М
О Т И
В И
към присъда по НОХД №1410/2014 г. по описа на СпНС, XVI състав
Специализираната прокуратура е
повдигнала обвинение против Х.Б. /Н.В./ за извършено от него престъпление по чл.242,
ал.1 б.Г пр.5 от НК за това, че на 14.08.2014г., около 13.30 часа, на М. п.
К.-ГКПП К., обл. С., на трасе „Входящи товарни автомобили“, във влекач марка „Р.“
с турски регистрационен номер ***, без знанието и разрешението на митниците пренесъл
през границата на страната- ГКПП К.- боеприпаси за огнестрелно оръжие по
смисъла на чл. 7 ал.1 пр.1 от ЗОБВВПИ, съгласно който „Боеприпаси за
огнестрелно оръжие по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техни
компоненти- снарядени гилзи, които се използват в огнестрелно оръжие“- общо 31
176 /тридесет и една хиляди сто седемдесет и шест/ броя патрона-калибър 9Х19
мм, /9 P, 9 L/, заводски произведени, на обща стойност 20 264.40 лв. и
за престъпление по чл. 339 ал.2 вр. ал.1 НК- за това, че
на 14.08.2014г. около 13.30 часа, на М.
п. К.-ГКПП К., обл. С., на трасе „Входящи товарни автомобили“, във влекач марка
„Р.“ с турски регистрационен номер ***, държал боеприпаси за огнестрелно оръжие
по смисъла на чл. 7 ал.1 от ЗОБВВПИ, съгласно който „Боеприпаси за огнестрелно
оръжие по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техни компоненти- снарядени
гилзи, които се използват в огнестрелно оръжие“- общо 31 176 /тридесет и една
хиляди сто седемдесет и шест/ броя патрона-калибър 9Х19 мм, /9 P, 9 L/, заводски
произведени, без да има за това надлежно разрешение.
В
съдебната фаза на процеса наказателното производство срещу подсъдимия Х.Б. /Н.В./ е разгледано по реда на глава двадесет
и седма от НПК, а именно - по чл.371, т.2 от НПК по молба на подсъдимия и
процесуалния му представител.
В съдебно заседание
представителят на Специализираната прокуратура поддържа обвинението със същата
правна квалификация на двете деяния. Счита, че при проведеното съкратено
съдебно следствие направените
самопризнания от подсъдимия
изцяло се подкрепят от приобщените гласни, писмени и веществени
доказателства, събрани в досъдебната фаза, като се установява фактическата обстановка, подробно описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. При определяне на наказанието на
подсъдимия Б. представителят на прокуратурата счита, че с оглед процедурата по
глава XХVII НПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК като бъде
определено наказание лишаване от свобода в размер, ориентиран към минималния,
тъй като по делото са налице доказателства, сочещи към превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно- чистото съдебно минало на подсъдимия и
признаването на вината от негова страна като не се установяват отегчаващи
отговорността обстоятелства. Иска от съда така определеното наказание да бъде
търпяно ефективно с оглед високата степен на обществена опасност на извършените
от подсъдимия престъпления и с оглед целите на наказанието по чл. 36, ал.1 НК. В случай на налагане на ефективно
наказание лишаване от свобода представителят на прокуратурата счита, че следва
да бъде определен първоначален общ режим на изпълнение на така наложеното
наказание, като на основание чл. 59 ал.1 и ал.2 НК следва да се приспадне времето, пред което подсъдимият е бил
задържан. По отношение на престъплението по чл.242 ал.1 НК прокурорът счита, че
следва кумулативно да бъде наложено и предвиденото наказание глоба в размер,
ориентиран към минималния като бъде съобразен превеса на смекчаващи
отговорността обстоятелства. По отношение на веществените
доказателства-боеприпасите по делото прокурорът счита, че на основание чл. 53
т.1 б. Б и чл. 247 ал. 7 НК следва да
бъдат отнети в полза на държавата като предмет на престъплението, а относно
–влекач марка „Р.“ –съгласно чл.242 ал.8 НК и изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза счита, че следва да бъда върнат на правоимащото
лице, а именно-турската фирма, посочена в обвинителния акт.
