РЕШЕНИЕ
№…
16.12. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар П. П.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №940 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен чрез юрисконсулт П.Ф. срещу Решение № 1727 от 19. 09. 2019 г. по гр. д. № 2121/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Въззиваемата страна Б.П.В. чрез процесуалния си представител адв.Ю.А. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 3, представлявана от К. В. Н., да заплати на Б.П.В., ЕГН **********,***, следните суми:
-сумата от 2 144,
10 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01. 02. 2017 год. до 31. 03. 2019 год.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 02. 04. 2019
год., до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 202,
33лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
падежа на всяко плащане до 01. 04. 2019 год., и
-сумата от 490,
00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
С решението
районният съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан
Стефано” № 3, представлявана от К. В. Н., да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 93, 86 лв.
В мотивите на обжалваното решение районният
съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че отношенията между страните се уреждат от
ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал.
2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на
смени. Съдът е приел, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай
приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187, ал. 5- 6
от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Първоинстанционният
съд е приел, че от съществено значение за разрешаване на възникналия между
страните правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира
приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че
според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е
следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала
Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в
сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04.
2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29.
07. 2016 год. е действала Наредба №
8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11.
07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от
29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776
от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08.
2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24- часов период.
Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00
часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год. и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год.,
приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1. 143.
Във връзка с
възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на
0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът е приел, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното
време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от
НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч.
и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
Първоинстанционният
съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че коефициентът в
случая е неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и
социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая
ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако
изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през
нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
„приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата
на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от КТ.Въз основа на заключението на съдебно- счетоводната експертиза е
установен размерът на задължението на ответника към ищеца, който е 2 144,10 лв.
По отношение на
претенцията за лихва за забава районният съд е приел, че задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84 ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение. Ето защо акцесорната претенция за мораторна лихва е основателна
за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 01. 04. 2019 год. Съгласно
заключението на вещото лице за същия период обезщетението за забава възлиза на
202, 33лв., предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло.
Въззивният съд
изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение като
правилни и законосъобразни и на основание чл.272 ГГПК препраща към тях.
Решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства и въз
основа на действащата нормативна база за
процесния период, поради което районният съд правилно е приложил
материалния закон при решаване на спора.
Въззивният съд не
възприема доводите на въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен
нощен труд при въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното време,
при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се установява разлика от положен нощен труд,
който не е изплатен. По тази причина не би могло да се получи двойно плащане от
страна на въззивника към въззиваемия за един и същи период на едно и също
основание и исковата претенция е основателна и доказана и правилно е уважено от
първоинстанционния труд.
С оглед изложеното
въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените
съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272 ГПК, V граждански въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 1727 от 19. 09. 2019 г. по гр. д. № 2121/ 2019 г. по описа на
Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК
ОД на МВР – гр.Плевен да заплати на Б.П.В. направените по делото разноски в размер на 200 лв. за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :