
наказанието, както се е съобразил същото с тежестта на самото нарушение.
Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
По разноските:
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 894 от
27.12.2020 година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на ПЛ. Р. П. с
ЕГН ********** от град Хасково, ул.„Единство” № 27, за нарушение на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ПЛ. Р. П. с ЕГН ********** от
град Хасково, ул.„Единство” № 27 за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15