Представителят на защитата - адвокат М. –защитник
на подсъдимия Х.Б. /Н.В./ не оспорва фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, тъй като
се подкрепя от доказателствата по делото и самопризнанията на подсъдимия, като
моли по отношение на подзащитния му да бъде наложено наказание в минималния
размер и за двете деяния, като по отношение
на престъплението по чл.242 НК следва да бъде присъединено и наказанието глоба.
Моли за прилагане на разпоредбата на
чл.66 НК с оглед чисто съдебно минало и процесуалното поведение на подсъдимия.
Процесуалният представител на
подсъдимия Х.Б. /Н.В./ - адвокат С. споделя становището на адвокат М. като иска налагането на
условна присъда предвид факта, че подсъдимият не е искал да върши престъпления
на територията на страната, а е преминавал транзитно през Б..
Подсъдимият Х.Б. /Н.В./ съжалява за извършеното.
В своята последна дума на
основание чл.297, ал.1 от НПК подсъдимият Х.Б. /Н.В./
моли съда за минимална присъда, за да може да се прибере при семейството
си, тъй като той издържа децата си, едно от които е болно.
Съдът като
прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Х.Б. /Н.В./ е роден на *** ***, Р.Т.,
турски гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, работи като шофьор, живущ
в притежаващ паспорт № ***, издаден на ***г. от Р.Т..
При
извършване на трансграничен курс по направление Г.-Т. и преминаващ през
територията на Р.Б. подсъдимият Х.Б. /Н.В./ натоварил в управлявания от
него влекач марка „Р.“ с турски регистрационен номер ***, собственост на
турската фирма „О.“, 22 броя кашони, съдържащи
боеприпаси за огнестрелно оръжие -общо 31 176 /тридесет и една хиляди
сто седемдесет и шест/ броя патрона-калибър 9Х19 мм, /9 P, 9 L/, заводски
произведени като ги скрил в багажното отделение, находящо се под долното легло
в кабината. На 14.08.2014г. около 13.30 часа
при преминаване на М. п. К.-ГКПП К., обл. С., на трасе „Входящи товарни
автомобили“, подсъдимият Х.Б. /Н.В./ се явил за преминаване през митническата граница на Р Б. с управляваната
от него товарна композиция, състояща се от влекач марка „Р.“ с турски
регистрационен номер *** и полуремарке с турски рег. №*****. Била
извършена митническа проверка от св. И.С.
и св. Н.Г., и двамата на длъжност „митнически инспектор“ при М. п. К. към
Териториална митническо управление „Столична“, които тогава били на смяна. Пред
тях подсъдимият декларирал само превоз на каучук от Г. за Т. и не споменал за
посочените по-горе боеприпаси за огнестрелно оръжие-патрони. Свидетелите С. и Г.
приключили проверката на документите на водача, товара и композицията,
съставили контролен лист №*****г. и насочили композицията за извършване на
рентгенов преглед. При извършеното заснемане св. В.Д.-служител при Централно
митническо управление към Агенция „Митници“,
забелязал на снимката в кабината множество кутии с висока плътност,
което наложило извършването и на физическа проверка в кабината и багажното
отделение под долното легло в същата.
Проверката била извършена от св. С. и св. Н.Г., които открили 22 броя кутии с патрони
за огнестрелно оръжие, за което веднага уведомили ГПУ К. и запазили
местопроизшествието. При пристигане на оперативно- следствен екип и преводач от
турски език на български /и обратно/ подсъдимият Х.Б. /Н.В./ заявил, че
знае за държаните и пренасяни от него
боеприпаси, които преди това е натоварил в камиона.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложените факти се
установяват въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното
следствие, проведено по реда на глава XXVII НПК. При
постановяване на присъдата си съдът се позова на самопризнанията на подсъдимия Х.Б. /Н.В./ по чл. 371, т.
2 от НПК по изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния
акт като ги намери за достоверни и
подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства,
кредитирани от съда, а именно:
гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства и
по-конкретно- показанията на свидетелите И. Д. С. от 14.08.2014г. /л.99-100 от
досъдебното производство /ДП/, на св. Н.К.
Г. от 14.08.2014г. /л.101-102 от ДП/ и тези на св. В.Н.Д. от 18.08.2014г.
/л.103 от ДП/;
доказателства, установени чрез писмени доказателствени средства, а именно:
-
Протокол за оглед на
местопроизшествие от 14.08.2014 г. с
предмет товарна композиция, състояща се от влекач мрака „Р.“ с турски
регистрационен номер *** и полуремарке с турски рег. №*****, собственост на „О.“,
с който са иззети посочените в протокола веществени доказателства- 22 кашона с
етикети с напис „9 mm L“, съдържащи общо 31 176 броя патрони 9 мм „L“, като с посочения протокол за
оглед на местопроизшествие бил иззет и влекачът „Р.“ с турски регистрационен
номер ***, собственост на турската фирма „О.“, контактния ключ и регистрационния
талон № *** за него. Съответният протокол е съставен съгласно чл. 128 и чл.129 НПК при
спазване на съответните изисквания за
последващо одобрение при условията на
неотложност - с определение от 15.08.2014г. по чнд №336/2014г. на СОС НО VI състав е
одобрен протокола за оглед на местопроизшествие от 14.08.2014г. в частта,
касаеща извършеното изземване на вещите и предметите, подробно описани в
протокола за оглед /л.3 и сл. от ДП/;
-
Протокол за оглед на веществени
доказателства от 09.09.2014г. с предмет на огледа обекти от №1 до №22 вкл.,
подробно описани в протокола, които обекти съдържат общо 31 176 /тридесет и
една хиляди сто седемдесет и шест/ броя патрони 9 мм марка „L“, видно от
който са иззети представителни проби за изследване- отделени на случаен принцип
по пет броя боеприпаси за нуждите на назначената впоследствие
съдебно-балистична експертиза /л.107 и сл. от ДП/.
-
Протокол №300/11.09.2014г. за
изготвена съдебно- балистична експертиза с предмет на експертизата представителни
проби, посочени в протокола за оглед на веществени доказателства от
09.09.2014г., видно от което представените за изследване 110 /сто и десет/ броя
патрони са патрони кал. 9Х19 мм /9 P, 9 „L“/, заводски
произведени и са предназначени за стрелба с огнестрелни оръжия кал. 9Х19 мм.
Заключението е категорично, че същите представляват боеприпаси по смисъла на
чл. 7 ал.1 от ЗОБВВПИ и че същите са годни за употреба по предназначение /л.170
и сл. ДП/;
-
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-
оценителна експертиза от 16.09.2014г.,
видно от което стойността по пазарни цени към 14.08.2014г. на посочените боеприпаси за
огнестрелно оръжие -общо 31 176 /тридесет и една хиляди сто седемдесет и шест/
броя патрона-калибър 9Х19 мм, /9 P, 9 L/, заводски произведени е 20 264.40 лв. /двадесет хиляди двеста шестдесет
и четири лева и четридесет стотинки/- л.176 и сл. от ДП;
-
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна
техническа и оценителна експертиза от 18.09.2014г. на влекач марка „Р.“
с турски регистрационен номер ***, от което заключение е видно, че стойността на посоченото МПС по пазарни цени към
14.08.2014г. е 100 400.00лв. /сто хиляди
и четиристотин лева/ като мястото, където са намерени боеприпасите във влекача
представлява стандартно оборудване, монтирано при изработването на автомобила в
завода производител и не е специално изработен тайник /л.184 и сл. ДП/.
Самопризнанието на подсъдимия Х.Б. /Н.В./ на първо място се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните по делото свидетели И. Д. С. и Н.К. Г., които лично и
непосредствено са възприели, че при извършената от тях проверка в кабината и
багажните отделения, находящи се под долното легло към нея има 22 броя
картонени кутии, пълни с патрони. Техните показания кореспондират с показанията
на свидетеля В.Н.Д., в които посочва, че при заснемането от него на автомобила на снимката под
обособеното долно легло зад двете седалки на влекача марка „Р.“ е видял
множество кутии с висока плътност. Относно гласните доказателства и
доказателствени средства, съдът намира, че обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, показанията на разпитаните свидетели, дадени в хода на досъдебното
производство са непротиворечащи си и последователно пресъздават възприетата от
съда фактическа обстановка досежно фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване
и които са свързани с основния факт на доказването по делото. Приетото от съда
кореспондира изцяло на останалите писмени доказателства и писмени
доказателствени средства по делото.
Съдът кредитира изцяло и дава вяра на заключението
по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно- балистична
експертиза от вещото лице, т.к. същата е пълна, обективно дадена и чрез нея се
изясняват относимите към предмета на доказване по делото факти относно
характера на вещите, предмет и на двете престъпления - боеприпаси за
огнестрелно оръжие -общо 31 176 /тридесет и една хиляди сто седемдесет и шест/
броя патрона-калибър 9Х19 мм, /9 P, 9 L/, заводски произведени и годни за употреба по предназначение.
Съдът не намери основание да се съмнява в обективността
и компетентността на вещото лице по назначените съдебно-оценителни експертизи,
поради което ги присъедини към останалия
доказателствен материал, като подкрепящи изцяло дадените самопризнания от
подсъдимия.
В
заключение следва да се посочи, че всички изброени по-горе кредитирани
доказателства, на които съдът се позовава, обсъдени поотделно и в тяхната
сувкупност, са последователни, логични, взаимодопълващи се и установяват
обективно и в пълнота факти и обстоятелства, свързани с времето, мястото,
механизма и авторството на деянието и подкрепят направените пред съда
самопризнания на подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При установените факти от правна страна съдът
приема, че подсъдимият Х.Б. /Н.В./ е осъществил състава на престъпленията по чл.242, ал.1 б.Г пр.5 от НК и
чл. 339 ал.2 вр. ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна.
На първо място подсъдимият Х.Б. /Н.В./ е годен субект на престъплението, тъй като е извършил
престъпленията по чл.242, ал.1 б.Г пр.5 от НК и чл.
339 ал.2 вр. ал.1 НК като пълнолетно лице в състояние на вменяемост.
На следващо място съдът намира за безусловно
установени всички обективни признаци на състава на двете престъпления.
Съдът е признал подсъдимия Х.Б. /Н.В./ за
виновен в извършване на престъпление по чл.242, ал.1 б.Г пр.5 от НК, а именно за това, че на 14.08.2014г.,
около 13.30 часа, на М. п. К.-ГКПП К., обл. С., на трасе „Входящи товарни
автомобили“, във влекач марка „Р.“ с турски регистрационен номер ***, без
знанието и разрешението на митниците пренесъл през границата на страната- ГКПП К.-
боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7 ал.1 пр.1 от ЗОБВВПИ, съгласно
който „Боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на този закон са патрони или
изстрели или техни компоненти- снарядени гилзи, които се използват в
огнестрелно оръжие“- общо 31 176 /тридесет и една хиляди сто седемдесет и шест/
броя патрона-калибър 9Х19 мм, /9 P, 9 L/, заводстки произведени, на обща
стойност 20 264.40 лв.
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл.242, ал.1 б.Г пр.5 от НК се изразява в пренасяне през границата на
страната на стоки без знанието и разрешението на митниците, което по настоящото
дело е безспорно доказано с оглед доказателствата, съдържащи се в показания на
св. И.С. и св. Н.Г.. В дадените от тях показания и двамата свидетели са
заявили, че при на 14.08.2014г. около 13.30 часа на М. п. К.-ГКПП К., обл. С.,
на трасе „Входящи товарни автомобили“ е
пристигнал подсъдимият Х.Б. /Н.В./ с управлявания от него влекач марка „Р.“ с турски регистрационен номер ***,
без да заяви за поставените и пренасяни от него кашони с патрони. Едва при
извършеното заснемане на МПС-то от св. В.Д. последният е видял на снимката
множеството кутии с висока плътност, поради което е насочил влекача за проверка
от св. С. и св. Г. и тогава двамата са установили 22 бр. кашони, съдържащи общо
31 176 /тридесет и една хиляди сто седемдесет и шест/ броя патрона-калибър 9Х19
мм, /9 P, 9 L/, заводски произведени. По делото безспорно се установява, че посъдимият Х.Б.
/Н.В./ е преминал държавната граница и на територията на ГКПП К., която е
суверенна част от държавната територия със специален режим на пропускане и
охрана, не е заявил за всички пренасяни от него стоки като само е декларирал
пренасянето на каучук, но не и на боеприпасите.
По делото не се
спори относно предмета на престъплението по чл.242, ал.1 б.Г пр.5 от НК. Видно от заключението на изготвена съдебно-
балистична експертиза намерените във влекач
марка „Р.“, управляван от подсъдимия Х.Б.
/Н.В./ патрони кал. 9Х19 мм /9 P, 9 „L“/, заводски
произведени са предназначени за стрелба с огнестрелни оръжия кал. 9Х19 мм и
представляват боеприпаси по смисъла на чл. 7 ал.1 от ЗОБВВПИ и същите са годни
за употреба по предназначение.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият Х.Б. /Н.В./ е съзнавал,
че пренася стоки през границата на страната и не спазва задължението си да ги
декларира пред митниците и че не е получил тяхното разрешение.
Съдът е признал
подсъдимия Х.Б. /Н.В./ за виновен в извършване на престъпление по чл. 339 ал.2 вр. ал.1 НК- за това, че на 14.08.2014г. около 13.30
часа, на М. п. К.-ГКПП К., обл. С., на трасе „Входящи товарни автомобили“, във
влекач марка „Р.“ с турски регистрационен номер ***, държал боеприпаси за
огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7 ал.1 от ЗОБВВПИ, съгласно който
„Боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на този закон са патрони или
изстрели или техни компоненти- снарядени гилзи, които се използват в
огнестрелно оръжие“- общо 31 176 /тридесет и една хиляди сто седемдесет и шест/
броя патрона-калибър 9Х19 мм, /9 P, 9 L/, заводски произведени, без да
има за това надлежно разрешение.
Осъществяването на съответното деяние от обективна страна безспорно се
установява от факта на
намирането на съответните снарядени гилзи, които се
използват в огнестрелно оръжие“- общо 31 176 /тридесет и една хиляди сто
седемдесет и шест/ броя патрона-калибър 9Х19 мм, /9 P, 9 L/ при извършения оглед на местопроизшествие от
14.08.2014 г. с предмет товарна композиция,
състояща се от влекач мрака „Р.“ с турски регистрационен номер ***, съдебно- балистичната експертиза и така направеното самопризнание от
подсъдимия. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че подсъдимият Х.Б. /Н.В./ е държал през
посочения по-горе период боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение. В случая подсъдимият като чужд гражданин, транзитно преминаващ през
територията на Р Б., не е имал необходимото разрешение да борави с такива
предмети, за които съгласно Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия се изисква
разрешение, като съответната бланкетна правна норма е правилно посочена от
прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Що се отнася до квалифициращия признак-голямо количество, безспорно
критерият е количествен и в случая е налице предвид броя на установените
патрони и тяхна стойностна оценка в размер на 31 176
/тридесет и една хиляди сто седемдесет и шест/ броя патрона на стойност 20 264.40 лв. /двадесет хиляди двеста шестдесет и
четири лева и четиридесет стотинки/.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия Х.Б. /Н.В./ виновно, с форма на вина – пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че упражнява фактическа
власт по отношение на боеприпасите, без за това да има разрешение да борави с такива предмети.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия Х.Б. /Н.В./ престъпление
по чл.242, ал.1 б.Г пр.5 от НК
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от три до десет
години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
При определяне на наказанието на подсъдимия Б.
съдът с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК следва да определи
наказанието при условията на чл.58а от НК. В конкретният случай при определяне
на наказанието съдът съобрази, както предвиденото от законодателя наказание за
процесното престъпление към датата на неговото извършване, така и процесуалната
възможност на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК на Глава 27
„Съкратено съдебно следствие”, от която подсъдимият се е възползвал,
признавайки изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът счита, че в настоящия случай по отношение на подс. Х.Б. /Н.В./ са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на
подсъдимия, проявеното съжаление за постъпките и фактът, че същият полага грижи за две непълнолетни деца. Съдът
не прие като смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия признанието на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му
да не се събират доказателства за тях, т.к. това е предпоставка за провеждане
на диференцираната процедура по глава 27 от НПК, от която се е възползвал
същия. От друга страна, поведението на подсъдимия показва искР.то му съжаление
за случилото се, както и факта, че съзнава последствията от действията си. Не
се констатират отегчаващи отговорността обстоятелства.
Ето защо, с оглед наличието на
констатираните многобройни смекчаващи обстоятелства, съдът с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 НПК и предвид императивната норма на чл.373 ал.2 НПК определи наказанието на
подсъдимия Х.Б. /Н.В./ при условията на чл.58а, ал.4, вр.
чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно под предвидения в
закона за извършеното
престъпление по чл.242, ал.1 б.Г пр.5 от НК минимум от двадесет хиляди лева „Глоба“, тъй като
това се явява по благоприятния за дееца
закон в сравнение с разпоредбата на
чл.58а, ал.1 НК.
Съобразявайки посочените по-горе обстоятелства, касаещи определянето на размера на
наказанието на подсъдимия Х.Б. /Н.В./ съдът е
наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА В
РАЗМЕР НА 10 000лева /десет хиляди лева/. В така определения размер съдът е намерил, че
наложеното наказание ще бъде
достатъчно за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, така и за оказване на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. С
оглед на личната и на генералната превенция
изпълнението на така определеното наказание следва да бъде отложено на
основание чл. 66 ал.1 НК за срок от ПЕТ
ГОДИНИ.
3. Санкцията на чл. 339 ал.2 вр. ал.1 НК, предвижда
за извършеното от подсъдимия престъпление, наказание “Лишаване от свобода“ от три до десет
години,
Съдът
с оглед приложението на процедурата по
чл.372 ал.4 НПК и предвид императивната
норма на чл.373 ал.2 НПК определи
наказанието на подсъдимия Х.Б. /Н.В./ при условията
на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно под предвидения в закона
за извършеното престъпление по по чл. 339,
ал.2, вр. ал.1 НК, минимум
от три години „Лишаване от свобода“, тъй като това се явява
по- благоприятния за дееца закон в сравнение с разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК.
Съобразявайки посочените по-горе
обстоятелства, касаещи определянето на
размера на наказанието на подсъдимия Х.Б.
/Н.В./ съдът е
наложил наказание две години „Лишаване от свобода“. В така определения размер
съдът е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,
така и за оказване на предупредително
въздействие върху останалите членове на
обществото. С оглед на личната и на генералната превенция изпълнението на така определеното наказание
следва да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 НК за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал.
1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Х.Б. /Н.В./ най-тежкото измежду
така наложените наказания за престъплението по чл чл.242, ал.1 б.Г пр.5
от НК
и по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА В РАЗМЕР НА 10 000лева /десет хиляди
лева/ като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
От приложените по делото доказателства се
установява, че подсъдимият Х.Б. /Н.В./ е бил задържан на основание чл.72 ал.1
т.1 ЗМВР на 14.08.2014г., на основание
чл.64 ал.2 НПК от 15.08.2014г. до
18.08.2014г. и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
18.08.2010 година, поради което съдът е приспаднал
от горепосоченото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК времето, през което подсъдимият е бил
задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР на 14.08.2014г. и на основание чл.64
ал.2 НПК от 15.08.2014г. до 18.08.2014г.
и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 18.08.2010 година.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С оглед факта, че НК изрично предвижда, че предметът на престъплението
следва да бъде отнет в полза на държавата, когато вещите принадлежат на
виновния и са били предмет на умишлено престъпление в случаите, изрично
предвидени в особената част на НК и на основание чл. 53 т.1 б. Б и чл.242 ал.7 от НК съдът
е постановил отнемане полза на държавата
следните вещи, а именно: снарядни гилзи, които се използват в
огнестрелното оръжие – общо 31 176 /тридесет и един хиляди сто седемдесет и
шест/ броя патрона – калибър 9х19 мм., /9 P, 9 L/, заводски произведени, представялаващи
предмет на престълението.
От друга страна, по делото е назначена и
изготвена съдебно-оценителна експертиза на превозно средство, послужило за
превозването на стоките, предмет на контрабанда, от заключенията на които е
видно, че стойността на влекач „Р.“ с турски рег. № ***, рама №*** /100 400.00лв. /сто хиляди и четиристотин лева/ явно не съответства
на тежестта на престъплението и не е собственост на дееца. В този смисъл са
налице предпоставките по чл.242 ал.8 НК, поради което съдът е върнал на „*****“
ООД влекач „Р.“ с
турски рег. № ***, рама №*** като превозното средство, послужило за
превозване на стоките, предмет на контрабандата, тъй като стойността му явно се
съответства на тежестта на престъплението, както и контактен ключ за посоченото
МПС и регистрационен талон №***.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото подсъдимия Х.Б. /Н.В./ следва да понесе и направените по делото
разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъжда да заплати
разноски в размер на 1038,71 лв. /хиляда тридесет и осем лева и седемдесет и
една стотинки/.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: